Определение по дело №734/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на арх.Б. Б. Г., с адрес в гр.София, чрез пълномощника- адвокат В. Ц. от САК, против Заповед № 724 от 25.03.2025г. на Заместник-кмет „ПООС“ на Община Несебър, с която е наредено премахването на собствения на жалбоподателя и на друго физическо лице преместваем обект „Слънцезащитно съоръжение“, с описаните в заповедта размери, находящо се в ПИ с идентификатор 11538.4.93 по КККР на гр.Свети Влас, която е съобщена на адресатите на 27.03.2025г. /л.24 от делото/.

Със същата заповед е определен срок за доброволно изпълнение, а именно 15-дневен срок от връчване на заповедта, със съответни указания при неизпълнение. Видно от диспозитивната част на административния акт, указано е на адресатите, че заповедта подлежи на оспорване пред съда в 14-дневен срок, но съгласно чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ обжалването не спира изпълнението.

Производството по настоящото дело е образувано на 16.04.2025г., като е докладвано на 17.04.2025г.

В жалбата е направено искане за произнасяне на съда по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, вр. с чл.217, ал.2, вр. с ал.1, т.11 от ЗУТ.

Иска се спиране предварителното изпълнение на атакуваната заповед, допуснато по силата на закона.

По отношение направеното особено искане се сочат следните съображения:

Цитира се нормата на чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ, според която жалбите и протестите не спират изпълнение на актовете по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, което е сред посочените правни основания за издаване на оспорената по делото заповед. В този смисъл, иска се спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

Оспорващата страна сочи в жалбата, че ако не бъде спряно изпълнението тя ще причини непоправима вреда, изразяваща се в унищожаването на „една напълно законосъобразна беседка“, която се ползва от десетки семейства с деца, собственици на недвижими имоти в построената сграда в УПИ с идентификатор 11538.4.93. Сочи се, че градинският елемент е от изключително значение през летните месеци, когато е горещо и има изключителна значимост за малките деца и възрастните хора над 70 години, които го ползват. Освен това мястото се използва и за социални контакти, тъй като малки и големи се събират, за да се видят и поговорят, като играят и развлекателни игри и консумират разхлаждащи напитки.. Изтъква се, че предварителното принудително изпълнение ще доведе до значителни финансови средства, за да бъде изградена повторно след като се установи по съдебен ред нейната законосъобразност. Ще доведе до допълнителни и излишни разходи, както за собствениците, така и за административния орган по бъдещи дела за причинени вреди, поради извършени незаконосъобразни действия. От друга страна, в конкретният случай няма да доведе до постигане на нито една от целите предвидени в разпоредбата на чл.60 от АПК, защото не е констатирано някакво незаконно строителство, което би застрашило живота и здравето на хората, нито ще причини значителна или трудно поправима вреда от оставянето на съоръжението до приключване на съдебното производство по оспорване на заповедта. Твърди се, че това е един градински елемент, който по своята същност облагородява градската среда.

Искането за спиране на изпълнението на обжалваната заповед е подадено от надлежна страна- адресат на оспорения индивидуален административен акт, по същество неблагоприятен за него, като е обективирано в жалбата срещу този административен акт, в законния срок за оспорване доколкото се установява, че заповедта е връчена на адресата на 27.03.2025г. /л.24 от делото, а жалбата е постъпила в деловодството на Община Несебър на 10.04.2025г.

Видно и от посоченото в заповедта, съгласно чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ жалбите и протестите не спират изпълнението на процесната заповед, т.е. в настоящият случай е налице допуснато предварително изпълнение на административния акт по силата на закона. В тази връзка само следва да се отбележи, че хипотезата на чл.60 от АПК въобще е неотносима, тъй като не се установява наличие на подобно разпореждане на административния орган, нито жалбоподателят твърди наличие на такова. Ясно е записано в акта, че съгласно чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ обжалването в случаят не спира изпълнението на процесната заповед /с правно основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ/, който текст само възпроизвежда законовата норма, но не съставлява разпореждане на органа по смисъла на чл.60 от АПК.

Вярно е, че съгласно чл.217, ал.2 от ЗУТ, съдът може да спре изпълнението на административните актове по ал.1, с изключение на тези по т.2. Както вече бе отбелязано, правното основание за издаване на процесната заповед е чл.217, ал.1, т.11, вр. с чл.57а, ал.3 от ЗУТ, който извод следва не само от указаното в административния акт, но и от неговото съдържание. В случаят е постановен акт за премахване на обект, с наименование в заповедта „слънцезащитно съоръжение“, находящ се в посочения поземлен имот. В заповедта са посочени норми, във връзка с правомощията на издателя на заповедта, а накрая е цитирана и оправомощителна заповед.

Законодателят не е изключил възможността за спиране изпълнението на оспорената по делото заповед, доколкото актът от процесната кагегория не попада в забраната по чл.217, ал.2 от ЗУТ и в този смисъл не е налице отрицателна предпоставка за допустимост на искане с правно основание чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК. По този ред съдът действително би могъл да спре изпълнението на оспорения административен акт, при всяко положение на делото до неговото приключване, по искане на съответната страна, при наличие на изискуемите предпоставки, при положение, че „не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол“.

По съществото на искането, с оглед заявените факти и обстоятелства, на които се основава искането за спиране на допуснатата от закона предварително изпълнение следва да се отбележи следното:

Доводите за неправилно определяне на процесният обект като слънцезащитно съоръжение в оспореният административен акт не могат да се обсъждат понастоящем, в противен случай съдът би взел отношение към законосъобразността на акта предварително. Едва в крайния съдебен акт по съществото на спора съдът ще обсъди противоречивите тези на страните дали е налице преместваем обект от посоченият вид или друг такъв, който не е преместваем, с оглед твърденията на жалбоподателя. Както е известно, съдът обсъжда доводите на страните за незаконосъобразност на акта и следва да провери законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл.146, вр. с чл.168 от АПК, но тези съображения се излагат в крайния съдебен акт по делото, а не при образуване на производството и произнасяне по искането за спиране на изпълнението. В този смисъл, съдът не може да обсъжда понастоящем дали изграденото е „беседка“, трайно прикрепена към земната повърхност, който е изграден законосъобразно според твърденията на жалбоподателя или е преместваем обект- слънцезащитно съоръжение, поставено в нарушение на законовите изисквания, както го окачествява ответника в заповедта.

Останалите доводи на жалбоподателя относно предназначението на процесният обект и неговата значимост за множество хора, както и използването му за социални контакти от малки и големи за игри и консумиране на разхлаждащи напитки са абстрактни и не могат да обусловят спиране на изпълнението. Не е ясен кръгът на „малките деца и възрастните хора над 70 годишна възраст“, за които обектът е от изключително значение през горещите летни месеци, доколкото не са посочени конкретни данни за лица и въобще тяхната връзка с процесния обект. Също толкова общо е описаното и по отношение на другата му функция, а именно за т.нар. социални контакти на „малки и големи, които се събират, за да се видят и поговорят“. Съдът счита, че с така изложените факти и обстоятелства не може да се обоснове надделяващ частен над обществения интерес, поради което да се спре допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта и законовата презумпция по чл.217, ал.1 от ЗУТ не е опровергана.

Разходите за премахването на обекта, независимо дали се прави доброволно от адресатите на заповедта или принудително от общинската администрация нямат отношение към обстоятелствата, които могат да обосноват спиране на изпълнението на акта, допуснато от закона преди да е влязъл в сила. Дали действията по издаване на заповедта са законни или не ще бъде обсъдено в крайният съдебен акт, а последиците от едната или другата хипотеза имат значение за последващи процедури /производства/, а не са относими към произнасянето на съда по искането с правно основание чл.166 от АПК.

Обобщено, искането за спиране изпълнението на заповедта е неоснователно и следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, трети състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя- арх.Б. Б. Г., с адрес в гр.София, чрез пълномощника- адвокат В. Ц. от САК, да бъде спряно допуснатото от закона предварително изпълнение на Заповед № 724 от 25.03.2025г. на Заместник-кмет „ПООС“ на Община Несебър, до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщението до страните.