Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 894
30.12.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова,
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 752
по описа за 2022 г. на Административен съд - Хасково,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Е.В.У., ЕГН : **********, адрес: ***, против Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020 г. изх. № 01-6500/1885 от 17.03.2022 г.
на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Жалбоподателката
счита обжалвания административен акт за незаконосъобразен. Твърди, че същият
бил издаден в нарушение на материалния закон, административно-производствените
правила и при неспазване на нормативно установените изисквания за форма.
Административният
орган неправилно отказал финансова помощ на жалбоподателката и прекратил поетия
ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“. В тази връзка жалбоподателката
поддържа изцяло изложените във Възражение с peг. индекс № 94-726/06.04.2022 г. доводи
и моли съдът да ги прецени при осъществяване на съдебния контрол върху
законосъобразността на обжалвания акт.
Оспорващата
сочи, че в хода на проведеното административно производство са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и на
нормативно установените изисквания за форма. В противоречие с разпоредбите на
чл. 35 и чл. 36 от АПК не били събрани и преценени всички факти и обстоятелства
от значение за установяване наличието на всички изискуеми предпоставки,
документи и условия за заплащане на заявената финансова помощ, довели като
резултат до издаване на незаконосъобразен административен акт.
С
оглед на така изложеното, моли да бъде отменен Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г.
за Кампания 2020 г. с изх. № 01-6500/1885 от 17.03.2022 г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ София, като й бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа така депозираната
жалба по изложените в нея доводи. Заявява, че обжалваният административен акт е
немотивиран и постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 2, т. 4 от АПК.
Ответникът
по жалбата – ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, моли жалбата да бъде оставена
без уважение и бъде потвърден оспореният пред съда административен акт. Счита,
че същият е достатъчно надлежно и ясно мотивиран, като в него били посочени
както фактическите обстоятелства, така и правните основания, въз основа на
които административният орган, в лицето на ДФЗ, издал оспорения акт за
прекратяване на биологичен ангажимент, а именно липсата на произведена
продукция в срока, за който бил поет петгодишният ангажимент. Моли за присъждане
на разноски по делото.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди същите поотделно и в
тяхната съвкупност, с оглед изразените становища на страните, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Е.В.У. е регистрирана
като земеделски производител в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 630597. Въз основа на
подадено през 2016 г. заявление за подпомагане с уникален идентификационен
номер (УИН): 26/210616/55264 същата е заявила искане за подпомагане по схеми и
мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 -
2020 г., включително по Мярка 11 "Биологично земеделие". Видно от Уведомително
писмо на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 02-100-6500/18586 от 08.12.2016
г., получено на 18.12.2016 г. от заявителката У., същата е одобрена за участие
по Мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично
растениевъдство" с площи, надлежно описани в таблица № 1 към писмото. В писмото
е посочено, че с поемането на 5-годишен ангажимент за извършване на дейностите
по това направление, земеделският производител се задължава да изпълнява
определени изисквания, включително да извършва дейности по това направление
върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в
петгодишен период от поемане на задължението.
На 18.05.2020 г. жалбоподателката е
подала общо заявление за подпомагане/заявление за плащане по мярка 11
"Биологично земеделие" с УИН 26/020620/02928 за кампания 2020 г.,
която е петата година от ангажимента по направление "Биологично
растениевъдство"
(л.
15).
В тази връзка е уведомена с Писмо изх. № 02-020-2600/7177 от 17.09.2020 г. за
задължението си по чл. 39, т. 1, б. "в" от Наредба № 4/24.02.2015 г.
за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода
2014 - 2020 г. да представи сертификат или писмено доказателство за
съответствие на произведените от нея растителни, животински или пчелни продукти
с правилата на биологичното производство, отговарящи на изискванията по чл. 33,
ал. 1 (л. 42).
С Искане вх. № 02-260-6500/7671 от 30.11.2020
г. по описа на Областна дирекция – Хасково към ДФ „Земеделие“ Е.В.У. е
представила Сертификат/писмено доказателство на оператора в съответствие с член
29 § 1 Регламент (ЕО) № 834/2007 и член 68 § 1 Регламент (ЕО) № 889/2008 с № **********
от 30.10.2020 г., издадено от контролиращо лице "Космосерт" АД (л. 29)
и анекс към писмено доказателство № **********/30.10.2020 г., изх. № **********/30.10.2020
г., издаден от контролиращо лице "Космосерт" АД (л. 30 от делото).
С Писмо изх.№ 02-260-6500/7671#1 от 24.03.2021 г. на
Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л. 43) оспорващата
е уведомена, че представените документи не отговарят на изискванията на чл. 33,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. да е произведена биологична продукция
от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели в
годината на издаване на документа. В отговор с Придружително писмо вх.№
02-260-********* по описа на ДФЗ (л. 46) Е.У.
е представила сертификати от Австрия Био Гаранти ГмбХ и сертификати от
Космосерт – Услуги за сертифициране АД, и е заявила молба да бъде взето
предвид, че трайните насаждения от сливи са млади насаждения и плододаването им
започва от четвъртата година.
С Уведомително писмо изх. № 01-6500/6023
от 21.12.2021 г. на Заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ (л. 55), Е.В.У. е уведомена, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, Държавен
фонд „Земеделие“ открива производство по издаване на административен акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2020, тъй като при
извършените административни проверки на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4
от 24.02.2015 г. било установено, че не е предоставен сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произвежданите растителни, животински или
пчелни продукти с правилата на биологичното производство, който да отговаря на изискванията
на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба
№ 4/24.02.2015 г. – всички парцели да са преминали периода на преход и да е
произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане
за всички парцели в годината на издаването на документа. С писмото е
предоставена възможност в 7-дневен срок да бъдат направени възражения и
представени допълнителни доказателства, относими към изложените констатации.
Уведомително писмо изх. № 01-6500/6023 от
21.12.2021 г. е било получено от жалбоподателката на 05.01.2022 г. (л. 57).
Липсват данни за депозирано възражение
във връзка с предстоящото прекратяване на ангажимента по мярката.
С оспорения Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020 за кампания 2020 изх. № 01-6500/1885 от 17.03.2022 г.,
издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 15, ал. 3,
т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с чл. 63, т. 1 във връзка
с чл. 77, т .4, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и
на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга
на общата селскостопанска политика, е отказана финансова помощ и е прекратен
поетият от Е.В.У. ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие",
направление "Биологично растениевъдство". Посочено е, че съгласно чл.
6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020,
биологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години,
като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено
„Заявление за подпомагане”, което през първата година е и „Заявление за
плащане”. През всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите
за подпомагане подават само „Заявление за плащане“. След изтичане на
петгодишния период на ангажимента кандидатите могат да удължават ангажимента си
ежегодно до изтичане на програмния период. Заявено е, че ДФ „Земеделие“ е
открил производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие” поради неизпълнение на задълженията на чл. 15, ал. 3, т.
3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Посочено е, че изискването всички одобрени
земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция
от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, е
съществувало при възникването на многогодишния ангажимент, доколкото това
задължение произтича от регламент, който е общоприложим акт, задължителен е в
своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки на ЕС. Поради
изложеното е прието, че предоставеният документ не отговаря на изброените
по-горе условия, всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на
преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера
на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в
годината на издаването на документа.
Актът е получен на 24.03.2022 г. (л. 62). Същият е оспорен с Възражение,
постъпило в Министерство на земеделието с рег.индекс № 94-726/06.04.2022 г. (л. 64). В тази връзка е налице
произнасяне на Министъра на земеделието със Заповед № РД20-123/17.06.2022 г., с
която възражението е оставено без уважение (л. 68). Заповедта е съобщена на
жалбоподателката на 06.07.2022 г. (л.
95).
С оглед цялостното изясняване на делото
от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-агрономическа експертиза. В
изпълнение на поставената задача, на въпрос отглеждани ли са овощни дръвчета в
имотите, стопанисвани от жалбоподателката за кампания 2020 г., експертът
посочва, че на 28.10.2022 г. посетил на място имотите, стопанисвани от Е.В.У.,
намиращи се в землището на с.Железино, община Ивайловград. При посещението било
установено, че имотите са засадени с дръвчета от сини сливи, сорт Стенлей,
налични в момента на огледа. Насаждението се намирало в гориста местност на юг
от селото. Наклонът на терена бил много по-голям от нормалното за овощна
градина. В горния край на градината дърветата били по-добре развити, докато в
долния изоставали в растежа. Общо в насажденията липсвали около 20 % от
нормалната гъстота.
На въпрос за периода на плододаване на
овощните дръвчета, експертът отговаря, че продължителността на плододаването се
разделя на два периода: 1. Младенчески период - от засаждане на дръвчето до
встъпване в плододаване. 2. Период на плододаване - от встъпване в плододаване
до неговото приключване. При различните видове и сортове сливи, плододаването
настъпвало от третата до към петата - шеста година от засаждането. Сортът
Стенлей встъпвал сравнително рано в плододаване, на третата - четвърта година
след засаждане. В случая за кампания 2020 г. не било налично плододаване и нямало
получена продукция от сливи.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че фиданките изостанали
в развитието си, което същият предполага, че е свързано с конкретния сорт,
подложката, наклона на терена, както и ориентирането на редовете по посока на
терена, което затруднявало напояването. Състоянието на дръвчетата предполагало,
че са изпълнени задълженията по мярка „Биологично растениевъдство“, според
която съществувала забрана да се използват химически средства за борба с
плевелите, болестите и неприятелите.
Така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Жалбата срещу процесния административен акт
е подадена чрез Държавен фонд „Земеделие“ до Административен съд – Хасково на 18.07.2022
г., поради което съдът приема, че същата е депозирана в рамките на преклузивния
14-дневен срок за оспорване. Оспорването е заявено от лице с правен интерес и
насочено срещу годен за обжалване административен акт, поради което е
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия – Заместник-изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“ Петя Димитрова Славчева, на която със Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022
г. (л. 70) на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4, 5 предл.
първо във вр. с ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13, и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на Държавен фонд "Земеделие", Решение на Управителния съвет
на ДФ "Земеделие" по т. 6. 2. от протокол № 114 от 15.06.2017 г.,
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ надлежно е делегирал свои
правомощия, сред които и това по т. 7 - да издава и подписва актове за прекратяване
на ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие".
Уведомителното писмо е издадено в
изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на издателя си. В същото
са посочени както правни, така и фактически основания за издаването му. Не се
споделя твърдението на жалбоподателката, че актът е немотивиран. В него ясно е
посочено, че представеният документ (в случая сертификат и другите писмени
доказателства) не отговаря на условията по чл. 33, ал. 1, т. 2 и § 7 от Наредба
№ 4/24.02.2015 г., чл. 36 от Регламент № 889/2008 на Съвета и чл. 48, ал. 9 от
Наредба № 5 от 03.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично
производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна
дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за
последващ официален надзор върху контролиращите лица – всички одобрени
земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция
от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи,
респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на
документа.
Не се установи да са били допуснати
съществени процесуални нарушения в производството по издаване на оспорения акт.
Не е налице неспазване на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Административният
орган е събрал всички относими по случая писмени доказателства и до
жалбоподателката е било изпратено Уведомително писмо № 01-6500/6023 от
21.12.2021 г., с което същата е била информирана, че ангажиментът по мярката ще
бъде прекратен. Даден е 7-дневен срок за даване на обяснения и представяне на
писмени доказателства, като безспорно писмото е било надлежно получено от
оспорващата. Следователно в административното производство не е накърнено
правото на защита на жалбоподателката, като същата е била уведомена за
образуването му и извършените административни проверки, дадена й е била
възможност да направи съответните възражения, както и да представи
доказателства.
Съдът приема, че оспореният
административен акт е материалноправно законосъобразен. Същият е издаден на
основание чл. 63, т. 1, във вр. чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент
(ЕС) № 1306 на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. Според разпоредбите на посочения акт на правото на
ЕС, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично, а когато секторното законодателство предвижда това, държавите
членки налагат и административни санкции, включително под формата на изключване
от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане.
Според чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/2015 г., Държавен фонд
"Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия
по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление
съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията
на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Видно от мотивите на органа, неспазените в
случая изисквания са тези по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Визираната
разпоредба в приложимата си редакция предвижда задължение за подпомаганите
лица, изпълняващи дейности по направленията - до 30 октомври на петата година
от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено
заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са
получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените
от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство; сертификатът или писменото доказателство следва да удостоверяват
произведена биологична продукция.
С оглед на горното, фактическият състав
на прекратяването предполага поет от жалбоподателката многогодишен ангажимент
по реда и условията на Наредбата и липсата на сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените продукти с правилата за
биологично производство, получен до 30 октомври на петата година от
ангажимента, отговарящ на изискванията на Регламент (ЕО) № 889/2008 г.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства приема, че са осъществени горните материалноправни предпоставки
за упражняване на правомощието на органа по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата.
Съображенията за това са следните:
Безспорно е, че като земеделски
производител жалбоподателката е поела ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие", направление "Биологично растениевъдство". Съгласно
чл. 6, ал. 1 от Наредбата, биологичните дейности от съответното направление се
изпълняват за период от пет последователни години, като в случая първата година
на периода е 2016 г., а последната е 2020 г. Според цитираната разпоредба на
чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата, в рамките на визирания период най-малко
веднъж, до 30 октомври на петата година, тоест до 30.10.2020 г. жалбоподателката
следва да е получила и да е представила сертификат или писмено доказателство за
съответствие с правилата на биологично производство, удостоверяващо произведена
биологична продукция, тоест задължението за получаване на сертификата/писменото
доказателство е това да стане "най-малко веднъж" до края на
ангажимента.
Съгласно § 1, т. 7 от ДР на Наредба №
4/2015 г., в редакцията му както към 2016 г., така и към датата на издаване на
оспореният акт, "Сертификат" или "Писмено доказателство" е
документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател,
който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета №
834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност.
Писменото доказателство следва да е изготвено съгласно образеца в приложение
XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008. Изисквания относно сертификата
предвижда и разпоредбата чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5/03.09.2018 г., цитирана в
оспореното писмо, според която контролиращото лице издава писмено
доказателство, което трябва да отговаря на посочените изисквания в приложения
XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008, а във връзка с писменото доказателство
по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 контролиращото
лице следва да издаде приложение, съдържащо справка за количеството произведена
първично земеделска продукция през съответната година, площите, животните и/или
пчелните семейства, от които е произведена, както и наличната на склад
продукция от предходни години.
Предвид цитираните нормативни разпоредби
и при анализ на събраните по делото доказателства, съдът счита за безспорно
установено, че жалбоподателката не е изпълнила изискванията на чл. 33, ал. 1,
т. 2 от Наредбата. Същата не е удостоверила произведена (налична по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата) биологична продукция от заявените по
процесната мярка за подпомагане парцели в землището на с.Железино със заявена
култура сливи. Горното потвърждава правилността на констатациите в оспорения
акт и в уведомителното писмо за отсъствие на сертификати, удостоверяващи
произведени биологични растителни продукти, според правилото на чл. 33, ал. 1,
т. 2 от Наредбата.
От изложеното следва, че
административният орган законосъобразно е приел, че представеният документ
(сертификат) не удостоверява, че всички одобрени земеделски площи са преминали
периода на преход и че е произведена продукция от земеделската култура,
формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по
мярката парцели, в годината на издаването на документа, каквито са условията на
чл. 36 от Регламент № 889/2008 на Съвета и чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5/2018 г.
Това, от своя страна, води до извод за наличие на предпоставките за прекратяване
на поетия ангажимент на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Извършено е
нарушение на задължението за представяне на документите, изискуеми в чл. 33,
ал. 1, т. 2 от Наредбата, удостоверяващи произведена биологична продукция от
декларираните парцели. Приложените от оспорващата документи не съответстват на
изискването на закона относно удостоверяване на производството. При горните
фактически установявания, законосъобразно органът е приел, че доколкото до
посочения в чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата срок, подпомаганото лице не е
получило сертификат или писмено доказателство за съответствие на цялата
декларирана площ с правилата на биологичното производство, както и за
удостоверяване на произведена биологична продукция, който документ да представи
по реда на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредбата, то е налице основанието по чл. 15,
ал. 3, т. 3 от Наредбата за прекратяване на ангажимента по процесната мярка 11.
Посочените от ответника норми на чл. 15, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 33, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 4/2015 г. отговарят на описаните в акта фактически основания,
което сочи на правилно приложение на материалния закон.
За пълнота и с оглед дължимата проверка
по чл. 146, ал. 4 от АПК, следва да се посочи, че действително, условието за
спазване на изискванията на Наредба № 5 от 03.09.2018 г., цитирана в оспорения
акт, е въведено в Наредба № 4/24.02.2015 г. през 2020 г. (обн. ДВ бр. 38 от
2020 г., в сила от 24.04.2020 г.) и за жалбоподателката не е съществувало
задължение да съобразява поведението си с разпоредбите й към датата на
представяне на сертификата. Това обстоятелство обаче в случая е без правно
значение, доколкото изискването за получаване на сертификат, в които да е
удостоверено количество произведена биологична продукция е съществувало и към
момента на поемане на ангажимента. Условието, според което сертификатът,
издаван от контролиращото лице, следва да съдържа и количество продукция е
видно и от образеца на сертификат, въведен с приложение XII от Регламент №
889/2008 г., действащ към 25.09.2019 г. (отм. с чл. 11 от Регламент за
изпълнение (ЕС)2021/1165 на комисията от 15 юли 2021 година за разрешаване на
някои продукти и вещества за употреба в биологичното производство и за
съставяне на техните списъци). Предвид изложеното, съдът счита издадения
административен акт за законосъобразен.
Относно наведените от жалбоподателката
доводи, констатациите на съда са за неоснователност на същите. Липсата на
произведена биологична продукция от сливи оспорващата обосновава с вида на
растителната култура, която е многогодишна. Видно е, че в Сертификата и
Писменото доказателство, издадени от контролиращото лице през 2020 г., е
отразено нулево количество произведена продукция от този вид, от което следва,
че е налице неизпълнение на ангажимента относно одобрената площ за производство
на сливи към 30.10.2020 г., както е приел органът с оспорения акт. При поемане
на ангажимента жалбоподателката на свой риск е приела да произведе продукция от
сливи, за които е подала заявление и следва да понесе последиците от
непредставяне на изискуемия сертификат. В оспорения акт е посочено, че
представеният от жалбоподателката документ не отговаря на изискването всички
площи да се преминали период на прехода и да е произведена продукция от
земеделската култура, формираща размера за подпомагане за всички площи към
момента на подаване на заявлението, респективно декларирани по мярката парцели,
в годината на издаване на документа.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че
обжалваният акт не страда от пороци, обосноваващи отмяната му на основанията по
чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимално предвидения размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно 100 лева.
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.В.У., с ЕГН : **********, с адрес: ***, против Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г. изх. № 01-6500/1885 от 17.03.2022 г. на
Заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА
Е.В.У.,
с ЕГН : **********, с адрес: ***, да
заплати на Държавен фонд "Земеделие" – София, сумата от 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: