Р Е Ш Е Н И Е № 872
гр. Сливен,
24.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. В. като
разгледа докладваното от председателя гр. д.
№ 856 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
В
молбата си ищцата твърди, че работила в ответното дружество „Колхида-С.” АД по трудово правоотношение на длъжност „Началник склад” до 26.11.2018 г. На същата дата
била освободена със Заповед № 90 от заеманата длъжност на основание
„Изпитателен срок в полза на работодателя”.
Сочат, че на 24.10.2018 г. като служител „Началник склад” на
горепосоченото дружество претърпяла трудова злополука, при и по повод изпълнение
на служебните си задължения. На
основание чл. 60, ал.1 от КСО е декларирана злополука с вх. №
5101-19-68/29.10.2018 г. в ТП НОИ - Сливен. Сочи, че злополуката е станала през
работно време, при дърпане на хангар, под бетонова плоча на балировачката от
спусната връзка с празни хангари, от което е получила мозъчно сътресение, за
което и е било съдебно медицинско удостоверение № 630/2018 г. и същото е
представила на работодателя си „Колхида-С.” АД.
Твърди, че при злополуката получила контузия на главата и врата,
световъртеж и гадене, както и болки в тилнотементните области на главата и
врата и сътресение на мозъка, което е протекло с липса на пълен и ясен спомен
за случилото се и със изразени вегетативни прояви. Била е приета за лечение в
неврохирургия при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД - гр. С. След изписването й от
болницата била в болнични 33 дни, след което и е връчена заповед за освобождаване от трудово
правоотношение.
Излага аргументи, че все още има главоболие, а настъпването на травмата
е в пряка и непосредствена последица на получените увреждания при изпълнение на
служебните й задължения.
Сочат, че претърпяната злополука е трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО, тъй като по време на инцидента изпълнявала задълженията си по трудово
правоотношение, поради което е призната за „трудова’' по смисъла на чл.55, ал.1
от КСО с Разпореждане № 5104-19-68 от 31.10.2018 г. на НОИ - териториално
поделение - Сливен.
Излага твърдения, че в следствие от трудовата злополука и настъпилата
травма - контузия на главата и врата, световъртеж и гадене, както и болки
тилнотементните области на главата и врата и сътресение на мозъка , което е
протекло с липса на пълен и ясен спомен за случилото ми се и със изразени
вегетативни прояви, претърпяла значителни неимуществени вреди изразяващи се в
болка и страдание от травмите.
Сочат, че
отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е обективна, безвиновна,
независимо дали негов орган или работник имат вина за настъпването на вредите,
като от момента на настъпване на трудовата злополука до настоящия момент
ответното дружество не е предприело никакви действия за извънсъдебна
отговорност и заплащане на обезщетение за търпените болки и страдания, въпреки
нейното писмено запитване до тях и техен писмен отговор.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да й заплати сумата от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, в резултат на която на
24.10.2018 г. получила контузия на главата и врата, световъртеж и гадене, както
и болки тилнотементните области на главата и врата и сътресение на мозъка,
което е протекло с липса на пълен и ясен спомен за случилото й се и със
изразени вегетативни прояви, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането до окончателното и изплащане. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
При условията
на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който счита
предявеният иск за недопустим и неоснователен.
Считат, че в случая е налице хипотезата
на чл.201, ал.2 от КТ, а именно - въпреки, че е допускала възможно настъпване
на вредоносен резултат, пострадалата е извършила действие в нарушение на
правилата по безопасност на работното място с риск да бъде увреден. С
действията си пострадалата Р.Г. е допринесла за трудовата злополука, а и за
същата вече е получела полагащото се и обезщетение.
Сочи се, че
описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищцовата
страна се базират не отговарят на действителното положение, тъй като на
04.12.2017 г. Р.И.Г. започва работа в „Колхида - Сливен“ АД на длъжност
“кантарджийка“, като на 12.06.2018 г. е преназначена на длъжност “началник
склад“ в същото дружеството. Със смяната на заеманата длъжност отново и се
провел начален инструктаж, а на 23.08.2018 г. и периодичен инструктаж, съгласно
Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена
и противопожарна охрана, запознала се относно правилата и задължения по
длъжностната характеристика: - приемане и изтегляне на серява вълна; -оформяне
на документация по спецификация и рекапитулация; - да спазва изискванията по
охрана на труда и техническа безопасност.
Сочат, че
мястото на което е станала злополуката представлява стая издигната на 2 (два)
метра височина от земята, на която едната странична стена липсва. От този отвор
периодично се вкарват чували пълни с вълна и същите когато се изпразнят се
навиват на руло по пет броя, като това е около 15(петнадесет) килограма и се
бутат от там и падат на земята. Тази процедура се повтаря около 20-30 пъти
дневно.
Поради естеството на работа пред този отвор е
абсолютно забранено движението на персонала, а за допълнителна безопасност се
работи с кран оборудван с дистанционно управление. Ако се налага евентуално
присъствие на работник под бетоновата плоча на тази стая се предупреждават
работещите горе, защото е шумно от балировачката, а и нямат видимост за
случващото се под тях.
Пострадалата не
е предупредила работниците, че се намира в периметъра на падащите харари
(празни чували) и неуведомените балировачите са бутнали празните чували.
Дейността “дърпане на харар“ не влиза в длъжностната характеристика на
пострадалата и района под балировачката не е работното и място. Факта, че
злополуката се случва около 14 ч. показва, че производствения процес е в ход и
това не са първите периодично пуснати харари, като ищцата е трябвало и е можела
да предвиди вредоносния резултат. Действията й са в нарушение на чл.216 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работното място, трудовата дейност се осъществява така, че да
предотвратява или ограничава всяко неблагоприятно въздействие, произтичащо от
характера и организацията на работата. Това се потвърждава и от протокола за
трудовата злополука - „лицето е пострадало на друго работно място“, с което Г.
е допринесла за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност
пренебрегвайки изискванията по охрана на труда, с което е изпълнила състава на
чл.201, ал.2 от КТ.
Излагат
твърдения, че по време на инцидента, помощ на пострадалата са оказали Ю. И. и А.С.
балировачи в дружеството, като от обясненията им става ясно, че Г. не е губила
съзнание, била е адекватна и сама без чужда помощ е сменила работните си дрехи,
а служител на „Колхида С.“ АД я закарал до болницата.
Сочат, че с исковата молба не са предоставени снимки
от рентген, скенер, ядрено магнитен резонанс или каквато и да е друга специализирана
медицинска техника, удостоверяващи получените травми.
Медицинските заключения в предоставените документи за
здравословното състоянието на пострадалата се базират единствено на нейните
описания и данни за болка и страдание, които не са подкрепени с медицински
изследвания и резултати от тях.
Намират противоречие в исковата молба, тъй като ищцата
излага, че в резултат на контузията е получила болки в тилнотементните области
на главата и врата с липса на пълен и ясен спомен за случилото се, но в съдебно-медицинското
удостоверение № 630/2018 г. на д-р. Ч. в раздел “обективно при прегледа се
установи“ установява, че пострадалата е "Ориентирана за време, място и
собствена личност. Разказва подробности за инцидента“.
Считат, че тези противоречиви твърдения на
пострадалата опорочават смисъла на чл.3 от ГПК, че страните са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.
Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3000 лв. е значително завишено, нереално и не дължимо, тъй
като по Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за
"трудова злополука", “Колхида С.“ АД има сключена и валидна към
момента на злополуката застрахователна полица № 0111180004000959 от 17.04.2018
г. с “Дженерали Застраховане“ АД, като след злополуката „Колхида С.“ АД е
направила необходимото да събере и предостави документи за изплащане на
обезщетение от застрахователите към пострадалата, поради което иска следва да
бъде отхвърлен.
Сочат, че след запитване към “Дженерали застраховане“
АД писмено са потвърдили, че са изплатили на пострадалата по тази трудова
злополука премия за неимуществени вреди в размер на 65 лв., относно злополуката
за неимуществени вреди.
С оглед на това на основание чл. 52, ал. 1 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд “Колхида С.“ АД има сключена
застрахователна полица № 0111180004000959 от 17.04.2018 г. с “Дженерали
Застраховане“ АД, с адрес гр. София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68, поради което
молят съда да привлече като трета страна помагач застрахователната компания,
тъй като са на лице условията на чл. 22, ал. 1 от Общите условия по застраховка
“Злополука“ и “Заболяване“. Претендират за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът с Определение № 1186 от 04.04.2019 г. е
конституирал като трето лице - помагач на позицията ответник "Дженерали
застраховане‘‘ АД - гр. София.
От третото лице помагач "Дженерали Застраховане"
АД е представено становище, с което оспорват размера на иска, като изключително
завишен и неотговарящ на действително претърпените болки и страдания.
Считат, че е налице изключителна вина или принос от страна
на пострадалата ищца за настъпване на вредоносния за нея резултат, защото не е
спазила всички технологични и фактически изисквания при осъществяване на
служебните си задължения. Представят платежно нареждане от 26.02.2019 г. за
изплатена сума в размер на 65 лв., съгласно условията на застрахователния
договор.
Представят Общите условия за застраховки
"Злополука" и "Заболяване".
В съдебно
заседание ищцата се явява лично и с пълномощник, който моли съда да уважи
исковата претенция в пълен размер. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответното дружество се представлява от пълномощник,
който моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
Третото лице помагач не се представлява от
представител или пълномощник в съдебно заседание. Моли съда отхвърли изцяло
исковете като неоснователни и недоказани.
От
събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ищцата работи в ответното дружество от
04.12.2017 г. на длъжност "кантарджийка", като на 12.06.2018 г. е
преназначена на длъжността "началник склад".
Съгласно Заповед № 90/26.11.2018 г. на осн. чл. 71,
ал. 1, т. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата.
По делото са приети писмени доказателства:
Разпореждане № 5104-19-68 от 31.10.2018 г. на НОИ - териториално поделение - С.,
декларация за трудова злополука, протокол за трудова злополука, обяснения от
работници 2 бр., съдебномедицинско удостоверение № 630/2018 г., епикриза от
24.10.2018 г. и 2 бр. болнични листи, които не са оспорени от страните.
От приетите доказателства е видно, че на 26.11.2018 г.
ищцата е претърпяла инцидент на длъжност "Началник склад" в ответното
дружество.
От Протокол № 2/29.10.2018 г., съставен от комисия,
назначена от работодателя, синдикалната организация и от представител на
комитета по условие на труд за установяване, извършване на разследване на
инцидента е констатирала, че пострадалата се е намирала на неподходящо място,
както и че действията й не се отнасят за работното й място и е допуснала
неспазване условията за безопасност на труд.
Като забележка в протокола е записано: На 29.10.2018
г. беше представен болничен лист № Е 20182871089 от 29.10.2018 г. в 9.10 ч.
Приложени са и обяснения от двама работници свидетели на инцидента Ю. Х. И. и А.
И. С., които са написани с един и същи почерк, но в съдебно заседание е
изслушан свидетеля Ю. И., който признава, че е неграмотен и не знае кой е писал
обясненията по преписката, която съпровожда Протокол № 2/29.10.2018 г.
В издаденото съдебномедицинско удостоверение №
630/2018 г. на д-р Т. Ч. е описано обективното състояние на ищцата при
прегледа, като съдебният лекар е установил, че при възникнала трудова злополука
на 24.10.2018 г. пострадалата е получила контузия на главата и врата с болки в
тилнотеменните области на главата и в областта на врата и сътресение на мозъка.
По този повод е била приета на лечение в отделението
по неврохирургия при МБАЛ "Д-р Иван Селимински АД - гр. С., като същите
били с диагноза "Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота", извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК.
В епикризата е посочена окончателна диагноза мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма. Изписана е терапия с
медикаментозно лечение. Пострадалата е престояла в болницата 3 дни, след
отзвучаване на оплакванията и подобряване на общото й състояние е изписана.
Представени са 2 бр. болнични листи за домашно лечение
общо за 30 дни. домашен отпуск.
За установяване на претърпените от ищцата в следствие
инцидента болки и страдания, както и трудностите и неудобствата по време на
възстановителния процес; продължителността на болките; отражението на психиката
й, ежедневие и социални контакти, се събраха гласни доказателствени средства,
чрез разпита на свидетелите И. С. Г. - съпруг на ищцата, С. И. М. - приятелка и
Ю. Х. И.- работник в ответното дружество.
От показанията на свид. Г. се установява състоянието
на ищцата непосредствено след инцидента "... изглеждаше зле, беше бледа,
залиташе." Разяснява, че ищцата била в болнични един месец. В следствие на
инцидента станала раздразнителна, не можела да спи вечер, на моменти забравяла,
изпитвала силни болки в тила и главата, които продължават и понастоящем.
Свид. М. - приятелка на ищцата дава показания, че
ищцата постоянно се оплаква от главоболие, безсъние, страда от мигрени. Преди
била весела и усмихната, а сега станала по-затворена.
По почин на ответното дружество е разпитан свид. И.,
който работи като балировач от две години. Разяснява, че чувалите са много
тежки по 150-
Предвид не високата обща култура и затруднената
комуникация от недоброто владеене на български език, съдът намира че не следва
дава абсолютна вяра на показанията му, тъй като след като му бяха предявени
писмените обяснения по повод на инцидента подписани от него, същият отрече да
ги е писал и сподели, че не знае какво е писано под листа който е подписал, тъй
като е неграмотен и не може да пише.
Пълномощника на ищцата предявява на свидетеля
обясненията му дадени по преписката за трудова злополука и той заявява, че е
неграмотен и не знае кой ги е писал. Обяснява, че е правен инструктаж за
безопасност през два, три дни, но не си спомня името на началника, който прави
инструктаж.
По тези съображения, съдът не приема представените
писмени обяснения от 26.10.2018 г. от А.И.С. и Ю.Х.И., които са писани с един и
същи почерк, приложени към протокола за трудова злополука и съпътствани с
декларацията за трудова злополука, съставена на 29.10.2018 г. Тъй като
отразеното в тях, че ищцата не е била на място, което е безопасно и била пред
плочата залегнало като констатация в декларацията за трудова злополука -
приложение към чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки в т. 26 и 25 и 27.
В декларацията за трудова злополука с вх. № 5101-19 68
от 29.10.2018 г. злополуката е определена по чл. 55, ал. 1 от КСО, като в т. 24
вида на работа е описана: дърпала харар /чувал/. Видно от свидетелските
показания и от обясненията по реда на чл. 176 от ГПК от пострадалата, същата не
е дърпала харар, тъй като е извън физическите й възможности за това, поради
което съда не приема за достоверни част от данните вписани в тази декларация за
трудова злополука.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза,
като вещото лице след запознаване с доказателствата по делото и преглед на
ищцата заявява, че прекараното мозъчно сътресение няма трайни последствия за
здравето й. Уврежданията са отзвучали напълно, няма опасност от развитие на
късни последствия от травмата, както и обстоятелства, които да ограничат
работоспособността й за в бъдеще.
Експертката е категорична, че е получено мозъчно сътресение в следствие
на травмата по време на работа и е налице причинно следствена връзка между
травмата, уврежданията и болките. Същата разяснява, че според медицината
уврежданията следва да са отзвучали напълно, но е в невъзможност да даде
становище дали продължаващото и към момента на експертизата главоболие
категорично се дължи на посткомоционален синдром. В тази връзка, съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели М.и свид. Г., които споделят, че
в едномесечният болничен ищцата е била раздразнителна, напрегната, често се
случвало да плаче, в резултат на болките и дискомфорта, който е изпитвала и за
да потушава тези силни болки в тилната област и главата се налагало да пие
силни медикаменти. В резултат на получените травматични увреждания се е появило
нощно безсъние, напрежение и чести прояви на забравяне. Променила се е и в
психоемоционален аспект, станала е по-затворена, по некомуникативна, дразнел я
е шума, светлината и се налагало да приема хапчета срещу безсънието и
главоболието.
Тези свидетелски показания свидетелстват за размера и
интензитета на вредата, в резултат на инцидента по време на работа, който е
претърпяла.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни
доказателства ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ.
Съгласно алинея 1 от същия текст, работодателя отговаря имуществено за вреди от
трудова злополука, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на негов работник или служител. Отговорността е обективна, безвиновна и независимо от
това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите.
По делото безспорно бе установено, че в
момент, когато се е намирал в трудово-правно отношение с ответното дружество, и
през работно време, докато е изпълнявала трудовите си функции на работното си
място - склад, ищцата е претърпяла на 24.10.2018 г. инцидент, приета за трудова
злополука по смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО.
От
писмени и гласни доказателствени средства се установи, че в резултат на същата
са нанесени травматични увреждания, т.е. налице е причинно –следствена връзка.
Ето
защо съда намира, че в случая са налице установените в закона предпоставки
/цитираната по-горе норма от КТ/, за ангажиране на неимуществената
отговорността на ответното дружество за обезвреда.
Спорното
между страните по делото обаче е обстоятелство дали действията на ищцата са
израз на груба небрежност при изпълнение на служебните й задължения и води ли
това до отпадане, евентуално намаляне на размера на дължимото обезщетение, т.е
налице ли е съпричиняване на ищцата, а от там и редуциране отговорността на
работодателя за причинената трудова злополука.
Съгласно чл. 201 ал. 1
от КТ, работодателя не отговаря по чл.200 от КТ, ако
пострадалата е причинила умишлено увреждането.
В
случая не се събраха доказателства /това бе в тежест на ответното дружество/,
от които да се направи извод, че пострадалия работник е желаел настъпването на
увреждането, поради което и тази разпоредба е неприложима в настоящия случай.
По реда на ал.2 на чл.
201 от КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена, ако пострадалият
е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Според
установеното разбиране в задължителна практика на ВКС – напр. решение № 510 по
гр. д. № 1923 за
Следва да се съобрази
обективното съотношение на приноса на пострадалата в настъпването на вредата,
поради което съдът излага своите съображения за констатирани фактически
констатации и правни изводи в тази насока.
Съдът
приема, че в случая не е налице хипотезата на чл.
201, ал. 2 от КТ- не е допусната груба небрежност, с която ищцата да е
допринесла за настъпилата трудова злополука по следните съображения:
Видно
от длъжностна характеристика на длъжността "Управител на склад"
задълженията й са да организира приемането, съхраняването и предаването на
стоки и материали, приема и организира транспортирането, подреждането и
комплектоването на стоки и материали и др. описани в 8 точки. В длъжностната й
характеристика в т. ІІ, т. 1 е отразено, че ищцата отговаря за правилното
обработване и съхраняването на стоките и материалите в склада и носи
отговорност за установени липси и стоки и материали пак в склада.
Тук
е мястото да се подчертае, че домогванията на ответната страна да докажат, че
ищцата не е била на работното си място останаха без резултат, тъй като видно от
длъжностната й характеристика работното й място е било именно в склада, там
където е станал инцидента.
На
следващо място дали е бил проведен задължителният начален инструктаж по чл.9 от
Наредба № 3 за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена
на труда и противопожарна охрана - лист 34 и 35 от събраните по делото писмени
доказателства и от обясненията на страната по чл. 176 от ГПК не се доказа да е
реализиран и проведен такъв начален инструктаж.
Представените
листи приложени на лист 36, 37 и
38, не става ясно част от какво
представляват.
От
представеното копие на лист 36 на позиция 670 е записана ищцата Р.И.Г., цех
влачален, длъжност "началник склад", която се е подписала за положен инструктаж на 12.06.2018 г., но
липсват данни дали инструктажа е
начален, съгласно нормата на чл. 9 или представлява периодичен инструктаж по
чл. 18 от Наредба № 3, поради липса на заглавна част на Книгата за инструктаж
на работно място.
Съдът
констатира, че датата на отразяване на лист 37 по делото в графа преминал
инструктаж от 23.08.2018 г. до 23.11.2018 г. срещу името на ищцата в графа 5
месецът, за който е направен периодичният инструктаж е коригиран и на всички
записи под него също е коригиран месеца, поради което съдът не приема така
извършеният запис, тъй като не е направен по надлежният ред на коя дата е
направена тази поправка, кой я е извършил и подпис.
Следователно
периодичният инструктаж е отразен - 38 по делото на позиция 23, който е
проведен на 12.06.2018 г., т.е. към датата на инцидента 24.10.2018 г. са
изминали близо 4 месеца от последният периодичен инструктаж.
По
реда на чл. 176 от ГПК ищцата е дала обяснения в съдебно заседание, като е
разяснила, че в ответното дружество не е провеждан инструктаж, а са се
подписвали на една тетрадка всеки срещу името си, дори не знае кой трябва да
провежда инструктаж. Разяснява, че работодателят не е запознал и фиксирал кое е
точно нейното работно място, което кореспондира с изложеното и в длъжностната
характеристика, съгласно която ищцата работи в склада. Твърди, че е уведомила
момчетата, че е в периметъра на падащите харари, намиращи се в склада, тъй като
там се е намирала балировачката.
Съдът счита, че направеното възражение в
отговора на ответното дружество за допуснато нарушение от ищцата на основание
чл. 191, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места е недоказано и следва да бъде
отхвърлено на това основание.
При
така установените факти, съдът намира, че пострадалата не е допринесла за
трудовата злополука, допускайки груба небрежност, с оглед на което съда намира,
че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата ищца.
Съдът
намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде уважена като доказана, но в редуциран размер, с оглед на
констатациите на съдебният експерт невролог. Размерът на такова по вид
обезщетение се определя по правилото на чл.52 от Закона за задълженията и
договорите - по справедливост, но обективно се основава на претърпените болки и
страдания; вида на неблагоприятните изживявания; времето, през което се търпят;
интензитета им; оставят ли трайни, необратими последици; възрастта на
пострадалото лице, неговия начин на живот и субективното изживяване на
претърпените страдания.
В
случая е налице увреждане, причинено в следствие на трудовата злополука, а
обезщетение се търси за полученото мозъчно сътресение, представляващо временно
разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, съставляващо контузия на главата и врата с болки в тилнотеменните
области на главата и врата и сътресение на мозъка.
От
така установените увреждания ищцата е изпитвала силни физически болки и стрес
както при настъпване на злополуката, така и след едномесечното лечение. Доказа
се, че и понастоящем ищцата продължава
да търпи промяна в емоционалното състояние, затворила се е, тъй като я е
дразнел шум, светлина и болките предизвиквали раздразнителност у нея за период
от няколко месеца.
Следва
да се отчете факта, че съдебният експерт дава прогноза за липса на
неблагоприятно развитие на здравословното състояние за в бъдеще, в резултат на
претърпения инцидент.
Отчитайки
това, че ищцата е в активна възраст, при
съобразяване на претърпените болки и страдания по време на едномесечното й
лечение непосредствено след инцидента, както и настъпилите промени в негативен
аспект, относно здравословното й състояние като посттравматични, съдът намира,
че следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер
на 2500 лв., съобразно настоящата практика за подобни инциденти в страната,
като до пълният претендиран размер иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Следва
да бъде присъдено и обезщетение за забава в плащането на това вземане, в размер
на законната лихва, считано от датата на инцидента, т.е. на увреждането –
24.10.2018 г.
С
оглед изхода на делото, в случая трябва да намери приложение чл. 78, ал. 6 ГПК -
когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и от
разноски по производството, ответното дружество е длъжно да заплати всички
дължащи се такива, като те се присъдят в полза на съда.
В
случая и иска за неимуществени вреди е оценяем и поради това за него се дължи
държавна такса от 4% върху цената му, но не по-малко от 50 лв., съгласно чл.1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Така за
иска за обезщетение за неимуществени вреди дължимата такса е 100 лв.
Що
се касае до направените в настоящото производство разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 300 лв., същите следва да бъдат заплатени от ответното
дружество в полза на Районен съд - С. Ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 300
лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на
иска.
Предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „КОЛХИДА-С.” АД, с ЕИК 829054281, със седалище и адрес на
управление гр. С., кв. "И." № ., представлявано от Изпълнителният
директор В. Б. да заплати на Р.И.Г., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, офис № 12, чрез адв. А. от АК - С., сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от трудова злополука на 24.10.2018 г., изразяващи се в контузия на главата и
врата, световъртеж и гадене, както и болки в тилнотеменните области на главата
и врата и сътресение на мозъка, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 24.10.
ОСЪЖДА „КОЛХИДА-С.” АД, с ЕИК 829054281, със седалище и адрес на
управление гр. С., кв. "И." № ., представлявано от Изпълнителният
директор В. Б. да заплати на Р.И.Г., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, офис № 12, чрез адв. А. от АК - С. направените по делото
разноски в размер на 300 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА „КОЛХИДА-С.” АД, с
ЕИК 829054281,
със седалище и адрес на управление гр. С., кв. "И." № .,
представлявано от Изпълнителният директор В.Б. да заплати по сметка на Районен съд С. направените по делото
разноски в общ размер на 400 лв., от
които 300 лв. за възнаграждение на вещо лице и 100 лв. държавна такса.
Решението
се постановява при участието на трето лице - помагач на ответника - „Дженерали
застраховане‘‘ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Княз Ал. Д." № 68.
Решението,
подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред СлОС, считано от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: