№ 894
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110146793 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание по
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Ю ...,
ЕИК ... срещу Й. С. Д., ЕГН **********, с която са предявени искове за признаване на
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, за които има издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.10.2020 г. по ч. гр. дело № 46126/2020 г. на СРС, 164-и
състав:
- сумата от 15817,93 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор
за потребителски кредит № FL 975808 от 21.03.2019 г. за периода от 24.09.2019 г. до
09.09.2020 г., ведно със законна лихва от 24.09.2020 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 633,96 лв., представляваща договорна лихва за периода от 24.09.2019 г. до
12.02.2020 г.,
- сумата от 327,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2019 г. до
12.03.2020 г.,
- сумата от 1018,49 лв., представляваща мораторна лихва след извънредното
положение за периода от 14.05.2020 г. до 09.09.2020 г.,
- сумата от 52 лв., представляваща такси по обслужване на кредита за периода от
25.09.2019 г. до 09.09.2020 г.,
- сумата от 84 лв., представляващи нотариални такси за периода от 25.09.2019 г. до
09.09.2020 г.
Ищецът „..“ АД, ЕИК ..., твърди, че на 21.03.2019 г. бил сключен Договор за
потребителски кредит № FL 975808, по силата на който /юл/ отпуснало на
кредитополучателя Р. Г.а ., ЕГН ********** и солидарния длъжник – ответницата Й. Д.,
потребителски кредит в размер от 16 512 лв. С подписването на договора ответницата Д. се
задължила да отговаря солидарно заедно с кредитополучател - Р. Г.а ., ЕГН **********, за
погасяването на задължението по кредита според уговорения погасителен план. Посочва, че
1
сумата по кредита била отпусната за срок от 84 месеца. Твърди, че на 21.08.2019 г. - датата
на падеж на петата вноска, кредитополучателите са преустановили внасянето на
погасителните вноски по кредита, поради което на 12.02.2020 г. банката обявила кредита за
предсрочно изискуем, за което ответницата Й. Д. била уведомена чрез съобщение, връчено й
чрез ЧСИ .. рег. № .., СГС на 09.02.2020 г. Такова било връчено и на кредитополучателя . на
12.02.2020 г., по местоработата й. След обявяване на предсрочната изискуемост на
вземанията по кредита, въз основа на издадения от СРС изпълнителен лист от 28.10.2020 г.
по ч.гр.д. № 46126/2020 г., било образувано изпълнително дело № 2021...0400138 при ЧСИ
... за събиране на присъдените в полза на ищеца суми. По образуваното ИД № 138/2021 г.,
на ответника Д. бира връчена ПДИ на 10.08.2021 г. като върху трудовото възнаграждение на
ответника, получавано при работодателя й ... бил наложен запор. Претендира разноски.
Прилага списък по чл. 80 ГПК.
Ответницата Й. С. Д., ЕГН **********, в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е
кредитополучател по договора, а има качеството на поръчител. Посочва, че е получила
покана за доброволно изпълнение от 07.06.2021 г. от ЧСИ ... и й бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение във връзка с кредита на .. Отговорността й като поръчител счита
да е била погасена, тъй като към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /на
24.09.2020 г./ е бил изтекъл установения в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД шестмесечен
преклузивен срок.
Прави искане за задължаване на ищеца да представи преводните нареждания, от които
да се установи на кого и кога е заплатена сумата по кредита, както и да предостави
документи, от които да се установи погасяване на вноските до 21.09.2019 г. Моли да се
изиска и приложи изп.д. № 138/2021 г. от ЧСИ ... рег. № ..., район на действие СГС.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед твърденията на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 46126/2020 г. по описа на СРС, от което се установява, че
на 24.09.2020 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение против ответницата и Р. . за процесните суми. Заявлението е уважено, като е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.10.2019 г. за сумите по
заявлението. Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК единствено
от ответницата Й. Д., поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл.
422 ГПК в едномесечен срок, което ищеца е спазил, и въз основа на исковата му молба е
образувано настоящото исково производство за установяване на дължимостта на сумата по
ЗИ.
Не се спори, че между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че на
21.03.2019 г. страните по делото са сключили Договор за потребителски кредит № FL
975808, по силата на който кредитора и настоящ ищец е отпуснал в заем на
кредитополучателя Р. Г.а . и съкредитополучателя Й. Д., сумата от 16512 лв., която сума
била усвоена изцяло /преведена по банкова сметка на кредитополучателя ./ и употребена за
рефинансиране на стари нейни задължения към банки и небанкови институции в общ размер
на 13 921, 16 лв., заплатена била застрахователна премия от 1512 лв. и била удържана такса
за оценка на кредитоспособността от 290 лв., а остатъка от 765 лв. бил изплатен на каса на
титуляря по кредита Р. ., което се установява от приетото без възражения от страните
заключение по ССчЕ, което и съдът кредитира като обективно, безпристрастно и
кореспондиращо с писмените доказателства по делото.
В ДПК, като солидарен съдлъжник е посочена ответницата Й. Д., която е положила
подписа си под договора, като кредитополучателя 2. Установява се от приетите по
делото Погасителен план по кредит, Искане и Искане съкредитоискател, че същите са
съставени на името само на кредитополучателя Р. ., като С ДПК, клиента е избрал да ползва
2
допълнителен пакет услуги, като същата е посочила, че желае да ползва застраховка, за
която при усвояването на кредита са били удържани 1512 лв. Същевременно, в искането на
Д. е отбелязано, че същата няма да ползва като продукт „застраховка“, както и че има друг
дълг към /юл/ в размер на 2000 лв., при първоначално отпуснат размер от 3000 лв. и месечна
вноска от 100 лв. Не е предвидено същия да се погасява предсрочно по подобие на
ползваните от . кредити от небанкови институции.
С уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по договор за
потребителски кредит FL975808, връчено на ответника Д. на 09.02.2020 г., а на Р. . на
12.02.2020 г., банката – кредитор е обявила предсрочната изискуемост на целия остатък по
кредита, след като е установила, че към 23.12.2019 г. кредитополучателите имат трайно
просрочие на дължими месечни вноски.
От заключението на приетата ССчЕ, се установява, че по Договора за кредит
FL975808/21.03.2019 г. са били заплатени общо 3024, 44 лв., които са послужили за
погасяване на част от дължимата главница до размер от 694,07 лв.; договорна лихва до
размер от 773, 34 лв.; застраховка в пълен размер о 1512 лв.; лихва за просрочие от 24,03 лв.
и такси за обслужване на разплащателна сметка от 21,00 лв. Вещото лице е установило, че
последно заплатена по кредита сума от 11.02.2020 г., като след това други плащания не са
последвали. Не са платени вноски с падеж 21.09.2019 г. до 21.01.2020 г., поради което след
връчване на горепосоченото уведомление от кредитора, считано от 12.02.2020 г., кредитът е
обявен за пресрочно изискуем, а на 24.09.2020 г. е подадено и заявление по чл.417 от ГПК.
Към датата на постъпване на заявлението в съда, размерът на неплатените задължения сп.
вещото лице е както следва: главница в размер на 15 817, 93 лв. от която 723,48 лв.
падежирала главница и 15 094, 45 лв. – непадежирала, предсрочно изискуема главница.
Съответно, размерът на неплатената договора лихва за периода от 21.09.2019 г. до
12.02.2020 г. бил 633, 96 лв., като имало начислени и такса обслужване на сметка в размер
на 14,00 лв. и такса просрочие от 38,00 лв., които също били неплатени. Установено е още,
че размерът на незаплатена лихва за забава върху просрочена главница за периода от дата на
падежа до 12.03.2020 г. /дата на обявяване на извънредното положение в страната заради
Ковид кризата/ и от 14.05.2020 г. /когато е отменено извънредното положение/ до 09.09.2020
г. е в общ размер на 671, 28 лв. Вещото лице е категорично, че счетоводството на ищеца е
водено редовно и в съответствие с изискванията за хронологична последователност и
документална обоснованост, съгл. ЗСч. След издаването на ЗНИ и ИЛ в полза на ищеца, по
образуваното пред ЧСИ ..., изпълнително дело са постъпили принудително събрани суми по
процесния договор за кредит в общ размер от 9 193, 72 лв.
От издадено от ЧСИ ... удостоверение изх. № ЕВН03103307/28.10.2021 г. се
установява още, че от наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответника Й. Д.,
по изп. дело са постъпили суми в размер на 1723,42 лв.
Други относими доказателства не са приети по делото.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
За да се уважи предявения главен иск, в тежест на ищеца бе да установи наличието на
облигационно отношение между него и ответницата по договор за заем, по силата на което
за ответницата е възникнало задължението за плащане на процесните суми, а именно -
предаване от ищеца на ответницата на паричната сума, предмет на договора за заем,
писмена уговорка за заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер,
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането за заплащане на главница и
възнаградителна лихва, съобщаване на ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, или изтичане на срока
за изпълнение на задължението за връщане на предоставената в заем сума, ведно с
договорената възнаградителна лихва, както и какъв е размерът на вземането.В случай че
3
ищецът изпълни доказателствената си тежест, ответницата следваше да докаже, че е
погасила твърдените в исковата молба задължения. С оглед оспорванията на ответника Д.,
ищецът следваше да докаже също, че 6 месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД не е изтекъл
към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и качеството на
съкредитополучател на ответника Й. Д..
Относно качеството на солидарен длъжник или поръчител на ответника Й. Д., съдът
счита:
При анализа на съдържанието на уговорените в писмения договор и ОУ права и
задължения на страните по него, както и на съществените уговорки в договора, в т.ч.
реалното предаване и преминаването на парите само в патримониума на кредитополучателя
Р. Г.а ., очакването е именно тя да погаси дълга, съгл. разп. на чл.8, ал.1 / погасителните
вноски съгласно ПП се изплащат от кредитополучателя: а) в брой до 21-о число на месеца;
б) безкасово, чрез удръжки от разплащателна или спестовна сметка на
Кредитополучателя в /юл/ до 21-о число на съответния месец или в) по друг начин с превод
по сметка с IBAN:......., която е разкрита при отпускане на кредита на името на
кредитополучателя ./. В следващите разпоредби на договора за кредит: чл.10; чл.13
/предвиждащ с подписването на настоящия договор Кредитополучателят да дава изрично
съгласие Банката за събира служебно от всичките му сметки открити при нея, своите
изискуеми вземания, произтичащи от или във връзка с настоящия договор, в т.ч.
дължимите суми по главницата, лихвите, таксите, комисионните и другите разноски по
кредита и/или да прихваща вземанията си срещу всякакви авоари на Кредитополучателя
при нея, по реда и на осн. чл.21 от Наредба № 3 на БНБ./ и чл.14. предвиждащ /При
непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да
обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. На осн. чл. 60, ал.2 от ЗКИ
Банката може да поиска издаване на ЗНИ по реда на |ГПК и да пристъпи към
принудително събиране на вземано си, като насочи изпълнението върху цялото имущество
на кредитополучателя и/или срещу поръчителите по установения законов ред./ В
цитираните разпореди от процесния договор, ищеца сочи като свой длъжник
Кредитополучателя Р. . /навсякъде е споменат кредитополучателя в ед.ч./, като е
предвидено кредиторът да търси солидарния длъжник Д. /неправилно наименувана
съкредитополучател/, само в случай на неизпълнение от страна на основния
кредитополучател ., от която уговорка следва извод, че в случай на надлежно изпълнение от
страна на . по погасителния план /в който като Кредитополучател отново е вписана
единствено Р. ./, то до търсене на отговорност от страна на Д. не би се стигнало изобщо!).
Поради изложеното, съдът намира, че намерението и волята на страните по Договора за
потребителски кредит № FL975808 от 21.03.2019 г., както и преследваната от тях цел е била
Й. Д. да обезпечи дълга на Р. ., но не и да отговаря наред с нея за ежемесечното му
изпълнение. Задължението й е акцесорно на това по договора за кредит и е уговорено като
поръчителство, като спрямо нея следва да се прилагат разпоредбите на чл.138 и сл. от ЗЗД.
Отговорността отново е солидарна, но не като главен съдлъжник, а единствено като
поръчител. Индиция в тази насока са и представените по делото, като подписани само от
кредитополучателя . искане за отпускане на кредит, в което са посочени задълженията към
други финансови институции, което предсрочно погасяване се цели чрез отпуснатия
потребителски кредит от Банката-ищец; съгласието за ползване на застраховка „Защита на
плащанията“; липсата на разкрити банкови сметки при ищеца на името на
съкредитоискателя Й. Д.; Погасителен план към ДПК, в който като единствен
кредитополучател е вписана Р. Г.а . и банково бордеро от 21.03.2019 г. за усвояване на
кредита, чрез превод по сметка на Р. Г.а . на цялата сума по кредита от 16 512,00 лв. Вещото
лице по ССчЕ също е установило, че през времето на действие на ДПК, преди обявяването
му за предсрочно изискуем, всички постъпили суми по договора са наредени от името и за
сметка на Р. ..
4
За определяне лимита на отговорността на лицата по ДПК е необходимо да се
изследва тяхната функция в договора, като основното за поръчителя е, че той отговаря
за чужд дълг, а съдлъжникът/наричан още съкредитоискател или съкредитополучател/- за
свой собствен дълг. От тук законът определя съществените различия между тези две
фигури. За реализиране на отговорността по договора срещу поръчителя, кредиторът има
кратък 6 месечен срок, след изпадането на забава на главния длъжник, съгласно чл. 147,
ал.1 от ЗЗД, в какъвто смисъл са и основните възражения на ответника Д. в настоящото
производство. Ако този 6-месечен срок бъде пропуснат отговорността на поръчителя
отпада. При съдлъжникът обаче няма такъв срок – привилегия и той ще отговаря наравно с
другия длъжник, като са приложими общите правила на давността по ЗЗД. На следващо
място поръчителят може да търси обратно изцяло от длъжника това, което е платил към
кредитора, докато съдлъжникът може да търси само пропорционално, т.е. до размера,
надвишаващ неговата част от задължението, в случай, че е изплатил цялото.
С оглед приетите по делото доказателства и направените надлежно възражения от
ответника Й. Д., в конкретния случай, съдът приема, че същата има качеството на
поръчител, а не на съдлъжник (съкредитополучател), наред с Р. . и за нея важат правилата и
разпоредбите за поръчителството.
Преценката дали по отношение на ответника се прилагат правилата относно
солидарните задължения, предвидени в чл. 121 и сл. от ЗЗД, или правилата относими към
поръчителя – чл. 138 от ЗЗД следва да се прецени, въз основа на действителната воля на
страните при сключване на договора. Това е така, тъй като както солидарните длъжници,
поели по силата на договор или по силата на закона общо задължение, както и поръчителят
и главният длъжник от друга страна отговарят солидарно (чл. 141, ал. 1). При тълкуване на
действителната воля на страните по процесния договор за потребителски кредит, съгласно
чл. 20 от ЗЗД, следва да се изхожда от това дали „солидарния длъжник“, като каквато е
посочена ответника Й. Д., е поела задължението като свое или е обезпечила чуждо вземане
(Решение № 24 от 03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. по описа на ВКС).
Следователно начинът, по който е уговорено задължението на солидарния длъжник
води до извода, че тя следва да отговаря солидарно с главния длъжник, но при условията на
чл. 138 и сл. от ЗЗД или в конкретния случай Й. Д. се е задължила в качеството си на
поръчител (в този смисъл Решение № 213 от 06. 01.2017г. по гр.дело № 5864/2015 г. на
ВКС, 4 г.о; решение № 654 от 08.01.2008г. на ВКС по т.д. № 320/2007г. на ВКС, ТК, 2 т.о;
решение № 161 от 20.03.2006г. по гр.д. № 47/2005г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 788 от
15.12.2005г. по гр.д. № 513/2004г. на ВКС, ІІ г.о. и др).
Доколкото съдът приема, че ответника Д. е поела задължение да обезпечи чуждо
задължение /на Р. ./ като поръчител, то в отношенията между страните следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Съгласно същата поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Шестмесечният срок е преклузивен, а не давностен и за
него съдът следи служебно (съгл. т. 4 б от Тълкувателно решение № 2/13г. на ОСГТ на
ВКС).
Оттук следва, че за да се ангажира отговорността на ответника Д., ищеца е следвало
да предяви иска си срещу главния длъжник, в указания в чл.147, ал.1 от ЗЗД шестмесечен
срок. В настоящото производство се установява, че вземането на ищеца „..” АД е станало
изискуемо най-късно на 24.02.2020 г., когато кредита е обявен за изцяло предсрочно
изискуем, поради допуснатите просрочия и след надлежното уведомяване на
кредитополучателя ., считано от 12.02.2020 г., като шестмесечния срок за предявяване на
вземанията му е изтекъл на 12.08.2020 г., в който срок обаче няма данни същия да е
предприел действия за събиране на вземането си. Заявлението по чл.417 от ГПК е
депозирано едва на 24.09.2020 г., т.е. след изтичане на 6-месечния срок по чл.147 от ЗЗД,
5
което води до извод, че исковете по чл.422, ал.1 от ГПК спрямо ответника Й. Д. са
неоснователни и подлежат на отхвърляне. Доколкото в заявлението за издаване на ЗНИ по
чл.417 от ГПК, кредиторът е посочил длъжника Д. като солидарен съдлъжник, а не с
реалното й качество на поръчител и към заявлението не е бил приложен екземпляр от ДКП
и приложенията му /представени едва с ИМ в настоящото производство/ съдът е нямал
възможност за преценка за действителното качество на ответника, респ. за отговорността му
като кредитополучател или поръчител, респ. не е отхвърлил още на етап заповедно
производство заявлението срещу Д.. Няма пречка обаче това да стане в исковото
производство, по предявения установителен иск.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковете предявени срещу ответника Й.
Д. са изцяло неоснователни и отговорността на същата като поръчител се е погасила още на
24.08.2020 г., с изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл.147 от ЗЗД. В този смисъл е
и постановеното Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г.,
ОСГТК, с което се възприе становището „при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, без
значение, дали същата е предсрочно обявена“.
С оглед изложените съображения, ответникът Д. няма непогасено към ищеца свое
задължение, тъй като с изтичането на срока по чл.147 от ЗЗД, нейната отговорност като
поръчител се е погасила.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има само ответника по делото, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК. От представените доказателства за извършването на такива се
установява, че ответника Д. е била представлявана безплатно от упълномощения от нея адв.
Б., като в с.з. на 12.07.2022 г. същия претендира съдът да му определи възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Съобразно заявения по делото материален интерес, минималния
размер на адвокатското възнаграждение, което се следва на адв. Б. възлиза на сумата от
2014, 00 лв., която следва да му се присъди. По делото няма доказателства за извършени
други разноски от страна на ответника.
Така мотивиран, съдът на осн.чл.235, ал.1 -3 от ГПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове от ищеца „..“ АД,
ЕИК ... срещу Й. С. Д., ЕГН ********** от ..., искове, с правно основание ч л.79, ал.1 от
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено,
че по ДПК № FL 975808/21.03.2019 г. към датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК в съда, ответницата му дължи сумите от:
15817,93 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № FL 975808 от 21.03.2019 г. за периода от 24.09.2019 г. до 09.09.2020
г., ведно със законна лихва от 24.09.2020 г. до изплащане на вземането;
- 633,96 лв., представляваща договорна лихва за периода от 24.09.2019 г. до 12.02.2020
г.,
- 327,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2019 г. до 12.03.2020
г.,
- 1018,49 лв., представляваща мораторна лихва след извънредното положение за
периода от 14.05.2020 г. до 09.09.2020 г.,
- 52 лв., представляваща такси по обслужване на кредита за периода от 25.09.2019 г. до
6
09.09.2020 г.,
- 84 лв., представляващи нотариални такси за периода от 25.09.2019 г. до 09.09.2020 г.,
за които суми в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
46126/2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв., „..“ АД, ЕИК ...
да заплати адв. Т. А. Б., с адрес на осъществяване на практика в ..., сумата от 2014,00 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение определено от съда за оказаната на
ответника безплатна правна помощ и съдействие в това производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните по делото.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7