Р Е Ш Е Н И Е
№ 1037 1.8.2019 год. гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 44-ти наказателен състав
на тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ненкова НАХД № 2495 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Й.Г.Г. ЕГН********** срещу Наказателно постановление № 19-0434-000013 от 27.05.2019г., издадено от Началник РУ при ОД на МВР, гр. Бургас- Ж М, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 50,00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. На основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено и административно наказание - глоба в размер на 20,00 лв. за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП, както и на основание чл.185 от ЗДвП и е наложено наказание глоба в размер на 20,00 лева за нарушение на чл.150А ал.1 ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото постановление, като се излагат съображения за нарушаване на материалния и процесуалния закон. Сочат се и съображения по същество за липса на сочените в АУАН и НП административни нарушения, като се моли за цялостна отмяна на атакуваното НП. В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично, като по същество в пледоарията си пространно застъпва своята теза за начина, по който е била проведена проверката, както и за твърдяните според нея пороци на акта, и на наказателното постановление, на база на които, според същата НП следва да бъде отменено.
Ответната
страна - ОД на МВР, гр. Бургас, сектор „Пътна полиция”, редовно призована, не
изпрати представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо се съдържа
искане за потвърждаване на обжалваното постановление.
По делото в
качеството на свидетел е бил разпитан, полицейският служител- актосъставител- Г.И.К.
- 35 г., на длъжност -мл. полицейски
инспектор към 02 РУ при ОД на МВР – Бургас, които в разпита си излага подробно
фактическата обстановка, свързана с извършването на проверката и
съпричастността на жалбоподателката във
вменените й деяния, впоследствие описани в издадения от него акт, както и в
докладната записка /представена по делото/, която същият е адресира до своя
Началник; като такава докладна записка /представена по делото/, е била
изготвена и от неговия колега на смяна, с когото съвместно за извършили
проверката и констатирали твърдяните нарушения.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима, като по същество, съдът я намира за неоснователна.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 3.05.2019г., около 12,20 часа, в гр. Бургас на бул. „Тракия” /Разделителна/ до бл. жалбоподателката управлявала своя собствен л.а. Тойота РАВ 4, с рег.N, от ул.Ст.Стамболов към ул.Янко Комитов. Свидетелят К., който заедно със своя колега –Петров, били разположили автомобила си в близост да автобусната спирка, бил излязъл почти на платното в бус лентата, като по това врече на деня нямало трафик по платното, нямало нито други автомобили, нито автобуси, които да се движат и само той бил на платното, като единственият приближаващ се автомобил и то с ниска скорост, бил този на жалбоподателката. Свидетелят К., подал ясен и недвусмислен сигнал на жалбоподателката със стоп палка по образец за спиране, но същата, макар и да видяла подадения и сигнал, като проследила с поглед свидетеля, не спряла, а продължила движението си с автомобила, като направила непозволена маневра – завой на ляво, с което нарушила и пътната маркировка – М2 и е продължила движението си. Поради неспирането си на сигнала, свидетелят К. се върнал в служебния автомобил, и заедно с колегата си последвали със служебния им автомобил, този на жалбоподателката, като това станало с включена светлинна и звукова уредба. Автомобилът бил застигнат след около 400 метра и спрял. При извършената проверка било установено, че Г. управлява автомобила със СУМПС със изтекъл срок на валидност. . Свидетелят К. започнал да задава въпроси на водачката, защо не е спряла на попаден сигнал за спиране, като същата на няколко пъти променяла обясненията си за случилото се. Първоначално заявила, че въобще не е забелязала полицейските служители. След което казала, че бил опасен участъкът, където искали да спре, като било бус лента и щяла да спре впоследствие. Свидетелят К. обяснил на Г., че ще и състави АУАН за констатираните нарушения и пристъпил към съставяне на акта на място. За посочените нарушения и бил съставен АУАН, бл. № Д 908929 ОТ 03.05.2019 Г. В акта, полицейският служител, вписал като нарушение разпоредбите на чл.103 ЗДВП, чл.6, ал.1, ЗДВП и чл.150а, ал.1 ЗДВП. На жалбоподателката, бил връчен екземпляр от акта, като й било обяснено, в както се изразяват нарушенията, които е извършила, като последната, както тогава, така и в с.з. не оспорва само последното впоследствие вписано като т.3 нарушения в НП, а именно, че срокът на валидност на СУМПС-то и бил изтекъл и не го е била подновила, но сочи, че това се дължало на факта, че рядко управлявала автомобил, макар и в жалбата се да твърди, по същество, че често управлявала автомобил тъй като имала болен родител, за което е представила и писмени доказателства към жалбата /епикриза/, с каквито доводи моли да и бъде намалено наказанието лишаване от право да управлява МПС. Тук следва да се посочи във връзка с поддържаното заявление в жалбата, че на лицето е бъл връчен нечетлив екзепляр от акта, че дори и да се приеме, че действително това е така, то това обстоятелство, еднозначно съдебната практика, в това число и настоящата инстанция споделя, че не води до нарушаване правото на защита на същата, като окончателното обвинение се повдига с НП, а същото е ясно написано и със същото жалбоподателката се е запознала, като е разгърнала в пълен обем правото си на защита чрез депозиране на жалбата срещу атакуваното НП, както и се е явила лично в с.з., за да заяви възраженията си. Нещо повече в своя разпит, който съдът кредитира като обективен и безпристрастен по делото, свидетелят К. посочва, и че жалбоподателката се е явила и в сградата на 02 РУ при ОД на МВР-Бургас, за да разговаря с началника на Районното, впоследствие издал и атакуваното НП, пред който също е изразила своите възражения. Така изложеното от този свидетел се подкрепя и от факта, че както той, така и неговият колега- П, с когото са били заедно на смяна, са изготвили докладни записки /представени по делото/, до своя началник, в които еднозначно и съответно на смислово изложеното и в акта, и в НП, посочват как се е развила проверката спрямо жалбоподателката и как се е стигнало да ангажирането на нейната отговорност, като съдът кредитира и така представените писмени доказателства по делото, като смислово единни помежду си и описващи еднна хронологически последователна верига на протеклите действия по проверката и спричастността на Г. към същите. Още повече, че по делото е бил представен и диск като ВД, който съдът макар и да не възпроизведе по делото, и да не го поставя по тези съображения в своите решаващи изводи /въпреки че съставът се запозна със съдържанието му/, намира че и на база събраните по делото писмени и гласни доказателства, напълно се доказва правопораждащият фактически състав на вменените за извършени от жалбоподателката нарушения.
До този извод е стигнал и АНО при издаването на атакуваното понастоящем НП, като въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 50,00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от един месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. На основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), на жалбоподателя е наложено и административно наказание - глоба в размер на 20,00 лв. за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП, както и на основание чл.185 от ЗДвП и е наложено наказание глоба в размер на 20,00 лева за нарушение на чл.150А ал.1 ЗДвП. НП е било издадено при дословно възпроизвеждане на съдържанието на АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя, от приложените по делото писмени доказателствени средства, и по конкретно АУАН, докадни Ззаписки, изложените подробно в разпита на свидетеля К. обстоятелства, съответни на останалия събран по делото доказателсвен материал, както и на основа представена по делото Заповед за компетентност, справка за нарушител водач и др. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:
Доказано се явява нарушението на чл.103 ЗДвП. Съгласно тази норма, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. Чл. 103 от ЗДвП не пояснява понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка, тоест с конклудентни действия, както посочва и свидетелят К. в разпита си пред съда. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Поради това, за да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган; на второ място следва контролният орган да посочи мястото за спиране; на трето място следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. Свидетеля К. в съдебно заседание заяви, че на водача – жалбоподателя е бил подаден сигнал със стоп палка за спиране по гореописаният начин и място, като съдът кредитира показанията на този свидетел, и намира версията, застъпена от жалбоподателката по делото в този смисъл за нейна защитна такава, че не е възприела сигнала или че не е можела за спре в бус лентата. Тя е била видно от показанията на този свидетел, единственият водач на МПС по това време, не е имало нито други МПС-та, нито автобус, нита каквито е да било други участници в движението. Станало е през светлата част на денонощието, поради което и ясно е можел да се види полицаят, вдигащ стоп палка за спиране, като не е имало и опасност от възникване на ПТп, по гореизложените съображения, както твърди водачката, като тези и твърдения, съдът намира за неоснователни такива. Напротив, същата при разминаването си с полицейския служител от автомобила си е проследила с поглед самия полицай, като с бавна скорост го е подминала и е продължила движението си на нарушавайки и пътната маркировка – М2 при маневрата – ляв завой. Сигналът за спиране е възприет, но въпреки това нарушителят не се е подчинил и не е изпълнил дадените му указания да спре плавно на участък от пътя в най-дясната част на платното за движение и на посоченото от полицейския служител място. Вместо това, жалбоподателя продължил движението си, при което е бил последван от патрулния автомобил със звуков и светлинен сигнал, за да спре. Показанията на свидетеля К. са последователни и съдът ги цени с доверие. Съдът счита, че по несъмнен начин е установено и авторството на жалбоподателя в извършване на нарушението. В този смисъл и при нарушена и пътна маркировка, съдът намира, че доказано се явява и второто вменено нарушение – това по чл.6, т.1 от ЗДВП, като съгласно тази разпоредба - Участниците в движението: т.1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; Безспорно следователно по делото е било доказано и това нарушение, извършено от жалбопотаделката.
Доказано се явява и третото нарушение – управление на МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС. Безспорно се установи, че при извършена справка в масивите на сектор ПП към датата на проверката – 3.5.2019г. Г. е управлявала автомобила със свидетелство, което е с изтекъл срок на валидност. С нормата на чл. 150 а от ЗДП е въведено изискването към водачите на МПС да притежават валидно свидетелство за управление за категорията, към която спада управляваното от тях превозно средство. Съдът приема, че жалбоподателката е нямала валидно СУМПС, което да удостоверява правоспособността и. Към 3.5.2019г. Г. не е притежавал СУМПС, издадено по надлежния ред, тъй като същото е с изтекъл срок на валидност, с оглед на което правилно е била ангажирана административно – наказателната и отговорност и за това нарушение. Наложената на въззивника санкция по пункт първи е в законовия минимум, а санкциите по т.2 и т.3 са фиксирани, поради което същите не подлежат на изменение. Тоест правилно са били определени и наложени и санкционните разпоредби.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0434-000013 от 27.05.2019г.,
издадено от Началник РУ при ОД на МВР, гр. Бургас -Ж М, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., с
което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на Й.Г.Г. ЕГН********** е
наложено административно наказание - глоба в размер на 50,00 лв. и лишаване от
правоуправление за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено и административно
наказание - глоба в размер на 20,00 лв. за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП,
както и на основание чл.185 от ЗДвП и е наложено наказание глоба в размер на
20,00 лева за нарушение на чл.150А ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО;К.А.