Решение по дело №1631/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 417
Дата: 7 ноември 2018 г. (в сила от 23 ноември 2018 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20181630201631
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

№ 417 / 7.11.2018 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Монтана,  07.11.2018г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                             Председател: К. Семов

       

При секретаря….Николинка А.………и в присъствието на  прокурор…М. Г..….., като разгледа докладвано от съдия  Семов  АНД  № 1631 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл.375 и сл. НПК.

         Постъпило е от Районна прокуратура - Монтана постановление, съдържащо обвинение спрямо обв.К.А.К. с посочен адрес xxx за извършено  престъпление по чл.296, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

          В съдебно заседание представителя на РП Монтана излага доводи за приложение на чл.78а от НК по отношение на обв.К. поддържайки обвинението.

         Обв.К. разбира обвинението, съзнава го, дава обяснения, единственото му желание е да вижда детето си въпреки ограничителната заповед.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:

Св.З. И. Н. и обв.К.А.К. живели в условията на фактическо съпружеско съжителство. По време на съвместното им съжителство на 16.08.2017г. се родила дъщеря им Б. К. А.. Отношенията между З. Н. и обв.К.К. се влошили поради отравяните от него обиди и осъществявано физическо насилие спрямо св.З. Н.. Затова тя била настанена в Комплекс за социални и здравни услуги „Свети Мина“ в гр.Монтана, Звено „Майка и бебе“. Завела дело по Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/. Районен съд - Монтана по гр.д. № 3975/2017г.се произнесъл с решение № 355/01.06.2018г. с което признал за установено по отношение на К.А.К., че е извършил акт на домашно насилие на 08.11.2017г. спрямо св.З. И. Н., изразяващо се във физическо и психическо такова, чрез нанасяне на шамар, обиди и заплахи над св.З. И. Н.. Съдът задължил обв.К.А.К. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св.З. И. Н. с настоящо пребиваване в гр.Монтана, ул.,, xxxx  -р. С.“ № 46, Звено „Майка и бебе“. Забранил на обв.К.А.К. да приближава св.З. И. Н. и детето Б. К. А. на по-малко от 50 метра, както и да приближава жилището в гр.Монтана, ул. „И. В.“ № 4, сградата, в която пребивават в момента на постановяване на решението, гр. Монтана, ул.,, xxxx  -р. С.“ № 46, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същото разстояние, за срок от 18 месеца, считано от 01.06.2018г. Препис от решението и Заповед за защита били издадени и връчени още същия ден на обв.К.А.К. и на св.З. И. Н..

На 03.06.2018г. около 11:50 часа св.З. И. Н. и св.Д. А. М. – по това време - социален работник в звено „Майка и бебе“ разхождали с количката детето Б. в парк ,,Монтанезиум“. Те седнали на една пейка срещу заведение ,,Езерото“. Макар да бил уведомен за наличието на Заповед по чл.15, ал.2 от ЗЗДН обв.К.К. изведнъж се приближил до тях и казал на св.З. Н., че знае, че нарушава заповедта за защита, но желае да види детето. Подал на св.З. Н. банкнота от 10 лева и казал да купи нещо на детето. Св.З. Н. отказала да вземе парите. Това подразнило обв.К.К., той сложил банкнотата в детската ръка. Детето стиснало парите. Обв.К.К. тръгнал да се отдалечава отправяйки обиди и заплахи към св.З. Н., че ще й вземе детето, защото имал финансови възможности, че тя била никоя. Св.З. Н. седяла на пейката и си мълчала. След около пет минути обв.К.К. отново се върнал и продължил да вика по св.З. Н., че е уличница, проститутка, че щял да вземе детето и да я пребие. Като видели да се връща към тях социалният работник св.Д. М. и св.З. Н. станали и тръгнали да се прибират към звено „Майка и бебе“. Звъннали на телефон 112, но тъй като обв.К.К. си продължил, сигналът не бил посетен от служители на полицията. След като се прибрали в Звено „Майка и бебе“ привечер около 18:50 часа отново седели навън - в двора на комплекса, където св.З. Н. била настанена. Тогава обв.К.К. отново дошъл, застанал до оградата и ги гледал. Св.З. Н. и социалният работник св.Д. М. се прибрали вътре. Този път обв.К.К. не изрекъл никакви думи към тях, само стоял до оградата и поклащал заканително глава.

         Като се има предвид горното съдът намира, че обв.К.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.296, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от  НК:

         - на 03.06.2018г. при условията на продължавано престъпление в гр.Монтана не изпълнил заповед за защита /по чл.15 от Закона за защита от

домашното насилие/, издадена на 01.06.2018 г. въз основа на решение № 355/01.06.2018 г. по гр.д. № 3975/2017 г. по описа на РС - Монтана, с която му се забранява да се приближава З. И. Н. и детето Б. К. А. на по малко от 50 метра, както и да

приближава жилището в гр.Монтана, ул.„И. В.“ № 4, сградата в която пребивават в момента на постановяване на решението с адрес xxx,, xxxx  -р. С.“ № 46, местоработата и местата и за социални контакти и отдих на същото разстояние, за срок от 18 месеца, считано от 01.06.2018г. както следва: около 11:50 часа в парк ,,Монтанезиум“ доближил на по - малко от 50 метра З. И. Н. и Б. К. К. и около 18:50 ч. на същата дата доближил на по-малко от 50 метра сградата в която пребивават в момента на деянието гр.Монтана, ул. ,, xxxx  -р. С.“ № 46.

От субективна страна обв.К. е проявил пряк умисъл – съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Причините да извърши деянието се свеждат до посочените от обв.К. – желание да вижда и има контакти с детето си.

Страните по същество не спорят относно изложената по–горе фактическа обстановка, за това и съдът не ще я обсъжда в детайли. Обясненията на К. са житейски разбираеми, но не изключват вината му, тъй като другите доказателства по делото я доказват. Анализът на събраните доказателства водят до извода, че по несъмнен начин обв.К. е осъществил състава на престъплението по чл.296, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. С поведението осъществено на 03.06.2018г. в 11:50 часа и в 18:50 часа е налице не изпълнение на издадена заповед за защита по ЗЗДН.

Имайки предвид изложеното и при това тълкуване на закона, съдът признава за ВИНОВЕН обв.К. за извършеното деяние по чл.296, ал.1 вр. с от НК, като намира, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” НК –  следва да бъде ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000 лева. В особената част на НК за престъплението по чл.296, ал.1 от НК са предвидени алтернативно следните наказания -  лишаване от свобода до три години или глоба до 5 /пет/ хиляди лева, обв.К. е пълнолетен и неосъждан, досега по отношение на същия не е прилагано и освобождаване от наказателна отговорност, а имуществени вреди от престъплението не са причинени защото същото не предвижда настъпване на вредоносен резултат като формално престъпление по смисъла на НК. Процесният случай, не на последно място, не попада в хипотезите изброени в чл.78а, ал.7 от НК. Съгласно ТР № 2/21.10.2010г. на ВКС по т.д. 2/2010г. на ОСНК – „Ограничението по чл.78а, ал.7 НК (предишна редакция на ал.6, ДВ, бр.75/2006г., в сила от 13.10.2006г.), "... както и при множество престъпления", не се отнася за продължаваните престъпления, поради което институтът за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим за извършените след 13.10.2006г. престъпления при условията на чл.26 НК, когато са налице и останалите предпоставки, предвидени в закона.

При определяне размера на глобата съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН и чл.78а, ал.1 НК /в редакцията след изм. с ДВ, бр.26/06.04.2010г. / вр. с чл.2, ал.1 от НК съдът съобрази, че обв.К.  на практика признава вината си в хода на съдебното производство,  а видно от данните по делото се касае за социално ангажиран мъж, който работи и се грижи за болната си майка, с желание да има контакт с детото си, липсват данни за др. противообществени прояви, поради и което  съдът  наложи  размер на глоба предвиден в чл.78а, ал.1  НК при минимума. Съдът не определи по – голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от обв.К. и другите обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по – голям размер глоба.

         По делото липсват данни за направени деловодни разноски, за да се възлагат в тежест на обв.К.. Последният следва да се осъди да заплати 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по повод на събиране на присъдената като размер глоба.

         При този изход на делото по отношение на обв.К. следва да се отмени взетата в рамките на ДП мярка за неотклонение „Подписка”.

         На основание горното и  чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът

Р  Е  Ш  И:

       

         ПРИЗНАВА обвиняемия К.А.К. – роден на xxxг. в гр.Белоградчик, с посочен настоящ адрес xxx, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,  работи, неосъждан, ЕГН xxxxxxxxxx  за ВИНОВЕН  в това, че на 03.06.2018г. при условията на продължавано престъпление в гр.Монтана не изпълнил заповед за защита /по чл.15 от Закона за защита от

домашното насилие/, издадена на 01.06.2018г. въз основа на решение № 355/01.06.2018г. по гр.д. № 3975/2017г. по описа на РС - Монтана, с която му се забранява да се приближава З. И. Н. и детето Б. К. А. на по малко от 50 метра, както и да

приближава жилището в гр.Монтана, ул.„И. В.“ № 4, сградата в която пребивават в момента на постановяване на решението с адрес xxx,, xxxx  -р. С.“ № 46, местоработата и местата и за социални контакти и отдих на същото разстояние, за срок от 18 месеца, считано от 01.06.2018г. както следва: около 11:50 часа в парк ,,Монтанезиум“ доближил на по - малко от 50 метра З. И. Н. и Б. К. К. и около 18:50 ч. на същата дата доближил на по-малко от 50 метра сградата в която пребивават в момента на деянието гр.Монтана, ул.,, xxxx  -р. С.“ № 46 – престъпление по чл.296, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

На основание чл.296, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.78а, ал.1, б. ”а” – б. ”в” вр. с чл.2, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА обвиняемия К.А.К. от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО  НАКАЗАНИЕ  -  ГЛОБА  в  размер на  1000   /хиляда/ лева, която следва да се заплати от обв.К. по сметка на републиканския бюджет.

ОСЪЖДА обвиняемия К.А.К. със снета по–горе самоличност да заплати по сметка на РС - Монтана сумата - 5 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на наложеното административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.

ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „Подписка” спрямо обв.К.А.К..

Решението може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд – Монтана в 15/ петнадесет/ дневен срок, считано от 08.11.2018г.

                                                       

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: