РЕШЕНИЕ
№ 1627
Гр. Пловдив,
16.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Таня Костадинова прокурор Владимир В., като разгледа докладваното от
съдия Вълчев административно дело №898
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Настоящото
съдебно производство е образувано след като с Решение № 4041 от 13.04.2020 г.,
постановено по адм. дело № 4471/2020 г. по описа на
ВАС на РБ - Трето отделение, е отменено решение № 453 от 28.02.2019 г.,
постановено по адм. дело № 1172/2018 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, в частта, в която Централната Избирателна
Комисия е осъдена да заплати на Ц.Ц. ***, обезщетение
в размер на 4209,06 лева, представляващо обезвреда за
причинените му имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за това, че в
периода 27.10.2015 г.-12.10.2016 г. не е бил избран за общински съветник в
Общински съвет – Пловдив, вследствие избора на последния разпределен мандат по
остатък за общински съветници на Община - Пловдив,
обявен с решение № 524-МИ от 27.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия –
Пловдив, който впоследствие е обявен за недействителен от Административен съд –
Пловдив с решение № 882/03.05.2016 г. по адм. д. №
789/2016 г., оставено в сила с решение № 10547/11.10.2016 г. на ВАС на РБ,
постановено по адм. д. №6688/2016 г. ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от 11.10.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и в частта, в
която Централната Избирателна Комисия е осъдена да заплати на Ц. сумата от
1177,76 лв. разноски по делото по съразмерност.
В решението
си Върховният съд е посочил, че първоинстанционният
съд не е изяснил и съобразил относими за спора обстоятелства, което е довело и
до неправилно приложение на материалния закон. Посочено е, че съгласно чл. 34,
ал. 1 ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в
заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението
се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от
половината от общия брой съветници, а съгласно ал. 3
на същия член, за времето, необходимо за изпълнение на задълженията му,
общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за
трудов стаж. Следователно, законът не допуска кумулиране
на възнаграждения, т.е. за периодите, за които общинският съветник получава
възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет, той не
получава друго възнаграждение за труд. За да е налице пропусната полза от
получаване на възнаграждения за участия в заседанията на общинския съвет,
ищецът следва да не е получавал през процесния период възнаграждения за труд от
друга дейност, или получаваните възнаграждения да са в по-малък размер от
пропуснатото възнаграждение. Указанията, с които делото е върнато за ново
разглеждане, се свеждат до това Административният съд да укаже на ищеца
необходимостта от изясняване на обстоятелството, дали процесния период е
получавал възнаграждение за труд и в какъв размер, за което да бъдат ангажирани
писмени доказателства.
В настоящото
производство ищецът Ц.Н.Ц., редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв.Г.. Моли да бъде уважена исковата молба за сумата от
4 209,06 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът по иска – Централната Избирателна Комисия, редовно уведомен, не
изпраща представител. В писмена защита оспорва исковата молба, като счита предявеният
иск за обезщетение за неоснователен и недоказан. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за неоснователност на иска.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
Със съдебно
решение №882 от 03.05.16г. по адм.дело №789/2016г. по
описа на Административен съд – Пловдив, ІІІ-ти състав, потвърдено с Решение
№10547/11.10.2016г. по адм.дело № 6688/2016г. по
описа на ВАС, е обявен за недействителен изборът за последния разпределен
мандат по остатък за общински съветници на
Община-Пловдив, обявен с Решение №524-МИ от 27.10.15г. на Общинска избирателна
комисия – Пловдив.
В изпълнение
на това съдебно решение, с Решение №608-МИ/12.10. 2016г. на ОИК – Пловдив
(погрешно посочено в удостоверението на л.14 като такова от дата 12.10.2017г.)
е обявен за недействителен изборът на последния разпределен мандат по остатък
за общински съветници на Община-Пловдив, обявен с
решение №524-МИ от 27.10.2015г. на ОИК – Пловдив, изменено е същото решение в
частта му, касаеща разпределението на мандатите за общински съветници
по кандидатски листи на партии, коалиции и местни коалиции, получили
действителни гласове, но не по-малко от общинската избирателна квота и е
обявено ново разпределение на мандатите за общински съветници
по кандидатски листи на партии, коалиции и местни коалиции, получили
действителни гласове, не по-малко от общинската избирателна квота. Отменено е
също така Решение №597-МИ от 04.11.2015г. на ОИК – Пловдив, с което И.Г.Д.е
обявен за общински съветник от листата на МК „Коалиция за С.А.: Патриотичен
фронт – НФСБ и ВМРО“, прекратени са пълномощията на Иван Георгиев Димов,
обезсилено е издаденото му удостоверение и Ц.Н.Ц. е обявен за избран като
общински съветник от листата на МК „Коалиция Кауза Пловдив“ и му е издадено
удостоверение за общински съветник.
С Решение
№483, взето с Протокол №19 от 10.11.2016г. И.Г.Д.е освободен като член на
Постоянната комисия по „Устройство на територията и жилищна политика“ и на
негово място е избран Ц.Н.Ц..
Представено е
Удостоверение № 18Х88-1/20.04.2018г. от Председателя на Общински съвет –
Пловдив, от което се установява, че ищецът Ц. е общински съветник в мандат
2015-2019г., съгласно Решение №608-МИ/12.10.2017г. на ОИК – Пловдив и в
качеството си на такъв е член и на Постоянната комисия по Устройство на
територията и жилищна политика в Общински съвет – Пловдив, съгласно решение
№483, взето с Протокол №19/10.11.2016г. /л.14/. Т.е. установява се безспорно,
че при законосъобразно постановяване на решение №524-МИ от 27.10.2015г. на ОИК
– Пловдив, би се стигнало до обявяване на Ц.Н.Ц. за избран за общински съветник
от листата на МК „Коалиция Кауза Пловдив“ и той, а не И.Г.Д.би получавал
полагащото му се възнаграждение като общински съветник, което съгласно
разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗМСМА е за участие в заседанията на общинския съвет
и на неговите комисии, а неговият размер се определя с решение на общинския
съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници.
Представено е
Решение №1/20.04.2018г. по чл.28 ал.2 ЗДОИ на Председателя на Общински съвет -
Пловдив /л.15-16 от адм. дело 1172/2018г./, от
съдържанието на което се установява, че размерът на възнаграждението на
общинския съветник, съгласно чл.20 ал.1, т.1 от Правилника за организацията и
дейността на Общински съвет – Пловдив/наричан по-долу само Правилника/ за
участие в заседание на Общинския съвет, е в размер на 20% от възнаграждението
на Председателя на Общинския съвет, или 269,82 лв. Размерът на възнаграждението
на общински съветник съгласно чл.20 ал.1, т.2 от Правилника за участие в
заседание на постоянна комисия на Общинския съвет е в размер на 2% от
възнаграждението на Председателя на Общинския съвет, или 26,98 лв. И общият
размер на възнаграждението на общински съветник за един месец, съгласно чл.20
ал.1 от Правилника, не може да бъде повече от 50 на сто от брутната работна
заплата на Председателя на Общинския съвет за съответния месец, или 674,55 лв.
Посочено е
също така и че с решение №365, взето с Протокол №18 от 19.11.2015г. И.Г.Д.е
избран за член на Постоянната комисия по „Устройство на територията и жилищна
политика“ и до датата на предсрочното прекратяване на пълномощията му като
общински съветник с Решение №608-МИ от 12.10.2016г. на ОИК – Пловдив, е
участвал в заседанията и.
Броят на
заседанията на Общински съвет – Пловдив, както и на Постоянната комисия по
„Устройство на територията и жилищна политика“, чийто член е бил И.Д.за спорния
период, са видни от нарочно писмо на Общински съвет – Пловдив/л.68-69 от адм. дело 1172/2018г./. А конкретно получените
възнаграждения от И.Г.Д.за периода 27.10.2015г. до 12.10.2016г. се съдържат в
представените счетоводни документи – фишове за начисления и удръжки и масови
файлове за наредени заплати /л.86 и сл. от адм. дело 1172/2018г./.
По искане на
Ц. Ц., с цел доказване размера на претендираното
обезщетение, в хода на съдебното производство по адм.
дело 1172/2018г. е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице м.м., която след запознаване
с наличните по делото доказателства в своите заключения (основно и допълнителни
такива) е установила, че за времето от 27.10.2015г. до 12.10.2016г. вкл.
Общински съвет – Пловдив е провел 21 заседания, на 20 от които И.Д.е
присъствал. Постоянната комисия по „Устройство на територията и жилищна
политика“ е провела 18 заседания, на които Димов е присъствал. Експертът е
изчислил, че ако Димов е присъствал на всичките 21 заседания на Общинския
съвет, проведени през спорния период, както и на всички заседания на
Постоянната комисия, би получил общ брутен размер на възнаграждение – 5 774,12
лева, от които възнаграждение за участие в заседания на Общинския съвет – 5
369,42 лева и възнаграждение за участие в заседания на Постоянната комисия –
404,70 лева. От тях общият брутен размер нормативни удръжки за сметка на лицето
са изчислени в размер на 1 247,80 лева. Или, нетната сума за получаване от
лицето е определена на 4 526,32 лева.
В настоящото
производство на ищеца е указано, че носи доказателствената тежест за
установяване на твърденията в исковата молба и за доказване на иска по
основание и размер. Съобразно дадените от ВАС задължителни указания е указано,
че това може да бъде сторено и с нови, относими писмени доказателства, свързани
с получавани доходи за процесния период. В тази връзка са представени:
Удостоверение изх.№ 014/22.05.2020г. от „Ц. ПК“ ООД, ЕИК ********* ведно с
протокол от учередителното събрание на съдружниците в „Ц. ПК“ ООД, дружествен договор, протокол от
заседание на общото събрание на съдружниците, договор
за управление на „Ц. ПК“ ООД от 30.09.2016г. В съдебно заседание от
03.07.2020г. допълнително са представени: Удостоверение изх.№
001/26.9.06.2020г. от „Харизма клуб“ ООД, ЕИК
*********, Удостоверение изх.№ 023/29.06.2020г. от „Ц. ПК“ ООД, ЕИК *********,
Удостоверение изх.№ 024/29.06.2020г. от „Ц. ПК“ ООД, ЕИК ********* и дружествен
договор на „Харизма клуб“ ООД.
Съгласно
чл.203 АПК /в приложимата редакция/, исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Според чл.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.
Съдът
констатира, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни
в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е физическо лице,
следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация, а ответник е Централна избирателна комисия, която съобразно чл.46
ал.2 от Изборния кодекс/ИК/ е юридическо лице, първостепенен разпоредител с
бюджет и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй
като съобразно правилото на чл.7 от последния закон, искът следва да се предяви
срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът следва
да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази
изрична законова норма съобразно ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.
Следва да
бъде съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е
необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно:
причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Със съдебно
решение №882 от 03.05.16г. по адм.дело №789/2016г. по
описа на Административен съд – Пловдив, ІІІ-ти състав, потвърдено с Решение
№10547/11.10.2016г. по адм.дело № 6688/2016г. по
описа на ВАС, е обявен за недействителен изборът за последния разпределен
мандат по остатък за общински съветници на Община-Пловдив,
обявен с Решение №524-МИ от 27.10.15г. на Общинска избирателна комисия –
Пловдив. В изпълнение на това съдебно решение Ц.Н.Ц. е избран като член на
Постоянната комисия по „Устройство на територията и жилищна политика“.
Налице е единият
от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ – отменен по
съответния ред административен акт. Следователно, дължима е преценка
установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени
имуществени по характер вреди и то под формата на пропуснати ползи, и при
положителен отговор на този въпрос – намират ли се имуществените вреди в пряка
причинна обусловеност от отменения административен акт.
Установява
се в случая и следващата предпоставка за реализиране отговорността на
ответника, а именно - вредата да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен акт. В случая е налице такава пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка, тъй като именно в резултат на незаконосъобразното
решение на ОИК – Пловдив, ищецът Ц. не е бил обявен за избран още първоначално
за общински съветник и съответно е бил лишен от възможността да участва в
заседанията на общинския съвет, а оттам и да получава възнаграждение за това, в
съответствие с разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗМСМА.
Следва да се
посочи, че неоснователно се явява възражението на Централната Избирателна Комисия, че ищецът е
получавал доходи в размер на 5 900 лева месечно, в качеството си на
управител на „Ц. ПК“ ООД, по силата на сключен между него и дружеството договор
за възлагане на управление.
От приобщените
по делото писмени доказателства е видно, че макар действително между „Ц. ПК“
ООД и ищецът Ц. да е договорено възнаграждение
в размер на 5 900 лева месечно по силата на сключен договор за възлагане на
управление, като е посочено, че уговореното възнаграждение не е трудово по
смисъла на КТ. Няма данни ищецът да е получавал трудово възнаграждение от „Ц.
ПК“ ООД и „Харизма клуб“ ООД по силата на сключени
договори.
Крайният
извод, който се налага е, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за
имуществените вреди на ищеца, е основателен, като ще следва да бъде уважен за
сумата от общо 4 209,06 лева, представляваща сумата за възнаграждение за
участие във всички заседания на Общински съвет – Пловдив, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 11.10.2016г. до окончателното и
изплащане.
С оглед
изхода от спора ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
процеса разноски. В тази връзка по делото е представен списък на разноските за
общо 3 265.00 лева, от които ДТ в размер на 10 лева, ДТ за съдебно удостоверение в размер на 5 лева,
за възнаграждение за вещи лица общо в размер на 250 лева, както и за изплатени
адвокатски хонорари в размер на 700 лева
по адм.д. №1172/2018 на Административен съд
Пловдив, 500 лева по адм.д. №7517/2018 на ВАС, 900
лева
адм.д. №4471/2019 на ВАС и 900 лева за
настоящото производство по договори за правна защита и съдействие, като от
ответника е направено възражение за тяхната прекомерност. Така направеното възражение относно претендираните
разноски за осъществено процесуално представителство се споделя като частично
основателно от състава на съда. В тази връзка съдът съобрази фактическата и
правна сложност на казуса и конкретно осъществения обем процесуално
представителство пред ВАС по тяхно адм. дело
№7517/2018г., в която част съдът приема, че уговореният и изплатен адвокатски
хонорар се явява прекомерен и същият следва да бъде редуциран до минимума по
чл.9 във вр. с чл.8 ал.1, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – от 300
лева. Основателно е и възражението за прекомерност пред настоящата съдебна
инстанция. В тази връзка съдът съобрази, че адвокатското възнаграждение е
договорено и заплатено при първоначалния размер на исковата претенция от 7200
лева, като в случая е съобразено правилото на чл.8 ал.1, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения /посл.
изм. ДВ бр.68/2020година/, според който текст минималния размер възлиза на 300 лв. плюс
7 % за горницата над 5000 лева. Така минималният размер на адвокатското
възнаграждение се явява основателен по съразмерност на уважения иск в размер на
700.00 лева. В останалата част възражението за прекомерност е
неоснователно, като размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е
съобразен с разпоредбите на чл.8 ал.1 и чл.9 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това и в
предвид уважаване на исковата претенция, на ищеца се дължат разноски по
съразмерност в общ размер от 2665,00 /две хиляди шестстотин и шестдесет и пет/
лева.
По
изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК вр. чл.144 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Централната Избирателна Комисия, с
адрес на призоваване гр.София, пл.“Княз Александър І“ №1, да заплати на Ц.Ц. *** сумата от 4 209,06 лева /четири хиляди двеста и
девет лева и шест стотинки/ лева, представляващо обезвреда
за причинените му имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за това,
че в периода 27.10.2015 г.-12.10.2016 г. не е бил избран за общински съветник в
Общински съвет – Пловдив, вследствие избора на последния разпределен мандат по
остатък за общински съветници на Община - Пловдив,
обявен с решение № 524-МИ от 27.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия –
Пловдив, който впоследствие е обявен за недействителен от Административен съд –
Пловдив с решение № 882/03.05.2016 г. по адм. д. №
789/2016 г., оставено в сила с решение № 10547/11.10.2016 г. на ВАС на РБ,
постановено по адм. д. №6688/2016 г. ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от 11.10.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане;
ОСЪЖДА Централната Избирателна Комисия, с
адрес на призоваване гр.София, пл.“Княз Александър І“ №1, да заплати на Ц.Ц. ***, сумата от 2665,00 /две хиляди шестстотин и шестдесет и пет/ лева, съставляваща разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на Р България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на АПК.
СЪДИЯ:/п/