№ 41836
гр. София, 08.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20251110132815 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Т. Н. срещу „И.А.М“ АД, с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника,
че сключеният между страните Договор за паричен заем №
***************** г. е нищожен поради противоречие със закона – липса на
реквизит – правилно посочване на годишния процент на разходите.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем №
***************** г., по който му били отпуснати 1300 лева, като не бил
посочен лихвен процент, но в чл. 4 от договора било уредено задължение за
ищеца да обезпечи вземанията на ответника по договора с двама поръчители,
банкова гаранция или поръчителство, учредено от посочено от ответника
юридическо лице. Ответникът посочил такова, но на практика накарал ищеца
да сключи договор със свое дъщерно дружество „Ф.Б“ ЕООД, по силата на
който това поръчителство се учредява възмездно и ищецът следва да плати за
него на поръчителя 434,22 лева. От своя страна тази сума не била включена в
разходите по кредита, от които се определя годишния процент на разходите
(ГПР), и поради това той бил посочен грешно, което било основание за
нищожност на договора.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „И.А.М“
АД, с който предявеният иск се оспорва, като недопустим и неоснователен.
Искът бил недопустим, защото търсената установителна защита не била
поискана по време на изпълнението на договора, който ищецът бил изпълнил
доброволно. Налице била злоупотреба с правото на иск поради това. Иначе
разходите за поръчителя били определени след сключване на договора за
кредит и нямало как да се включат при определяне на ГПР, поради което
искът не бил основателен. Клаузата била ясно формулирана и приета от ищеца
и защитавала интересите на ответника, поради което не била нищожна. Иска
се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1,
предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1
1
ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр като разпределя доказателствената тежест по
иска в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна
да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по
начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: задължаване на
ответника да представи текста на договора, чието съществуване признава с
отговора на исковата молба.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищеца експертиза, тъй като същата не
е относими към предмета на спора, а ГПР съдът може да изчисли и служебно
дали съответства на договора, а със справка от Централния кредитен регистър
ищецът може да се снабди и сам и не му е необходимо съдействие на съда.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението за недопустимост
на установителните искове, направено от втория ответник, е неоснователно,
като съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от
23.11.2023 г. по дела C‑321/22 Provident Polska, потребителят винаги има
интерес да предяви и установителен иск за неравноправност на клаузи в
сключен от него договор, ако това може да обслужи друга претенция – в
случая тази по осъдителния иск срещу първия ответника, поради което тези
искове са допустими.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 32815 по описа за 2025 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 29
октомври 2025 г. от 16:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ищецът – чрез ЕПЕП, ответникът – чрез ССЕВ.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявен е иск за отрицателен установителен иск за установяване на
нищожност на договор за потребителски кредит поради противоречие със
закона – липса на реквизит – правилно посочване на годишния процент на
разходите с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Този иск се разглежда, ако ищецът установи сключване на договор за
потребителски кредит с ответника, и се уважава, ако съдът установи, че
посоченият в договора ГПР не отговаря на размера на действителните разходи
по кредита, което ответникът следва да докаже.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
2
доказване следните факти: че между страните по делото е сключен Договор за
паричен заем № ***************** г.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: съдържанието на клаузи в договора, които определят размера на
разходите по него.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: правилно изчисляване на ГПР според разходите по кредита.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „И.А.М“ АД да
представи по делото в двуседмичен срок от получаване на съобщението
намиращ се у него документ – Договор за паричен заем № *****************
г., погасителен план и стандартен европейски формуляр към него.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на задължението за
представяне на документа, съдът може да приеме, че същият съществува и
установява неизгоден за страната факт – че не отразява всички разходи при
определяне на ГПР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК останалите
доказателствени искания на ищеза.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – Д. Т. Н., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на ищеца – чрез
ЕПЕП, на ответника – чрез ССЕВ!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4