Р Е Ш Е Н И Е № 25
гр. Сливен, 09.03.2021
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при
секретаря Николинка Йорданова и с
участието
на
прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от председателя КАНД № 218 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 355/20.11.2020 г., постановено по АНД
№ 1032/2020 г.
по описа на
Районен съд -
Сливен е потвърдено като
законосъобразно НП № 116 от 03.08.2020 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с което на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД на основание чл.
200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 1000 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 13 от същия закон.
Горното решение е обжалвано от „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД. В касационната жалба се твърди, че решението на
Районен съд – Сливен е неправилно. Твърди, че е постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалния такъв, необосновано. Моли съда да постанови
решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП, или да върне
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В с.з. касатора, чрез пълномощника си адв.Р.
поддържа жалбата и моли съда да отмени решението, предмет на касационен
контрол. Твърди че предписанието е в разрез с издаденото разрешително за водоползване, тъй като в него не било предвидено монтиране
на водомерни устройства на всяко едно водомерно съоръжение, а е посочено, че
следва да бъде монтирано в помпената станция. В случая предписанието изменяло
разрешителното, и предвид че в крайна сметка административно-наказващия орган бил
приел за изпълнение на предписанието монтиране на водомерно устройство на
помпената станция, формално да бил налице признаците на извършеното нарушение
„неизпълнение на дадено предписание”, то в случая това нарушение се явявало
маловажно. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отмени НП. Претендира
за направените пред първата инстанция разноски.
В с.з. ответникът по касационната жалба, не изпраща
представител и не взема отношение по касационната жалба.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва
становище, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай на
административно нарушение.
Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
касационният съдебен състав прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:
На 10.01.2020г. сл. от Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район", свидетелите А.
Г. и А. М. извършили проверка във връзка с установяване състоянието на водоизточници,
необходими за водоснабдяване на гр. Сливен. Проверката била извършена във
връзка с изпълнението на условието за разрешително № 31510121 от 11.12.2008г.
за водовземане от подземни води с титуляр
„Водоснабдяване и канализация- Сливен" ООД. Бил съставен Констативен
протокол № Сл7 от 10.01.2020 г., в който било посочено, че питейно-битовото
водоснабдяване на гр. Сливен се осъществява от водоизточниците на
водоснабдителна система „Мечкарево III-та група - разсадника". Водоснабдителната система
се състояла от един брой тръбни кладенци и шест броя шахтови кладенци,
разположени в поземлени имоти югозападно от кв. „Речица" в дясната тераса
на р. Тунджа от землището на с. Ковачите, общ. Сливен. Подземните води от
водоизточниците помпено се подавали към водоема на помпена станция „Мечкарево
III", откъдето се тласкали към водоем „Ябълка" на помпена станция
„Мечкарево III". От водоем „Ябълка" подземните води постъпвали във
водопроводната мрежа на гр. Сливен. Проверяващите установили, че на водовземните съоръжения няма монтирани индивидуални
водомерни устройства, поради което не можело да се определи лимитът на
съоръжението и годишното потребление при водовземане
от подземни води. Било издадено предписание в съответствие с условията на
разрешителното за водовземане от подземни води от
водоснабдителна система „Мечкарево III-та група- разсадника" на всяко водовземно съоръжение да се монтира измервателно
устройство. Поставен бил срок за изпълнение на предписанието 10.02.2020 г.
На 14.02.2020 г. на място била извършена проверка на същите
водовземни съоръжения, както бе посочено по-горе
седем на брой, един тръбен и шест шахтови кладенци и се установило, че на нито
едно от тях няма монтирано водомерно устройство и по този начин не можело да се
измерват отнетите водни количества от всяко съоръжение. Тъй като срокът на
даденото предписание е изтекъл на 10.02.2020г. и към 14.02.2020г. при
повторната проверка не са били предприети действия от страна на „Водоснабдяване
и канализация- Сливен" ООД за монтирането на измервателно устройство на
всяко водовземно съоръжение в поземлените имоти югозападно
от кв. „Речица", в дясната тераса на р. Тунджа, в землището на с.
Ковачите, общ. Сливен от водоснабдителна система „Мечкарево III-та група -
разсадника".
На 04.03.2020 г. на жалбоподателя „Водоснабдяване и
канализация- Сливен" ООД бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 39, от а. св. Г., която приела, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.48, ал.1, т.13 от Закона за водите. Въз основа на
съставения АУАН директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" издал обжалваното наказателно
постановление като приел същите констатации и на основание чл.200, ал.1, т.31
от Закона за водите наложил на „Водоснабдяване и канализация- Сливен" ООД
наказание „Имуществена санкция" в размер на 1000 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е
приел, че процесното нарушение е действително осъществено, доказано по несъмнен
начин и съставомерно именно по чл.200 ал.1 т.31 от Закона за водите. Обсъдени
са всички относими правни норми и с подробни мотиви наказателното постановление
е прието за законосъобразно и е потвърдено.
Решението на Районен
съд Сливен е обосновано и законосъобразно, а изводите в същото се споделят
напълно от настоящата инстанция, при следните съображения:
От доказателствата по делото е установено по безспорен
начин, че посоченото в НП административно нарушение е извършено. Според
разпоредбата на чл.
48, ал. 1, т. 13 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат
задължение да изпълняват в срок дадените предписания от контролиращ орган. В
настоящият случай не се спори, че касатора, който е и водоползвател по смисъла
на цитираната разпоредба, не е изпълнил дадените му задължителни предписания, с
което е осъществил състава на посоченото в НП административно нарушение. С
оглед на това същият законосъобразно е бил санкциониран на основание чл.
200, ал. 1, т.31 от ЗВ с имуществена санкция в минимално предвидения от
закона размер.
Не са налице материалноправните предпоставки за приложение
на чл. 28 ЗАНН. Законът за водите определя
висока степен на обществена опасност на деянията, които нарушават неговите
норми. В съответствие с тази, отчетена от законодателя висока степен на
обществена опасност, са и предвидените относително високи размери на
наказанията - глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите,
както и императивът, този размер да бъде налаган като наказание. Въззивният съд подробно е обсъдил обстоятелствата относно
извършване на нарушението, като не е намерил основание за приложението на чл.28
от ЗАНН. Тези мотиви се възприемат от касационната инстанция поради което не
следва да ги преповтаря.
Доколкото по делото няма данни за предходни нарушения на
касатора, то правилно АНО е определил размера на санкцията в предвидения
законово установен минимум.
Като е съобразил изложените обстоятелства и е потвърдил
наказателното постановление, районният съд е постановил един законосъобразен
съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от
пороци, които да обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението
е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и
прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то
съответства на действителното правно положение.
В атакувания съдебен акт Районен съд гр.Сливен е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на НП. По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 355/20.11.2020 г., постановено по АНД № 1032/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.