№ 58
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Стефан Илиев
Десислав Любомиров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Б. Ем. Д.
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Наказателно дело за
възобновяване № 20221000601330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1, вр. чл. 422, ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Н. К. К., подадено чрез процесуалния му представител-
адв. А. Г. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 17514/2019 г. на
СРС и отмяна на постановената по него присъда от 29.11.2021г., потвърдена с Решение от
04.07.2022г. по ВНОХД № 838/22г. по описа на СГС.
В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения по делото и
основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Сочи се, че правата на осъдения са засегнати, тъй като делото не е разгледано в разумен
срок, съобразно разпоредбата на чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС. Поддържа се недоказаност на
обвинението, доколкото последното почивало предимно на косвени доказателства, с оглед
което се настоява за проверка на постановените съдебни актове и възобновяване на
наказателното производство с отмяна на присъдата и оправдаване на осъдения.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, молителят К., редовно призован, се явява
лично, доведен от Затвора- *** и се представлява от упълномощения си защитник - адв. Г..
Последният поддържа искането по посочени в него основания. Сочи, че при
постановяването на въззивното решение са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в неправилна доказателствена дейност по установяването на релевантните за
обвинението факти и формирането на вътрешното убеждение на съда по същите тези факти,
1
които не могат да се отстранят от настоящата инстанция в рамките на производството пред
Апелативния съд. В този смисъл, според защитата първоинстанционната присъда и
решението на въззивния съд следва да бъдат отменени, като делото бъде върнато за ново
разглеждане от друг въззивен състав, като при новото разглеждане е необходимо въззивният
съд да извърши цялостен и задълбочен преглед на доказателствената съвкупност,
придружен с надлежно аргументирано становище, както за обективността на кредитираните
доказателства, така и за недостоверността на останалите. Подчертава, че в искането за
възобновяване са изложени достатъчно аргументи относно наличните косвени
доказателства, като смята, че една присъда не може да бъде постановена на базата само на
едно косвено доказателство. Трябва да има маса косвени доказателства, които да водят до
необорим извод, че именно Н. К. е извършил деянието, в което е бил обвинен. Предвид
горното, моли искането за възобновяване да бъде уважено.
Осъденото лице К., поддържа казаното от защитата си. В лична защита добавя, че не са били
разпитани свидетелите З. Е. и Х. Т., които са присъствали на инкриминираните дата и
място. Сочи още, че при постановяване на присъдата не било съобразено здравословно му
състояние, за което има налична писмена документация и при поискване може да бъде
представена. В предоставената му последна дума настоява, че показанията на свидетелката
В. са противоречиви, с оглед което моли за отмяна на присъдата, или алтернативно да му
бъде редуциран размера на наложеното наказание.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че
липсват каквито и да е основания, за да се приеме, че е осъществена някоя от
предпоставките по чл. 348, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство.
Намира деянието за безспорно доказано, като в тази връзка поддържа, че и двете съдебни
инстанции законосъобразно са изградили фактическите и правните си изводи основно на
показанията на пострадалата В., които се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства. Единственото непряко доказателство това са показанията на свидетелката К.,
но доколкото те напълно се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, то и
двете инстанции правилно са ги кредитирали. Доколкото в молбата е посочено бланкетно и
основанието на чл. 348, т. 3 от НПК, счита че не е налице явна несправедливост на
наложеното наказание, доколкото съдът го е определил към минимума на предвиденото за
това престъпление наказание и е отчел правилното отегчаващото отговорността
обстоятелство, а именно, че осъденият е бил осъждан, включително и за престъпление
против половата неприкосновеност. С оглед горното, настоява молбата за възобновяване да
бъде оставена без уважение.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и
в пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, поради което следва да бъде
разгледано по същество. Същото е направено по отношение на акт от категорията на
актовете по чл. 419, ал.1, пр.1 от НПК- влязла в сила присъда, непроверена по касационен
ред, от активно легитимирано за това лице по смисъл на чл. 420, ал.2 от НПК и е постъпило
2
в законовия шестмесечен срок по чл. 421, ал.3 от НПК. Разгледано по същество, се явява
неоснователно.
С присъда от 29.11.2021 год., постановена по НОХД № 17514/2019 год. по описа на
Софийски Районен съд, подсъдимият К. е признат за виновен в това, че за времето от 22:30
ч. на 21.12.2018 г. до 10:00 ч. на 22.12.2018 г. в жилище, находящо се в гр. ***, ж.к. „***“ №
***, вх.***, ет.***, ап.***, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление - проникнал с пениса си и еякулирал в устата на лице, навършило
14-годишна възраст, а именно Н. Н. В., чрез употреба на сила - започнал да я души, бутнал я
на леглото и я накарал да се съблича, поради което и на основание чл. 150, ал. 1, вр. 54 НК,
му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца, при
първоначален „строг“ режим.
С присъдата, подсъдимият К. е осъден да заплати направените по делото разноски.
С Решение от 04.07.2022г., постановено пo ВНОХД №838/22г., Софийски градски съд, НО,
15-ти въззивен състав е потвърдил първоинстанционната присъда.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението за допуснати съществени
процесуални нарушения. В мотивите си, както районният, така и градският съдилища не са
допуснали подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък
преценка не според действителното им съдържание. Възприетата фактическа обстановка по
делото и правната й оценка от страна на предходните две инстанции е еднаква.
Искането, с което е сезирана настоящата инстанция, по съдържание преповтаря някои от
направените пред предходните инстанции възражения, на които не се дължи нов отговор.
Съдилищата по фактите, в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата,
предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина.
Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, при спазване на чл. 305, ал. 2 от НПК.
Възприетата фактическа обстановка по делото и правната й оценка от страна на
предходните две инстанции е еднаква. Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение по чл. 150, ал.1 от НК, а въззивният съд се е съгласил
изцяло с фактическите и правните изводи на първоинстанционната присъда. Мотивите,
изложени в съобразителната част на въззивното съдебно решение, се споделят и от
настоящия извънреден състав на САС.
Въззивната инстанция с необходимото внимание, ползвайки се от събраните
доказателствени средства – гласни и писмени /включително след провеждане на въззивно
съдебно следствие/, и позовавайки се на заключенията на СППЕ на пострадалата и
подсъдимия, е изложила съображения в подкрепа на приетата от първата инстанция
фактическа обстановка, което е довело и до същата правна оценка. В случая същественото е,
че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен обем
процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на
3
обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса.
При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на
формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено
ли е или не възведеното с обвинителния акт престъпление от подс. К., е анализирана
подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от
гласните доказателствени средства, по-конкретно на свидетелките В. и К., приложените
писмени доказателства и заключенията по изготвените СППЕ, чрез които точно са
установени правно-релевантните факти. След като е установено по несъмнен начин, че
подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е
осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им
част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Фактическите
положения, установени по делото, са изведени от долните две инстанции в резултат на
обективен анализ и се подкрепят от събраната по делото доказателствена маса. В този
смисъл се явява необоснован прокараният упрек относно липсата на задълбочен анализ на
събраните доказателства, респективно осланянето на осъдителната присъда преимуществено
на показанията на пострадалата Н. В.. И двете инстанции подробно са анализирали
доказателствената съвкупност, като действително на показанията на свид. В. е отделено
специално внимание, особено предвид естеството на разглежданото престъпление, което не
се извършва пред широк кръг от хора. За да кредитират последните като достоверни и годни
да послужат за изграждане изводите на съда, и двете инстанции са извършили задълбочена
проверка и съпоставка на показанията на свид. В. с останалите гласни доказателствени и
приложените писмени доказателства, като в резултат на тази оценка, и районният и
градският съдилища са изложили подробни съображения в подкрепа на изводите си да
кредитират като достоверни ( и в унисон с другите събрани доказателства) показанията на
този свидетел. Аналогично, по същия начин са обсъдени с нужното внимание и показанията
на свид. К., чиито възприятия имат отношение към изясняване на фактите, от значение за
предмета на доказване. С оглед което, развитите от защитата твърдения за липсата на
достатъчна критичност от страна на решаващите инстанции спрямо показанията на тези
свидетели, се явяват напълно несъстоятелни. На свой ред, подробно са били обсъдени
обясненията на подсъдимия К., като в тази връзка първостепенният съд е изложил
пространни мотиви в кои части ги приема за достоверни, респективно относно кои
обстоятелства не ги кредитира. Поради тези съображения, в конкретния случай не е налице
основание за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като
атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, само когато се установи избирателно събиране
на доказателства, липса на източници за установяване на съществени обстоятелства по
предмета на доказване, едностранчиво, изопачено или тенденциозно обсъждане на
доказателствения материал, на който е придадено съдържание, различно от действителното
или приетите фактически обстоятелства са изградени на базата на несъществуващи или
негодни доказателствени средства. В обобщение, освен, че не са допуснати нарушения от
решаващите съдилища по оценка на доказателствената съвкупност, то правилният анализ на
доказателствата и доказателствените източници, е обусловил вярно изясняване на значимата
4
фактология и правилни правни изводи относно съставомерността на деянието. На фактите,
приети за установени от доказателствата, правната квалификация, която им е дадена от
първоинстанционния и въззивния съд, е законосъобразна. Деянието покрива съставомерните
признаци по чл.150, ал.1 от НК в обективно и субективно отношение и материалният закон е
приложен правилно. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира за
неоснователно и оплакването, че присъдата е основана на предположения (противно на
забраната по чл. 303, ал.1 от НПК). Както районният, така и градският съдилища не са
допуснали нарушение на принципа за вземане на решение по вътрешното убеждение, за
разкриване на обективната истина и осигуряване правото на защита на подсъдимия, както и
на изискването на чл. 305, ал. 3 НПК.
При извършената проверка, настоящият извънреден състав не констатира нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правата на осъдения К.. Развитите в тази
връзка доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
правата на искателя по повод разглеждане на делото в разумен срок, са неоснователни. И
това е така, доколкото, на първо място, обвинителният акт е бил внесен в съда на
05.11.2019г., като с разпореждане на съдията-докладчик от 29.01.19г. делото е насрочено за
провеждане на разпоредително заседание на 06.03.20г., в хода на което е преценено, че
производството ще продължи по общия ред и е насрочено за 08.04.20г. Междувременно, на
13.03.2020г. с Решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет и на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, е обявено Извънредно положение върху цялата
територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. Независимо от усложнената
епидемиологична обстановка в страната, заседанията по делото са насрочвани в адекватни
срокове, като на няколко пъти са били отлагани, включително по причини и искания от
страна на подсъдимия и защитата му. В началото на 2021г. /февруари месец/е определен нов
съдия-докладчик по делото, и с оглед принципа на неизменност на състава, производството
е отпочнато от начало, въпреки което в рамките на седем месеца от провеждане на
разпоредителното заседание и в условията на продължаващото извънредно положение в
страната, първоинстанционното производство е приключило с постановяването на присъда
на 29.11.2021г. На свой ред, ритмично и своевременно е приключило и въззивното
производство /в рамките на 4 месеца и при провеждане на съдебно следствие/, предвид
което липсва нарушение на чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС.
Лишено е от основание и бланкетното оплакване за явна несправедливост на наложеното на
К. наказание „лишаване от свобода“.
Първостепенният съд безспорно е отчел всички обстоятелства, които законодателят е
предвидил в НК, вземайки предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства –
обремененото съдебно минало на подсъдимия К., осъждан включително и за престъпления
против половата неприкосновеност. Същевременно, като смекчаващо обстоятелство, съдът е
ценил единствено доброто процесуално поведение на подсъдимия. С оглед приетото, за
осъщественото от подс. К. деяние по чл. 150, ал. 1 от НК, съдът е отмерил за справедлив и
5
съответен на постигане на визираните в чл.36 от НК цели размер на наказанието „лишаване
от свобода“ от 3 години и шест месеца. Градският съд е направил собствен прочит на
касаещите вината на дееца обстоятелства, като е внесъл корекция в констатираните от
първоинстанционния съд такива, приемайки, че към отегчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства следва да бъдат отчетени и извършването на други престъпления
в условията на реална съвкупност с настоящото деяние- противозаконно отвличане на
пострадалата и противозаконното й лишаване от свобода, дългото време, през което е била
принудена да престои против волята й в дома на подсъдимия, лишена от средства за
комуникация с близки и приятели. На свой ред, контролната инстанция е изразила
несъгласие с оценката на първия съд да цени като смекчаващо отговорността обстоятелство
доброто процесуално поведение на подс. К., доколкото по закон същият дължи такова.
Независимо от горното, предвид липсата на съответен протест, крайната констатация на
контролната инстанция относно така индивидуализирания от първостепенния съд размер на
наказанието, е останала непроменена. Настоящата извънредна съдебна инстанция намира
постановеното решение на градския съд, за правилно и законосъобразно. Контролната
инстанция е обсъдила в цялост съвкупността от релевантните за наказателната отговорност
на подсъдимия обстоятелства и резонно е достигнала до извода за неоправдана заниженост
размера на наложеното от първостепенния съд наказание „лишаване от свобода“, но при
липса на процесуална възможност да го коригира, е потвърдила присъдата в тази й част. В
този смисъл, за да бъде поставян въпроса за явна несправедливост на наложеното наказание
в инициираното извънредно производство, следва да се установи, че наложената санкция
очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК или, че
неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. В
случая, нито една от тези хипотези не е налице, с оглед което имплицитното искане за
смекчаване на наказателно-правното положение на осъденото лице, не може да бъде
уважено.
Ето защо, като намери, че искането на осъдения К. е неоснователно по изложените в него
доводи, настоящият състав на САС прие, че не са налице основанията за възобновяване на
наказателното дело и отмяна на влязлата в сила присъда с удовлетворяване на заявеното
искане, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК, счете, че следва да го
остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. К. К., подадено чрез процесуалния му
представител- адв. Г. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
17514/2019 г. на СРС и по ВНОХД № 838/22г. по описа на СГС.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7