РЕШЕНИЕ
№ 1220
гр. Бургас, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20232100501720 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на собствениците в етажна собственост
„Лайфастайл 3“, сграда 1, с адрес в с.*** ул.*** № **, с идентификатор
61056.502.586.2, представлявана от управителя И.Х., срещу Решение № 317
от 18.07.2023 г., постановено по гр. д. № 326/2023 г. по описа на Районен съд
– Несебър, с което по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен
от Т.Г. А., са отменени решенията от 10.03.2023 г. на общото събрание на
етажната собственост.
В жалбата си управителят на етажната собственост И.Х. излага, че
поради липса на юридическо образование не е разбрала указанията, дадени в
доклада на съда, поради което не е представила доказателства за процента от
общите части на сградата, притежавани от СД „Вимпел – Христов и сие“,
както и доказателства относно това, че към 09.03.2023 г. и 10.03.2023 г.
управител на етажната собственост е бил В.Т.. Освен това етажната
собственост счита, че тези обстоятелства е следвало да бъдат доказани от
оспорилата ги насрещна страна. В жалбата се сочи, че с отговора на исковата
молба са представени писмени доказателства, с които се доказва, че общото
събрание е редовно свикано. Изтъква се още, че уведомлението от 17.11.2022
г. от Р.С. до Община Несебър е подадено след законовите 30 дни от датата на
проведеното на 10.10.2022 г. общо събрание. Иска се решението да бъде
1
отменено и искът да бъде отхвърлен.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Т.Г. А.. В него се сочи, че
управителят на етажната собственост не е поискал предоставяне на правна
помощ. Неоснователна според въззиваемата е тезата, че доказателствената
тежест по делото е разпределена неправилно от първоинстанционния съд.
Изтъква се, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да
докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и
възражения. Иска се решението да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част е допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в
процесната сграда, както и че на 09.03.2023 и 10.03.2023 г. е проведено общо
събрание на етажната собственост.
По делото е прието съобщение на В.Т.Т. (л. 39 от първоинстанционното
дело), с която заявява, че иска да бъде освободен от позицията си на
управител на етажната собственост.
С молба от 03.02.2023 г. (л. 41 от първоинстанционното дело) К.С.Х. е
поискал от управителя В.Т.Т. да свика общо събрание в 10-дневен срок на
основание чл. 12, ал. 3 ЗУЕС.
На 06.02.2023 г. В.Т.Т. е отговорил (л. 43 от първоинстанционното
дело), че отказва свикване на общото събрание, защото му предстои сериозно
лечение.
С покана от 16.02.2023 г. СД „Вимпел – Христов и сие“ е свикало общо
събрание на етажната собственост (л. 44 от първоинстанционното дело) за
09.03.2023 г. Изготвен е протокол за поставяне на поканата (л. 45 от
първоинстанционното дело).
Общото събрание е проведено на 09.03.2023 г и поради липса на кворум
– 10.03.2023 г. За управител е избрана И.Х..
На 10.03.2023 г. е поставено съобщение, че протоколът за общото
събрание е изготвен (л. 46 от първоинстанционното дело). Поставянето е
удостоверено с протокол (л. 47 от първоинстанционното дело).
Исковата молба е подадена в съда на 08.04.2023 г.
С доклада по делото първоинстанционния съд е указал на ответника да
докаже, че събранието е проведено при спазване на изискванията за свикване
на общо събрание по чл. 12 и чл. 13 ЗУЕ.
2
С открито съдебно заседание на 12.07.2023 г. управителят на етажната
собственост И.Х. изрично е заявила, че ще представлява етажната
собственост сама, а не чрез адвокат.
По делото е разпитан св. Л., който заявява, че не му е известно да е
проведено общо събрание на етажната собственост. Не е видял съобщение на
таблото или във фоайето на сградата, че ще се провежда такова. Според
свидетелката управител на етажната собственост е Р.С..
Разпитан е и св. Т., който потвърждава, че се е отказал от управлението
на етажната собственост, защото здравословното му състояние се е влошило.
Общото събрание било свикано от К.Х.. Поканата била поставена на таблото
за съобщение във входа.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане като писмени
доказателства по делото да бъдат приети нотариален акт за собственост на СД
„Вимпел – Христов и сие“, от който е видно колко идеални части от общите
части на сградата притежава това дружество, и писмо от Община Несебър от
28.08.2023 г., от което е видно, че към 09.03.2023 г. – 10.03.2023 г. управител
на етажната собственост е бил В.Т.. Доказателствата не са приети от
въззивния съд, тъй като са могли да бъдат представени пред първата
инстанция. Според чл. 146, ал. 3 ГПК съдът предоставя възможност на
страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК. Според чл. 266, ал. 1 ГПК във
въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да
сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в
срок в първоинстанционното производство. Следователно доказателствените
искания са преклудирани и съдът не може да основе изводите си на
представените писмени доказателства.
По делото не е доказано, че се касае за комплекс от затворен тип. В
пледоарията си пред въззивната инстанция управителят на етажната
собственост изрично признава, че не всички собственици имат сключени
договори по чл. 2 ЗУЕС. Поради това за управлението на етажната
собственост се прилагат всички правила на ЗУЕС.
Според чл. 12, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква най-малко един
път годишно от управителния съвет (управителя) или контролния съвет
(контрольора). Според ал. 2 общото събрание може да се свика и по писмено
искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от
общите части на сградата. Според ал. 3 искането по ал. 2 се отправя до
управителния съвет (управителя), който свиква общото събрание в 10-дневен
срок от получаването му. Според ал. 4, когато управителният съвет
(управителят) не свика общото събрание в срока по ал. 3, общото събрание се
свиква от собствениците по ал. 2 по реда, предвиден в този закон.
От разгледаните по-горе писмени доказателства е видно, че общото
събрание е свикано на основание чл. 12, ал. 4 ЗУЕС. По делото обаче липсват
3
доказателства, че лицето, посочено в поканата – СД „Вимпел – Христов и
сие“, притежава поне 20 на сто идеални части от общите части на сградата.
Няма и доказателства, че искането е отправено до действащия управител на
етажната собственост. Видно от доклада по делото, тези обстоятелства са
подлежали на доказване от ответника. Щом ответникът не е ангажирал
доказателства въпреки дадената му възможност, съдът не може да приеме, че
съответните обстоятелства са се осъществили.
Нередовното свикване на общото събрание е основание за отмяна на
всички взети решения. Излишно е да се обсъждат останалите твърдени
пороци.
Решението следва да бъде потвърдено, тъй като изводите на двете
инстанции съвпадат.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата. Тя е
направила искане за заплащане на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Представени са доказателства за заплащането на възнаграждението (л. 28 от
въззивното дело). Искането е основателно.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 317 от 18.07.2023 г., постановено по гр.
д. № 326/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА собствениците в етажна собственост „Лайфастайл 3“, сграда
1, с адрес в с.*** ул.*** № **, с идентификатор 61056.502.586.2, да заплатят
на „Т.Г. А., гражданин на *** ***, родена на ********** г. в гр. ***, ****,
сумата от 1000 лв. – деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4