Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4462 21.11.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава
Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20154 по
описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по
чл. 124 ал. 1 от ГПК. от Е.Т.М. с ЕГН: ********** с адрес ***, чрез
пълномощника й – адв. Д.Б. срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ 81В, за признаване
за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи сумата от 525,17 лева –
главница, 517,24 лихви и разноски в размер на 150 лева, наименовани „др. суми,
дължими до този момент, вкл. адвокатско възнаграждение, вещи лица и назначаване
на пазач и др.“, за събиране на които е образувано изп. дело № ***** по описа
на ******, въз основа на изп. лист по ч.гр.д. № 8907/2007г. по описа на ПРС,
10-ти гр. състав, поради погасяването им по давност.
В исковата молба
се твърди, че въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 8907/2007г.
в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД ищцата била осъдена да заплати на същото
дружество главница в размер на 849,59 лева по запис на заповед издаден на 23.07.2007г.,
сумата от 16,99 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40
лева. Въз основа на изпълнителния лист „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД образувало изп. дело № ******. по описа на ******.
По цитираното изпълнително дело ищцата твърди, че заплатила доброволно част от
сумата в размер на 290 лева, като със същата била погасена част от главницата в
размер на 248 лева, а с останалите 42 лева били погасени разноските по
изпълнителния процес. Изпълнителното дело било прекратено по молба на ищцата
поради перемпция с Постановление на *** от 19.05.2015г., тъй като в рамките на
производството не били предприети изпълнителни действия за период по – дълъг от
две години. Твърди се, че перемпцията настъпила по силата на закона на
16.07.2011г. Предприетите след тази дата изпълнителни действия били без правно
значение, макар на 03.08.2011г. и на 16.07.2013г. да бил насрочен опис, който
обаче не бил осъществен.
Ищцата твърди, че
след прекратяване на цитираното изпълнително дело било образувано ново под №
4182/2018г. по молба на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, като правоприемник на „ТИ БИ
АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, който цедирал вземането си на настоящия ответник. Молбата за
образувано на второто изпълнително производство била подадена на 13.11.2018г.,
като със запорно съобщение от 13.11.2018г. бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата. В получената от ищцата покана за доброволно
изпълнение била посочена главница в размер на 849,59 лева, 1018,74 лева лихва и
неолихвяема сума в размер на 56,99 лева, както и разноски в размер на 272 лева,
отделно и такса на *** в размер на 223,23 лева, като общо дължимата сума била
посочена в размер на 2420,55 лева. След направено от ищцата възражение
дължимите суми били коригирани в следния размер: главница в размер на 525,17
лева, такси и разноски в размер на 290 лева и такса за *** в размер на 138,47
лева. Според ищцата била допусната техническа грешка в изпратените й книжа,
като била посочена и неолихвяема сума в размер на 517,24 лева, която не било
ясно от къде произтича, тъй като в първоначалната покана фигурирала друга сума – 56,99 лева.
Ищцата твърди, че
не дължи суми по изпълнителния лист, тъй като вземането на ответника било
погасено с изтичане на три годишен давностен срок изтекъл от момента на
издаване на изпълнителния лист на 03.12.2007г. до момента, в който са
предприети изпълнителни действия по изп.дело № ******., каквито според нея
изобщо не били валидно предприети по изложените в исковата молба съображения.
Отделно от това ищцата твърди, че е изтекла и предвидената в чл. 531, вр. с чл.
537 от ТЗ пет годишна давност, тъй като към момента на предприемане на
изпълнителни действия по второто изпълнително дело – 13.11.2018г. /изпращане на
запорно съобщение то ***/ са изминали повече от пет години от предприемане на
последното изпълнително действие по изп. дело № ******. /16.07.2013г. –насрочен
опис/.
Въз основа на
гореизложените съображения ищцата е сезирала съда с искане да постанови
Решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумите по
издадения срещу нея изпълнителен лист поради погасяването им по давност. Претендира присъждане на направените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответното
дружество „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД не е постъпил писмен отговор. Постъпило е
становище от ответника, с което оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на
определение от 03.12.2008г. по ч.гр.д. № 8907/2007г. по описа на Районен съд
Пловдив, X гр.с. е
издаден изпълнителен лист, съгласно който Е.Т.М. е осъдена да заплати на „Ти Би
Ай Кредит“ ЕАД сумата от 849,59 лева – дължима по запис на заповед от 23.07.2007г.,
платим на предявяване, предявен за плащане на 23.07.2007г., ведно със законна
лихва от 29.11.2007, 16,99 лева разноски за производството и 40 лева разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на посочения изпълнителен лист било образувано изп. д. № ******. на ***,
рег. № **** на *** по молба на взискателя „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД на 15.07.2009г.
По изпълнителното дело са извършени
справки за имущественото състояние на длъжника и наличието на трудови
правоотношения. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника,
връчена на 10.08.2009г. С разпореждане на *** е насрочен опис на движими вещи
на длъжника за 03.08.2011, който обаче впоследствие бил отменен, тъй като
длъжникът не бил уведомен за извършването му. Впоследствие е насрочен опис на
движими вещи за 16.07.2013г, като отново било констатирано, че длъжникът не бил
уведомен и опис не бил извършен.
Представено е
уведомление за прехвърляне на вземания на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗД, с което
длъжникът Е.Т.М. е уведомен за прехвърлянето на вземанията по процесния
изпълнителен лист. Уведомлението е
подадено от името на Ти Би Ай Кредит ЕАД („Транзакт Юръп ЕАД) чрез пълномощника
– АПС Бета България ЕООД. С постановление от 19.05.2015г. изпълнително дело № **********
по описа на *** ***** е прекратено. Постъпила е молба по изпълнителното дело от
АПС Бета България, от 08.12.2016г. за налагането на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. Последствие АПС Бета България подало нови молби за
налагането на запор от 11.05.2018г. и 07.09.2018г. На 12.11.2018г. процесният
изпълнителен лист е бил върнат на кредитора.
Впоследствие срещу ищцата била подадена молба за образуване на изп. дело от „АПС Бета България“ ООД до *** *****, рег. № *** ***, въз основа на която на 12.11.2018 г. било образувано изп. д. № ***** г. В молбата е посочено, че въз основа на договор за цесия от 23.02.2015г. „АПС Бета България“ вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени в полза на ответника по настоящото дело. С молбата е формулирано искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Изпратено е запорно съобщение изх. № *** за налагането на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение при „Сарантис България“ ЕООД, връчено на работодателя на 19.11.2018г.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Ищецът е навел възражение за изтекла
погасителна давност.
В специалната разпоредба на чл.531
ал.1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца и с оглед
препращащата норма на чл.537 от ТЗ-срещу издателя по записа на заповед се
погасяват с тригодишна давност от падежа. Цитираната разпоредба изключва
приложението на общата давност по чл.110 от ЗЗД при тези искове независимо от
вида на иска- осъдитилен или установителен.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В настоящия случай процесното вземане за
главница е станало изискуемо, считано от падежа на записа на заповед, въз
основа на който е издаден процесния изпълнителен лист от 03.12.2007г. – в
случая падежът е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ – на предявяване,
като записът на заповед е бил предявен за плащане на 23.07.2007г. Определението
на съда, с което е издаден изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не се ползва със сила на пресъдено
нещо, поради което правните му последици не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес и съответно не намират приложение правилата на чл.
117 ЗЗД.
С даденото по т. 14 от ТР № 2/2013 г. от
25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешение се прие,
че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в” ЗЗД и не
прекъсва давността за вземането. Разяснено е, че производството за издаване на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952
г. не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се започва
принудително изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на
принудително изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право.
Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на
изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Ето
защо подаването на молба за издаването на изпълнителен лист на несъдбено
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не прекъсва давността.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. По отношение
на спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на образувано
изпълнително ВКС се е произнесъл с Тълкувателно решение 2/2013 г. от 25.06.2015
г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10, съгласно което по
смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива
действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Ето
защо подаването на молба за образуване на изпълнително дело на 15.07.2009г и
извършените впоследствие справки за имущественото състояние на длъжника по изп.
д. № ******. на *** **** не прекъсват давността. Не може да се приеме и, че последвалото
насрочване на опис на движими вещи е довело до прекъсване на давността,
доколкото поради неуведомяване на длъжника описът на движими вещи не се е осъществил.
В случая не е налице валидно действие по изпълнението, предвид неизвършването
му – в този смисъл в т. 10 на ТР 2/2013 г. е упоменато, че действие по
изпълнението, което прекъсва давността, е извършването на опис на вещи, който в
случая не е осъществен.
От събраните по делото доказателства
не се установява в периода от 23.07.2007 г. до 23.07.2010г. да са осъществени
юридически факти, които да доведат до прекъсване на давността, поради което на
23.07.2010 г. е изтекла предвидената в закона погасителна давност за процесните
вземания по запис на заповед. Последващи изпълнителни действия след изтичане на
давността- в тази част и налагането на
запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение при „Сарантис
България“ ЕООД на 19.11.2018г. не биха могли да имат за последици прекъсване на
погасителната давност по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, тъй като на прекъсване подлежи
единствено неизтеклата погасителна давност.
От представеното уведомление за
извършена цесия от ищеца се установява, че вземането е прехвърлено в полза на
ответника с договор за цесия, който е породил действие спрямо длъжника, поради
което ответникът е надлежен ответник по настоящия иск.
По изложените съображения възражението
на ищеца за изтекла погасителна давност на главното вземане от 525,17 лева по
запис на заповед се явява основателно. Съобразно чл. 119 от ЗЗД с погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла, поради което са погасени по давност и
сумите от 517,24 лихви и разноски в размер на 150 лева. Предвид изложеното
предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски се дължат в полза на ищеца. Представен е списък по
чл. 80 от ГПК /л. 200 д./ Реализираните от ищеца разноски са в размер на 100
лева – платена ДТ /л. 6 и 191 л. д./,350
лева – адвокатско възнаграждение /л. 7 д./
Предвид гореизложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Е.Т.М.
с ЕГН: ********** с адрес ***, чрез пълномощника й – адв. Д.Б. НЕ ДЪЛЖИ НА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ 81В, представлявано
от ***** Д. М. и П. Р., следните суми: 525,17
лева – главница, 517,24 лихви и разноски в размер на 150 лева по изп. дело № ****
по описа на ******, образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.12.2007г.,
издаден по ч.гр.д. № 8907/2007г., на Районен съд Пловдив, X гр.с., съгласно който Е.Т.М. е
осъдена да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД сумата от 849,59 лева – дължима по
запис на заповед от 23.07.2007г., платим на предявяване, предявен за плащане на
23.07.2007г., вземанията по който са прехвърлени на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с
договор за цесия, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ 81В,
представлявано от **** Д. М. и П. Р., да заплати на Е.Т.М. с ЕГН: ********** с
адрес ***, чрез пълномощника адв. Д.Б. сумата от общо 450 лева /четиристотин и
петдесет лева/ – деловодни разноски по настоящото производство, от които 100
лева за държавна такса и 350 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Диляна Славова
Вярно
с оригинала.
Д. К.