Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 203

 

гр. Габрово, 26.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                        

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ

    

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

                                                                    ИВА ДИМОВА

 

при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 232 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 57 от 07.032019 г. по гр. д. № 26 по описа за 2017 г. на Районен съд – град Габрово, съдът е признал за установено, че Н.В.С., ЕГН ********** с адрес *** дължи на "КУЛХАУЗ ДИЗАЙН" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. "Пенчо Славейков" № 4 сумата от 1302,87 лв.-главница, представляваща незаплатена стойност на извършените СМР и доставени материали по договор за изработка на баня на адрес в гр. Г., ул. "****", сключен през м. Август 2015 г., ведно със законната лихва от 06.10.2016 г. /датата на постъпването заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4075/10.10.2016 г. по ч.гр.д. № 2152/2016 г. по описа на Районен съд - Габрово, на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 258 във вр. с чл. 258 във вр. с чл. 79, ал. 1 ГПК, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 1302,87 лв. до претендирания размер от 1454,46 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е "КУЛХАУЗ ДИЗАЙН" ЕООД да заплати на Н.В.С. сумата от 520,32 лв., представляваща обезщетение в размер на сбора от нужните разходи за ремонт на неизвършени, недовършени и некачествено изпълнени строително-монтажни работи в обект баня, находящ се в гр. Г, ул. "***", по договор за изработка на баня, сключен през м. август 2015 г., на основание чл. 265, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и го е отхвърлил за разликата до 1261,75 лв. По предявения иск по чл. 49 от ЗЗД е осъдил "КУЛХАУЗ ДИЗАЙН" ЕООД да заплати сумата от 126,50 лв. на Н.С., като е отхвърлил предявения иск за разликата до претендирания размер от 950,00 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е ответницата на разноски в размер на 1 074,96 лв. за исковото производство и 250,82 лв. за заповедното производство.

Против посоченото решение е постъпила въззивна жалба от Н.В.С.. Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и явно несправедливо. Оспорва представителната власт на адв. Д.Ц. от Адвокатска колегия – Г., който я е представлявал по делото. Твърди, че основният иск е недоказан и исковата претенция не е била подкрепена с писмени доказателства, фактури, протоколи, гаранционни карти, приемателни протоколи. Ищецът не е издал  фактури, касови бележки за извършената работа и вложените материали, както и не е спазил договорения срок за изработка. Подробно излага съображения в частта, в която предявените обратни искове не са уважени в претендирания размер.

В съдебно заседание поддържа подадената въззивна жалба с представено писмено становище.

В срок от ответника по жалбата е подаден писмен отговор. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред районен съд – гр. Габрово е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "КУЛХАУЗ ДИЗАЙН" ЕООД срещу Н.В.С. за сумата от 1454,46 лв.- незаплатена сума дължима по договор за поръчка за доставка на материали и ремонт на баня. Претендират и заплащане на законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното заплащане на дължимата сума и разноските по делото. Образувано е ч.гр.д. № 2152/2016 г. по описа на ГРС.

Със Заповед № 4075 от 10.10.2016 г., ГРС се е разпоредил да се заплати на заявителя сумата от 1454,46 лв. - главница, ведно със законната лихва то датата на постъпване  на заявлението в съда - 06.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 30,00 лв. - държавна такса ; сумата от 250,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Съобщението до Н.В.С. е получено лично на 15.11.2016 г. В указания й срок е подала възражение против издадената заповед, като я оспорва изцяло.

С определение № 4926 от 06.12.2016 г. заявителят е уведомен за постъпилото възражение от длъжника. Съобщението до "КУЛХАУЗ ДИЗАЙН" ЕООД е получено на 08.12.2016 г. от процесуалния им представител адв. С. Б. от ГАК, която на 05.01.2017 г. е депозирала молба, с която представя доказателства за предявения иск.

По подадената искова молба е образувано гр.д. № 26/2017 по описа на ГРС с правно основание чл. 422 от ГПК. Иска се да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 1454,46 лв., произтичащи от Договор за поръчка за доставка на материали и ремонт на баня, предмет на Заповед № 4075 от 10.10.2016 г. по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 2152/2016 г. по описа на ГРС. Направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответница, с който оспорва предявения иск. Оспорва обстоятелството, че ищецът е представил на ответницата оферта за изработка на банята й, с която тя се е запознала и съгласила. Оспорва, че ищеца е представил документи /фактури за закупени фаянсови плочки, мивка, шкаф за баня, душ кабина, линеен сифон, тоалетна и пр. и до момента не й е известно каква е стойността на вложеното обзавеждане и в тази връзка оспорва посочените цени в представения към исковата молба отчет за извършени дейности и материали. Оспорва, че й е била представена прогнозна количествено стойностна сметка, от която същата да се запознае с приблизителните видове количества и стойности на строително ремонтните работи, които ще се извършват в банята. Оспорва, че посочените от ищеца материали са били вложени в банята, както и единичните цени на труд, тъй като същите не са били съгласувани с нея.

Подадена е насрещна искова молба, в която се претендира, че ответникът не е изпълнил договора си в пълен обем, поради което се иска да се осъди "КУЛХАУЗ ДИЗАЙН" ЕООД да заплати на Н.В.С. сумата от 2 000,00 лв., представляващи обезщетение в размер на  сбора от нужните разходи з ремонт на неизвършени, недовършени и некачествено изпълнени строително-монтажни работи в обект баня, находящ се в гр. Г., ул. "***" по "договор за изработка на баня, сключен на 10.08.2015 г.".

С молба от 02.11.2017 г., процесуалния представител на ищцата адв. Р.М.Х. е депозирала молба, в която прави уточнение за стойността на обезщетението: за неспазен срок - 300 лв.; за сгрешен по вид и размер шкаф - 150,00 лв.; за сгрешен размер на огледало - 100,00 лв.; за некачествено изработен наклон в банята - 150,00 лв.; за грешно монтиран линеен сифон - 150,00 лв.; за некачествено монтирана врата на баня, за което са увредени тапетите - 100,00 лв. или обща стойност в размер на 1050,00 лв. Стойността на обезщетението за нанесени щети в имота от работници на насрещния ответник по вид и обща в размер са: нарушена цялост на первазите от гранитогрес в коридора - 50,00 лв.; повредени тапети и мазилка в коридора и килер - 100,00 лв.; нарушена цялост на паната на окачения таван в коридора - 50,00 лв.; нарушена цялост на вратата на банята - 100,00 лв.; нарушена цялост на вратата в килера - 50,00 лв.; пълна щета на бойлер, поради неправилно свързване и монтаж на същия/ - 600,00 лв. Общата стойност е 950,00 лв.

С молба на л. 246 от делото е уточнена общата стойност на обезщетението, произтичащо от неизпълнение на договор по чл. 265, ал.1, т .2 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно искането за заплащане на обезщетение в размера на сбора от нужните разходи за ремонт на неизвършени, недовършени и некачествено изпълнени строително-монтажни работи в размер на 1250,92 лв. В тази сума е включено и обезщетението за неспазен срок за изпълнение в размер на 300,00 лв. Вторият иск, който е предявен по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 950,00 лв. е бъде намален до размера от 931,79 лв. С протоколно определение от 07.02.2019 г. съдът е оставил без уважение искането за увеличаване на иска по чл. 265 от ЗЗД и за намаляване на иска по чл. 49 от ЗЗД.

Съдът е изготвил предварителния доклад с протоколно определение от 22.11.2017 г., дал е правната квалификация на предявените искова и е разпределил доказателствената тежест.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че между страните са съществували договорни отношения въз основа на договор за изработка. Договорът е бил сключен през м. Август 2015 г. със срок -три месеца. По делото са били представени доказателства за заплатена сума в размер на 10 400,00 лв., видно от приложените по делото приходни касови ордери. Общата стойност, на която са били извършени строително-монтажните работи в размер на 11 702,87 лв., поради което съдът е приел, че предявения иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен до 1302,87 лв., като в останалата част до 1454,46 лв. бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По предявения насрещен иск с правна квалификация по чл. 265, ал. 1, т .2 във вр. с чл. 79 от ЗЗД, съдът е приел, е че следва да бъде уважен за сумата от 520,32 лв., а в останалата част до 1261,75 лв. да бъде отхвърлен. Присъдил е обезщетение от 311,75 лв. за сгрешения размер на огледало, довело до демонтиране на част от осветлението - лед осветлението на гърба на огледалото не е било от вида "влагозащитено", а съвсем обикновено лед осветление, което било опасно за използване във влажна среда. Присъдил е обезщетение за некачествено изпълнение облицовката и монтажа на фаянсовите плочки в банята /неравности и дупки в някои от плочките/ в размер на 108,57 лв. Съдът е приел, че следва да се обезщети С. със сумата от 100,00 лв. относно дефекта за начина на монтиране на вратата, вътрешната мазилка около нея и корекцията и монтажа на перваз около касата на вратата на банята.

Присъдил е обезщетение за вредите, които работниците на изпълнителя в общ размер на 126,50 лв. от общо претендиралите 950,00 лв., както следва: за нарушената цялост на первазите от гратитогрес в коридора - 11,25 лв.; възстановяване на повредените тапети - 100,00 лв. и възстановяване на нарушената цялост на паната на окачения таван в коридора - 15,25 лв.

Съобразно уважените искове е присъдил и разноските по делото.

За да постанови своя акт, първоинстанционният съд се е позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Производството е образувано, по изложени в исковата молба фактически твърдения на ищеца за неизпълнение на договорно задължение за заплащане на сума за извършени строително-монтажни дейности по договор за изработка на обект - баня в апартамент, находящ се в гр. Г., ул. "****" № **. Незаплатената сума възлиза на 1454,46 лв. Предявеният иск е установителен по реда на чл. 422 от ГПК.

Ответницата по иска е оспорила претенцията и е предявила два насрещни иска - за заплащане на обезщетение, поради неизпълнение на сключения договор и за нанесени вреди в имота от работниците на изпълнителя.

Безспорно по делото е, че между страните са съществували договорни отношения, възникнали от договор за изработка, като ответницата по главния иск е възложила на ищеца да извърши ремонтирането на банята изцяло "от проекта до ключ", като материалите които са влагани в ремонта са влагани единствено от фирмата ищец /л.94/.

По делото са приети писмени и гласни доказателства, съобразно разпределената доказателствена тежест.

От ищеца по делото са представени заверени копия на приходни касови ордери за процесния период. Изготвени са съдебно-технически експертизи и са разпитани свидетели.

От приетото заключение на вещото лице се установява, че общата стойност по ремонта възлиза на 11 702,82 лв. по среди пазари цени, действащи към м. Септември - м. Декември 2015 г. Некачествено извършените СМР в банята са монтаж на линеен сифон в банята, монтаж на част от жълтите и част от сивите плочки около душа и тоалетната и некачествено фугиране, несъразмерно подбран шкаф за баня без дръжки за отваряне и несъразмерно подбрано огледало. Общата стойност е определена на 1560,00 лв., от които стойността на труда е 240,00 лв., а стойността на материалите е 1320,00 лв. За отстраняване на причинените от работниците на ответното дружество вреди следва да се извършат строително-ремонтни работи: ремонт на окачен таван - 99,00 лв.; ремонт первази в коридора - 28,00 лв. и ремонт на тапети по шпакловани стени - 14,30 лв. или общо 141,30 лв., от които стойността на труда е 26,90 лв., а стойността на материалите е 114,40 лв.

Допусната е била комплексна съдебно-техническа експертиза, която е установила, че стойността за довършване на работата в банята са в размер на 980,92 лв., а стойността за отстраняване на некачествено извършените СМР е в размер на 1282,71 лв.

Във връзка с така установената фактическа обстановка въззивият съд прави следните правни изводи.

От представените доказателства по делото е видно, че между "КУЛХАУЗ ДИЗАЙН" ЕООД и Н.В.С. има сключен устен Договор за изработка на баня с материали на изпълнителя. По делото е доказано, че дружеството изпълнител е извършило възложените му работи, за което му е била заплатена сумата от 10 400 лв. Не се спори, че описаните в "Отчет извършени дейности и материали баня по оферта гр. Г., ул. "***" и "Отчет ВиК труд баня по оферта, клиент Н.С.,***" е била извършена. Заключението на вещото лице Б.И. е било изготвено въз основа на доказателствата по делото и извършен оглед на място в обекта, като същата е ползвала и посочените по-горе отчети. От страна на Н.С. не е имало оспорване на това заключение и същото е било прието като доказателство по делото. При уважаване на основания иск по чл. 422 от ГПК съдът се е ръководил е стойностите, които вещото лице е заложило в него. По делото не е доказано, че при сключване на договора, страните са се споразумели за една обща цена или за цена на квадратен метър. В този смисъл решението по този иск следва да бъде потвърдено.

Във въззивната жалба се оспорва решението и по отношение на присъдените суми по насрещния иск. От приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза е доказано, че при извършване на строително монтажните работи са нанесени щети в имота на Н.С. или същите са извършени некачествено.

Настоящата инстанция намира, че постановеното решение на ГРС следва да бъде отменено само по отношение на претендираното обезщетение за грешно монтирания линеен сифон в банята, водещ до невъзможност същият да се експлоатира правилно според предназначението си. При постановяване на решението си съдът се е позовал на заключението на вещите лица, които не са посочили причина за дефекта, което е неправилно. В протокола от 26.06.2018 г., вещото лице Р. заявява, че стъклената преграда на душ кабината и линейния сифон са монтирани така, че силно се затруднява почистването на линейния сифон или го правят невъзможно. Монтирането на душ кабината се извършва при подходящо разположен линеен сифон. Водачът на стъклото на душ кабината е следвало да се изпълни извън линейния сифон, така че той да може по цялата си дължина да приема водата.

По делото са събрани гласни доказателства, относно обстоятелството, че управителят на дружеството ищец е взимал мерките и е договарял изпълнението на конкретните дейности - монтирането на сифона, лепенето на плочките и т.н.

При правилно взети мерки и изчисляване на размерите на душ кабината и линейния сифон, последният би следвало да изпълнява функцията си да обира водата от душ кабината. Вещите лица са установили, че вратата е над сифона и разстоянието между вратата и сифона е много малко и не може да се получи засмукване. В момента на огледа сифона не е засмуквал водата. След намесата на управителя на "КУЛХАУЗ ДИЗАЙН" ЕООД за почистване на сифона, същият е приел водата.

С оглед на гореизложеното предявената претенция за заплащане на обезщетение за грешно монтиран линеен сифон е основателна и доказана, поради което следва да се уважи в претендирания размер от 100,00 лв.

Направено е възражение относно нарушаването на правото на защита на ответницата с осъщественото процесуално представителство от страна на адв. Д.Ц., за когото се твърди, че не е упълномощен по надлежния ред. С определение № 641 от 08.07.2019 г. съдът се е произнесъл по това възражение, но в писмената защита, ответницата С. отново го навежда. От наличните по делото доказателства и протоколи е видно, че Н.С. не се е противопоставяла на процесуалното представителство на адв. Ц. в съдебно заседание, като лично се е явявала заедно с него, което е отразено в протоколите от 28.05.2018 г. и 26.06.2018 г. Заедно с него е присъствала на съдебните заседания и на всички извършени от него процесуални действия. Във връзка с което неоснователно се явява това възражение.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

            По отношение на разноските.

            Пълномощникът на въззивния жалбоподател е претендирал разноски по представен списък на разноските в размер на 820,00 лв., от които 800,00 лв. -адвокатски хонорар и 20,00 лв. за заплатена държавна такса, за които представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, който се намира на л. 314 от първоинстанционното дело. Сумата за адвокатско възнаграждение не е конкретизирана как е формирана и по кой от исковете какво възнаграждение се дължи, поради което съдът я присъжда съобразно отхвърлената и уважена част от иска. Ответната по жалбата страна не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед изхода на спора за настоящата инстанция на въззивния жалбоподател следва да се присъди сумата от 28,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

            На ответника по жалбата се дължат разноски в размер на 290,00 лв. за въззивното производство, за което има представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, съобразно изхода на делото.

            Във връзка с горното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за която се дължи обезщетение за грешно монтиран сифон, а в останалата си част бъде потвърдено.

 

Водим от изложеното Габровски окръжен съд,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 57 от 07.03.2019 г. на Габровски районен съд, постановено по гр. д. № 26/2017 г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният насрещен иск от Н.В.С., ЕГН **********  с адрес *** против "КУЛХАУЗ ДИЗАЙН" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. "Пенчо Славейков" № 4 с правно основание  чл. 265, ал. 1, т.2 във вр. с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сбора от нужните разходи за ремонт на неизвършени, недовършени и некачествено изпълнени строително монтажни работи в обект баня, находящ се в гр. Г., ул. "***" № **, по Договор за изработка на баня, сключен през месец Август 2015 г., за разликата над присъдената сума от 520,32 лв. до отхвърлената част от иска до сумата от 620,32 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА "КУЛХАУЗ ДИЗАЙН" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. "Пенчо Славейков" № 4 да заплати на Н.В.С., ЕГН **********,  с адрес *** и сумата в размер над 520,32 лв. до размера на 620,32 лв.  /още 100,00 лв./, представляваща сума за грешно монтиран линеен сифон, водещ до невъзможност същия да се експлоатира правилно в обект баня, находящ се в гр. Г., ул. "***" № **, по Договор за изработка на баня, сключен през месец Август 2015 г., на основание чл. 265, ал. 1, т.2 във вр. с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Н.В.С., ЕГН **********  с адрес *** да заплати на "КУЛХАУЗ ДИЗАЙН" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. "Пенчо Славейков" № 4 сумата от 290,00 лв. /двеста и деветдесет лева/, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА "КУЛХАУЗ ДИЗАЙН" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. "Пенчо Славейков" № 4 да заплати на Н.В.С., ЕГН **********  с адрес *** сумата от 28,00 лв. /двадесет и осем лева/, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

            Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. първо ГПК.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.     

           

                                                                                                                  2.