Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 152
11.01.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на тринадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела Михова
2.Мл.с. В. Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия В. Ванева в.гр.д. №1820 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение,
пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №7805/01.10.2018г., от А.Л.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Ж.И. – БАК, със съдебен
адрес:***, с която се обжалва Решение №159/28.08.2018г. по гр.д.№103/2018г. по
описа на районен съд Несебър, като неправилно, постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано.
С обжалваното решение,
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от А.Л.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, иск за осъждане на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, ж.к. Дружба 2, булевард Проф. Цветан
Лазаров № 48, представлявано от управителя Иван Йорданов Лисичков, да й заплати
сумата в размер на 15 350 лв. (петнадесет хиляди триста и петдесет лева),
представляваща обезщетение за причинени вреди поради незаконно задържане на
трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, за
времето от прекратяване на трудовото правоотношение – 04.02.2015г., до
предаване на трудовата книжка – 30.06.2015г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 02.02.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Отхвърлена е претенцията на А.Л.М. с
ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. Дружба 2,
булевард Проф. Цветан Лазаров № 48, представлявано от управителя Иван Йорданов
Лисичков, да й заплати сумата в размер на 1 000 лв. (хиляда лева),
представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение, като неоснователна.
Осъдена е А.Л.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, ж.к. Дружба 2, булевард Проф. Цветан Лазаров №
48, представлявано от управителя Иван Йорданов Лисичков, сумата в размер на 900
лв. (деветстотин лева), представляваща направени по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Осъдена е А.Л.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския
районен съд, сумата в размер на 614 лв. (шестстотин и четиринадесет лева),
представляваща дължима държавна такса за предявения иск.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът
при постановяване на решението си е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила: не е разпределил доказателствената тежест в процеса с
доклада по делото, обективиран в Определение №239/18.04.2018г., неправилно е
разпределил доказателствената тежест между страните, като е възложил на ищеца
да установи, че „претърпените от работника вреди са в причинно-следствена
връзка с незаконното задържане“, което е в противоречие с трайната практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК.
На следващо място се посочва, че
районният съд е допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 161 от ГПК по
въпроса за установяване на обстоятелството, че ищцата е канила писмено
ответника да й оформи и предаде трудовата книжка. Сочи се, че неприлагайки
разпоредбата на чл. 161 от ГПК, без да изложи съображения в тази насока, съдът
е допуснал съществено процесуално нарушение.
Твърди се, че районният съд не е обсъдил
всички събрани доказателства по отделно и във връзката им едни с други, в
резултат, на което е изопачил данните по делото и е достигнал до погрешни
фактически и правни изводи.
Твърди се, че съдът неправилно е ценил
показанията на двамата свидетели В.П.и Б.. Излагат се подробни съображения.
Посочва се, че съдът неправилно е ценил
и събраните по делото писмени доказателства.
Твърди се, че е безспорно установено, че
първоинстанционният съд не е установил правилно фактите относно това отправяла
ли е покана А.М. до работодателя за връщане на трудовата й книжка.
Посочва се, че съдът е допуснал и
нарушение на чл. 226, ал.3 от КТ.
Поради гореизложеното се иска от съда
да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което
да уважи предявените искове.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от „СЪНФУУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бул. „Проф. Цветан
Лазаров“ №48, представлявано от Управителя Иван Йорданов Лисичков, чрез
пълномощника – адв. В.К. – САК, със служебен адрес: ***, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна.
Оспорват се като неоснователни
възраженията на жалбоподателката, че съда не е разпределил правилно
доказателствената тежест досежно установяване на претърпените от работника
вреди, вследствие на незаконно задържане на трудовата книжка, като е възложил
доказването върху ищеца. Твърди се, че докладът на съда е приет без забележки.
Твърди се, че съдът изчерпателно се
мотивира в решението си, че ищцата не е представила каквито и да било
доказателства относно поканване на работодателя за връщане на трудовата й книжка.
Посочва се, че при недоказване при
пълно и главно доказване от страна на ищцата на незаконното задържане на
трудовата й книжка, то остават недоказани и вредите, които твърди да е
претърпяла.
Оспорва се и другото оплакване на
жалбоподателката, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 161 от ГПК относно
обстоятелството дали е канила работодателя да й върне книжката. Твърди се, че в
настоящия случай работодателят не е попречил за събиране на допуснати
доказателства. Освен това прилагането на чл. 161 от ГПК е само една правна
възможност.
Оспорва се като неоснователно и
оплакването на жалбоподателката, че съдът не е обсъдил всички доказателства по
отделно и във връзката им едни с други, в резултат, на което е изопачил данните
по делото и е достигнал до погрешни фактически и правни изводи, като се твърди,
че съдът е направил своите фактически констатации, като подробно е описал
приетите по делото писмени доказателства.
Поради гореизложеното се иска от съда да
потвърди обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция
разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивницата А.Л.М. не
се явява. Представлява се от адв. И., която поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемото
дружество „Сънфудс България“ ЕООД, не изпраща представител. За него се явява от
адв. Н., която оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Правилно и в съответствие с твърденията
в исковата молба и вида на търсената правна защита, районният съд е
квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 226, ал.2 от КТ.
Производството пред първата инстанция е
започнало по повод исковата молба на А.Л.М. срещу СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с
която се претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение за времето от
прекратяване на трудовото правоотношение – 04.02.2015г. до деня на предаване на
трудовата й книжка – 30.06.2015г. в размер на брутното й трудово възнаграждение
– 15350 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Твърди се в исковата молба, че трудовото
правоотношение на ищцата било прекратено по нейна молба, която подала изцяло по
настояване на ответника, считано от 04.02.2015г.
Твърди се, че след подаване на молбата
за прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата многократно е канила
работодателя си да й представи заповед за прекратяване, както и да оформи и
върне трудовата й книжка, но ответникът не го направил до 06.03.2015г.
Посочва се, че това мотивирало ищцата да
подаде жалба в Инспекцията по труда, въз основа, на която на ответното
дружество била извършена проверка и му били издадени задължителни предписания,
които той не изпълнил и до 30.06.2015г. не представил нито заповед за
прекратяване, нито оформил и върнал трудовата книжка.
Посочва се, че незаконосъобразното
поведение на работодателя е причинило на ищцата сериозни имуществени и
неимуществени вреди.
В законоустановения срок е подаден отговор
на исковата молба от „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ ЕООД“ ЕИК: *********, чрез пълномощника В.К.
– САК, с който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер.
Претендират се разноски.
Признава се фактът, че ищцата е била
служител в ответното дружество за период от 17 години, 6 месеца и 3 дни, на
длъжност „Бизнес консултант“, с месечно трудово възнаграждение от 3070 лв.
Твърди се, че ищцата не е подавала нито
писмена, нито устна покана да й бъде върната трудовата книжка, а за първи път е
поискала това чрез подадения от нея сигнал до Инспекция по труда, което според
ответника не е равнозначно на покана до работодателя.
На следващо място се посочва, че
работодателят е издал на 04.02.2015г. заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, която не успял да връчи на ищцата, поради факта, че е започнал
производство срещу нея като материално отговорно лице, за установяване на липси
в особено големи размери, за което е образувано досъдебно производство.
Твърди се, че ищцата с поведението си е
създавала пречки да й бъдат връчени документите от работодателя.
Оспорват се твърденията в исковата
молба, че: ищцата е поканила работодателя да оформи трудовата й книжка; че
работодателя не е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение; че
работодателят не е канил ищцата да си получи трудовата книжка, както и
твърдението, че ищцата не е могла да се регистрира в Бюрото по труда или да
започне работа, съобразно квалификацията си.
Твърди се, че работодателят не дължи
обезщетение за задържане на трудовата книжка на ищцата.
Представена е Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение между ищцата и ответното дружество, видно от която
трудовото правоотношение е прекратено на 04.02.2015г.
Представено е копие от трудовата книжка
на А.М., видно от което същата е работила в „СЪНФУДС“ ЕООД 17г., 6 месеца и 3
дни, като за дата на прекратяване на трудовото й правоотношение е посочена –
04.02.2015г.
Представено е писмо от Инспекция по
труда от 24.04.2015г. до А.М., в отговор на подадения от нея сигнал, видно от
което Инспекция по труда е извършила проверка на ответното дружество. В писмото
е посочено, че до приключване на проверката не се е представила Заповед или
друг, издаден от работодателя документ, удостоверяващ прекратяването на
трудовото правоотношение, поради което на дружеството-работодател е дадено
задължително за изпълнение предписание да издаде такъв документ, със срок за
изпълнение – 27.04.2015г. и му е потърсена административно-наказателна
отговорност.
В писмото е посочено още, че по въпроса
за трудовата книжка е изискано и представено писмено обяснение от упълномощен
от работодателя представител, в което е посочено, че същата не е оформена с
вписани данни, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение и не е
върната. Горепосочените нарушения наложили даването на задължителни за
изпълнение предписания на работодателя да впише в трудовата книжка данните,
свързани с прекратяване на трудовото правоотношение и след това да я върне
незабавно на работника, със срок за изпълнение 30.04.2015г.
Пред първата инстанция е представен
заверен препис от образуваната преписка в Инспекция по труда, по жалба с вх.
№031268/06.03.2015г. от А.М.. В подадената жалба до Инспекцията, ищцата изрично
е посочила, че трудовата й книжка не е връчена. В преписката, наред с жалбата
се съдържат следните документи: Споразумение за покриване на разходи за мобилен
телефон; Допълнително споразумение към трудов договор №54/01.08.1997г. от
01.09.2000г.; Допълнително споразумение към трудов договор №54/01.08.1997г. от
30.04.1999г.; няколко болнични листа.
В преписката се съдържа и споразумение
от 19.02.2015г., сключено между „СЪНФУДС“ ЕООД и А.М., от което е видно, че на
04.02.2015г. е извършена инвентаризация на няколко ресторанта, при която са
констатирани липси, описани в два броя протоколи. Посочено е, че липсите са в
размер на 52061 лв. В качеството си на материално отговорни лица за
констатираната липса са отговорни Ц.С., А.М., Н. Б., Ц.С., Д. И.. На
горепосочените лица е изпратена покана за доброволно изпълнение, като същите са
заплатили сумата, видно от платежно нареждане от 12.02.2015г., съгласно което в
полза на „СЪНФУДС“ ЕООД е заплатена сумата от 52 061.00 лв., представляваща
възстановяване на липси от Ц.С., А.М., Н. Б., Ц.С., Д. И..
В подписаното споразумение изрично е
посочено, че ответното дружество няма претенции към горепосочените лица, тъй
като липсите са изцяло покрити от тях.
Представена е показа за доброволно
изпълнение до А.М., в която е посочено, че на 05.02.2015г. отново е извършена
инвентаризация на ресторанти от веригата „Макдоналдс“ и са констатирани липси
на обща стойност 95 893 лв., за които в качеството си на материално
отговорно лице е отговорна А.М..
По делото е представена справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 от КТ с вх. №29388153011891/09.02.2015г.,
видно от която представител на ответното дружество е уведомил НАП за прекратени
трудови правоотношения с трима служители, сред които е и ищцата А.М..
Представена е молба от А.М. до директора
на ответното дружество, с която моли да бъде освободена от заеманата от нея
длъжност „Бизнес консултант“, считано от 03.02.2015г.
Представено е обяснение от Г.В.– адвокат
на „СЪНФУДС“ ЕООД, във връзка с извършената проверка от Инспекция по труда. В
обяснението е посочено, че към дата 20.04.2015г. трудовото досие на ищцата все
още не е намерено, както и че принципна практика в ответното дружество е
трудовите книжки на служителите да се съхраняват в трудовите досиета, срещу
подписана декларация-съгласие. Изрично е посочено, че към 20.04.2015г.
трудовата книжка на ищцата не й е предадена.
Представено е уверение с изх.
№20865/05.06.2018г. от „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в което е посочено, че трудовото
досие на ищцата не е запазено в неговата цялост, което води до невъзможност за
ответника да изпълни задължението си по чл. 190 от ГПК.
Представена е кореспонденция по имейл
между А.М. и Г.В.– адвокат на ответното дружество от 25.06.2015г., видно от
която ищцата е поканена да си получи трудовата книжка и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. В отговор ищцата е заявила, че дава
писменото си съгласие горепосочените документи да й бъдат изпратени с куриерска
служба.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите: Ц.С., Н. Б. и Борислав Борисов.
От показанията на свидетеля Петков се
установява, че той и ищцата в началото на месец февруари получили предложение
да напуснат работа. След като попълнили молбите за напускане получили и искане
за внасяне на сума, която според дружеството ответник била дължима за някакви
липси. Свидетелят заявява, че уговорката между страните била, след като
служителите изплатят сумата от около 52 000 лв. да си получат трудовите книжки,
заповедите за прекратяване, както и други документи, свързани с напускането им.
Твърди, че около 10.02.2015г. сумата била заплатена по сметка на ответното
дружество и служителите очаквали да си получат документите. Вместо обаче да
получат документите си или подписано споразумение, че нямат задължения към
работодателя, служителите получили още едно искане – за сумата от около 100000
лв., отново с твърдения за дължимост, поради установени липси. Служителите
отказали да платят такава сума, подали сигнал до прокуратурата и Инспекция по
труда. В края на месец юни си получили и документите. Свидетелят Петков твърди
още, че и двамата с А.М. са се обаждали в отдел „Човешки ресурси“ да си поискат
документите, но от там ги пренасочили към адвоката на ответника – Георги
Владимиров, който им обяснил, че първо трябва да платят и сумата от
100 000 лв. и след това ще си получат документите. Според свидетеля, обажданията
започнали още в началото на февруари.
Заявеното пред съда от свидетеля Петров
се подкрепя и от показанията на Н. Б., който твърди, че предложението на
работодателя е било трудовите договори да се прекратят по взаимно съгласие.
Твърди още, че работодателят отправил претенции за заплащане на сумата от около
50000 лв. и поставил под условие връщането на трудовите книжки – до заплащане
на посочената сума. Сумата била заплатена /подкрепя се и от приложеното
платежно нареждане/, но документите не били върнати, а вместо това
работодателят поискал заплащане на още около 100000 лв. отново под формата на
липси. Заявява още, че А.М. е звъняла по телефона на работодателя си да си иска
документите, включително и трудовата книжка.
От показанията на свидетелят Борисов
заявява, че единственият му контакт с ищцата е бил по повод връчването на
споразумения между служителите и работодателя във връзка с констатирани липси.
Горепосочените свидетелски показания се
кредитират от настоящия състав, тъй като са логични, последователни, не
съдържат противоречия и се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Безспорни са между страните, а и се
установяват от събраните по делото доказателства, следните обстоятелства: страните са били
обвързани от валидно трудово правоотношение, което е прекратено на 04.02.2015г.
по взаимно съгласие; трудовата книжка на служителя се е съхранявала от работодателя
по времето, в което са се намирали в трудови правоотношения; трудовата книжка е
върната на служителя на 30.06.2015г.
Спорът между страните се свежда до това
било ли е налице незаконно задържане на трудовата книжка от страна на
работодателя и оттам дължи ли той обезщетение на служителя за незаконното
задържане.
За да бъде уважен искът с правно
основание чл. 226, ал.2 от КТ ищецът следва да установи при условията на пълно
и главно доказване кумулативното наличие на следните обстоятелства: прекратен
трудов договор /в настоящия случай това обстоятелство е безспорно/, незаконно
задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение и в
случай, че тези юридически факти са налице в тяхната съвкупност, законът
презюмира настъпването на вреди в правната сфера на работника, дотолкова
доколкото размерът на обезщетението е нормативно определен и не е необходимо
допълнително доказване настъпването на вреди, т.е. при оспорване работодателят
следва да установи липсата им.
От показанията
на свидетелите Петков и Б. се установи, че ищцата е поканила работодателя си да
й върне трудовата книжка още в началото на месец февруари, както и че между
страните е имало уговорка, документите, свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение, сред които и трудовата книжка, да бъдат върнати на ищцата, след
възстановяване на сумата от 52 061 лв.
Заявеното от свидетелите се подкрепя от
представените писмени доказателства – покана за доброволно изпълнение, в която
е даден срок за погасяване на задължението до 13.02.2015г., доставена на ищцата
на 10.02.2015г., както и от представеното по делото платежно нареждане с дата
12.02.2015г., на която дата е извършено плащане на сумата от 52 061
лв., с посочено основание – възстановяване на липси.
Предвид датата на прекратяване на
трудовото правоотношение – 04.02.2015г., уговорката между страните, съгласно
която служителката е следвало да си получи трудовата книжка и останалите
документи след възстановяване на липсите - 12.02.2015г., както и показанията на
свидетелите относно обстоятелството, че
ищцата е търсила работодателя си във връзка с трудовата книжка в началото на
месец февруари, съдът намира за доказани твърденията на А.М., че е отправила
покана до работодателя за връщане на трудовата й книжка.
Настоящият състав намира за неправилен
извода на първоинстанционния съд, че ищцата не е доказала третата предпоставка за уважаване
на предявения иск – вредите, настъпили за нея вследствие на това задържане. Непредаването
на трудовата книжка на работника от страна на работодателя препятства работника
да постъпи на работа при друг работодател, съответно да реализира трудов доход,
поради което законът презюмира настъпилите от незаконното задържане вреди.
Когато обстоятелството, че в периода на задържането на трудовата книжка
работникът не е реализирал доход и не е претърпял вреди, се оспорва от
работодателя, то в негова тежест е да установи, че работникът е реализирал
доход и в какъв размер. Съгласно чл. 226, ал. 3, пр. 2-ро КТ, обезщетението за
незаконно задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване на
трудовото му правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от
деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т.е.
размерът на обезщетението е нормативно определен. В този смисъл е Решение № 519
от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2010 г., IV г. о., ГК.
Въззивницата претендира обезщетение за
периода 04.02.2015г. – 30.06.2015г. в размер на 15350 лв., представляващи
брутното й трудово възнаграждение за пет пълни месеца. Настоящият състав
намира, че така претендираният размер следва да бъде преизчислен, тъй като
петте пълни месеца изтичат на 04.07.2015г., поради което обезщетението следва
да се намали със сумата дължима за четири дни – от 01.07.2015г. до 04.07.2015г.
Брутното трудово възнаграждение е в размер на 3070 лв. на месец, което
означава, че за 1 ден размерът е 146,19 лв. /изчислено съобразно 21 работни дни
месечно/, съответно за четири дни сумата е в размер на 584, 76 лв. и с тази
сума претендираното обезщетение следва да се намали.
Предвид горното, в частта, с която искът
е отхвърлен за сумата над 584,76 лв. до размера от 15350 лв., решението е неправилно
като необосновано, поради което в тази част следва да бъде отменено, а спорът
решен по същество с уважаване на иска за разликата над 584,76 лв. до 15350 лв., т.е. за сумата
от 14765, 24 лв., както и да се присъдят разноските, съразмерно на уважената
част от иска. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно чл. 359 от КТ, производството
по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и
разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила
решения по трудови дела. Ако предявеният от работник или служител иск бъде
отхвърлен, държавна такса от него не се дължи, а ако бъде уважен, работодателят
следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху присъдения размер. Поради
гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта,
с която е осъдена А.М. да заплати държавна такса по сметка на Несебърския
районен съд, в размер на 614 лв.
Държавната такса, дължима за производството
пред първата инстанция, с оглед изхода на спора, следва да се присъди в тежест
на работодателя, но размерът й се определя съобразно присъденото обезщетение от
14765, 24 лв. и в случая е 590, 60 лв.
Държавната такса, дължима за въззивното
производство е в размер на ½ от таксата, дължима за разглеждане на
делото пред първата инстанция, т.е. 295, 30 лв. Или общо дължимият размер на
държавната такса за производството пред двете инстанции е в размер на 885,90
лв., които следва да се понесат от работодателя, съобразно изхода на спора.
При този изход на спора, разноски се
дължат и на двете страни, съразмерно на отхвърлената и уважената част от иска.
По разноските съдът се произнася в акта, с който приключва делото в съответната
инстанция.
Въззивницата претендира своевременно разноски
за двете съдебни инстанции. Списък и доказателства за плащане обаче са
представени само за първоинстанционното производство, съгласно които същите са
в размер на 1000 лв. – адвокатски хонорар. Предвид изхода на спора следва да
бъдат присъдени в полза на въззивницата разноски в общ размер на 961,90 лв.,
съответно на уважената част от иска.
Въззиваемата страна също има право на
присъждане на разноските, съразмерно с отхвърлената част от иска. Претендирани
са разноските, направени пред въззивната инстанция, за които са представени
доказателства, че са в размер на 500 лв. – адвокатски хонорар. Предвид изхода
на спора, следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна разноски за
съдебното производство в размер на 19,04 лв.
Районният съд е присъдил сумата от 900
лв., представляваща направените в първоинстанционното производство разноски от
работодателя, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено
и в частта, с която е осъдена А.М. да заплати на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД
разноски, за сумата над 19,04 лв. до 900 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №159 от 28.08.2018г. по
гр.д. №103/2018г. по описа на районен съд Несебър, в частта, с която е отхвърлен
искът на А.Л.М., с ЕГН:**********, с адрес: ***, за осъждане на „СЪНФУДС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Дружба 2“, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ №48, представлявано от Управителя
Иван Йорданов Лисиков, за разликата над 584,76 лв. до 15350 лв., т.е. за сумата
от 14765, 24 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържана трудова книжка
за времето от прекратяване на трудовото правоотношение – 04.02.2015г. до
30.06.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е
осъдена А.Л.М. да заплати на СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата, представляваща
съдебно-деловодни разноски, за разликата над 19,04 лв. до 900 лв., т.е. за
сумата от 880,96 лв., както и в частта, с която е осъдена А.Л.М. да заплати сумата
от 614 лв., представляваща дължима държавна такса за предявения иск, както и в
частта, с която е отхвърлена претенцията на А.Л.М. за присъждане на направените
от нея съдебно-деловодни разноски за сумата от 961, 90 лв.
ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бул.
„Проф. Цветан Лазаров“ №48, представлявано от Управителя Иван Йорданов Лисиков,
да заплати на А.Л.М., с ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 14765,24
лв. /четиринадесет хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за периода 04.02.2015 г. – 30.06.2015 г.,
през който трудовата й книжка, е била незаконно задържана, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба -
02.02.2018 г. до окончателното й изплащане., както и сумата 961,90 лева /деветстотин
шестдесет и един лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски, съответно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бул.
„Проф. Цветан Лазаров“ №48, представлявано от Управителя Иван Йорданов Лисиков да
заплати сумата от 885,90 лв. /осемстотин осемдесет и пет лева и деветдесет
стотинки/, представляваща дължимата държавна такса за производството пред двете
съдебни инстанции, от които 590, 60лв. за производството пред районния съд и
295,30 лв. за производството пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №159 от 28.08.2018г.,
постановено по гр.д. №103/2018г. по описа на районен съд Несебър в останалата
част.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: 1.
2.