р е ш е н и е
N……………..
гр.Плевен, 01.11.2016год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
***, ІV състав, гражданска
колегия в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря: С.Ц.
като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 5621 по описа за 2016 год.,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.150 от СК.
В *** е постъпила искова молба от П.С.М.
с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител *** против С.Д.М. ***, в която се твърди, че ответника е баща на ищцата П., като с решение по ***
бил лишен от родителски права и осъден да заплаща на дъщеря си издръжка в
размер на 80лв. Навеждат се доводи, че от тогава са изминали повече от шест
години и са се променили значително обстоятелствата, които са от значение за
определяне размера на издръжката – от една страна се променил размера на
минимално дължимата издръжка, а от друга страна детето вече било на 16 години и
от учебната 2016г. щяло да учи в ***, допълнително изучавала химия и биология,
т.к. желаела да кандидатства медицина и разходите за това обучение възлизали на
200лв. В същото време посещаването на училище било свързано с пътуване, като
разходите за месечна карта за транспорт възлизали на 120 евро. Наред с това
били необходими допълнителни средства на значителна стойност за учебници и
помагала, извънкласни занимания, представляващи част от задължителната учебна
програма. Излага се, че майката има и друго дете ***, което също живеело с нея,
а баща му не заплащал дължимата издръжка.
Сочи се, че семейството живеело в апартамент под наем във ***, като
наемната цена възлизала на 850 евро без включени допълнително месечните
консумативи. Твърди се, че майката била в производство на фалит в *** и подала молба за отпускане на обезщетение за
безработица. Така била изключително затруднена да осигурява необходимата за
дъщеря си П. месечна издръжка, която възлизала на 400 евро. Като следствие от
изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде
изменен размера на издръжката на детето П. от 80лв. на 200лв. месечно.
Ответникът С.Д.М. не е депозирал отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК.
*** ангажира становище за
основателност на исковата молба.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване
на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е по делото и това се
установява от представеното
удостоверение за раждане, *** въз основа на ***, че ответника С.Д.М. е баща на ищцата
П.С.М., а *** е нейна майка.
Установява се също така от представения
препис на Решение №1942 от 28.10.2010г. по ***, влязло в законна сила на
17.11.2010г., че ответника С.М. е бил лишен от родителски права върху дъщеря
си П.М. и осъден да й заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 80лв.
Ищцата е с постоянен адрес ***,
видно от приложеното удостоверение с ***.
От представената *** издадена от
директора на *** *** се установява, че ищцата П. е записана и се обучава през
учебната 2016/2017г. в соченото училище в гимназиална степен, дневна форма на
обучение.
Видно е от приложения препис на
Протокол от 19.04.2016г. на *** на гр.***, ***, че майката *** е заявила
връщане на разрешително за упражняване на стопанска дейност за фирма „*** ***”, считано от 19.04.2016г.
Установява се от представения препис
на удостоверение от 09.05.2016г. на *** – ***, че *** е подала молба за
изплащане на обезщетение за безработица.
От приложения препис на
удостоверение, издадено на 30.04.2013г. от *** е видно, че майката *** има и
друго малолетно дете *** – роден на ***г. по време на брака й с ***, който е
бил прекратен с развод през 2013г., а родителските права по отношение на детето
*** са били предоставени за упражняване на майката.
От показанията на разпитаните
свидетели ***, които са баба и дядо на ищцата, се установява, че майката ***
живее с двете си деца – П. и *** във ***. Установява се също така, че тя е
единствения родител, който осигурява издръжката им, т.к. бащите не проявяват
никаква заинтересованост и съответно не дават издръжка. Става ясно от гласните
доказателства, че семейството живее в жилище под наем, като дължимата месечно
наемна цена възлизала на около 400 евро, а консумативните разходи се заплащали
отделно. В същото време единствения доход на майката към момента бил от
получавано обезщетение от *** в размер на около 500-600 евро месечно, т.к.
поради асматични пристъпи не можела вече да се занимава с развиваната преди
това стопанска дейност. Свидетелите излагат още, че ищцата П. се записала да
учи в българско училище в ***, т.к. там били включени в учебната програма
часове по биология и химия, които били необходими за подготовката й да
кандидатства във висше учебно заведение в *** по специалността медицина.
Посещаването на учебните занятия било свързано с пътуване, разходите по което
възлизали на около 120 евро месечно, а отделно били необходими средства за
храна и учебници.
Съдът изцяло кредитира показанията на
разпитаните свидетели, отчитайки родствената им връзка с ищцата, т.к. напълно
кореспондират помежду си и с представените писмени доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното :
За ответника съществува безусловно
задължение да издържа своето ненавършило пълнолетие дете.
При определяне размерът на
издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от
нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя,
който я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката,
която родителят дължи на детето си - една
четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Считано
от 01.01.2016г. минималната работна заплата е в размер на 420лв. или една
четвърт от нея се определя на 105лв.
Съдът намира, че от постановяване на
Решението по *** безспорно е настъпила промяна на обстоятелствата, при които е
определен размера на издръжката, която бащата дължи ежемесечно на детето си
–изминал е период от около шест години, през който са се променили
социално-икономическите условия, както и се е увеличил законодателно уредения
минимален размер на издръжката. В същото време значително са нараснали нуждите
на ищцата, както с оглед възрастта й, така и с оглед разширяване на интересите
й, касаещи и подготовката за по-нататъшното й образование. Установи се, че
ищцата учи в друга държава и посещаването на учебните занятия е свързано не
само с необходимостта от осигуряване на учебни пособия, но се налагат
допълнителни разходи и за пътуване в размер на 120 евро месечно. Отделно от
това са необходими разходи за храна и дрехи, както и за извънкласни занимания и
забавления, с оглед възрастта на детето.
Установи се от доказателствата по
делото, че майката *** има и друго малолетно дете, за което се грижи, и на
което дължи безусловно издръжка, а в същото време към момента се намира в
затруднено финансово състояние, т.к. поради заболяване е преустановила
стопанската дейност, с която се е занимавала и е безработна. От друга страна
бащата С.М. се намира в работоспособна възраст и няма данни за заболявания,
като не се установи да има други непълнолетни деца, към които да е задължен за
издръжка.
Поради горното, съдът счита, че
претенцията на ищцата за издръжка в размер на 200лв. от бащата е напълно
основателна и доказана. Съдът намира, че този размер е адекватен да покрие част
от ежемесечните разходи на детето и е напълно във възможностите на родителя,
спрямо когото се претендира.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва
да се измени размера на издръжката, определена по ***, като ответника бъде
осъден да заплаща на дъщеря си П.М. ежемесечна издръжка в размер на 200лв.,
считано от завеждане на исковата молба до настъпване на основания за
изменението или прекратяването й. Върху дължимата от ответника издръжка следва
да се присъди и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., а на основание чл.78
ал.6 от ГПК следва да заплати по сметка на *** държавна такса в размер на 172,80лв.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ,
на основание чл.150
от СК, размера на издръжката определена с *** по описа на ***, като ОСЪЖДА С.Д.М. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на П.С.М. с ЕГН **********,
със съгласието на нейната майка и законен представител ***, месечна издръжка в размер на 200лв, считано от 22.07.2016г.,
до настъпването на законови причини за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, С.Д.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на П.С.М. с ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен
представител *** сумата от 300лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК С.Д.М. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ***
държавна такса в размер на 172,80лв.
Решението подлежи на обжалване пред
*** в двуседмичен срок, считано от 02.11.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :