Р Е Ш Е Н И Е № 260038
гр. Шумен, 02.07.2021 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на деве- ти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 23 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по депозирана искова молба от И.Р.И. ЕГН ********** *** чрез ад. Н.Н.Д. с адрес ***, четвърти полуетаж,
офис № 4 против Застрахователно дружество „Уника“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „....“, № 18. Ищецът твърди, че
на 05. 04.2019 г. около 15.35 ч. в с. Златар на ул. „....“ до дом № 19, Г.П.Г.
при управление на тежкотоварен автомобил марка „ДАФ“, модел „CF85“ с рег. № ....с прикачено към него
полуремарке с рег. № ... при извършване на маневра изпреварване се удря
странично в изпреварвания велосипед марка „Reflex“, модел „Easy“,
управляван от И.Р.И... Вследствие на ПТП, ищецът е получил следните травматични
увреждания: фрактура на 5, 6, 7 и 8 ребро вляво и фрактура на ключица на лявото
рамо. Пострадалият е лекуван в „МБАЛ – Шумен“ АД в периода от 05.04.2019 г. до
09.04.2019 г., след което лечението му продължава у дома. По време на
възстановя- ването си, ищецът е изпитал редица неудобства в бита, поради
необходимостта от чужда помощ за ежедневни хигиенни процедури, невъзможността
да се обслужва самостоятелно и да изпълнява домашните си задължения, както и
поради откъсва- нето му от приятелската му среда.
За МПС
управлявано от Г.П.Г. е имало сключен с ответника договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица със
срок за валидност от 07.07.2018 г. до 06.07.2019 г. Ищецът в качеството си на
увредено лице е отправил до ответното дружество мол- ба за възмездяването на
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, като е представил
документите, с които разполага. Застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение. С исковата молба ищецът
претендира ответното друже- ство да му заплати застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 70 000.00 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, съгл. чл.429 от КЗ от датата на деликта 05.04.2019 г. до
окончателното й изплащане и законната лихва от изтичане на петнадесетдневния
срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ на 31.10.2019 г. до окончателното изплащане,
549.49 лв. за претърпени имуществени вреди, 49.61 лв., представляваща мораторна
лихва върху претендира- ното обезщетение за имуществени вреди за периода от
датата на извършеното плащане до датата на подаване на исковата молба в съда –
22.02.2020 г., ведно със законната лихва.
„Уника“ АД оспорва предявените от ищеца искове. Не са налице данни, ус- тановяващи вината на водача на тежкотоварния автомобил. Направено е възраже- ние за съпричиняване на вредоносния резултат. Водачът на велосипеда е управля- вал същият след употреба на алкохол. Това обстоятелство е спомогнало съществено за настъпване на ПТП. Размерът на претендираното от ищеца обезщетение за не- имуществени вреди е прекомерен. Изложени са подробни доводи за неосновател- ност на акцесорния иск за лихва. Възразява срещу искането да бъде присъдена за- конната лихва от датата на ПТП.
Ищецът не е подал допълнителна искова молба.
От събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
На
05.04.2019 г. е образувано Досъдебно производство № 107/2019 г. по описа на РУ – гр.
Велики Преслав, вх. № 242/2019 г. по описа на ТО-В. Преслав при РП – Шумен за
това, че на 05.04.2019 г. в с. Златар по ул. „...“ до дом № 19, при управление
на МПС – влекач „ДАФ“ с рег. № ....с прикачено към него полуремарке „Вилтон“ с
рег. № ..., собственост на „Севан“ ООД гр. Бургас са нарушени правилата за
движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на И.Р.И.,
ЕГН ********** *** – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл. ІІ, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
До приключване
на съдебното дирене не са представени доказателства за приключване на
наказателното производство с
влязла в сила присъда или по- становление за прекратяването му, или то да е спряно на
основанията по чл.25, ал.1, т.2 или чл.26 от НПК.
Страните не оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на МПС – влекач „ДАФ“ с рег. № ....с прикачено към него полуремарке „Вилтон“ с рег. № ... към датата на настъпването на ПТП.
От заключението на
назначената от съда комплексна съдебно-автотехничес- ка и медицинска
експертиза и от допълнителните
разяснения на вещите лица даде- ни в съдебно заседание се установява, че ударът
между т.а. „ДАФ“ с прикачено по- луремарке и велосипедиста е станал в дядната
лента на ул. „...“, с. Златар по посока към гр. В. Преслав, в крайната дясна
част на платното за движе- ние на разстояние около 0.3 м. от десния бордюр.
Ударът е между крайната дясна задна част на полуремаркето (трапецовидна планка)
с лявата задна част на гърба на велосипедиста.
Местопроизшествието се
намира в района на Т-образно кръстовище между главен път (ул. „... в с. Златар)
и второстепенна улица сигнализи- рана с пътен знак Б2 „Стоп“.
Движението е двупосочно
с две ленти, разделени с надлъжна пътна марки- ровка тип М1 – „Единична
непрекъсната линия“ (забранено застъпването и преси- чането й) с бял цвят,
силно изтрита и слабо видима видимостта на водача на МПС в посока към
велосипедиста е била ограничена от геометричните характеристики на десен завой
до 10 метра.
Относно механизма
на ПТП, товарния автомобил „ДАФ“ с рег. № ....с прикачено към него полуремарке
„Вилтон“ с рег. № ..., управляван от Г.П.Г., около 15.35 ч. се движи в с.
Златар, общ. В. Преслав, по ул. „...“ пред дом № 19 в посока към гр. В. Преслав
със скорост 34 км./ч. (според Джи Пи Ес системата на автомобила). На това място
улицата представлява главен път, който прави десен завой и образува кръстовище с
второстепенен път. Широчината на платното за движение е 7.76 м., със слабо
видима непрекъсната бяла линия между двете ленти, като дясната лента е с
широчина 4.4 м.. пътната настилка е асфалтова, суха, без неравности. Времето е
било ясно, с нормална видимост при дневна светлина. По същото време в кривата
на десния завой, в дясната част на платното за движение и в същата посока се е
движил с ниска скорост (около 5 км./ч.) велосипед „REFLEX EASY“ С РАМА № ...., управляван
от И.Р.И.. Водачът на товарния автомобил-влекач „ДАФ“ не забелязва
велосипедиста и предприема изпреварването му, като в същото време предприема и
разминаване със срещуположно движещ се товарен автомобил „Мерцедес“ поради
различните радиуси на завиване в завоя на влекача и полуремаркето, страничното
разстояние между дясната част на полуремаркето и изпреварвания велосипедист се
оказва недостатъчно, като велосипедиста е ударен в лявата част от задната
страна на гърба със задната най-дясна част на полуремарке- то. В резултат на
удара велосипеда е отхвърлен напред – вдясно, като след удар на предната гума в
бордюра, велосипедиста пада върху настилката на лявата си страна и получава
средна телесна травма.
Произшествието
е било предотвратимо от водача на товарния автомобил в случай, че не е предприемал
изпреварване на велосипедиста и се е движел с по-нис- ка скорост от 26.3 км./ч.,
при която би могъл да спре без сблъсък с велосипедиста. Водачът е имал
възможност непрекъснато да наблюдава пътя вдясно от автомобила през десните
странични външни огледала и да осигури
необходимото странично разстояние в процеса на предприетото
изпреварване.
При ПТП, ищецът е
получил съчетана травма: гръден кош, крайници. Кон- тузията на гръдния кош,
представлява фрактура на четири леви ребрени дъги по задната мишнична линия, а
контузията на крайниците – фрактура на лявата ключи- ца в средна трета без
дислокация. Между претърпяното ПТП и установените трав- матични увреждания е
налице пряка причинна връзка.
На ищеца е било
приложена консервативно лечение. Първоначално е бил хоспитализиран за 4
денонощия. Тъй като фрактурата на лявата ключица е била не- разместена е
преценено, че не се налага имобилизация. Счупването на 4 леви ребра също е
подлежало на консервативно лечение, тъй като не са се развили белодробни
усложнения. Според вещото лице, предвид липсата на медицинска документация, срокът
за възстановяване за счупването на ключицата е до 45-60 дни, а при четири- те
счупени ребра, без плевропулмонални усложнения до 2 – 2 ½ месеца. Най-изразени болки и страдания ищецът
е изпитвал през първия месец след ПТП, след което, при липса на регистрирани
усложнения, болките постепенно следва да нама- ляват и отзвучават.
Неудобствата, настъпили при конкретно установените травми са свързани с
ограничените и болезнени движения в областта на левия раменен пояс и на лявата
гръдна половина. Към датата на изготвянето на експертизата, ищецът е клинично
здрав. Налице е непостоянна болезненост в лявата гръдна поло- вина, засилваща се при физически усилия с
учестено дишане и при промяна на времето. Налице е болезненост по предната
страна на лявото рамо извън зоната на фрактурата на ключицата.
Приложените по делото
две фактури са за разходи, свързани с болничното лечение на ищеца.
В кръвта на велосипедиста е установено
наличие на алкохол – 0.93 промила. Установената алкохолна концентрация се
намира в границите на леката степен на алкохолно опиване (0.5 – 1.5 промила).
Тя се проявява с емоционална неустойчи- вост, лесна умаляемост, отслабване на
концентрацията и вниманието, съобразител-
ността, забавени реакции. Възможни са умерено изразени кординационни наруше- ния,
вегетатинвни смущения и др. Но вещото лице изрично посочва, че реактивно- стта на човек към алкохола е
индивидуална., т.е. няма абсолютна корелация между степента на алкохолемията и
нейните клинични прояви.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от него болки и страдания, ищецът е ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание е разпи- тан свидетеля С.И.С.– съсед на ищеца. От неговите показания се установява, че след изписването си от болницата ищецът е имал нужда от чужда помощ, тъй като не можел да става от леглото и да си облича ризата. Свидетелят около две седмици ходил да помага на ищеца. Към настоящия момент все още се оплаква от болки и движението на ръката му е ограничено, но свидетелят не знае дали ищецът продължава лечението си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че той има преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца в периода непосредствено след ПТП. На следващо място неговите показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателства, които да ги оборват.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 13.11.2019 г. ответникът е получил писмената застрахователна претенция на ищеца, като към нея са били приложени документите свързани със застрахователното съ- битие, с които е разполагал към тази дата. С писмо изх. № 5870420 от 11.02.2020 г., ответното дружество е отказало да изплати обезщетение по заведената претенция.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди, както и акцесорна претенция за за- конна лихва върху претендираните главници. Предявените обективно и комулатив- но съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 19.02.2021 г.
С Определение № 260041 от 08.10.2020 г. производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на наказателното производ- ство водено по ДП № 107/2018 г. по описа на РУ – В. Преслав. С Определение № 260200 от 16.12.2020 г. по в.ч.т.д. № 583/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна определението на ШОС е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед на това, предвид съдържащите се в опре- делението на Апелативен съд – Варна указания, съдът следва да се произнесе по същество на предявените от ищеца претенции.
Разгледани по същество исковите претенции са неоснователни, поради след- ните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал.1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува ва- лидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застра- хован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
От
събраните в хода на процеса доказателства се установява, че деликта, вследствие
на който са настъпили травматичните увреждания на ищеца и въз осно- ва, на който
той претендира, че е претърпял неимуществени и имуществени вреди изцяло покрива
фактическия състав на престъпление по чл.342, ал.1 от НК. По повод осъщественото ПТП е образувано Досъдебно
производство № 107/2019 г. по описа на РУ – гр. Велики Преслав, вх. №
242/2019 г. по описа на ТО-В. Преслав при РП – Шумен, което видно от събраните в хода на процеса
доказателства не приключило.
С оглед на гореизложеното,
съдът, преценявайки основателността на предя- вените от ищеца искове, следва да
се произнесе и относно обстоятелства, които са съставомерни по Наказателния
кодекс, при наличие на неприключило и висящо към настоящия момент наказателно
производство. Съгласно чл.17, ал.1 от ГПК, гражданският съд взема становище по
всички въпроси, които имат значение за ре- шаване на делото, освен по въпроса
дали е извършено престъпление. Налице е из- рична забрана, съгл. чл.124, ал.5
от ГПК, да бъдат установявани от гражданския съд престъпни обстоятелства от
значение за едно гражданско правоотношение, ос- вен в случаите, когато
наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое
от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 или е спряно на основания- та по чл.25,
ал.1, т.2 или чл.26 от НПК и в случаите, когато извършителят на деянието е
останал неоткрит. В конкретния случай, при наличие на висящо наказа- телно
производство, което не е спряно или прекратено, включително и в хипотезата
когато извършителят не е открит, не са налице посочените в чл.124, ал.5 от ГПК хипотези,
при наличието на които гражданският съд да установи престъпни обстоя- телства от значение за
конкретното гражданско правоотношение. Без значение е дали образуваното
наказателно производство е в досъдебна или съдебна фаза. В то- зи смисъл постановеното
по реда на чл.290 от ГПК Решение № 20 от 20.05.2021 г. по г.д. № 1372/2020 г.
на ВКС, ГК, ІV г.о.
Предвид гореизложеното, съдът, произнасяйки се по същество на спора, следва да отхвърли предявените от ищцата искове поради тяхната неос- нователност.
Относно разноските.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски, но не и от заплащане на направените от ответника разноски по делото. С оглед на това и на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 855.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лв. или общо 1 305.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от И.Р.И. ЕГН ********** *** против Застрахователно дружество „Уника“ АД, ЕИК 040451 865 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „....“, № 18 искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 70 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени, вследствие получените от него травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 05.04.2019 г., причинено от Г.П.Г., който е нару- шил правилата за движение при управление на тежкотоварен автомобил марка „ДАФ“, модел „CF85“ с рег. № ....с прикачено към него полуремарке „Вилтон“ с рег. № ..., на основание застрахователна полица № BG/05/11 ********** за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосоченото МПС, ведно със законната лихва върху сумата, съгл. чл.429 от КЗ от датата на деликта 05.04.2019 г. до окончателното й изплащане и законната лихва от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ на 31.10.2019 г. до оконча- телното изплащане,
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от И.Р.И. ЕГН ********** *** против Застрахователно дружество „Уника“ АД, ЕИК 040451 865 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „....“, № 18 искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 599.10 лв., от която главница - 549.49 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени, вследствие получените от него травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 05.04.2019 г., причинено от Г.П.Г., който е нарушил правилата за движение при управление на тежко-товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „CF85“ с рег. № ....с рег. № ....с прикачено към него полуремарке „Вилтон“ с рег. № ...., на основание застрахователна полица № BG/05/118001679606 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосоченото МПС и 49.61 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди за периода от датата на извършеното плащане – 09.04.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
Осъжда И.Р.И., ЕГН ********** *** да заплати на Застрахователно дружество „Уника“ АД, ЕИК 040451 865 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „....“, № 18 сумата от 1 305.00 лв., от която 855.00 представляващи направените от ответника разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лв..
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: