Р Е Ш Е Н И Е
№......... 21.12.2021
г.
Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 15 декември
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Ивелина
Костова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 1224 по описа за 2021 година.
Предявен е иск
с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди в исковата си молба, че със Заповед за изпълнение на парично задължение № 1920 от 20.07.2018 г. и
Изпълнителен лист от 20.07.2018 г., издадени по ч. гр. д. № 3139/2018 г. по
описа на Районен съд Сливен, въз основа на представено Извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, кредитополучателят А.А.П., ЕГН: **********
бил осъден да заплати на „Банка ДСК” ЕАД следните суми, произтичащи от
неизпълнение на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 31.01.2017 г.: 403,67 лева - главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 27.06.2018 г. до изплащане на вземането; 87,24 лева
- редовна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 26.06.2018 г., 0,30 лева -
лихвена надбавка за забава за периода от 22.06.2018 г. до 26.06.2018 г. 168,32
лева - заемни такси; 75 лева - разноски по делото.
На 10.05.2019 г. (т.е. след снабдяване с цитираните Заповед за изпълнение
на парично задължение и Изпълнителен лист), заявителят по ч. гр. д. № 3139/2018
г. по описа на Районен съд Сливен „Банка ДСК” ЕАД, по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”), прехвърлил на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД пакет от вземания, включително и вземането към А.А.П., ЕГН: **********,
произтичащо от сключения с банката Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.
По силата на Договора за цесия и във вр. с чл.429 ГПК, цесионерът „ОТП
Факторинг България” ЕАД бил частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК” ЕАД и
като такъв се ползвал от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.
Качеството им на кредитор (като цесионер и частен правоприемник на
заявителя „Банка ДСК” ЕАД) обуславял правния им интерес, в законоустановения
едномесечен срок и на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК да
предявят иск за установяване на вземането по Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г. срещу
длъжника А.А.П., ЕГН: **********.
Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото им на иск били налице и предвид разрешението, дадено в т. 106 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422
от ГПК, легитимиран да предяви иска бил и цесионерът, ако е спазил срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК , какъвто бил настоящият случай.
Цесионерът „ОТП Факторинг България” ЕАД бил активно легитимиран да предяви
иск за установяване съществуването на вземането, за което в полза на цедента
„Банка ДСК“ ЕАД била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
независимо от обстоятелството, че нямал качеството „банка“.
Нито в мотивите, нито в диспозитива на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС били посочени изключения от
постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера
да установи съществуването на вземането, предмет на издадена на основание
чл.417, т.2 ГПК заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като
прехвърлянето на вземането било осъществено след издаване на заповедта за
изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск. Аргументи за
обратното разрешение не можели да се черпят от т.4г на ТР № 4/2013 г., т.к. в
тази част на тълкувателното решение бил даден отговор, релевантен към основанията
за издаване на заповед по чл.417 ГПК, т.е. касаел само хипотезите на настъпило
частно правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ до издаването на заповедта, но не и в
последващото исково производство по чл.422 ГПК.
Процесуално недопустимо било прилагането по аналогия и за исковото
производство на посоченото в т.4г от ТР ограничение относно субектите,
легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл.417, т.2 ГПК,
след като вземането било прехвърлено след получаване на заповед за незабавно
изпълнение от надлежния кредитор.
В този смисъл била и практиката на ВКС: Определение № 665/04.11.2019 г. по
ч.т.дело № 2390/2019 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 102/24.02.2020 г. по
ч.т.дело № 2643/2019 г. на ВКС, II т.о.
Основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславяли съществуването на
вземането на „ОТП Факторинг България” ЕАД били следните:
На 27.01.2015 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор, и А.А.П., ЕГН: **********,
като кредитополучател, бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица.
Съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 27.01.2015 г., наричан по-долу за краткост
„Договора”, “Банка ДСК” ЕАД предоставила на А.А.П., ЕГН: ********** револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта /DSK
MAXICARD/ в размер на 500 лева (петстотин лева) с месечна падежна дата всяко
20-то число на месеца.
Неразделна част от Договора представлявали Условията за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК („Условията“)
и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит на Банка ДСК („Общите условия“), които кредитополучателят бил
получил и приел с подписването на Договора.
Съгласно Договора и Условията, при стандартна кредитна карта DSK MAXICARD в
лева:
- усвоената част от кредитния лимит се олихвявала с лихвен процент, който
към датата на сключване на Договора за кредит бил 21.95 % годишно (0,06 % на
ден). Лихвата се начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума (чл.
26, ал. 2 от Общите условия). При забава в плащанията се дължала добавка за
забава;
- срокът на валидност на кредитната карта бил 3 (три) години;
- падежната дата за погасяване на задължението била 20-то число на месеца;
-минималната сума за револвиране на кредита била 3 %. Съгласно т. 10 от
Допълнителните разпоредби на Общите условия „минималната сума за револвиране“
била определена сума, която клиентът бил длъжен да внася ежемесечно в рамките
на гратисния период. Тя се изчислявала като процент от натрупаното задължение
за лихви, такси и транзакции към падежна дата.
Съгласно чл. 17 от Общите условия, Банката издавала кредитната карта със
срок на валидност, предвиден в Условията (в случая 3 години), в който срок
клиентът можел да използва картата. След изтичането на срока на валидност се
издавала нова карта, с нов срок на валидност (чл. 84, ал. 2). Банката не
преиздавала картата при наличие на някое от основанията за прекратяване на
договора съгласно чл. 87, ал. 1 от Общите условия.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия, срокът за ползване на кредита
съвпадал със срока на валидност на кредитната карта. Кредитната карта не била
преиздавана от Банка ДСК, поради настъпване на основание за прекратяване на
Договора по чл. 87, ал. 1 от Общите условия, а именно неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да погасява усвоения от него кредит.
В Глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия било предвидено, че
Банката определяла месечна падежна дата (в случая 20-то число на месеца) и
минимална сума за револвиране (в случая 3 %), която клиентът бил длъжен да
внесе в рамките на определен срок след падежната дата (гратисен период - в
случая 15 дни след падеж).
Кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от
ползвания кредит.
В случай, че 4 (четири) поредни месеца, считано от месечната падежна дата,
клиентът не револвирал кредита си или револвирал със суми, по-малки от
минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на
кредита се преустановявало и цялото задължение. Формирано към падежната дата
започвало да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителната надбавка за забава. Ако клиентът погаси изпяло
дължимото до края на следващия (пети) гратисен период, правото за ползване на
кредита се възстановявало.
Ако това не се случило, вземането на Банката за целия използван кредитен
лимит ставало окончателно изискуемо и тя имала право да пристъпи към
принудително събиране на вземанията си по съдебен ред (чл. 33 от Общите
условия).
На следващо място, съгласно чл. 34 от Общите условия, при нарушаване на
задълженията по Договора и Общите условия „Банка ДСК“ ЕАД имало право да
превърне кредита в предсрочно изискуем.
Поради неизпълнение на задължението за внасяне на минимални суми за
револвиране на кредита, считано от 22.06.2018 г. кредиторът „Банка ДСК” ЕАД бил
приложил санкциите, предвидени в глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите
условия към Договора за кредит, и с Нотариална Покана - уведомление с изходящ
на БДСК № 05-20-00511/19.04.2018 г. и рег. № 931/2018 г., том I, акт № 58 на
Нотариус Николай Колев, с рег. № 514 НК и с район на действие Районен съд
Сливен, връчена на А.А.П. на 07.05.2018 г. по правилата на чл. 47, ал. 5 ГПК,
обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.
В подкрепа на твърдяното прилагат копие от Нотариална Покана - уведомление
с изходящ на БДСК № 05-20-00511/19.04.2018 г. и рег. № 931/2018 г., том I, акт
№ 58 на Нотариус Николай Колев, с рег. № 514 НК и с район на действие Районен
съд Сливен.
Вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по
Договора и изискуемостта на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с
цитираната по-горе нотариална покана, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД пристъпил към
принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу
кредитополучателя. Образувано било ч. гр. д. № 3139/2018 г. по описа на Районен
съд Сливен, по което съдът се разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК”
ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе.
На 10.05.2019 г., по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
(„Договор за цесия”), „Банка ДСК” ЕАД прехвърлила на ищеца пакет от вземания,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли
лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между
„Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и А.А.П., ЕГН: **********, като кредитополучател
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 27.01.2015 г.
Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към настоящата
искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия
от 10.05.2019 г., в което се съдържало процесното вземане.
Видно от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба писмено
потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕАД за
прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от 10.05.2019 г., същият
бил влязъл в сила и произвел своето действие.
На базата на изрично пълномощно, предоставено на ищеца от “Банка ДСК“ ЕАД,
изпратили от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до
кредитополучателя А.А.П., ЕГН: **********. Като доказателство, че уведомлението
било изпратено до ответника-кредитополучател, прилагат копие от препоръчано
писмо * PSFABG00DJT2O*, изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка.
Уведомлението за цесията било изпратено на посочения в Договора за кредит адрес
на длъжника, а именно: гр. Сливен, бул.Панайот Хитов № 20, вх. А, ет. 7, ап.
19. За промяна на същия не били уведомявани от длъжника (нито те, нито
предишния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД), каквото било изискването съгласно
условията на Договора за кредит. Както било видно от представеното копие,
пратката не била потърсена от получателя.
В този смисъл, считат, че длъжникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето
на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който бил упълномощил за това
цесионера. Нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника
за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие. В този
смисъл била и практиката на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.
При евентуалност, молят съда да приеме, че ответникът бил уведомен за
прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с
приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за
цесия, писмо - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за
уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В този смисъл била и практиката
на ВКС: Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2008г. на ВКС, ТК, 2
отделение.
На основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 3139/2018 г. по описа на Районен съд Сливен, по молба на
„Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ срещу ответника-кредитополучател А.А.П., ЕГН: **********
било образувано изпълнително дело № 1952/2018 г. по описа на ЧСИ Гергана
Костова, рег. № 915 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен.
По молба от 02.09.2019 г. ищецът „ОТП Факторинг България” ЕАД бил
конституиран като взискател по изпълнително дело № 1952/2018 г. по описа на ЧСИ
Гергана Костова, рег. № 915 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен,
срещу длъжника А.А.П., ЕГН: **********.
Със съобщение по ч. гр. д. № 3139/2018 г. по описа на Районен съд Сливен,
получено на 11.02.2021 г. чрез „Банка ДСК“ ЕАД (цедент), били дадени указания
по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК срещу А.А.П.,
ЕГН: **********.
Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, е което да
установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответника А.А.П., ЕГН: **********,***
съществуването на вземания на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. “Княз А.
Дондуков” № 19, етаж 2 (като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК” ЕАД -
цедент), за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение №
1920 от 20.07.2018 г. и Изпълнителен лист от 20.07.2018 г. по ч. гр. д. №
3139/2018 г. по описа на Районен съд Сливен, произтичащи от Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
27.01.2015 г., включващи: 403,67 лева - главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 27.06.2018 г. до изплащане на вземането; 87,24 лева -
редовна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 26.06.2018 г.; 0,30 лева - лихвена
надбавка за забава за периода от 22.06.2018 г. до 26.06.2018 г.; 168,32 лева -
заемни такси.
Предвид разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, молят съда да им бъдат
присъдени разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. №
3139/2018 г. по описа на Районен съд Сливен: 75 лева.
Предвид разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019
г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което „предявеният УИ по
чл. 422 ГПК може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
обявяване на исковото дело за решаване, въпреки че ПИ не била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението, като разграничението на вноските с
настъпил и ненастъпил падеж в заявлението и в ИМ по чл. 422 не било условие за
това“, моят съда да уважи изпяло предявения установителен иск, дори и да
приеме, че предсрочната изискуемост не била надлежно обявена на длъжника, тъй
като настъпили условията, предвидени в чл. 85 и чл. 86 за прекратяване на
договора.
В случай че съдът прекрати производството по установителния иск по чл.422
от ГПК по т. I от настоящата искова молба като недопустимо или отхвърли
установителния иск по чл. 422 от ГПК по т. I като неоснователен, поради липса
на надлежно обявена предсрочна изискуемост, то молят въз основа на изложените
от тях факти и обстоятелства, подробно описани по-горе, да осъди А.А.П., ЕГН: **********,***,
да им заплати следните дължими и изискуеми суми по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
31.01.2017 г., а именно:
-403.67 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до
изплащане на вземането.
Основанието на иска било следното:
По чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от тях неизпълнение по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 27.01.2015 г.
-Настъпило прекратяване на Договора съгласно чл. 85 и чл. 86 от Общите
условия към Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 27.01.2015 г.
Към настоящия момент били настъпили основанията за прекратяване на
Договора, за което кредитополучателят бил уведомен и с връчване на препис от
настоящата искова молба. Поради това ответникът дължал заплащане на усвоената и
непогасена от него главница, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Молят съда да им бъдат присъдени направените от „ОТП Факторинг България”
ЕАД в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 300 лева, съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С.Т., в качеството му
на особен представител на ответника А.А.П., в който твърди, че видно от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, срещу А.П. били предявени
четири обективно съединени иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
Счита, че установителните искове били допустими, но неоснователни, поради което
ги оспорва изцяло.
Оспорва изцяло
и предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
Взема становище
по обстоятелствата, на които се основават предявените искове, като не оспорва
изложените факти в исковата молба, касаещи сключването на приложения Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 27.01.2015г., както и развилото се заповедно производство по ч.гр.дело №
3139/2018г. по описа на Районен съд- Сливен. Оспорва всички останали твърдения в исковата
молба и най-вече изложените факти, че на ответника било връчено уведомление по
чл.99 ал.3 ЗЗД за извършената цесия.
Твърди, че
неоснователността на предявените искове се предопределяла от следното: Ищцовото дружество не било кредитор на
ответника, тъй като последният не бил уведомен за извършената цесия по реда на
чл.99 ал.3 ЗЗД. Оспорва изцяло твърдението, че чрез приложеното уведомително
писмо ответникът бил редовно уведомен за извършената цесия.
От друга
страна, не можело да се приеме, че кредитополучателят бил уведомен за
извършената цесия чрез приложеното уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД към исковата
молба. Съдебната практика наистина приемала, че прехвърлянето на вземането
пораждало действие спрямо длъжника, ако последният бил уведомен за цесията с
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. Настоящият случай обаче не бил такъв, поради което цитираната
съдебна практика в исковата молба била неотносима.
По делото
ответникът не се представлявал от упълномощен представител, който би могъл да
доведе до знанието му всички относими към спорното право факти, включително за
извършената цесия. На ответника бил назначен особен представител по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК, на който били връчени съдебните книжа. Връчването на особен
представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради
невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполагала. Особеният представител
защитавал процесуални права на страната, но не бил нито законов, нито договорен
представител и не можел да приема адресирани до представляваното лице (в случая
ответник) материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно било
уведомяването на длъжника от стария кредитор за сключен договор за цесия -
чл.99, ал.3 от ЗЗД. Вярно било, че уведомлението за цесията в рамките на
исковото производство с връчване на изходящо от цедента или неговия пълномощник
съобщение по чл. 99, ал.3 от ЗЗД било валидно и имало действие спрямо длъжника,
но само ако последният го е получил лично или чрез законен или негов договорен
представител. Това било така, защото целта на уведомяването била защита на
длъжника при изпълнение на неговото задължение на надлежно легитимирано лице,
което било носител на вземането. Твърди, че особен представител и ответник по
това дело нямали контакт (или правоотношение) помежду си, затова длъжникът не
можел да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител, поради
което и тя нямала действие спрямо него - чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Следователно
към настоящия момент ищцовото дружество не било кредитор на ответника, т.е. не
била налице активна материалноправна легитимация по отношение на същото.
Налице било и второ самостоятелно основание за
отхвърляне на предявените искове. Според нормата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД
кредиторът можел да прехвърли своето вземане, само ако законът, договорът или
естеството на същото позволявали това, а в случая императивната норма на чл.
26, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ не позволявала на
първоначалния кредитор да прехвърли на ищеца вземането си. Съгласно чл. 26 ЗПК
кредиторът можел да прехвърли на трето лице вземането си по договора за
потребителски кредит само при условие, че договорът за потребителски кредит
предвиждал такава възможност. А в случая процесният договор за кредит не
предвиждал такава възможност, защото в него това не било уговорено.
По отношение на предявения осъдителен иск в
условията на евентуалност, прави възражение за погасяване по давност на
претендираното вземане.
Моли съда да
приеме, че предявените искове били изцяло неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. 3139/2018 г. на
РС Сливен е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 1920 от 20.07.2018 г., в
полза на Банка ДСК ЕАД като е издаден и изпълнителен лист от същата дата против
длъжника А.А.П.. Видно от материалите по частното гражданско дело е налице
образувано изпълнително дело №1952/2018 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева. На
заявителя Банка ДСК ЕАД е указано с определение от 29.01.2021 г. на основание
чл. 415, ал.2 от ГПК да предяви иск в
едномесечен срок от получаване на съобщението относно вземането си срещу
длъжника А.А.П.. Със същото определение е спряно изпълнението по изпълнително
дело № 1952/2018 г. на ЧСИ Г.Грозева.Съобщението за това определение е получено
от заявителя Банка ДСК АД на 11.02.2021 г., като настоящото гражданско дело е
образувано по молба на ОТП Факторинг България ЕОД против длъжника А.А.П..
Видно
от данните по делото е извършена
покупко-продажба на вземания /цесия/ на 10.05.2019 г. между Банка ДСК ЕАД и ОТП
Факторинг България ЕАД. От представения приемо-предавателен протокол се
установява и задължението на длъжника П. към банка ДСК, което е сред
продадените вземания.
От
представеното известие за доставяне е видно, че длъжникът П. не е получил
документи от ОТП Факторинг България, още повече, че в известието не е описано
какво съдържа писмото.
Съдът приема, че кредитополучателят не е уведомен
за извършената цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца „ОТП Факторинг България“
ЕАД. По настоящото дело ответникът не се представлява от упълномощен
представител, който би могъл да го уведоми за всички относими към спорното
право факти, включително и за извършената цесия. На ответника е назначен особен
представител по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа.
Съдът намира,
че договорът за цесия, от който ищецът
черпи правата си, не е съобщен на ответника, поради и което осъщественото
прехвърляне на вземанията на банката не е породило действия спрямо него.
Приложеното като доказателство известие за доставяне съдържа информация
единствено за това, че предмет на доставката е писмо, но не и за предмета и
съдържанието на това писмо. Т.е. липсват доказателства, че това писмо е именно
представеното по делото уведомление до ответника за осъществената цесия. Видно
от отбелязването на пощенския служител, писмото не е доставено на адресата, а
било върнато като непотърсено. За да породи действието си извършената цесия по
отношение на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, същата
следва да бъде съобщена на длъжника. Ето защо, съдът приема, че волеизявлението
на цедента, чрез цесионера по чл.99,ал.З ЗЗД, направено в периода преди
завеждане на исковата молба в съда и образуване на настоящото дело, не е
достигнало до длъжника, което се явява
пречка цесията да породи действие спрямо ответника. Уведомяване на
ответника за извършената цесия не би могло да се приеме, че е извършено и с
представянето на уведомлението с настоящата искова молба, доколкото ответникът П.
се представлява в производството от назначен му от съда особен представител, на
когото са връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо връчване на
книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материално
правен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не е извършено и предаването на уведомлението
на процесуалния представител на ответника не може да се приравни на надлежно
уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството,
осъществявано от назначен от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК съда особен
представител. Процесуалното представителство може да произтича от закона /в
случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а
представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки - в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява / в т. см. т. 7 от ТР
№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника П./
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, чрез упълномощения
цесионер за сключения договор за прехвърляне на вземания, а и след като липсват
данни особеният представител да е осъществил контакти с ответника, то
последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез
особения представител. (В този смисъл - Решение от 04.05.2020 г. по в.т.д. №
1031/2020 г. по описа на ОС Стара Загора). Дори
и само на това основание, предявените искове срещу ответника се явяват
неоснователни.
Настоящият
съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.
99 ЗЗД е императивна и представлява изискване договорът за цесия да
обвърже валидно ответника, респективно в отношенията между страните по делото
ищецът да е носител на спорното право. При неизпълнението й не е осъществен
докрай фактическият състав на цесията и същата не може да обвърже валидно
ответника в отношенията му с ищеца .Същото задължение за кредитодателя – цедент
е въведно и с изричната разпоредба на чл.
26, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. В нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че кредиторът
може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице
само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност, а
разпоредбата на ал. 4 предвижда, че кредиторът информира потребителя за
прехвърляне на вземането по ал. 1, освен когато първоначалният кредитор по
споразумение с новия кредитор продължава да администрира кредита по отношение
на потребителя. Цитираната разпоредба на ЗПК също е императивна по своя
характер, с оглед преследваната от нея цел и тази на всички разпоредби на ЗПК
за защита на потребителя. Не са представени убедителни писмени доказателства за
връчване на съобщението по чл. 99 на длъжника, поради което да се приеме, че е
положена дължимата грижа от кредитора, а невръчването да се дължи
недобросъвестно поведение на длъжника. Не може да бъде прието, че съобщаване на
цесията е извършено и в хода на образуваното исково производство, с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея, не е налице надлежно
съобщаване на цесията и чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея
на назначения особен представител на ответника. Последният не представлява
упълномощен да получава материално-правни изявления представител на ответника.
Правомощията на особения представител се изчерпват с процесуално
представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на
интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат
получаването на материалноправни изявления, адресирани до него. Следователно,
получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в материално правоотношение, каквото е заменянето на предходния кредитор
с нов, не може да произведе ефект. Връчването на особен представител не би
могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да
доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който
би могъл да извърши тези фактически действия. В основата на назначаването на
особен представител е липсата на връзка с ответника, поради което изначално е
известно, че особеният представител не би могъл да доведе до знанието на
страната съобщението за цесията и същата да породи действие за длъжника.
Искът
се явява неоснователен и на друго основание, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.99 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане само ако законът,
договорът или естеството на същото позволяват това, а в случая – нормата на чл.
26 ал.1 от ЗПК не позволява на първоначалния кредитор да прехвърли на ищеца
вземането си. Съгласно чл. 26 ЗПК, кредиторът може да прехвърли на трето лице
вземането си по договор за потребителски кредит само при условие, че договорът
за потребителски кредит предвижда такава възможност. Видно от данните по делото
процесният договор за кредит не предвижда такава възможност и в него не е
уговорена такава клауза.
В
настоящия случай договорът за цесия е от 10 май 2019 г., а заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист са от 20.07.2018 г. Образувано е
изпълнително дело № 1952/2018 г. въз основа на издадения изпълнителен лист,
т.е. преди прехвърляне на вземането.
Длъжникът
е осъден да заплати посочените в заповедта и изпълнителния лист суми на „Банка
ДСК“ ЕАД, която е образувала и изпълнителното дело, а с настоящия иск се
претендира осъждане на същият длъжник за същите суми, на същото основание, но
от друг кредитор, конституиран като такъв след продажбата на вземането.
При
тези данни съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв.
Неоснователен
се явява и предявения евентуален осъдителен иск по гореизложените съображения, а
още повече, че ако такъв иск бъде уважен ще е налице още един изпълнителен лист
срещу същият длъжник, за същите суми и на същото основание, което е
недопустимо.
При така
установените по делото обстоятелства съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни,
като съдът не следва да обсъжда останалите възражения на ответника, заявени в
отговора на исковата молба, а именно за погасяване на вземанията по давност и
за нищожност на клаузи от договора. Предявеният
от ищеца иск по чл.422 ал.1 ГПК е неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ОТП Факторинг България“ ЕАД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район Оборище, бул. „Княз А.
Дондуков“ №19, етаж 2, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева против
А.А.П., ЕГН ********** ***/чрез назначен особен представител адв. С.Т. ***/ , иск
да се признае за установено по отношение
на А.А.П. с п.а. съществуването на вземания на Цесионера по Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.05.2019 г. - "ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК *********, за които са издадени Заповед № 1920 от 20.07.2018
г.. и Изпълнителен лист от 20.07.2018 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по ч.гр.д.
№ 3139/2018 г. по описа на Районен съд Сливен, произтичащи от Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., а
именно:
-403.67 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до
изплащане на вземането; 87.24 лв. редовна лихва за периода 20.09.2017 г. до
26.06.2018 г.; 0.30 лв. лихвена надбавка и 168.32 лв. заемни такси, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от„ОТП Факторинг България“ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София 1000, район Оборище, бул. „Княз А. Дондуков“ №19, етаж
2, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева против А.А.П., ЕГН **********
***/чрез назначен особен представител адв. С.Т. ***/ , иск за осъждане на А.А.П. с п.а.
за суми, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица
от 27.01.2015 г., а именно:
-403.67 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до
изплащане на вземането, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: