РЕШЕНИЕ
№ 1079
гр. Бургас, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20242120101161 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на М. С. Д., ЕГН ********** с
адрес: гр. Б., ***, чрез адвокат Н. И., съдебен адрес за призоваване и съобщения: адв. Н. И. -
гр. Б., ***, срещу „СТАРТ 3-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В.Т., представлявано от управителя Д.А.Д., с която иска от съда да признае
уволнението й, извършено със заповед № 2006 от 22.12.2023г. за незаконно и да го отмени и
да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 603,57 лева за периода
22.12.2023г. - 12.02.2024г., през което същата е била без работа поради незаконосъобразното
уволнение. Претендира разноски.
Ищцата сочи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което
е било прекратено със заповед № 2006 от 22.12.2023г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, като
в текстовата част било записано по взаимно съгласие. Счита, че уволнението е извършено
незаконосъобразно поради допуснатото противоречие.
Сочи се, че по силата на безсрочен трудов договор със срок за изпитване № 3671
от 20.11.2023г., считано от 20.11.2023г. е заемала длъжността „***”, с код по Национален
класификатор на професиите и длъжностите ********, при работодателя „СТАРТ 3-2017“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., представлявано от
управителя Д.А.Д.. Мястото й на работа било в магазин - ***, находящ се в ***. Според
уговореното в трудовия договор същият бил сключен със срок за изпитване в полза на
работодателя - 6 месеца (изтичащи на 22.05.2024г.) на основание чл. 70, ал. 1 КТ. Съгласно
т. 3. от трудовия договор основното месечно трудово възнаграждение било определено в
размер на 390 лева при 4 часа непълно работно време и се изплащало до 10-то число на
месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
На 22.12.2023г. ищцата била приета по спешност в болница и хоспитализирана
до 03.01.2024 г. След настаняването й в болница УМБАЛ „Д. М.“ ищцата уведомила
1
работодателя си за временната си неработоспособност. Издаден бил болничен лист за общо
42 дни, считано от 22.12.2023 г., в които били включени и болничния престой.
След излизането й от болницата на 03.01.2024 г. ищцата посетила офиса на
работодателя си, където й била връчена Заповед № 2006/22.12.2023г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение. В същата било записано, че е издадена на основание чл. 71,
ал. 1 КТ, но в текстовата й част било записано, че трудовото правоотношение се прекратява
„по взаимно съгласие“. Оспорва трудовото правоотношение да е прекратено по взаимно
съгласие.
Счита, че противно на записаното в заповедта, подписан екземпляр от същата е
обективно невъзможно да е бил връчен на ищцата на 22.12.2023г., тъй като видно от
приложената епикриза същата е изписана от болницата на 02.01.2024г.
Моли съда да уважи предявените искове, като й присъди разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество - работодател е депозирало отговор
на исковата молба, в който оспорва исковете. Потвърждава, че трудовото правоотношение е
със срок за изпитване, като срокът на изпитване, посочен в трудовия договор, уреден в полза
на работодателя е шест месеца. Трудово правоотношение е прекратено с оспорената от
ищцата заповед №2006/22.12.2023г., издадена на основание чл.71, ал.1 от КТ от Управителя
на „Старт 3-2017“ ЕООД на 22.12.2023г., т.е. до изтичане на уговорения 6 месечен
изпитателен срок, който следва да изтече на 22.06.2023г. В заповедта ясно и недвусмислено
е посочено, на основание коя разпоредба от Кодекса на труда се прекратява трудовото
правоотношение, а именно чл.71, ал.1 от КТ. Посочения в заповедта текст „по взаимно
съгласие“ е допусната техническа грешка, която не променя основанието за прекратяване на
трудовия договор на служителя, който по това време е бил в изпитателен срок. Този срок не
се прекъсва от факта, че служителя е бил в отпуск по болест. Датата на връчване на
заповедта също не е относима към настоящия спор, тъй като законово право на работодателя
е да освободи служителя в срока на изпитване във всеки един момент, докато трае този срок
без предизвестие, без да посочва конкретни мотиви в заповедта за прекратяване и без да е
необходимо съгласието на служителя. С подписването на трудовия договор от страна на
служителя се приема, че същия е наясно със съдържанието му, както и с клаузата съдържаща
срок на изпитване и по този начин в уговорения изпитателен срок не може да се приемат за
„процесуална изненада“ предприетите действия на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение. В Уведомлението по чл.62, ал.3, подадено в системата на НАП
за прекратяване на трудовия договор на М. Д., като основание за прекратяване на трудовия
договор също е посочено на основание чл.71, ал.1 от КТ, което за пореден път доказва
волята му като работодател да се възползва от законово признатото право да прекрати
трудовия договор на служител в изпитателния срок. С тези мотиви счита исковете за
неоснователни и моли за отхвърлянето им.
Правната квалификация на предявените обективно съединени искове е чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от данните по делото, ищцата е работила в ответното дружество, като е
заемала длъжност „***” код по НКПД: ********, с място на работа – Магазин-*** в ***.
Трудовият договор е бил сключен на 20.11.2023г. за неопределено време със шестмесечен
срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, при 4 часа непълно работно време и
основно месечно възнаграждение в размер на 390 лева.
Със Заповед № 2006/22.12.2023г. на управителя на дружеството - ответник е
2
прекратено трудовото правоотношение на ищцата. В същата е посочено, че то се прекратява
на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 22.12.2023г. Посочената в заповедта причина за
прекратяване на трудовия договор е по взаимно съгласие. Заповедта носи подписа на
работника. В същата се съдържа и изявление, че екземпляр от нея е връчен на ищцата на
22.12.2023г., последвано от изявление за получена 1 брой трудова книжка на същата дата
22.12.2023г. - саморъчно изписана и подписана за работника.
Спорен по делото е въпросът за основанието на което е прекратено трудовото
правоотношение.
В Решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г. о., ГК е
прието, че обосновката на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение в
заповедта, а не посочената правна квалификация определят основанието за уволнение и при
противоречие между тях, съдът взема предвид именно изложението на фактите. С оглед
даденото правно разрешение при наличието на вписана в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение правна квалификация, която не отговаря на обективираната в
заповедта причина за прекратяването, следва да се приеме, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено по взаимно съгласие, тъй като това е отразената в заповедта
обосновка на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Макар да е имал
право да прекрати трудовото правоотношение във всеки един момент от срока на изпитване,
в настоящото производство съдът не може да замества отразеното основание в акта, с който
е извършено уволнението с друго, на което работодателят е следвало или е искал да
прекрати трудовото правоотношение /така в цитираното съдебно решение/.
В процеса по обжалване на незаконното уволнение работодателят, като титуляр
на правото да уволни работника, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил това
право. Уволнението е законосъобразно тогава, когато при неговото извършване са
осъществени всички от елементите на фактическия състав на залегнало в закона материално
- правно основание за уволнение и е спазена законно регламентираната процедура. В
конкретния случай ответното дружество не ангажира доказателства за спазване на
процедурата по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно да е отправил писмено предложение до
работника, което да е било прието в предвидения 7-дневен срок. Законосъобразното
прекратяване на трудовия договор на основание посочената разпоредба изисква насрещни
съвпадащи писмени волеизявления на страните, съдържащи ясната им, категорична и
безусловна воля за прекратяване на обвързващото ги правоотношение по взаимно съгласие.
В настоящия случай не само не са ангажирани доказателства за наличие на
писмено волеизявление на М. С. Д. за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие на страните, но не се и твърди, че такова е изявено писмено от ищцата.
Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени
волеизявления за прекратяване на трудовия договор. Волеизявленията на страните се правят
в писмена форма и тя е необходима за тяхната действителност. За пълнота следва да се
отбележи също, че не може да се приеме, че с подписването от работника на заповедта за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, т.1 от КТ фактическият състав на
тази разпоредба е осъществен. Подписът на работника под заповедта удостоверява
единствено получаването й, а не е израз на воля за прекратяване на трудовия договор.
Писменото волеизявление трябва да е изявено изрично, а не с конклудентни действия,
състоящи се в подписване на заповедта за прекратяване на трудовия договор. Следователно
подписването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.325, т.1 от КТ не е писмено съгласие по смисъла на тази разпоредба. По изложените
съображения твърдението, че уволнението е незаконосъобразно, поради липса на постигнато
съгласие за прекратяване на договора, е основателно. Съдът намира, че трудовото
правоотношение между ищеца и ответника е прекратено незаконосъобразно. Обжалваното
уволнение е незаконно и като такова следва да бъде отменено, което налага уважаване на
3
главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Тук следва да се посочи, че настоящият съдебен състав приема, че заповедта е
достигнала до знанието на работника, на посочената в нея дата 22.12.2023г., носеща подписа
на ищцата, тъй като от представената медицинска документация, в която не се съдържа час
на приемане в лечебното заведение, не може да се направи безсъмнен извод, че в този ден
ищцата не се е явила на работа.
По отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ:
В настоящия случай, за уважаване на претенцията за заплащане на обезщетение
за времето, през което работникът е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, в
тежест на ищцата е да докаже, че вследствие незаконното уволнение същата е останала без
работа, т.е. незаета по трудово правоотношение за сочения период, считано от уволнението,
а именно за времето от 22.12.2023г. - 12.02.2024г. В тази връзка по делото е изискана и
приета справка от регистъра на трудовите договори за ищцата, от която се установява, че за
процесния период от 22.12.2023г. - 12.02.2024г. не е ангажирана по друго трудово
правоотношение. С оглед на горното, съдът намира, че исковата претенция по чл.344, ал.1,
т.3, вр. чл.225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа е доказана по основание.
По отношение размера на дължимото обезщетение, същото следва да се определи
на базата на брутното трудово възнаграждение, получено от работника за месеца,
предхождащ уволнението му, респ. последното получено възнаграждение, съгласно
разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ. От събраните по делото доказателства и заключението
на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира и
възприема, става ясно, че дължимото на ищцата обезщетение за оставането й без работа за
периода от 22.12.2023г. - 12.02.2024г. възлиза на 603,57 лева, поради което предявеният иск
следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцата за
присъждане на направените по делото разноски, поради което на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответника следва да бъде осъден да й заплати сумата от 600 лева. Направеното от
ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно с оглед
обема на извършените процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за настоящото производство в размер на
100 лева, платими по сметка на БРС /50 лева по иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и
50 лева за неоценяемия иск/, както и сумата от 140 лева за извършена съдебно-икономическа
експертиза.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя уволнението, извършено със заповед Заповед
№ 2006 от 22.12.2023г. на управителя на „СТАРТ 3-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В.Т., представлявано от управителя Д.А.Д., с която е
прекратено трудовото правоотношение на М. С. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ***, по
взаимно съгласие и с посочена правна квалификация чл. 71, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „СТАРТ 3-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В.Т., представлявано от управителя Д.А.Д. да заплати на М. С. Д., ЕГН
********** с адрес: гр. Б., ***, сумата от 603,57 лева /шестстотин и три лева и петдесет и
4
седем стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението в периода от 22.12.2023г. - 12.02.2024г., ведно със законната лихва за
забава върху горната сума, считано от датата на подаването на исковата молба – 22.02.2024г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „СТАРТ 3-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В.Т., представлявано от управителя Д.А.Д. да заплати на М. С. Д., ЕГН
********** с адрес: гр. Б., ***, сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА СТАРТ 3-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В.Т., представлявано от управителя Д.А.Д., да заплати по сметка на
Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/ и 140 лева /сто и
четиридесет лева/ разноски за експертиза.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъденото обезщетение за работа.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от 03.06.2024г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Решението, в частта му досежно допускането на предварително изпълнение,
имаща характер на определение по чл. 242, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 244 от ГПК, може да се обжалва от ответника с частна жалба пред Окръжен съд гр.
Бургас в едноседмичен срок от 03.06.2024г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5