№ 114
гр. Варна, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. С.а
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100501375 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 22929/10.11.2021 г., депозирана лично от
ЦВ. ГР. П., ЕГН: **********, като законен представител на Р. СВ. ИЛ., ЕГН: **********
срещу Решение № 260965 от 17.03.2021 г., постановено по гр. д. № 15825/2019 г. по описа
на РС-Варна, В ЧАСТТА , с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от ЦВ. ГР. П., като майка и
законен представител на Р. СВ. ИЛ., срещу ПЛ. Н. СЛ., ЕГН ********** и СТ. СЛ. ИВ.,
ЕГН: ********** иск за допускане на съдебна делба на сгради с идентификатори № №
72709.501.542.6 и 72709.501.542.8, построени в поземлен имот с идентификатор №
72709.501.542, с адрес с. Тополи, област Варна, ул. „Стоян Купенов Стоянов“ № 4 по КККР
на с. Тополи, област Варна, ул. „Стоян Купенов Стоянов “ № 4, както и В ЧАСТТА, с която
е допусната делба на ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА с идентификатор № 72709.501.542. 3, с
административен адрес: с. Тополи, област Варна, ул. „Стоян Купенов Стоянов“ № 4,
представляваща пристройка към основна жилищна сграда и построена в поземлен имот с
идентификатор № 72709.501.542, с адрес с. Тополи, област Варна, ул. „Стоян Купенов
Стоянов“ № 4, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва: ½ ид. ч.
за СТ. СЛ. ИВ., ЕГН: ********** и ½ ид. ч. за ПЛ. Н. СЛ., ЕГН: **********, на основание
чл. 34, ал. 1 ЗС.
Депозирана е и въззивна жалба с вх. № 22777/9.11.2021 г. лично от СТ. СЛ. ИВ.,
ЕГН: ********** срещу Решение № 260965 от 17.03.2021 г., постановено по гр. д. №
15825/2019 г. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА , с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от
ЦВ. ГР. П., като майка и законен представител на Р. СВ. ИЛ., срещу ПЛ. Н. СЛ., ЕГН:
********** и СТ. СЛ. ИВ., иск за допускане на съдебна делба на сгради с идентификатори
1
№ № 72709.501.542.6 и 72709.501.542.8, построени в поземлен имот с идентификатор №
72709.501.542, с адрес с. Тополи, област Варна, ул. „Стоян Купенов Стоянов“ № 4 по КККР
на с. Тополи, обл. Варна, ул. „Стоян Купенов Стоянов “ № 4, както и В ЧАСТТА, с която е
допусната делба на ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА с идентификатор № 72709.501.542. 3, с
административен адрес: с. Тополи, област Варна, ул. „Стоян Купенов Стоянов“ № 4,
представляваща пристройка към основна жилищна сграда и построена в поземлен имот с
идентификатор № 72709.501.542, с адрес с. Тополи, област Варна, ул. „Стоян Купенов
Стоянов“ № 4, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва: ½ ид. ч.
за СТ. СЛ. ИВ., ЕГН: ********** и ½ ид. ч. за ПЛ. Н. СЛ., ЕГН: **********, на основание
чл. 34, ал. 1 ЗС.
Във въззивната жалба, депозирана от ЦВ. ГР. П., като законен представител на Р. СВ.
ИЛ. се излагат доводи за неправилност на постановеното решение, поради постановяването
му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните права и
необоснованост. Намира за неправилно, че съдът е обсъдил показанията на свидетелите
Св.Ил., Ив.Ил. и М.М. в смисъла на чл. 172 ГПК и е приел, че същите не следва да бъдат
кредитирани в тяхната цялост, респ. досежно фактите, за които свидетелстват за годините на
строежа на сгради с идентификатори № № 72709.501.542.3, 72709.501.542.6, 72709.501.542.8,
но не е взел предвид изложеното от ищците в писмените бележки по делото, относно
противоречия в показанията на свидетелите К.Д. и Ст.Тр., като не е коментирал и обсъдил
тези противоречия. Счита, че показанията на свидетеля К.Д. са недостоверни, тъй като
веднъж твърди, че сграда № 6 е строена преди повече от 15 г., от бащата на Пл. в с. з., а в
декларация твърди, че е построена преди повече от 15 г. от Пл., после заявява в с.з. преди
10-15 г. е построена, след това твърди, че в нея живял Сл. К. - починал преди 23 г., първо
заявява, че се ползва винаги от Пл., после заявява, че след смъртта на баба му се ползва от
майката на Пл.. Излага становище и по отношение на показанията на свидетеля Ст.Тр.,
който веднъж твърдял, че сграда 8 и сграда 6 са строени от родителите на Пл., а в
декларации твърди, че са построени от Пл., веднъж твърдял, че е владяна от родителите на
Пл., после пък заявил, че от баба му и дядо му. Показанията на свидетелите Св.Ил., Ив.Ил. и
М. И., счита са непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се, като излагат
подробни аргументи в тази насока. Моли за отмяна на двата КНА, въз основа, на които П.С.
e признат за собственик на част от процесните имоти, въз основа на давностно владение.
Моли за отмяна на решението в частта, в която не е допусната делба по отношение на
сгради с идентификатори № № 72709.501.542.6 и 72709.501.542.8, както и в частта, в която е
допусната делба на сграда с идентификатор № 72709.501.542.3, между съделителите при
квоти ½ ид. ч. за СТ. СЛ. ИВ. и ½ ид. ч. за ПЛ. Н. СЛ.. Моли за допускане на делба на
сгради с идентификатор № № 72709.501.542.3, 72709.501.542. и 72709.501.542.8, между нея
и П.С. при равни квоти, евентуално за допускане на делба на сградите между С.И. и П.С.
при равни квоти.
Във въззивната жалба, депозирана лично от СТ. СЛ. ИВ. се излагат доводи за
неправилност на постановеното решение, поради постановяването му в нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните права и необоснованост.
Твърди, че съдът не е обсъдил противоречията между свидетелските показания, като е
кредитирал тези на свидетелите Св.Ил., Ив.Ил. и М. И.. Намира, че показанията на
свидетеля К.Д. са недостоверни, тъй като веднъж твърди, че сграда № 6 е построена преди
повече от 15 г., от бащата на Пл. в с. з., а в декларация твърди, че е построена преди повече
от 15 г. от Пл., после заявява в с.з. преди 10-15 г. е построена, след това твърди, че в нея
живял Сл. К. - починал преди 23 г., първо заявява, че се ползва винаги от Пл., после заявява,
че след смъртта на баба му се ползва от майката на Пл.. Показанията на свидетеля Ст.Тр.
намира за непоследователни, доколкото веднъж е посочил, че сграда 8 и сграда 6 са строени
от родителите на Пл., а в декларациите, че са построени от Пл., веднъж посочвал, че е
2
владяна от родителите на Пл., после пък заявил, че от баба му и дядо му. По подробни
изложени доводи счита, че показанията на свидетелите Св.Ил., Ив.Ил. и М. И., счита са
непротиворечиви помежду си. Сочи, че от събраните доказателства е установено, че
сградата № 3 е изключителна собственост на С.И., поради осъществяване на давностно
владение. Моли за отмяна на решението, в частта, с която е допусната до делба сграда № 3,
както в частта, с която е отхвърлен иска за допускане на делба по повод на сгради № 6 и №
8, като моли да бъде допуснато извършването на делба на сградите № 6 и № 8 между нея и
П.С. при равни квоти по ½ ид. ч.
В депозирания общ отговор на двете въззивни жалби, въззиваемият ПЛ. Н. СЛ., чрез
адв. З. сочи, че въззивните жалби са неоснователни, а обжалваното решение правилно и
законосъобразно. Намира, че не е налице противоречие между показанията на свидетелите
К.Д. и Ст.Тр., респективно не е налице и недостоверност на същите. Излага подробни
аргументи в тази насока по отношение на всяка от сградите с идентификатори № №
72709.501.542.3, 72709.501.542.6, 72709.501.542.8. За неоснователни счита твърденията на
въззивниците, че не са кредитирани показанията на свидетелите Ив., Св. и М. Ил.. Счита, че
същите са предубедени и заинтересовани поради роднинската си връзка с Р.И., като същите
нямат преки и непосредствени наблюдения върху имота. Твърди, че свидетелят Ив.Ил. няма
преки наблюдения върху сграда № 6, доколкото не е бил роден, когато тя се е строила.
Намира, че показанията на тези трима свидетели могат да бъдат кредитирани само в частта,
в която сочат, че Пл. има ключ за сграда № 8 и само той я ползва.
В постъпилия писмен отговор по въззивната жалба, депозирана от СТ. СЛ. ИВ., от
страна на ЦВ. ГР. П., като законен представител на Р. СВ. ИЛ., се сочи, че е съгласна с
изложеното в депозираната въззивна жалба по повод оспорване правото на собственост на
П.С., признато с констативните нотариални актове, относно сгради № 6 и № 8.
Страните не са отправили искания за събиране на доказателства пред настоящата
съдебна инстанция.
Съобразно дадените указания за уточняване на петитума на въззивните жалби, съдът
намира, че в необжалваната част, с която е отхвърлен иска за допускане на делба относно
недвижим имот с идентификатор № 72709.501.542.7, първоинстанционното решение е
влязло в законна сила.
В проведеното по делото о. с. з., въззивниците не се явяват, не се представляват. В
писмена молба законният представител на Р.И. изразява становище по същество на спора. В
депозирана писмена молба процесуалният представител на С.И. поддържа жалбата,
депозирана от страната. Не претендира разноски.
Въззиваемият, чрез адв. З. моли за потвърждаване на обжалваното решение,
доколкото е правилно и законосъобразно, като поддържа изложените аргументи в отговора
на въззивните жалби. Претендира присъждане на сторените разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира следното:
Производството по гр. д. № 15825/2019 г. на Районен съд - Варна е образувано по
предявен от ЦВ. ГР. П., като майка и законен представител на Р. СВ. ИЛ., срещу ПЛ. Н. СЛ.
и СТ. СЛ. ИВ., иск за допускане на съдебна делба на сгради с идентификатори № №
72709.501.542.3, 72709.501.542.6, 72709.501.542.7 и 72709.501.542.8, построени в поземлен
имот с идентификатор № 72709.501.542, с адрес с. Тополи, област Варна, ул. „Стоян
3
Купенов Стоянов“ № 4 по КККР на с. Тополи, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор №
72709.501.542.1, представляващ жилище, разположено на първи етаж от сграда, построена в
поземлен имот с идентификатор № 72709.501.542, находящ се в с. Тополи, община Варна,
ул. „Ст.Ст.“ № 4, ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и поземления имот. Сочи е
имотът е придобит по силата на договор за покупко-продажба с нейната баба – С.И. от 2018
г. Излага доводи, че част от недвижимите имоти, предмет на иска за делба, а именно: №
72709.501.542.3, 72709.501.542.6 и 72709.501.542.8 са построени от нейната баба в периода
от 1972 г. до 1974 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П.С., в който
излагат съображения за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва твърденията
недвижимите имоти да са построени от С.И.. Счита, че недвижим имот с идентификатор №
72709.501.542.3 е съсобствен между С.И. и него при равни квоти. Предвид учреденото право
на строеж от чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗТСУ, вписано на 7.09.1979 г., том III, акт № 18, вх. рег. №
2947 намира, че недвижим имот с идентификатор № 72709.501.542.6, e построен съобразно
него и е изключителна собственост на баща му – Н.П. /респ. негова лична собственост по
силата на констативен нотариален акт за обстоятелствена проверка № 86, том II, рег. №
1591, дело № 67 от 2019 г. на нотариус Ж.К./. По отношение на недвижим имот с
идентификатор № 72709.501.542.7, излага доводи за построяването му от неговия баща,
съобразно Разрешение за строеж № 165 от 29.08.1979 г. и последващото му придобиване от
ответника, за което е издаден горепосоченият Констативен нотариален акт за
обстоятелствена проверка. Сочи, че обект с идентификатор № 72709.501.542.8 е построен от
баща му през 1980 г., като през 2007 г. – 2008 г. ответникът е извършил ремонт в него и от
2007 г. го ползва необезпокоявано, за което се е снабдил с Констативен нотариален акт за
обстоятелствена проверка № 7, том II, рег. № 3717, дело № 160 от 2019 г. на нотариус Ж.К..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от СТ. СЛ. ИВ., в
който се оспорва собствеността на П.С. върху ½ ид. ч. обект от идентификатор №
72709.501.542.3. По отношение на недвижими имоти с идентификатор № 72709.501.542.6 и
идентификатор № 72709.501.542.8, твърди, че са построени през 1972 г. и се ползвали от
родителите й – М. и Сл. К.и до тяхната смърт /1998 г.- почива баща й и 2010 г. – почива
майка й/. Не оспорва, че гаражът се ползва от П.С..
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен
по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че П.С. е син на Николай С., който е брат на С.И.. Последната е баба на ищцата
Р.И..
По силата на нотариален акт № 29, том X, дело № 2891/1968 г., на нотариус Ст.Ст.,
С.И. дарява на баща си Сл. К., дворно място, находящо се в с. Тополи, област Варна, с площ
от 628 кв. м., представляващо ПИ № VI, дворище № 131, в кв. 23 по плана на селото.
Не е спорно, че на 20.08.1968 г. Сл. К. /съпруг на М. К.а/ му е позволено да построи
жилище на един етаж, ведно с приземен етаж, съобразно билет за строеж № 1038 от
20.08.1968 г., издаден от архитект на район „Младост“, гр. Варна.
Видно от съдържанието на представения нотариален акт № 91, том III, дело №
4150/1975 г., на нотариус И. Кавърджиков, Сл. К., със съгласието на съпругата си М. К.а
дарява на дъщеря си- С.И. първия етаж от жилищна сграда, находяща се в с. Тополи, област
4
Варна, ул. „Ат. Липов“ № 5, заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и от дворното
място, върху което е построена сградата, с площ от 628 кв. м., представляващо ПИ № VI,
дворище № 131, в кв. 23 по плана на селото.
От представения в производството нотариален акт № 163, том V, дело № 2238/1979
г., на нотариус Кавърджиков, се установява, че на 26.06.1979 г. Сл. К. със съгласието на М.
К.а, прехвърля на сина си Н.П., ½ ид. ч. от дворно място, находящо се в с. Тополи, област
Варна, съставляващо ПИ № VI-131 с обща площ от 628 кв. м., ведно с втория жилищен етаж
от жилищната сграда, построена в имота, срещу задължение на купувача да гледа и издържа
продавача и съпругата му.
От заявление, вписано в книгите за вписвания на 7.09.1979 г., том III, № 182, вх. рег.
2947, се установява, че С.И. отстъпва на брат си – Н.П., по реда на чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗТСУ,
право на строеж на една жилищна сграда върху дворно място от 314 кв. м, съставляващо
част от парцел VI, имот пл. № 131, кв. 23 по плана на с. Тополи, ул. „Стоян Купенов
Стоянов“ № 4 /л. 66/.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот по прекратена имуществена
общност № 130 от 11.06.1990 г., том VI, дело № 3014/1990 г., Х. П. е призната за собственик
на 314 кв. м. ид. ч. от дворно място, находящо се в с. Тополи, област Варна, ул. „Стоян
Купенов Стоянов“ № 4, представляващо парцел № VI, имот пл. № 131, кв. 23 по плана на с.
Тополи, заедно с втори жилищен етаж от жилищната сграда.
По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 22, том
II, рег. № 4407, дело № 182 от 2007 г., вписан в служба по вписвания с вх. рег. №
16203/13.06.2007 г., акт № 62, том L, дело № 12177/2007 г. на нотариус Ж.К., Х. П. продава
на сина си П.С. недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж, състоящ се от външно
стълбище, входно антре, дневна с ниша, две стаи и баня- тоалет, ведно с ½ ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, както и ½ ид. ч. от правото на собственост върху
поземления имот и всички насаждения и подобрения съответстващи на ид. ч. от дворното
място, съставляващо ПИ VI-542.
Безспорно е обстоятелството, че между С.И. и Р.И. е сключен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 175, том IV, рег. № 11697,
дело № 761/2018 г., вписан в СВ с вх. рег. № 26841/28.09.2018 г., акт № 127, том LXIX, дело
14965/2018 г., на нотариус Д. Ш., с район на действие РС – Варна, по силата, на който С.И.
продава на внучка си, обект в сграда с идентификатор № 72709.501.542.1.1, представляващ
апартамент № 1, с площ от 87 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна с ниша, антре, хол, баня
– клозет, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
72709.501.542, находящ се в с. Тополи, община Варна, област Варна, ул. „Стоян Купенов
Стоянов“ № 4, ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и
½ ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, целият с площ от 633 кв. м. по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-29 от 23.04.2015 г. на изп. директор на АГКК, като си
запазва право на ползване върху 2/3 ид. ч. от имота и учредява право на ползване върху 1/3
ид. ч. от имота на сина си Ив.Ил..
В производството е представен констативен нотариален акт № 86, том I, рег. № 1591,
дело № 67/2019 г., вписан в СВ вх. рег. № 9558/19.04.2019 г., акт № 105, том XXVI, дело №
5555/2019 г. на нотариус Ж.К., с район на действие РС – Варна, от съдържанието, на който е
видно, че П.С. е признат за собственик на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
72709.501.542.6 и гараж с идентификатор № 72709.501.542.7, находящи се в с. Тополи, ул.
„Стоян Купенов Стоянов“ № 4, въз основа на давностно владение.
Представен е констативен нотариален № 7, том II, рег. № 3717, дело № 160/2019 г.,
вписан в СВ с вх. рег. № 22098/23.08.2019 г., акт № 100, том LXI, дело №13327/2019 г. на
нотариус Ж.К., с район на действие РС – Варна, от съдържанието, на който е видно, че П.С.
е признат за собственик въз основа на давностно владение на недвижим имот,
5
представляващ, лятна кухня с идентификатор № 72709.501.542.8, находящ се в с. Тополи,
ул. „Стоян Купенов Стоянов“ № 4.
Видно от издадените два броя удостоверения за търпимост от община Варна от
20.12.2018 г. и от 25.04.2019 г., за търпими строежи са признати еднофамилна сграда със ЗП
от 39 кв. м. /№ 6/, гараж от 25 кв. м. /№ 7/, както и лятна кухня със ЗП от 42 кв. м. /№ 8/.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа експертиза,
заключението, по която съдът кредитира като компетентно, обективно дадено,
съответстващо на останалия доказателствен материал и неоспорено от страните. От същото
се установява, че недвижим имот с идентификатор № 72709.501.542.3, 1/. представлява
едноетажна масивна сграда, част от която е пристройка към основната жилищна сграда в
имота, 2/. изградена е по кадастралните граници с ПИ с идентификатор № 72709.501.543 и
№ 72709.501.986 – улица, 3/. с основи - бетонни, носеща конструкция ст. бетонна, стени -
итонг, покривна конструкция - дървена едноскатна, 4/. първоначално сградата била
използвана за гараж, впоследствие - преустроена в склад, 5/. с площ е от 51 кв. м. и се
състои от основно помещение, в което е обособено друго за тоалетна, без изградена ВиК
инсталация, 6/. не е отразена в предходни планове, като в този от 1992 г. на мястото на
сградата е имало малка сграда, със ЗП около 8 кв. м., която е съборена и на нейно място е
построена сегашната сграда, 7/. липсва документация за двете сгради, 8/. не може да бъде
установена точната година на изграждане на сградата, но със сигурност това е след 1992 г.
От изнесеното от вещото лице в о. с. з., се установява, че е възможно изграждането й през
2006 г., доколкото строителният материал итонг възниква на пазара след 2000 г.
Вещото лице по отношение на сграда с идентификатор № 72709.501.542.6, посочва,
че: 1/. представляваща едноетажна масивна жилищна сграда, изградена по кадастралната
граница с ПИ с идентификатор № 72709.501.541, 2/. изградена е с бетонни основи, стени-
тухлени, покривна конструкция дървена скатна с покритие от керемиди, а на входното
антре–бетонна плоча, 3/. сградата е отразена за първи път в плана от 1992 г. като пМЖ със
ЗП от 38 кв. м., 4/. няма строителни книжа, но има издадено удостоверение за търпимост, 5/.
след 1992 г. към сградата било изградено входното антре, като по КК е със застроена площ
от 39 кв. м., а след замервания на място – 43 кв. м., 6/. към момента се състои от: входно
антре, коридор, баня-тоалетна, кухня-трапезария, стая и килер.
От заключението по повод на недвижим имот с идентификатор № 72709.501.542. 8, се
установява, че: 1/. представлява масивна едноетажна сграда, изградена на кадастралните
граници с ПИ с идентификатор № № 72709.501.544, 72709.501.546 и 72709.501.541, 2/. с
бетонни основи, стени-тухлени, покривна конструкция бетонна плоча, върху която е
изградена дървена конструкция, 3/. отразена е в плана от 1992 г. като едноетажна
полумасивна стопанска сграда със ЗП от 18 кв. м., 4/. не може да бъде установена точната
година на построяване, като е вероятно да е в периода 1968 г. – 1992 г., 5/. няма строителни
книжа, но има издадено удостоверение за търпимост, 6/. впоследствие е правен основен
ремонт, като в момента се ползва като лятна кухня, състои се от коридор, две стаи и
кухненски бокс, в дъното, на който с дограма е обособена баня-тоалетна, 7/. застроената й
площ е- 42 кв. м., а по замервания на място - 48.60 кв. м.
Вещото лице, посочва също, че всички сгради в ПИ с идентификатор №
72709.501.542 са сгради на основното и допълващото застрояване, които отговарят на
изискванията на т. 39 от §5 от ДР на ЗУТ.
По делото е било допуснато събиране на гласни доказателствени средства,
посредством разпит на свидетелите Св.Ил. /син на С.И. и баща на Р.И./, Ив.Ил. /син на
С.И./, М. И. /дъщеря на С.И./, К.Д. /съсед/, Ст.Тр. /съсед/.
Свидетелските показания на свидетелите Св.Ил., Ив.Ил. и М. И., следва да бъдат
ценени от съда по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, съобразно
вероятната им предубеденост и заинтересованост от изхода на спора.
6
Настоящият съдебен състав, кредитира свидетелските показанията на свидетеля
Св.Ил. в частта, в която е посочил, че сграда № 3 представлява складово помещение, както и
че сграда № 6 в момента се ползва от майката на ответника, както и че С.И. няма ключове от
сгради № 6 и № 8.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ив.Ил. в частта, в която е посочил, че
сграда № 3 е построена по молба на майка му, като се ползва за склад. Свидетелят е
споделил, че сграда № 6 е с площ от около 35 - 40 кв. м., построена е по молба на майка му,
като не знае дали същата е давала пари за строежа, както че е ползвана от баба му и дядо ми,
като след смъртта на баба му през 2010 г., се ползва от майката на П.С.. Същият посочва, че
в сграда № 6 е извършен ремонт от Пл. след 1996 г, като е сменил дограмата, вратите и я е
боядисал фасадата й. Сгради № 6 и № 8, сочи, че са построени в периода от 1970 г. - 1972 г.,
като за тях след 2010 г. С.И. няма ключове.
Настоящият съдебен състав дава вяра на свидетелските показания на свидетеля М. И.
в частта, в която излага, че сграда № 3 е склад и се ползва в момента от С.И.. Посочва, че
сграда № 6 е построена в периода от 1972 г. до 1973 г., като в същата са правени множество
частични ремонти и в нея живели баба й и дядо й до смъртта им. След смъртта на баба й
през 2010 г., сграда № 6 се ползва от майката на ответника. По отношение на сграда № 8
сочи, че първоначално се е ползвала за животните, както и че през 1995 г. -1996 г. е
преустроена в лятна кухня, която сега се ползва от вуйна й – Х. П.. Свидетелката споделя, че
не си спомня кой е направил преустройството на сграда № 8, както и че майка й няма
ключове от сгради № 6 и № 8.
От свидетелските показания на свидетеля К.Д., който живее от 1971 г. в съседство и
има пряка видимост към дворното място, в което са построени процесните сгради, се
установява че сграда № 3 е построена преди 10-12 години, като се е ползвала от всички
заедно, но от няколко години само от Ив.Ил., като от две години Пл. не бил допускан да я
ползва. Същата е ползвана от Пл. за складиране на домашни работи, слагал е дърва, които са
прибирали заедно със свидетеля. Сграда № 6 била построена от бащата на Пл. преди повече
от 15 г., за да живеят там бабата и дядото на Пл., като след смъртта на баба му, сградата се е
ползвала от майката на Пл.. Свидетелят споделя, че същата не е била използвана от Ст. или
от децата й. Посочва, че през 2007 г. ответникът извършва ремонт на сграда № 6. По
отношение на сграда № 8 посочва, че първоначално е била селскостопанска постройка за
гледане на животни, преди 10-12 г. е била преустроена от Пл., както и че сграда № 8 не е
била използвана от бабата или дядото на Пл..
При разпита си, свидетелят Ст.Тр., който е съсед от лявата страна на парцела още от
1971 г., посочва, че сграда № 3 е изградена през 2006 г. с итонг и се ползва от С.И. и
семейството й, като не знае какво е предназначението й. Сграда № 6 е залепена до неговата
сграда и е построена от родителите на Пл.. Сочи, че е виждал бащата на Пл. да се катери и
да подменя керемиди по покрива, като отдавна сградата се поддържа от Пл., който през 2007
г. е направил за ремонт на покрива й с дадените от свидетеля керемиди. Споделя, че
единствено сграда № 6 е ползвана от дядо му и баба му до тяхната смърт, като след това Пл.
е направил значителен вътрешен ремонт като е сменил и дограмата на сградата. По
отношение на сграда № 8, излага, че тя е построената от родителите на Пл. и е била
свинарник, в който родители му са гледали животни, като впоследствие е ремонтирана и се е
ползвала от майката на Пл.. Посочва, че недвижимият имот е разделен на две части, между
които от 15 г. има ограда, като от лявата страна са разположени сградите на Пл., а от
дясната страна - тези на Ст..
Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетелите Св.Ил., Ив.Ил. и М. И.,
в частта, в която са посочили, че е имало устна договорка с П.С. да прави подобрения по
сграда № 6 и № 8 , вместо за заплаща наем за използването на сградите както и че сграда №
8 се е ползвала от С.И. и от родителите й, доколкото са изолирани и не съответстват с
7
останалия събран доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при преценка за правилността
му следва да се съобразят посочените в жалбата оплаквания.
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до делба на недвижими
имот, за които ищецът твърди, че са съсобствени на всички страни по делото. Съгласно
разпоредбата на чл. чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК в решението за допускане на делбата съдът се
произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик. Разпоредбата е от императивен порядък,
тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за всеки
съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин, който държи сметка за
притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би било налице неоснователно
разместване на блага между съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на
делба чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални
собственически права на съделителите предполага безусловно установено право на
собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на
съсобствениците.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса,
съделителите следва да установят наличието на съсобственост помежду си, както и
основанието, на което тя е възникнала.
По отношение на лицата, които са материално правно легитимирани да участват в
настоящото производство, съдът формира следните изводи:
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, в това число, съдържанието на
представения в производството нотариален акт № 175, том IV, рег. № 11697, дело №
761/2018 г., вписан в СВ с вх. рег. № 26841/28.09.2018 г., акт № 127, том LXIX, дело
14965/2018 г., на нотариус Д. Ш., с район на действие РС – Варна, съдът намира, че не е
възникнала съсобственост между Ралица П. и останалите страни в производството. Този
извод следва от обстоятелството, че по силата на договора за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в горепосочения нотариален акт С.И. продава на внучка си -
Р.И., обект в сграда с идентификатор № 72709.501.542.1.1, представляващ апартамент № 1, с
площ от 87 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както
и ½ ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот.
Според заключението на вещото лице, процесните сгради представляват
самостоятелни обекти по смисъла на ЗУТ, които са трайно прикрепени към земята. Съгласно
разпоредбата на чл. 92 ЗС, по силата на приращението, те са станали собственост между
съсобствениците на поземления имот, към момента на построяването им - /сграда № 3 –
около 2006 г., сграда № 6 – 1979 г. – 1980 г. и сграда № 8 – в периода от 1970 г. - 1972 г./ Ето
защо, категорично следва да се приеме, че същите са били изградени преди
разпоредителната сделка, като видно от съдържанието на горепосочения нотариален акт не
са били обхванати изрично от разпореждането, което е имало за предмет единствено друг
обект, построен в поземления имот, както и ½ ид. ч. от същия недвижим имот, които не са
предмет на настоящото производство. Различен би бил правният извод по повод участието
на Р.И. като съделител в настоящото производство, в случай, че бе установено по делото, че
8
процесните сгради са били изградени на един по-късен етап след разпоредителната сделка
от 2018 г., по силата, на която тя е придобила ½ ид. ч. от дворното място.
С оглед на горното, следва да се приеме, че не е възникнала съсобственост между
новия приобретател – Р.И. и останалите съделители върху процесните самостоятелни
обекти, предмет на делбеното производство, които са били изградени преди
разпоредителната сделка и са останали извън предмет на същата.
По повод на твърдяното възникване на съсобственост между С.И. и П.С. върху сграда
с идентификатор № 72709.501.542.3, представляваща едноетажна масивна сграда, съдът
намира следното:
От събраните в производството доказателства, в частност от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза, е видно, че сграда № 3 представлява
масивна постройка, която е долепена до основната сграда и представлява самостоятелен
обект по смисъла на т. 39 от §5 от ДР на ЗУТ. От свидетелските показания на свидетеля
Ст.Тр., се установява, че същата е построена през 2006 г. с итонг като се използва за склад.
В производството не са наведени твърдения, а и не са събрани доказателства за
учредяване на право на строеж на С.И. по повод сграда № 3, по силата на което тя да е
станала изключителен собственик на същата. Дори и тя да е инициирала и участвала в
построяването на сградата, каквито са оплакванията и във въззивната жалба, то следва да се
приеме, че не е оборена презумпцията по чл. 92 ЗС, поради което по силата на
приращението, сградата е станала собственост на съсобствениците на имота, върху който е
изградена към момента на построяването й - 2006 г., а именно: С.И. и Х. П..
От съдържанието на нотариален акт № 22, том II, рег. № 4407, дело № 182 от 2007 г.,
на нотариус Ж.К., се установява, че Х. П. прехвърля на сина си - П.С. собствеността върху
втория жилищен етаж, ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
½ ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, ведно с всички трайни
насаждения, подобрения и права съответстващи на притежаваната ид. ч. от дворното място.
С оглед на горното, П.С. е придобил собствеността върху ½ ид. ч. от процесните сгради,
доколкото същите са били построени преди разглежданата разпоредителна сделка от 2007 г.
В сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 175, том
IV, рег. № 11697, дело № 761/2018 г., вписан в СВ с вх. рег. № 26841/28.09.2018 г., акт №
127, том LXIX, дело 14965/2018 г., на нотариус Д. Ш., не е изрично посочено, че С.И.
прехвърля и собствеността върху изградените към този момент подобрения в поземления
имот, сред които са и процесните сгради, в частност и разглежданата сграда № 3. Ето защо,
следва да се приеме, че С.И., е останала собственик на ½ ид. ч. от същите.
От свидетелските показания на свидетеля К.Д. се установява, че сграда № 3 се ползва
общо от всички, посочвайки – Ив.Ил. и П.С., като от две години П.С. не бил допускан да я
ползва и същата се ползва само от сина на С.И. - Ив.Ил.. Свидетелят посочва, че преди П.С. я
е използвал за складиране на домашни работи, както и за дърва, които са прибирали
съвместно със свидетеля. В тази част показанията касаят преки впечатления на
незаинтересовано от спора лице, поради което доводите на въззивниците за кредитиране на
свидетелските показания на роднините им – Св., Ив. и М. Ил., в частта относно ползването
на сградата единствено от майка им и от семейството й, се явяват неоснователни. Поради
горното, съдът намира, че сградата № 3 през годините се е ползвала от всички, а не само от
семейството на С.И.. Ето защо, следва да се приеме, че е възникнала съсобственост върху
сграда с идентификатор № 72709.501.542.3, с административен адрес: с. Тополи, област
Варна, ул. „Стоян Купенов Стоянов“ № 4, представляваща пристройка към основната
жилищна сграда и построена в поземлен имот с идентификатор № 72709.501.542, с адрес: с.
9
Тополи, област Варна, ул. „Стоян Купенов Стоянов“ № 4, между за С.И. и П.С. при равни
квоти.
По отношение на сграда с идентификатор № 72709.501.542.6, представляваща
еднофамилна жилищна сграда, съдът намира следното:
От съвкупността на събрания доказателствен материал се установява, че същата е
отразена за първи път в плана на с. Тополи през 1992 г. В момента се състои от входно
антре, коридор, баня-тоалетна, кухня-трапезария, стая и килер и е с обща площ от 39 кв. м.
след изграждането на входно антре. Като взе предвид свидетелските показания на
свидетелите Тр. и Д., съдът намира, че сграда № 6 е построена от родителите на ответника
П.С.. В тази насока е и кореспондиращото с тях, заявление, вписано в книгите за вписвания
на 7.09.1979 г., том III, № 182, вх. рег. 2947, по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗТСУ, по силата, на което
С.И. отстъпва на брат си – Н.П. право на строеж на една жилищна сграда върху дворно
място от 314 кв.м, съставляващо част от парцел VI, имот пл. № 131, кв. 23 по плана на с.
Тополи, ул. „Стоян Купенов Стоянов“ № 4.
От свидетелските показания на всички свидетели, безпротиворечиво се установява, че
действително в същата сграда до смъртта си, там са живели Сл. К. и М. К.а, като след това –
майката на П.С.-Х. П.. Съдът намира за установено от свидетелските показания на
свидетелите Д. и Тр., че сградата първоначално се е поддържала от бащата на Пл., а
впоследствие от П.С., който е извършил и ремонт на покрива на сградата през 2007 г., като
след смъртта на баба му през 2010 г. е сменил е дограмата, вратите, боядисал е фасадата й и
е извършил вътрешен ремонт на сградата, като е лишил С.И. от достъп до нея. От
показанията на свидетеля Тр. се установява, че недвижимият имот условно е бил разделен
на две части, с ограда отпреди 15 г., като сградите в лявата страна се ползват от семейството
на П.С., а тези в дясната страна – от семейството на С.И..
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите Св.Ил., Ив.Ил. и М. И., в
частта, в която посочват, че майка им – С.И. не използва сграда № 6 и няма ключ от същата
още от 2010 г., когато П.С. е сменил и дограмата и вратите на сградата.
В производството е оспорено придобиването на собственост от П.С. чрез
упражняването на давностно владение, за което е и издаден констативен нотариален акт №
86, том I, рег. № 1591, дело № 67/2019 г. на нотариус Ж.К.. По силата на същия, П.С. е
признат за собственик на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
72709.501.542.6, находяща се в с. Тополи, ул. „Стоян Купенов Стоянов“ № 4, въз основа на
осъществявано давностно владение.
Настоящият съдебен състав съобрази възприетото в ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС,
че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по
реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.
Доказателствената тежест за оборването му се носи от страната, която оспорва
инкорпорираното в констативния нотариален акт съдържание.
От събраните доказателства в настоящото производство не се налага категоричен
извод за съда за убедително проведено обратно доказване на удостоверените с констативния
нотариален акт факти, а именно за придобиване на собствеността върху недвижимия имот
от страна на П.С. по силата на осъществявано от него постоянно, спокойно, явно и
непрекъснато владение, продължило повече от десет години. Затова и обвързващото
действие на нотариалното удостоверяване, за което е издаден и констативен нотариален акт
№ 86, том I, рег. № 1591, дело № 67/2019 г. на нотариус Ж.К. следва да бъде зачетено от
10
настоящия съдебен състав. Ето защо, следва да се приеме, че не са налице твърдените
основания по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадения констативен нотариален акт. С оглед
на горното, следва да се приеме, че сграда с идентификатор № 72709.501.542.6 е
изключителна собственост на П.С., затова и не е възникнала съсобственост между него и
съделителя - С.И.. Ето защо, предявеният иск за допускане на съдебна делба за този
недвижим имот се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на сграда с идентификатор № 72709.501.542.8, представляваща лятна
кухня, съдът намира следното:
В производството е установено, че сграда с идентификатор № 72709.501.542.8 е
построена от родителите на П.С. в периода от 1970 г. до 1972 г., като е използвана от тях за
гледането на животни. Впоследствие през 1995 г. – 1996 г. П.С.а я преустройва в лятна
кухня, в която е живяла майката на П.С. – Х. П..
От свидетелските показания на свидетелите К.Д. и Ст.Тр., които са собственици на
съседни недвижими имоти от 1971 г. и са изградили преки впечатления за изнесените от тях
факти, се установява, че в нея не са живели Сл. и М. К.и.
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите Св.Ил., Ив.Ил. и М. И., в
частта, в която посочват, че майка им – С.И. няма ключ от сграда № 8, както и че не я е
използвала.
Съобразно липсата на оборване на констатациите, инкорпорирани в нотариален акт
№ 7, том II, рег. № 3717, дело № 160/2019 г. на нотариус Ж.К., с район на действие РС –
Варна, следва да се приеме, че П.С. е собственик на недвижим имот, представляващ, лятна
кухня с идентификатор № 72709.501.542.8, находящ се в с. Тополи, ул. „Стоян Купенов
Стоянов“ № 4 въз основа на постоянно, спокойно, явно и непрекъснато владение,
осъществявано в периода от 2007 г. до 2019 г. Ето защо, следва да се приеме, че не са налице
твърдените основания по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на разглеждания констативен
нотариален акт.
Предвид горното, съдът намира, че не е възникнала съсобственост между П.С. и С.И.
върху горепосочения самостоятелен обект, представляващ лятна кухня с идентификатор №
72709.501.542.8, поради което предявеният иск за допускане на съдебна делба върху този
недвижим имот се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че
оплакванията на въззивниците по повод недостоверността на свидетелските показания на
свидетелите Д. и Тр. не следва да бъдат кредитирани. Дори да е налице противоречие между
заявеното от тях в нотариалното производство и изнесеното в о. с. з. от 17.02.2021 г. по
повод обстоятелството кой е построил сгради № 6 и № 8 - П.С. или родителите му, кога
същите са били построени /преди повече от 15 г. или преди 40 г./, както и от кого са владяни
първоначално /Пл. или родителите му/, то следва да се посочи, че същото не е съществено и
не възпрепятства формирането на горепосочения извод, доколкото е безспорно установено,
че в полза на П.С. е изтекла десет годишната придобивна давност спрямо същите,
удостоверена като факт и с представените констативни нотариални актове. Оплакванията на
въззивниците за кредитиране в пълнота на свидетелските показания на свидетелката М. И.,
са неоснователни, доколкото същата в периода от 1985 г. до 1990 г. е живяла в Русия, след
това от 1991 г. не живее в с. Тополи, а към настоящия момент живее в гр. Велико Търново,
поради което впечатленията, които е добивала са откъсачни, свързани са само по повод на
летните й посещения в имота по време на отпуската й. Свидетелските показания на
свидетеля Ив.Ил. по повод строежа на сграда № 8 не могат да бъдат кредитирани в тази
част, доколкото свидетелят сам при разпита си /л. 227 от делото на ВРС/ изрично е посочил,
11
че не е бил още роден при строежа й, като не знае впоследствие кой е давал пари за
преустройството на сградата през 1995-1996 г.
В заключение, тъй като по делото не се установи наличието на съсобственост между
страните по отношение на процесните недвижими имоти, представляващи сгради с
идентификатори № 72709.501.542.6 и № 72709.501.542.8, то предявеният иск за делба в тази
част, се явява неоснователен. Същият се явява основателен единствено по отношение на
възникналата съсобственост между С.И. и П.С. върху сграда с идентификатор №
72709.501.542.3, поради което и между тях следва да бъде допусната делба, именно на този
имот при равни квоти /по ½ ид. ч. за всеки един от съделителите/.
Поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, разноски се дължат в полза на въззиваемия. Същият
претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски от 830 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Ето защо, в полза на същия следва да се присъди сумата от 830
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за настоящото производство,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260965 от 17.03.2021 г., постановено по гр. д. №
15825/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от ЦВ. ГР. П., като майка и законен представител на Р. СВ. ИЛ., ЕГН:
********** срещу ПЛ. Н. СЛ., ЕГН: ********** и СТ. СЛ. ИВ., ЕГН: **********, двамата с
адрес: ********* иск за допускане на съдебна делба на сгради с идентификатори № №
72709.501.542.6 и 72709.501.542.8, построени в поземлен имот с идентификатор №
72709.501.542, с адрес: с. Тополи, област Варна, ул. „Стоян Купенов Стоянов“ № 4 по КККР
на с. Тополи, област Варна, ул. „Стоян Купенов Стоянов “ № 4, на основание чл. 34, ал. 1
ЗС, както и в частта, в която е ДОПУСНАТА делба на ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА с
идентификатор № 72709.501.542.3, с административен адрес: с. Тополи, област Варна, ул.
„Стоян Купенов Стоянов“ № 4, представляваща пристройка към основна жилищна сграда и
построена в поземлен имот с идентификатор № 72709.501.542, с адрес: с. Тополи, област
Варна, ул. „Стоян Купенов Стоянов“ № 4, между съсобствениците и при квоти в
съсобствеността, както следва:
за СТ. СЛ. ИВ., ЕГН: ********** – ½ ид. ч. и
за ПЛ. Н. СЛ., ЕГН: ********** – ½ ид. ч., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА СТ. СЛ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: ********* и ЦВ. ГР. П., като
майка и законен представител на Р. СВ. ИЛ., ЕГН: **********, с адрес: *****************
да заплатят на ПЛ. Н. СЛ., ЕГН: ********** и СТ. СЛ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес:
********* сумата от 830 лв. /осемстотин и тридесет/ лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В необжалваната част, с която е отхвърлен иска по чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане на
съдебна делба относно сграда с идентификатор № 72709.501.542.7, първоинстанционното
решение е влязло в законна сила.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, по реда на чл. 280, ал.1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13