РЕШЕНИЕ  

 

№                              17.07.2017 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

  РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав

  На  шестнадесети юни,  две хиляди и  седемнадесета   година

  В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова                 

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №104  по описа за   2017  година.

 

 

       Съдът е сезиран с искова молба от “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Лозенец”, бул.“***********“№*, ЕКСПО 2000, представлявано от Ц. К. П. – изпълнителен директор, и  М. Т. П. – прокурист, действащи чрез процесуален представител  Д.И.И.- юрисконсулт, срещу Т.С.К.,ЕГН-********** ***, с обективно съединени установителни искове при условията на кумулативност на осн. чл.124 във вр. с чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, както и с евентуален осъдителен иск с материалноправна квалификация чл.430 ТЗ във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с чл.86 и чл.92,ал.1 ЗЗД.

В подадената искова молба, процесуалния представител на ищцовото дружество твърди, че в законоустановения срок и на основание чл.415, ал.1 от ГПК предявява установителен иск относно вземания в общ размер от 10 859.84 лева (десет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки), от които: изискуема главница в размер от 9 780.50 лева (девет хиляди седемстотин и осемдесет лева и петдесет стотинки/, просрочена редовна лихва в размер 875.78 лева (осемстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки), начислена за периода от 05.03.2015 г. до 16.03.2016 г. включително; просрочена наказателна лихва 203.56 лева (двеста и три лева и петдесет и шест стотинки), начислена за периода от 05.04.2015 г. до 31.03.2016 г. включително; заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2016г. до окончателното и изплащане.

Твърди се в исковата молба, че била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Направено било възражение от длъжника Т.С.К. в заповедното производство, в срока по чл.414, ал.2 ГПК, а едномесечният срок по чл.422, ал.1 от ГПК, в който трябвало да се предяви настоящият иск, започвал да тече след надлежното им уведомяване за подаденото възражение. За подаденото от ответника възражение по чл.414 от ГПК, ищецът бил  уведомен на 16.12.2016г., след като получили съобщение по ч.гр.д. № 18438/ 2016 по описа на СРС, с приложено към него Разпореждане от 02.12.2016г. на съда, с които им се указва, че с оглед на постъпило възражение по чл.414, ал.2 от длъжника могат да предявят иск за установяване на вземането си.

Твърди се в исковата молба, че с Договор за потребителки кредит № 1501140905490530 от 16.01.2015 г., "Райфайзенбанк (България)" ЕАД ("Банката") отпуснала на кредитополучателя П. Г. Д. , кредит в размер на 9 886.73 лв. (девет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки). Солидарен длъжник при условията на чл. 121 и следващите от ЗЗД бил Т.С.К.. Кредитът бил напълно усвоен на 16.01.2015 г. Съгласно чл. 1. от Договора, кредитът бил отпуснат за потребителски нужди с краен срок за погасяване 05.12.2020г. В чл. 4.1. от Договора страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит- редовна лихва. Съгласно цитираната договорна разпоредба, за първите 12 (дванадесет) месеца кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 9,5% (девет цяло и петдесет стотни процента); след изтичане на горепосочения срок, се дължи годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 8.280 (осем цяло двеста и осемдесет хилядни) пункта надбавка. Редовната лихва се начислявала върху усвоената и непогасена главница на годишна база. Съгласно чл. 5.2. от Договора, кредитът следвал да бъде погасен на 70 (седемдесет) анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 05-то число на съответния месец, платими от 05.03.2015 г. до 05.12.2020 г. Твърди се в исковата молба, че впоследствие ответниците изпаднали в забава - противоправно закъснение, за което се отговаря. Длъжникът изпадна в забава по отношение на периодичните платежи, което се явявало неизпълнение на договора, тъй като на датите на падеж от 05.04.2015 г. до 05.03.2016 г. кредитополучателят/солидарният длъжник не заплати/ли дължимите месечни анюитетни вноски (включващи главница и лихва) към банката в необходимия размер, което представлява случай на неизпълнение по Договора за кредит на основание чл. 8.1 от Договора. При настъпване на случай на неизпълнение и във връзка с чл. 9.2 от Договора за кредит, банката упражнила правото си да направи изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит (всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита). До кредитополучателя и солидарния длъжник са изпратени писма с ИЗХ-001-21950, изх.№ ИЗХ-001-21951 и изх.№ ИЗХ-001-21952, с които им е обявена предсрочната изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по Договор за кредит от 16.01.2015. Видно от приложените обратни разписки, писмата, адресирани до кредитополучателя П. Д. , са изпратени на постоянен и настоящ адрес, са се върнали с отбелязване „непотърсени". Съгласно приетото от ОСТГК на ВКС Тълкувателно решение, предсрочната изискуемост настъпвала с достигането до длъжника-кредитополучател на волеизявлението на Банката. Видно от приложените обратни разписки посочените писма са достигнали до адресите на длъжника (кредитополучател), посочен в Договора за кредит, с което съгласно чл.12.8. от Договора, се счита за получено.

Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи законна лихва от деня на забавата. Съгласно изложеното в исковата молба,  предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена на 17.03.2016 г. Банката предприела действия за принудителното събиране на вземанията си - подала (на 01.04.2016г.) в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П. Г. Д.  и Т.С.К..

Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме от правна страна, че в предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като приеме, че от всички събрани по делото доказателства следва, че са налице предпоставките за успешното провеждане и уважаване на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Моли се съдът да установи спрямо ответника Т.С.К., съществуването и изискуемостта на вземанията на банката, произтичащи от Договор за потребителки кредит № 1501140905490530 от 16.01.2015 г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №1 8438/2016 г. на СРС, а именно:  изискуема главница в размер от 9 780.50 лева (девет хиляди седемстотин и осемдесет лева и петдесет стотинки; просрочена редовна лихва в размер 875.78 лева (осемстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки), начислена за периода от 05.03.2015 г. до 16.03.2016 г. включително;  просрочена наказателна лихва 203.56 лева (двеста и три лева и петдесет и шест стотинки), начислена за периода от 05.04.2015 г. до 31.03.2016 г. включително; заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2016 г. до окончателното и изплащане.

При условията на евентуалност - в случай че установителният иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен (т. 1), поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, се моли да бъде осъден  ответникът да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ следните суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за потребителски кредит от 16.01.2015 г., а именно: предсрочно изискуема главница в размер на 8 437.26 лева (осем хиляди четиристотин тридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки), възнаградителна лихва в размер на 875.78 лева (осемстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки), начислена за периода от 05.03.2015 г. до 16.03.2016 г. включително, наказателна лихва в размер на 203.56 лева (двеста и три лева и петдесет и шест стотинки), начислена за периода от 05.04.2015 г. до 31.03.2016 г. включително), ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане. Твърди се, че исковата молба служи като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпада в забава. Твърди се, че исковата молба имала характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията  за главницата.

Претендират се всички направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 850.00 лева (осемстотин и петдесет лева), на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита предявения иск за неоснователен и недоказан.Оспорва се иска както по основание, така и по размер. Оспорват се също дължимостта на сумите.

Твърди се в отговор на исковата молба, че към момента на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК, вземането не е било изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Банката не е уведомила изрично ответника, че кредитът е станал предсрочно изискуем поради неплащане на вноски в момент, предхождащ подаването на Заявлението по чл. 417 от ГПК. В този смисъл е т. 18 от TP № 4/201 Зг. от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК. Оспорва се твърдението, че на ответника е връчено Уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорвам също процедурата по връчване на приложеното към исковата молба Уведомление. Видно от обратната разписка, не ставало ясно какъв документ е изпратен до ответника, респ. получен от него. Нещо повече, не са отразени нито трите имена на връчителя, нито неговата длъжност, съобразно изискванията на закона.

Твърди се в отговор на исковата молба, че твърдението за връчване на Уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуеми е в противоречие с посочената в Заявлението по чл. 410 от ГПК дата на предсрочната изискуемост. Така, в заявлението е описана дата 17.03.2016г. за осчетоводяване на предсрочната изискуемост. Датата на настъпване и осчетоводяване на предсрочната изискуемост следва да е идентична. Предвид, че датата 17.03.2016г. е посочена именно от банката в заявлението по чл. 410 от ГПК, следва да се приеме, че именно тази дата е датата на предсрочната изискуемост на кредита. В този случай, дори и да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен, което се оспорва, то уведомяването е в момент, предхождащ предсрочната изискуемост, което е недопустимо. Така, отново е налице липса на надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост с дата 17.03.2016г., както и липса на надлежно уведомяване, при това преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Твърди се в отговор на исковата молба, че по същите съображения е неоснователен и недоказан и предявения при условията на евентуалност иск, още повече, че е недопустимо, с ИМ да се обявява предсрочна изискуемост на кредита, предвид посоченото TP, както и константната съдебна практика. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Предвид гореизложеното, ответникът моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Претендират се направените по делото разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания

           Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

 

 

            Видно от приложения по делото копие на договор за потребителски кредит № 1501140905490530 от 16.01.2015г., "Райфайзенбанк (България)" ЕАД отпуснала на кредитополучателя П. Г. Д. , кредит в размер на 9 886.73 лв. (девет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки). Солидарен длъжник при условията на чл. 121 и следващите от ЗЗД бил Т.С.К.. Кредитът бил напълно усвоен на 16.01.2015 г. Съгласно чл. 1. от Договора, кредитът бил отпуснат за потребителски нужди с краен срок за погасяване 05.12.2020г. Съгласно чл. 5.2. от Договора, кредитът следвал да бъде погасен на 70 (седемдесет) анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 05-то число на съответния месец, платими от 05.03.2015 г. до 05.12.2020г. На датите на падеж от 05.04.2015г. до 05.03.2016г. кредитополучателят и солидарният длъжник не заплатили дължимите месечни анюитетни вноски (включващи главница и лихва) към банката в необходимия размер, което представлява случай на неизпълнение по Договора за кредит на основание чл. 8.1 от Договора.

           Видно от приложените по делото писма с ИЗХ-001-21950, изх.№ ИЗХ-001-21951 и изх.№ ИЗХ-001-21952, ищецът предприел действия по  упражняване правото си да направи изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит (всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита). До кредитополучателя и солидарния длъжник били изпратени посочените писма с ИЗХ-001-21950, изх.№ ИЗХ-001-21951 и изх.№ ИЗХ-001-21952, с които се целяло да им бъде обявена предсрочната изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по Договор за кредит от 16.01.2015. Видно от приложените обратни разписки, писмата, адресирани до кредитополучателя П. Д. , са били изпратени на постоянен и настоящ адрес на Долев, но са се върнали с отбелязване „непотърсени".  Адресираното до ответника К. писмо изх.№ ИЗХ-001-21952 е било получено лично от К. на 26.02.2016г.

            Видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №18438/2016г. по описа на СРС, ищцовото дружество е  подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано цитираното  частно гражданско дело. Била е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение  по реда на чл.410 ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от ответника К. в законоустановения срок , поради което за ищцовото дружество се явил правен интерес от завеждането на настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК. За подаденото от ответника възражение по чл.414 от ГПК, ищецът бил  уведомен на 16.12.2016г., след като получил съобщение по ч.гр.д. № 18438/ 2016 по описа на СРС, с приложено към него Разпореждане от 02.12.2016г. на съда, с които  се указвало на банката, че с оглед на постъпило възражение по чл.414, ал.2 от длъжника К., могат да предявят иск за установяване на вземането си.

          По делото е била допусната, изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението по която, съгласно  договор за потребителски кредит № 1501140905490530 от 16.01.2015г., на Долев е бил отпуснат кредит в размер на 9 886.73 лв. Ответникът е следвало да погаси дълга на 70 равни месечни вноски, като първото плащане е следвало да бъде извършено на 05.03.2015г., а последното на 05.12.2020г. Кредитът в размер на 9 886.73 лв. Е бил преведен по сметка на Долев на 16.01.2015г. Долев е извършил едно плащане на 24.03.2015г., с което е погасил просрочената лихва и главница с падеж 05.03.2015г. След тази дата няма извършени плащания. В експертното заключение са посочени подробно размера на непогасените задълженияна длъжника по договора за кредит, в случай на предсрочна изискуемост на непадежиралите задължения , настъпила с датата на връчване на исковата молба- 10.01.2017г.

       По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на фактическата обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение на предявените установителни  искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 432 от ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД :

Предявените искове са допустими, тъй като са подадени в срок вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и имат за предмет вземанията, посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.

            Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него или обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем; размера на претендираното обезщетение за забава – главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

Между страните по делото не е спорно, а и от приложените от ищеца като доказателства документи се установява, че въз основа на  договор за потребителски кредит № 1501140905490530 от 16.01.2015г., "Райфайзенбанк (България)" ЕАД отпуснала на кредитополучателя П. Г. Д. , кредит в размер на 9 886.73 лв. (девет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки). Солидарен длъжник при условията на чл. 121 и следващите от ЗЗД бил Т.С.К.. Кредитът бил напълно усвоен на 16.01.2015 г. Съгласно чл. 1. от Договора, кредитът бил отпуснат за потребителски нужди с краен срок за погасяване 05.12.2020г. В него е посочено основанието му и лицето, на което ще бъде преведена сумата. Не се спори за реалното й усвояване. Като единствено възражение с отговора на исковата молба, ответникът е въвел твърдение за липса на обявена по съответния ред предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора.

С т. 18 на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост  на вземане, произтичащо от банков кредит, представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. По делото не се спори относно липсата на плащане на дължимите вноски, т.е по обективния факт на неплащането. Установява се също по безспорен начин /видно от приложените по делото писма с ИЗХ-001-21950, изх.№ ИЗХ-001-21951 и изх.№ ИЗХ-001-21952/, че ищецът е  предприел действия по  упражняване правото си да направи изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит (всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита). До кредитополучателя и солидарния длъжник били изпратени писма с ИЗХ-001-21950, изх.№ ИЗХ-001-21951 и изх.№ ИЗХ-001-21952, с които се целяло да им бъде обявена предсрочната изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по Договор за кредит от 16.01.2015.

         По отношение на адресираното до ответника К. /солидарния длъжник/ писмо изх.№ ИЗХ-001-21952 от 23.02.2016г.- видно от материалите по делото, същото е било връчено по надлежния ред лично  на ответника К. на 26.02.2016г. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника,че не ставало ясно какъв документ бил изпратен до ответника. Видно от приложеното известие за доставяне , в последното е посочен изрично изходящия номер на връченото на К. писмо. Ответникът се е подписал лично като получател на този документ, който му е бил връчен по надлежния за това ред от съответния служител, който също се е подписал на известието за доставяне, поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. При установената фактология възниква въпросът може ли при уведомяване на солидарния длъжник, че банката е упражнила правото си да се позове на предсрочна изискуемост на кредита, да се счита, че са спазени условията на закона, независимо дали самият кредитополучател  е получил покана в тази връзка. Отговорът на така поставеното питане следва да бъде отрицателен.  Съгласно установената съдебна практика, правото на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита се упражнява с изпращане на писмо до длъжника и не е обусловено от уведомяване и изпращане на покана до поръчителите (в този смисъл Определение № 555-2009 г. по ч.т.д. № 505-09- II т. о.).  Логично е именно до длъжника по договора да се отправи изявлението на кредитодателя. Това е така, защото точно той е страна по правоотношението, породено от кредитната сделка, и съответно уреждането на параметрите на същата следва да става между заемател и заемополучател. Поръчителят е субект на допълнително правоотношение, което има акцесорен характер и чието битие е детерминирано в принципен аспект от отговорността на главния длъжник (по аргумент от чл. 139, изр. 2 ЗЗД).

         В контекста на гореизложеното може да бъде направен изводът, че за да се прецени дали банката надлежно е упражнила правото си кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем, трябва да се изследва въпросът дали на кредитополучателят Долев е било връчено по надлежния ред писмо, от което да е видно волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем.

            По отношение на адресираните до кредитополучателя П. Г. Д.  писма с ИЗХ-001-21950 и изх.№ ИЗХ-001-21951- По делото е установено, че банката е изпратила до длъжника чрез писма с обратна разписка съобщения, съдържащи ясно и недвусмислено изявление за обявяване на предсрочна изискуемост.  Съдът приема, че редовно е всяко връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в 37 - 49 от ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги. (В този смисъл Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г.; Решение № 229 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 956/2012г.).  Видно от материалите по делото, писмата са били изпратени до кредитополучателя Долев на постоянния и настоящия му адрес, съгласно извършената справка. Същите адреси са били посочени от кредитополучателя и при сключването на процесния договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 63 ЗЗД всяка от страните по едно гражданско правоотношение трябва за изпълнява задълженията си точно и добросъвестно и да не пречи на другата страна да изпълнява своите задължения. В случая, страните по процесния договор са уговорили съобразно чл.6,т.2-4 ясно и недвусмислено, че кредитополучателят следва писмено да информира банката за настъпилите промени в неговото гражданство, жителство, адрес и др. При неизпълнение на това задължение, изпратеното от страна на банката уведомление до първоначално посочения в договора  адрес, се счита за редовно направено,т.е  изпращането на съобщение до посочените от кредитополучателя в договора адреси следва да се счита за узнато от насрещната страна волеизявление, независимо дали го е получила или не. Срещу тази клауза не са наведени възражения за недействителност, като същата не противоречи на императивна правна норма. Когато едната от страните не пребивава на посочения от нея (в договора) адрес и не е уведомила съконтрахента си за актуалният си адрес, тя сама се е поставила в невъзможност да узнае за волеизявленията на другата страна, направени по договора. Последиците на неизпълнението на това договорно задължение попадат в хипотезата на чл. 95 от ЗЗД, като върху неизправната страна преминава рискът от невъзможността й да узнае за волеизявлението на другата страна - чл. 96 ЗЗД. Следователно, при установяване (както е в случая), че едната от страните по договора не пребивава на посоченият от нея адрес, принципно закона допуска да се приеме фикцията, че волеизявлението е достигнало до нея.

 Според Решение по чл. 290 ГПК с № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., което препраща към Решение на Съда на ЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай. Разгледаният с горецитираното решение на ВКС казус е изцяло тъждествен с настоящия, като в него по идентичен начин представеното по делото писмо с обратна разписка е върнато с отметка "пратката не е потърсена от получателя". Направените отбелязвания по кореспондентската пратка не са оспорени, както от страните в настоящото производство, така и от длъжника, който не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Адресът на връчване са посочените в договора за кредит адреси. При предприетия начин на уведомление, фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от страна на получателя, но в конкретния случай кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Моментът на предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи към момента, в който последното изпратено до кредитополучателя писмо е постъпило в банката- 17.03.2017г.,т.е предсрочната изискуемост на всички вземания на банката по договора за кредит е осчетоводена на 17.03.2017г.

Предвид изложените доводи, съдът приема, че страните са били обвързани от валидно договорно правоотношение, по което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е обявена  предсрочна изискуемост на цялото вземане. Претенциите на ищеца  са установени по размер от приетите по делото доказателства, вкл. изготвеното заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. При така изложените доводи, иска за главницата следва да бъде уважен изцяло, както и акцесорните искове за договорна (възнаградителна) лихва и наказателна лихва.

 Предвид уважаването на главния иск не следва да се разглежда предявения в условието на евентуалност осъдителен иск с материалноправна квалификация чл.430 ТЗ във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с чл.86 и чл.92,ал.1 ЗЗД.

На основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване са в общ размер от 1124,02 лева /държавна такса в размер на 274.02лв. и заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 850.00лв.. Следва да му се присъдят и разноските във заповедното производство на обща стойност 818.20лв. /217.20 лв. – държавна такса и 601.00лв.- юрисконсулстко възнаграждение/

 

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т.С.К.,ЕГН-********** ***, на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че същият дължи на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Лозенец”, бул.“***********“№*, ЕКСПО 2000, представлявано от Ц. К. П. – изпълнителен директор, и  М. Т. П. – прокурист, действащи чрез процесуален представител  Д.И.И.- юрисконсулт , паричното вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит № 1501140905490530 от 16.01.2015г., за което по  частно гражданско дело №18438/2016г. по описа на СРС е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумите от:  9780.50 лв. /девет хиляди седемстотин и осемдесет лева и петдесет стотинки/- изискуема главница; 875.78 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/ - просрочена редовна лихва , начислена за периода от 05.03.2015г. до 16.03.2016г. включително; 203.56 лв. /двеста и три лева и петдесет и шест стотинки/- просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 05.04.2015г. до 31.03.2016г. включително, ведно със законна лихва върху главницата , считано от 01.04.2016г./ датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното й изплащане

            ОСЪЖДА Т.С.К.,ЕГН-********** ***, да заплати на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Лозенец”, бул.“***********“№*, ЕКСПО 2000, представлявано от Ц. К. П. – изпълнителен директор, и  М. Т. П. – прокурист, действащи чрез процесуален представител  Д.И.И.- юрисконсулт,  сумата от 1124,02 лева /хиляда сто двадесет и четири лева и две стотинки/, представляващи разноски по настоящото дело; както и сумата от 818.20лв. /осемстотин и осемнадесет лева и двадесет стотинки/ -  разноски по частно гражданско дело №18438/2016г. по описа на СРС

Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ОС- Пазарджик.

        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: