№ 138
гр. гр.Несебър, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20232150101068 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на И. М. К., ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр. **********, против „*********“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с. *********, представлявано от Н.М.С..
Твърди се, че между страните бил сключен трудов договор № 186/11.05.2023 г. до
дата 05.09.2023 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КР вр. чл. 70 от КТ, по силата на който
ищецът приел да изпълнява длъжността „сервитьор“ в бирария „*******“ в с. ******, на 8-
часов работен ден, с основно месечно възнаграждение от 800 лв. Излага се, че на 12.08.2023
г., на местоработата си К. изпълнявал трудовите си задължения, като около 22.00 часа
отишъл до кухнята, за да вземе комплекти с прибори. Работникът, който бил ангажиран с
измИ.ето на прибори и съдове, му казал, че готовите прибори били предназначени за
старшите сервитьори и тъй като той бил сравнително отскоро на работа, да си измие сам
приборите. Ищецът репликирал, че това не попадало в обхвата на задълженията му и
понечил да вземе чисти прибори. По това време в кухнята се намирал един от старшите
сервитьори- В.К.В., който започнал да блъска ищеца в т.нар. шублер, от ламарината на
който се получили порезни рани по тялото на ищеца. Също така нанесъл на ищеца юмручни
удари в областта на главата и навсякъде по тялото. Побоят бил преустановен след намеса на
колегите им. Ищецът поискал да се обади на полицейските органи, но бил възпрян от
собственика на заведението, който казал, че ако го направи нямало да му бъдат изплатени
възнагражденията за юли и август, както и че вече бил освободен от работа, за което на
05.09.2023 г. била издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Акцентира се, че от изготвеното съдебномедицинско удостоверение № 371/2023 г., издадено
от МБАЛ- Бургас, се установило, че ищецът имал кръвонасядания в областта на лицето и
1
шията, кръвонасядания и драскотини в областта на горната устна в ляво, кръвонасядания в
областта на дясната мишница, като получените наранявания отговаряли да са получени по
време и начин, както се съобщава от пострадалия- от действието на твърди тъпи и/или
тъпоръбести предмети, каквито могат да са ударите с части от човешкото тяло. Лекарят
заключил, че били причинени болка и страдание. Излагат се съображения, че в резултат на
проявената физическа агресия, освен че ищецът претърпял надлежно констатираните болки
и травматични увреждания, налице била промяна в цялото му психическо състояние и
поведение, непосредствено след физическото посегателство, определени от
непредсказуемостта на ситуацията- напрежение, тревожност, които носили характеристика
на остра стресова реакция. След отшумяване на нейните симптоми, последвали симптоми на
депресия, съчетана с висока по интензивност тревожност, налице било мисловно и визуално
преработване на преживяната психотравма, причиненото му страдание и унижение
заседнало дълбоко в съзнанието му. Предвид на това се предявява настоящата претенция, на
основание чл. 49 от ЗЗД, като се претендира да бъде осъдено ответното дружество, като
работодател, да заплати на ищеца сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди- физически болки и страдания, в резултат на нанесен му
от В.К.В. побой, на 12.08.2023 г., около 22.00 часа, на месторабота в бирария „*******“, с.
******, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 12.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.
В срокът по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответното дружество, с който
се излагат съображения, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Не се спори, че
страните са били в трудово правоотношение за времето от 11.05.2023 г. до 06.09.2023 г.,
както и че на 12.08.2023 г. ищецът е бил на работа като сервитьор 7-ма смяна (за времето от
12-24 часа, с почивка в интервала от 16 до 20 часа) в бирария „*******“. Сочи се, че на
12.08.2023 г., около 22.00- 22.30 часа, на територията на бирарията е регистрирано сбИ.е, в
резултат на междуличностни отношения между ищеца и В.В., изразяващо се в обидно,
унизително и предизвикателно поведение от страна на ищеца към колегата му В.,
придружено с блъскане, обръщане на таблата и умишлено бутане от страна на ищеца на
приготвените ястия за изнасяне на поръчка на В., което довело до сбИ.е между двамата,
изразяващо се в нанасяне на удари от страна на ищеца по лицето и в областта на очите и
носа на В.В., следствие от което последния претърпял средна телесна повреда- счупване на
костите на носа, и съответната реакция от В.В., изразяваща се в хващане за врата и ръцете
на ищеца с цел предпазване, а впоследствие и размяна на юмруци по лицето между двамата.
Навежда се, че поведението на ищеца е в пълно несъответствие с трудовите му задължения.
Развиват се съображения, че поведението на ищеца, макар проявено на работното място, е
междуличностен конфликт, който не кореспондира с правилата и задълженията на всеки
един от тези служители при и/или по повод изпълнение на служебните им отношения.
Цитира се съдебна практика в тази насока. Изтъква се, че поведението на ищеца е в
несъответствие с всички етични, морални, законови и фирмени правила, определени в
ПВТРП на дружеството, както и по отношение задълженията за изпълнение на възложените
му трудови функции като сервитьор. Сочи се, че в конкретния случай липсва противоправно
2
поведение на друг служител, освен на ищеца. Акцентира се, че при липса на връзка между
вредоносното действие и изпълнението на възложената работа не възниква отговорност за
възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД. В тази връзка се развиват доводи, че предявените
претенции за причинени неимуществени вреди са без основание. Твърди се, че наведените в
исковата молба аргументи относно поведението на ищеца не кореспондирали с известни
факти от неговото поведение и състояние преди процесната дата. Предвид изложеното се
сочи, че липсва правно основание за заплащане на законна лихва за забава. С тези доводи се
моли от съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложените към делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Няма спор между страните, че са били в трудово правоотношение за времето от
11.05.2023 г. до 06.09.2023 г. Безспорен факт е и обстоятелството, че на 12.08.2023 г. ищецът
и св. В.В. са били на работа като сервитьори в стопанисваната от ответника бирария
„*******“, находяща се в с. ******. Не се спори и относно обстоятелството, а това се
установява и от ангажираните по делото свидетелски показания, че около 22.00- 22.30 часа
между ищеца и св. В. е възникнало телесно съприкосновение, при което и на двамата били
нанесени телесни повреди от различен характер.
Спорен по делото е въпроса дали за нанесените на ищеца повреди отговорност
следва да носи ответното дружество, като работодател на св. В.В..
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Както бе посочено по- горе няма спор, че на ищеца са нанесени вреди, причинени на
работното му място, вследствие на възникнал конфликт между него и св. В.В., прераснал в
сбИ.е. От събраните по делото доказателства обаче, съдът намира, че в случая не следва да
бъде ангажирана отговорността на ответното дружество. Това е така, тъй като отговорност
по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму, само когато вредите
са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата, като и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или
надлежните правила за извършване на възложената работа. От показанията на разпитаните в
хода на съдебното производство свидетели К. и В. се установява, че сбИ.ето е настъпило
предвид наличието на междуличностен конфликт между ищеца и св. В.. Действително
същото е станало на работното им място, по време на работа, но повода е бил различия в
личните мнения на двамата по отношение организацията в заведението, касаеща
използването на чисти и мръсни прибори. Обстоятелството, че причината касае работния
процес не е достатъчно да се приеме, че последвалите телесни повреди са настъпили при или
3
по повод на работата, възложена на св. В. от страна на ответното дружество. Съгласно
посочените по- горе постановки на Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС, за
да възникне отговорността по чл.49 ЗЗД е необходимо вредите да са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на
възложената работа. В случая действията на св. В., дори и да се приеме, че са извършени
виновно, нямат пряко отношение към възложената му работа като сервитьор в заведението.
Те не съставляват изпълнение на самата работа, нито са пряко свързани с нея и в този
смисъл не се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа, независимо,
че конфликта се е развил на работното място в работно време. Видно от изложените
обстоятелства в исковата молба, които се потвърждават от показанията на св. К. и В., повода
за конфликта между ищеца и св. В. е неразбирателство и разлика в мненията им по повод
начина на разпределение на чистите прибори в заведението. Именно в тази връзка е
възникнало словесното и телесното съприкосновение между тях, а не изпълнението на
възложената им работа по длъжност съобразно приложената по делото длъжностна
характеристика на изпълняваната от тях длъжност. В тази връзка съгласно т.3 от цитираното
постановление отговорност по чл. 49 ЗЗД не възниква, когато увреждането е резултат на
лични отношения между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да са
възникнали при или по повод изпълнението на възложената работа. Върховният съд е
посочил, че изразът "при изпълнение на възложената работа" несъмнено означава, че
вредите трябва да са причинени през времето, когато се извършва възложената работа. Само
това обаче, че вредите са причинени в течение на работното време, не е достатъчно за
възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Необходимо е тези вреди да са причинени от
действия, съставляващи изпълнение на възложената работа. Ако в течение на времето,
определено за извършване на възложената работа, работникът или служителят причини
някому вреди с действия, които по характера си не съставляват изпълнение на работата и не
са свързани пряко с него, не възниква отговорност за възложителя по чл. 49 ЗЗД. Пак в
цитираното постановление се сочи, че не възниква отговорност по чл. 49 ЗЗД и в случая,
когато във връзка с възложената работа се създават лични отношения между лицето, на
което е възложена работата, и друго лице, и в резултат на тези лични отношения първото
увреди второто.
Изложеното по- горе налага извода, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответното дружество, поради което претенцията по чл.49 ЗЗД следва да
бъде отхвърлена в цялост. Неоснователността на главната претенция влече след себе си
отхвърляне и на акцесорната такава досежно законната лихва, считана от датата на
увреждането.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответното дружество се
следват сторените по делото разноски, възлизащи на сумата от общо 1351.66 лв., от които
1000 лв.- адвокатско възнаграждение и 351.66 лв.- възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
**********, против „*********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с. ******, ул. *******, представлявано от Н.М.С., иска за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение
за нанесени неимуществени вреди- физически болки и страдания, в резултат на нанесен му
от В.К.В. побой на 12.08.2023 г., около 22,00 ч., в стопанисваната от ответника бирария
„*******“, с. ******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. **********, да заплати
на „*********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. *********,
представлявано от Н.М.С., сумата от 1351.66 лв., представляващи разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5