РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 31.05.2020 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 155 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                   Производството е по реда на чл.268 във връзка с чл.267 ал.2 т.5 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.  

Административното дело е образувано по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес и седалище на управление: гр.Ловеч, ул.„*****“ № **, ет.*, представлявано от управителя В.И.В., срещу Решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки №46 от 11.03.2020 година на директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Велико Търново.

  Жалбоподателят моли да бъде отменено оспореното решение с доводи, че противоречи на закона, потвърждава налагането на обезпечителна мярка, каквато няма предвидена в ДОПК и заобикаля закона.

                В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на разноски по представеният Списък.

     Ответникът по делото - Директора на ТД на НАП Велико Търново, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за правната помощ. В писмено становище  аргументира съображенията си за неоснователност на жалбата.  Изтъква, че с оглед фомираната постоянна практика на ВКС, съгласно която смисълът на определяне на обезпечителната мярка е да се гарантира събираемост на публичното задължение процесната обезпечителна мярка е адекватна, подходяща и съответстваща на обезпечителната нужда.

               След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт и на основание § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл 168 от АПК, настоящият състав на съда приема за установено следното:

               В Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Велико Търново, офис Ловеч е образувано изпълнително дело № *******година по описа на ТД на НАП Велико Търново за принудително събиране на публични вземания срещу длъжника „*****” ЕООД. Към 28.02.2020 година задълженията на дружеството са 139 605.44 лева.

                В хода на висящото изпълнително производство било установено, че дружеството не притежава недвижимо имущество, движими вещи, в т.ч. и МПС, както и че не е клиент на нито една лицензирана ***** банка. При съобразяване обстоятелството, че дружеството генерира задължения, не извършва плащания, но същевременно реализира обороти, с цел обезпечаване на публичните вземания, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № 419/28.02.2020г. издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при Териториална дирекция на НАП - Велико Търново, е наложен запор на парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в следните търговски обекти: Ресторант „*****“ в гр. Ловеч,ул. „*****“ № ** с регистрирано в обекта фискално устройство № ZK079677 и кафе-сладкарница „*****“ в гр. Ловеч, ул. „*****“ №** с регистрирано в обекта фискално устройство № ZK081727.

               Срещу постановлението по реда и в срока по чл.197 ал.1, вр. с чл.121, ал.2 от ДОПК е била подадена жалба пред директора на ТД на НАП-гр. В.Търново.

               Видно от преписката публичния изпълнител е пристъпил към опис на паричните средства в касата и изземване на сумата в размер на 965.10 лв., обективирано в Протокол за изземване №419#2/28.02.2020 г.,на основание чл.233 и чл.204 от ДОПК.

                На същата дата 28.02.2020г., публичният изпълнител е издал и Запорно съобщение с изх. №419-1/28.02.2020 г., което е връчено, на управителя на търговския обект-В.В.. То обаче съгласно нормите на ДОПК не е акт или действие, което подлежи на самостоятелно обжалване, поради което по- долу ще бъде разгледано единствено ПНОМ с изх. №419/28.02.2020г.

               С жалба заведена с вх. № 3069/04.03.2020г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, дружеството „*****” е обжалвало ПНОМ с изх. №419/28.02.2020г., както и Запорно съобщение с изх. №419#1/28.02.2020г., с твърдения, че в чл.198 от ДОПК изрично са изброени видовете обезпечителни мерки, като запорът върху бъдещи приходи в брой не попадал сред тях. Изтъкнало е, че така наложеният запор би довел до прекратяване на дейността на дружеството, тъй като то ще бъде лишено от оборотни средства за разплащане с доставчици.  По тези съображения е поискало отмяна на ПНОМ с изх. № 419 / 28.02.2020г., както и Запорно съобщение с изх. № 419#1/28.02.2020г.

               С оспореното в настоящото производство Решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки №46 от 11.03.2020 година, директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ - Велико Търново е оставил жалба с вх. № 3069/04.03.2020 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч и с вх. №5944/09.03.2020г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, подадена от „*****” ЕООД с ЕИК ******, срещу Постановление №419/28.02.2020г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, дирекция „Събиране” отдел „Публични вземания”, без уважение, като неоснователна и недоказана.

                    Доколкото според нормите на ДОПК запорното съобщение не е акт или действие, което подлежи на самостоятелно обжалване, решаващият орган е разгледал единствено ПНОМ с изх. № 419/28.02.2020г.

              При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

              Жалбата е подадена срещу административен акт подлежащ на съдебен контрол, от лице с надлежна легитимация и правен интерес, в определения от чл.268, ал.1 от ДОПК преклузивен срок. Депозирана е пред компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на ТД на НАП публичния изпълнител, чието действие се обжалва. Горното налага извода за нейната допустимост.

              Според чл.268 ал.1 от ДОПК в случаите по чл. 267 ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от съобщението. Съгласно чл. 197, ал.2 от ДОПК, постановлението на органа по ал.1 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал. В нормата на чл. 197, ал.3 от ДОПК са определени и условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка.

               От граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са разпореждането на публичния изпълнител и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона. При така определения предмет на производството, съдът намира жалбата за неоснователна.

              В настоящия случай от представените писмени доказателства се установява, че Решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 46 от 11.03.2020 година е издадено от Ивайло Здравкав - директор на ТД на НАП-гр. В.Търново. Следователно оспореното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата материална и териториална компетентност.             Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл.267, ал.2 от ДОПК в 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – гр.Велико Търново да остави без уважение жалба с вх. № 3069 / 04.03.2020 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч и с вх. №5944/09.03.2020г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, подадена от „*****” ЕООД с ЕИК ******, срещу Постановление №419/28.02.2020г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, дирекция „Събиране” отдел „Публични вземания”.

             Обжалваното пред административния орган Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 419-/28.02.2020г. е издадено от компетентен орган-публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП-гр. В.Търново, определена съгласно чл.8, ал.1, т.2 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.167 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал.1 задължителни реквизити.

                В хода на висящото размерът на публичните вземания, към момента на налагане на запора, е в размер на 134707.74 лв., а основанието за налагането е наличието на установени и изискуеми вземания, представляащи годни изпълнителни основания, и без неговото налагане, ще бъде невъзможно събирането на публичното задължение по  аргумент на чл.195, ал.1 и ал.2 от кодекса.

                При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл.266 и чл.267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

               При проверка за съответствие с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

               Съгласно чл.195, ал.1 - 3 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител:

               По силата на чл.200 от ДОПК налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение.  

                Видно от доказателствата в процесния случай е налице изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 11140000963/2014 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново в размер на 134707.74 лв. в това число лихва 36225.15 лв., главница 98482.59 лв.

               Публичният изпълнител при ТД на НАП Велико Търново е съобразил, че събирането на вземането затруднено от следните обстоятелства: задълженото лице не притежава дълготрайни активи, срещу които може да се насочи принудително изпълнение. Осъществява дейността си в наети обекти; задълженото лице не притежава банкови сметки. Няма постъпили средства за погасяване на публичните задължения, включени в изпълнителното дело. Същевременно задълженото лице реализира голям търговски оборот, т.е. може основателно да се предположи, че разполага със средства за погасяване на дълга си, но не желае да извърши плащане; задълженото лице не се е ползвало от правото си да обяви цялото си имущество пред публичния изпълнител, съответно да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или да бъде извършено чрез друг способ. Мотивирало го на основание чл.200 от ДОПК във вр. с чл.204 и чл.195, ал.1-3 от ДОПК да наложи запор на парични средста на задълженото лице в каси, находящи се в посочените търговски обекти.

                От издаденото от публичния изпълнител постановление става ясно как ще се реализира обезпечението, посочено е, че Запора има действие до погасяване на размера на установеното и изискуемо публично вземане, като постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от лицето стоки и услуги в гореописаните обекти, следва да бъдат превеждани по банкова сметка ***мания.

                Отмяната на наложената обезпечителна мярка е поставена в зависимост от наличието на предвидените в чл.197, ал.3 от ДОПК условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл. 195, ал.5 от ДОПК. От своя страна разпоредбата на чл.195, ал. 2 от ДОПК поставя като изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение.  

                 За налагането на обезпечителните мерки е от съществено значение обезпечителната нужда, която от своя страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението.           

                Изпълнението на едно публично задължение е невъзможно когато лицето към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, тъй като изначално няма имущество в съответните размери или в последствие /поради намаляването му/, няма такова. Безспорно Изпълнението е сериозно затруднено, ако дори стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните задължения, видът на първите или правното им положение е такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване, респ. те не са ликвидни.

                 Преценката за затрудненото събиране на задълженията на оспорващият в конкретния случай е направена на база установения размер на задълженията му, като е изследван въпроса за наличното имущество и наличието на тежести върху това имущество. След извършването на тази преценка въз основа на установените факти, с оглед необходимостта от предприемане на действия с цел обезпечаване на вземането, публичният изпълнител обосновано и законосъобразно е пристъпил към постановяване на процесната обезпечителна мярка, чрез налагане на запор върху постъпващи суми. Тази мярка би допринесла за гарантиране на публичното вземане, предвид характера и размера на установените задължения, за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска.

               Вземанията за процесните публични задължения са установени по основание и размер със съответните актове, което представлява декларациите подадени от съответното дружество, и на основание на което е образувано изпълнителното производство. И по смисъла на текстовете на ДОПК публичният изпълнител е в правото си да налага мерки обезпечителни такива по смисъла на чл.204 и чл.232, ал.5 от ДОПК, което прави необосновано твърдението на оспорващият, че няма текст в ДОПК, който да дава тези права на публичния изпълнител и съответно неоснователно искането на това основание решението на териториалния директор да бъде отменено.

               Запорът върху наличните парични средства в касите на определен обект на дружеството е допустима и подходяща обезпечителна мярка. По същността си парите са със смесена правна природа, като специфични движими вещи, които освен носители на мярка и стойност са и платежно средство. Въпреки тази им специфика, парите могат да бъдат обект на обезпечение, ако са индивидуализирани чрез местоположението и лицето, в което се съхраняват, доколкото самите изпълнителни способи целят да трансформират останалите вещи или вземания в пари за нуждите на изпълнителния процес, които нужди се предохраняват именно с обезпечителния.

                  В разпоредбата на чл.204 от ДОПК, изрично е регламентирано налагането на запор върху парични средства на длъжника в публичното принудително изпълнение, чрез описване, изземване и внасянето им по сметка на публичния изпълнител.

                 Изпълнението върху парични средства се характеризира с това, че не се провежда осребряване, а изпълнението е посредством предаването им, като съответно приложение ще намери изпълнението върху парични средства, а именно чл.232, ал.5 от ДОПК. Според запорното съобщение, публичният изпълнител е пристъпил към опис на паричните средства в касата и изземване на сумата в размер на 965.10 лв., обективирано в Протокол №419#2/28.02.2020 г., след което сумата е разпределена за погасяване на задълженията по изпълнителното дело.  След обезпечаването на вземанията, публичният изпълнител е пристъпил и към принудително изпълнение върху паричните средства, като органът по принудително изпълнение е разпоредил паричните средства от търговските обекти да постъпват по негова сметка, но което изпълнение ще продължи до размера на обезпечените вземания.

               Следва да се съобрази, че всяко фискално устройство генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и Клен за всеки ден през които в устройството са регистрирани продажбите, съответно публичният изпълнител служебно се осведомява за реализирания оборот в търговските обекти. В този смисъл не е необходимо да се извършват ежедневни описи и изземване на суми от същия орган, още повече, че той е пристъпил към изпълнение, и е необходимо единствено да се разпореди с получените суми, което в случая е сторено.

                 В случая административният орган правилно е преценил, че не са налице материалноправните предпоставки за отмяна на обезпечението по реда на чл.208, ал.1, изр.1 от ДОПК, а именно: длъжникът да е погасил публичното вземане, да е представил като обезпечение пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, както и в случаите по чл.225, ал.1, т.2 и 5 от ДОПК. Отделно от това, и започналото принудително изпълнение върху парични средства в каса, като единствен способ чрез който държавата би могла да се удовлетвори, се допуска дори и при обжалване на постановлението по аргумент от чл.197, ал.6 от ДОПК. Правно необосновани и неоснователни са доводите в жалбата, че с наложеното обезпечение ще се затрудни дейността на дружеството и „в случай, че бъде потвърдена обезпечителната мярка, Дружеството ще бъде принудено да прекрати своята дейност веднага“, без да се предлага друго обезпечение или друг способ, регламентирани в ДОПК, което не се преодолява по реда на обжалването му и не е предмет на контрол в настоящото производство. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.199 от ДОПК, за задълженото лице съществува възможност да иска от публичния изпълнител и от съда заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение. В конкретния случай няма данни да е правено искане за заменяне на наложеното обезпечение пред публичния изпълнител. Освен това, съгласно чл.199, ал.2 от ДОПК, без съгласието на публичния взискател, длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител. Според чл.199, ал.3 от ДОПК в останалите случаи наложеното обезпечение може да бъде заменено със съгласието на взискателя и публичния изпълнител чрез налагане на възбрана върху недвижим имот или на запор върху движими вещи, посочени от длъжника.

              По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, а подадената против него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

              При този изход на спора, предвид своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.4 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено по реда по реда на чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

             Мотивиран така и на основание чл.268, ал.2 от Данъчно-процесуалният кодекс и § 2 от ДР на същия кодекс, във вр. с чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Ловеч, четвърти състав

               РЕШИ:

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес и седалище на управление: гр.Ловеч, ул.„*****“ № **, ет.*, представлявано от управителя В.И.В., срещу Решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 46 от 11.03.2020 година на директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Велико Търново, с което е оставена жалбата му с вх. № 3069/04.03.2020 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч и с вх. №5944/09.03.2020г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, подадена против Постановление № 419/28.02.2020 година за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, дирекция „Събиране” отдел „Публични вземания”, без уважение, като неоснователна и недоказана.

               ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес и седалище на управление: град Ловеч, ул.„*****“ № **, ет.*, представлявано от управителя В.И.В. да заплати на  Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – град Велико Търново разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

             На основание чл.268, ал.2 от ДОПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                 Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: