Решение по дело №290/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260023
Дата: 19 октомври 2020 г.
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20191820100290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                      

         

 

гр. Елин Пелин, 19.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав.

                                                  

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 290  по описа за 2019 г. на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе  предвид следното:

 

   Предявени са претенции от Р.И.С. със съдебен адрес *** чрез адв. Ц.П. срещу ответника И.И.М. *** Пелин, Софийска област, ул. „45-та“ № 3 с правно основание чл.42, б.„б“ вр. чл.25, ал.1 от Закона за наследството; по чл.30 от Закона за наследството  и по чл.108 от Закона за собствеността. Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че завещателно разпореждане от 05.10.2016 г. извършено от И. М. С. починал на 25.04.2014 г. в полза на ответника И.И.М. е неистински документ и да обяви  неговата нищожност. Алтернативно се моли, ако съдът  уважи предявения иск,  да признае за установено по отношение на И.И.М., че ищцата Р.И.С. е собственик на ¼ ид.ч. от недвижимото имущество, находящо се в с.Л., община Е., С. област, съставляващо поземлен имот, пл. № , парцел, с площ по документи 1195 дка, заедно с построената жилищна сграда с площ от 116 кв.м., второстепенна постройка с площ от 210 кв.м. и сграда с площ от 40 кв.м., както и да осъди И.И.М. да й предаде владението върху съответната идеална част от процесните имоти. Моли се също така, ако съдът отхвърли горесопосочените искове да постанови решение, с което да намали саморъчно универсално  завещателно разпореждане от 05.10.2016 г. извършено от И. М. С. починал на 25.04.2014 г. в полза на ответника И.И.М. и да възстанови полагащата се на ищцата запазена част от наследството на И. М. С., накърнена  от завещателното разпореждане съобразно разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗН и да признае за установено  спрямо ответника, че ищцата е собственик на 5/24 ид.части от недвижимо имущество, находящо се  в с.Л., община Е., С. област, съставляващо поземлен имот, пл. № , парцел .., с площ по документи 1195 дка, заедно с построената жилищна сграда с площ от 116 кв.м., второстепенна постройка с площ от 210 кв.м. и сграда с площ от 40 кв.м., както и да осъди И.И.М. да й предаде владението върху съответната идеална част от процесните имоти. Направено е и искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 150.00  лева месечно, съставляваща наемна цена за лишаването й от ползване на процесните имоти, считано от 22.04.2019 г. – датата на връчване на исковата молба на ответника, до постановяване на настоящото решение.

            С исковата молба се излагат доводи, че  бащата на страните по делото  И. М. С., ЕГН ********** е починал на 25.04.2014 г.. Ответникът М. на 05.10.2016 г. обявил в кантората на нотариус Станимир Аврамов с район на действие РС Елин Пелин  саморъчно завещание оставено за съхранение при нотариуса, за което твърди, че е написано от бащата на страните И. М. С.. Завещанието било вписано в Служба по вписванията Елин Пелин на 05.10.2016 г. под номер…., рег. № ….., Акт том ., акт номер 28. Със завещанието И. М. С. завещава на сина си И.И.М. единственото си недвижимо имущество, находящо се в с.Л., община Е., С. област, съставляващо поземлен имот, пл. № …., парцел .., с площ по документи 1195 дка, заедно с построената жилищна сграда с площ от 116 кв.м., второстепенна постройка с площ от 210 кв.м. и сграда с площ от 40 кв.м.. Ищцата много се изненадала от този факт, тъй като не знаела за съществуването на това саморъчно завещание, а баща й И. С. никога не е споменавал за такова нещо. Когато видяла завещанието, ищцата разбрала, че то не е написано и подписано от И. С., тъй като многократно преди това  била виждала написани от него документи. Това кара ищцата да приеме, че завещанието е неистинско, неавтентично и нищожно по смисъла на чл.42, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН.

 В срока на чл.131 от ГПК ответникът по делото  И.И.М. чрез адв.Д.Б.  депозира отговор на исковата молба, с който  оспорва изцяло същата и моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

 Твърди, че не оспорва обстоятелството, че страните по делото са деца на наследодателя И. М. С., починал към 25.04.2014 г.

Излага фактически твърдения и правни аргументи въз основа на които прави възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответника по смисъла на чл.77 от ЗС, поради наличие на фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, което включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя.

 Алтернативно  прави  и възражение и искане за приспадане от наследството на стойността на извършените от ответника подобрения като „увеличаване на наследството“ по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗН, изразяващо се в стойността на всички извършени от ответника довършителни и други СМР в жилищната сграда, свързани с оформление на фасадата, вътрешните  стени, подове и тавани и външни довършителни работи – мазилки, замазки, теракота в санитарни възли, поставянето на РVС дограма на прозорците на цялата сграда, поставянето на вътрешни интериорни врати и външна входна врата цялостен ремонт на покривната конструкция – подмяна на цялостната конструкция и керемиди и всички дейности по вертикалното оформление на двортото място – оформяне на алеи, чешма и др, ведно с насажденията в него.

Алтернативно е направено искане за задържане на жилищната сграда в процесния поземлен имот и гаража от страна на ответника, в качеството на заветник, в чиято полза е завещано спорното имущество – сънаследник със запазена част от наследството при квота 5/24 ид.ч., при прилагане разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗН относно жилищна сграда, с площ от 116 кв.м., второстепенна постройка с площ от 40 кв.м., построени в поземлен имот с пл. № 492, парцел IХ с площ  по документи 1195 кв.м. при действителна площ от 925 кв.м. В тази връзка не се противопоставя при евентуално допускане на намаление до заявената запазена част в полза на ищцата, същото да бъде извършено и приложено върху отделен поземлен имот – самостоятелен земеделски имот от наследствената маса или др. съгласно уредения императивно начин в нормата на чл.32 и 33 от ЗН.

 Направено е възражение за изтичане на погасителна давност за предявяване на главния иск по чл.30 ал.1 от ЗН, респективно изтичането на общия давностен срок по чл.110 от ЗЗД, за което е настъпила  преклузия  към датата на неговото предявяване, както и алтернативно на това  - неоснователност поради липсата на основен елемент от фактическия състав – приемане на наследството по опис.

       

            Елинпелинският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2  от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

            От представеното удостоверение за наследници изх. № 11/15.02.2019 г. издадено от кметство с.Л., Община Е. е видно, че И.М. С. е починал на 25.04.2014 г. и е оставил като свои наследници по закон страните по делото Р.И.С. и И.И.М. – негови дъщеря и син, както и внуците К.С.М. и К. С. М..

             Видно от саморъчно завещание, на 10.07.2007 г. И.М. С. е завещал  на И.И.М. , негов син  дворно място, находящо се в с.Л., цялото с площ от 1200 кв.м представляващо  парцел …. в кв.58 заедно с построените в него къща, плевня и други стопански постройки.

              Представен е и протокол за обявяване на саморъчно завещание от 05.10.2016 г. изготвен от Станимир Аврамов – нотариус с район на действие района на ЕПРС, в който е отразено, че на 05.10.2016 г. се явил И.И.М. и депозирал молба с искане да бъде обявено оставеното за пазене в нотариалната кантора саморъчно завещание на покойния И. М. С..            

              От справка по лице издадена от Агенция по вписванията – Елин Пелин за периода от 01.01.1992 г. до 22.03.2019 г. на името на И. С. М. се установява, че  с вх. рег. № 2563/05.10.2016 г. И. С. М. е вписан като завещател на поземлен имот пл. № парцел .. с площ 1195 кв.м. в с.Л. заедно с построената жил.сграда с площ от 116 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 210 кв.м. и сграда с площ от 40 кв.м.  в полза на заветник И.И.М..

             От скица №  531/24.04.2019 г. издадена от Община Е., С. област се установява, че имох УПИ ….. кв.58 по плана на с.Л., С. област   е с площ от 982 кв., придаваеми 23 кв.м. и всичко урегулирано 1005 кв.м.

             От представеното по делото нотариално дело № 3/27.07.2007 г. по обявено на 05.10.2016 г. саморъчно завещание на И. М. С. се установява, че същото е инициирано на 27.07.2007 г. по молба  на лицето И. С. М. от с.Л. чрез пълномощника му адв.Манолов с искане да предаде за пазене и съхранение в нотариата саморъчното му завещание, поставено в бял плик, среден формат, без марки и печати, като същото бъде прието за пазене и съхранение  и бъде съставен съответния протокол за това. Към делото е приложен Протокол за приемане на съхранение на саморъчно завещание от 27.07.2007 г. изготвен от нотариус Станимир Аврамов с район на действие Елинпелински районен съд и саморъчно завещание от 10.07.2007 г. изходящо от И. М. С., молба от И.И.М. за обявяване на саморъчно завещание на И. М. С., молба за издаване на препис от обявеното на 05.10.2016 г. саморъчно завещание изходяща от И.И.М., протокол за обявяване на саморъчно завещание от 05.10.2016 г., удостоверение за наследници № 6/16.02.2016 г. издадено от кметство с.Лесново, удостоверение за данъчна оценка от 29.09.2016 г., молба от нотариус Аврамов от 11.10.2016 г. до Служба по вписванията при РС Елин Пелин за вписване на саморъчно завещание  с молител И.И.М. и саморъчно завещание от 10.07.2007 г. с отбелязване за вписване в Агенция по вписванията заверено нотариално.

              От данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти  вх. № 8341/21.10.2016 г. е видно, че И.И.М. е декларирал правото си на собственост върху имот, находящ се в с.Л., ул. 45-та № 3 и находящите се в него къща, второстепенна сграда и гараж, получени  от завещание.

              Представено е удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, видно от която стойността на имота е 9258,10 лева и имота е записан на името на И.И.М..

             От приходни квитанции издадени от Община Елин Пелин се установява, че  И.И.М. е заплатил данък на имот в с.Л., ул. …………...., земя и сгради за 2016 г. и 2017 г.

              Видно от решение № 1725/02.01.1984 г. по гр.д. № 635/1984 г. на ВКС е, че между В. С. Н. и И. М. С. е допуснато извършване на съдебна делба на съсобствения им имот – двуетажна жилищна сграда, построена в парцел ……, кв….по плана на с.Л., С. окръг. С решение  от 07.06.1985 г. постановено от Елинпелински районен съд по гр.д. № 374/1983 г., съдът е поставил в дял и е обявил за собственик И. М. С.  на двуетажна жилищна сграда, находяща се в парцел  ……, кв… по плана на с.Л., С. окръг и го е осъдил да заплати на В. С. Н. сумата от 10155,50 лева за уравнение на дела.

              По делото са представени и  Решение на Поземлена комисия Елин Пелин удостоверяващи възстановяване правото на собственост на М. С. Н. върху земеделски земи, находящи се в землището на с.Л., С. област, скици и данъчни оценки на възстановените земеделски земи.

               От заключението на изслушаната по делото съдебно графическа експертиза се установява, че ръкописния буквен и цифров текст, писан в редовете на Саморъчно завещание с дата 10.07.2007 г. от И. М. С. и ръкописния буквен и цифров текст, писан на редовете на заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин № 04920568/08.11.2001 г. и приложено към него предоставено Удостоверение за постоянен адрес с дата 06.11.2001 г., не произхождат от едно и също лице. Подписите, изпълнени в Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин № 04929568/08.11.2001 г. и приложеното към него предоставено удостоверение за постоянен адрес  с дата 06.11.2001 година и подписът, положен на реда срещу „Завещател“ в Саморъчно завещание от 10.07.2007 г. произхождат от един и същи изпълнител.

              По искане на ищцовата страна по делото бяха разпитани свидетелите  К.С.М. и В. С. Н..  Свидетелят К.С.М. сочи, че познава  наследодателя на страните по делото И. С., тъй като му е дядо. Познава и имота в с.Л., в който е живял дядо И., като твърди, че  е построен от дядо му и първата му съпруга В.. Р.С. е дъщеря на И.С. от първия му брак с В., но той  непрестанно подържал връзка с нея и след развода. Свидетелят също поддържал връзка с дядо си И.. Известно му е, че дядо му И. е починал, като  и през 2013 г. го посещавал често в болница. Твърди, че дядо му му казвал, че ако нещо се случи с него, всичко  с леля му и И. *** е на два етажа и когато питал дядо си Иван защо  втория етаж не се ремонтира, той отговарял – той е на Т. и на С., аз каквото съм направил по нея това е. Т. е Р., тъй като дядо И. така се обръщал към нея, а С. е син на И. С. и баща на свидетеля. След смъртта на дядо му Иван, починал и сина му С.. Известно му е, че  дядо му го ухапал кон и бил с ампутирани крака, но говорел съзнателно, нормално. Никога обаче дядо му не е споменавал, че имота в с.Л. е завещан на някого. И. С.  си живеел винаги в имота – живял с първата си съпруга, а след развода и с втората си съпруга Н. и сина им И.. Едва след смъртта на И.,н втория етаж на къщата бил ремонтиран и се сложила дограма. Последният път, когато свидетелят отишъл до къщата не бил допуснат и това станало на 27.10.2019 г.. до този момент не е имал проблеми да влиза в имота. Сочи, че той и леля му Р. никога не са имали ключове от имота в Л., но докато дядо му И. бил жив не им трябвали ключове, защото винаги влизали свободно. След смъртта на И., ако И. и семейството му не им осигурят достъп не могат да влязат в имота. Баща му С. до смъртта си също ходел често в имота, а леля му Р. смята, че не е допускана в имота може би от 208 г. Твърди, че с леля му Р. правили ремонт на стаята, в която живеел дядо му И. някъде през 2013 г. – освежили стаята с боядисване.

             Свидетелката В. С. Н. разказва, че е била съпруга на И.С. 13 години и живеели в процесния имот – къща, находяща се в с.Л., която построили с бившия й съпруг през 1964 г.. След развода й с И. С., той получил в дяла цялата къща и останал да живее в имота с втората си съпруга, родил се и синът им И.. Дъщеря й Р. е от брака й с И.С. и той я наричал Т.. Виждала И.С. през 2007 г. на семейна сбирка и му казала И., да не направиш нещо с имота и да лишиш някое от децата от наследство, а той  отговорил, че има три деца и на трите деца по равно ще е всичко. Затова според свидетелката лишаването на Р. и С. – децата от първия му брак от дял в имота е несправедливо, тъй като тя самата е участвала активно в строежа на тази къща. Свидетелката сочи, че Р. много обичала да ходи на Лесното но през 2017-2018 г. след едно посещение казала на свидетелката, че е разбрала, че баща й е направил завещание и я е лишил нея и батко й С.от наследство. Когато Р. й показала завещанието, свидетелката установила, че почерка не е на И.С.. След смъртта на И., отношенията между Р. и И. се влошили именно заради това завещание и Р. вече се чувствала нежелана в имота.

             От разпита на свидетелите водени от ответната страна – И. П. Б. и Ц. М. С. се установява следното: свидетелят И.П.Б. твърди, че познава И. и е близък с него, но не познава другите деца на И., тъй като те не живеят в Л..  Познава и имота на И. който е къща на два етажа. Първият етаж бил негоден за живеене, защото нямал тоалетна, а втория етаж бил празен – така било през 80-те години преди И. да започне да оправя къщата. И. започнал да ремонтира къщата още преди да навърши пълнолетие – направил външни колони, защото   къщата се била разцепила и щяла да падне. След това направил банята, електроинсталация на втория етаж, която лично свидетелят направил, баня на втория етаж, сложил дограма и всичко това направил И.. Преди това на втория етаж изобщо нямало дограма. Сменил врати и прозорци. Иван си живеел на първия етаж и И. се стараел да му създаде условия за живот. Докато И. си бил на крак той си се обслужвал и си работел, но когато се разболял, само И. се грижел за него. Свидетелят заявява, че докато И. бил жив му казвал, че всичко щяло да е на И., тъй като другите са си по София. Свидетелят заявява, че е виждал другите деца на И. да идва на гости, но само по празниците. Твърди, че не му е известно родителите на И. да са го спирали да прави ремонти по къщата, напротив сигурно са го стимулирали. Свидетелят сочи, че бил в близки отношения с И., но никога не е оставал с впечатлението, че къщата ще бъде и на другите му деца. Но повечето пъти му е казвал, че И. се грижи за него. И. *** от раждането си заедно с баща си и майка си и не е живял на друго място. И към момента продължава да живее в имота.

              Свидетелят Ц. М. С. заявява, че живее  близко до И. – на около 200 метра и се виждат всеки ден, тъй като ежедневно минава покрай дома му. В момента И. живее в имота с жена си  и децата. Преди И. да  работи по къщата, тя била  развалина, имала много пукнатини. Затова И. я укрепил с приятели и направил колони, направил претарашване на покрива, мазилка, измазал втория етаж, прокарал електричество, канализация и на първия и на втория етаж. Направил баня и тоалетна  и на първия етаж и сега всичко е в отлично състояние.  Свидетелят сочи, че не е виждал сестрата на И. - Р.  да идва в имота от малка. Не е виждал нито Р., нито С. да помагат на И. да ремонтира къщата. Когато И. се разболял освен И.  нямало кой друг да му помага. И след ампутацията на краката му не е виждал другите деца на И. да идват. Когато се срещали с И. на чашка, той му споделял, че ще припише къщата на И.. И. винаги си е живял в тази къща още от раждането си до сега, а ремонтите започнал да прави щом наякнал, като тогава били живи още и майка му и баща му.

             

              С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:

              По иска с правно основание чл.42, б.„б“ вр. чл.25, ал.1 от Закона за наследството: 

              На първо място, настоящият състав намира, че дължи произнасяне по предявения главен иск от ищцата Р.И.С. срещу ответника И.И.М., за прогласяване нищожността  на саморъчно завещание от 10.07.2007 г. изходящо от Иван М. Стоименов, поради противоречие с изискванията регламентирани в чл.25, ал.1 от Закона за наследството /ЗН/, с оглед наведените твърдения, че изписаният текст и подписа в завещанието не изхождат от завещателя.

  За да произведе своите правни последици, саморъчното завещание следва да е действително. С нормата на чл.42, б.“б“ от ЗН е прието, че нищожно е саморъчно завещание, при съставянето на което не са спазени разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗН. Специалните изисквания  на чл.25, ал.1 от ЗН, изискват  саморъчното  завещание да е написано изцяло от самия завещател и да е подписано от него, като подписът следва да е поставен след завещателното разпореждане, поради което, неизпълнението на тези изисквания води до неговата нищожност като едностранна сделка - чл.42, б.”б” от ЗН. 

   От друга страна, саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. В този смисъл оспорването на истинността на саморъчно завещание покрива и фактическия състав на материалноправно възражение за нищожност на саморъчното завещание като сделка.

   С оглед оспорването от страна на ищцата на действителността на завещанието, с твърдения, че същото не е изписано и подписано от завещателя и твърденията на ответника, че завещанието изхожда от наследодателя, е открито производство по проверка истинността на процесното саморъчно завещание по реда на чл.193 от ГПК и е допуснато изслушването на съдебно графична експертиза. В обстоятелствената част на експертизата, вещото лице сочи, че единственият му предоставен сравнителен материал от органите на МВР е заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин от името на И. М. С., като това е единственият сравнителен материал въз основа на който е извършено изследването. В заключението на вещото лице, което съдът намира за компетентно и го кредитира изцяло, се сочи, че ръкописният и цифров  текст  в заявлението и  този изписан в саморъчното завещание не произхождат от едно и също лице, но подписите изпълнени в заявлението за издаване на документ за самоличност  от И. М. С. и  този срещу „Завещател“ в саморъчното завещание, произхождат от един и същи изпълнител. Изложеното сочи, че в заключението на експертизата, липсват каквито и да било изводи, че изписаният ръкописен текст в завещанието и положеният подпис за „Завещал“ изхождат от наследодателя И. М. С.. Разпитано в открито съдебно заседание, вещото лице заявява, че  за изписване на ръкописния текст съдържащ се в молбите за издаване на документи за самоличност не е задължително и няма клауза   текстовия материал да се изписва от лицето, което подава заявлението, но подписите задължително се полагат лично от лицето, без това да се контролира.

Спорния по  делото  факт между страните по делото е изписано ли е собственоръчно от завещателя завещателното разпореждане, предвид оспорване на неговото авторство. Доказването, че ръкописният текст е написан от завещателя и че подписа изхожда от него подлежи на пълно и пряко доказване. При съществуваща и най-малка вероятност текстът в саморъчното завещание да не е написан саморъчно от завещателя и подписа да не изхожда от него, не може да се приеме, че е налице пълно доказване на този факт. Ето защо авторството на ръкописния текст и положения подпис в саморъчно завещание не се приема за доказано, ако не е изключена всяка друга възможност  текстът на завещанието и подписът да е изписан от друго лице.

 В настоящия случай, предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че ръкописният текст в завещанието не е изписан от завещателя И.М.С., поради което същото е нищожно на основанието по чл. 42, б. „б” от ЗН. Изложеното води до извод, че завещанието не е придало на ответника И.И.М. качеството на наследник по завещание. Отделно от това не би могло да се направи и вероятен извод, че и подписът в завещанието изхожда от наследодателя И. М. С., тъй като и в тази насока, с оглед липсата на сравнителен материал, вещото лице не би могло да изведе извод, че същият е положен от наследодателя на страните по делото. Предвид липсата на категорично заключение, че ръкописният текст  и подписа в саморъчното завещание са изпълнени от завещателя И. М. С., следва  да се приеме, че текстът на завещанието  и подписа не са автентични.

Гореизложеното мотивира настоящият състав да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.42, б „б“ вр. с чл.25 ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на Саморъчно завещание с дата 10.07.2007 г. изходящо от И. М. С. направено в полза на И.И.М. поради нарушения на изискванията за форма, установени в чл.25 ал.1 от ЗН, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

 

            По иска с правно основание чл.108 от Закона за собствеността:

  Предвид приетия за основателен главен иск за обявяване нищожността на Саморъчно завещание  от 10.07.2007 г. изходящо от И. М. С. направено в полза на И.И.М.  поради противоречие с разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН, настоящият състав следва да се произнесе и по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС с искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот, както и да осъди ответника да й предаде владението на съответната идеална част.

   Основателността на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС се обуславя от констатираната нищожност на завещателното разпореждане, тъй като липсата на осъществено вещноправно действие на завещанието на наследодателя И. М. С. в полза на И.И.М. сочи, че процесните имоти са били част от имуществения патримониум на наследодателя в момента на неговата смърт. Ето защо, съдът приема, че при откриване на наследството на И. М. С., неговите наследници по закон, са придобили съответна идеална част от процесните имоти, включително и ищцата Р.И.С..

 При съобразяване с разпоредбите на Закона за наследството, съдът намира, че ищцата Р.И.С. е  придобилиа по наследство 1/4 ид.ч. от процесните имоти, а това налага извода, че към настоящия момент  ищцата е материалноправно легитимирана като съсобственик на спорните недвижими имоти при посочените квоти.

 От друга страна от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на предявяване на иска в съда, процесните имоти се владеят единствено от ответника И.И.М. и същия не допуска до имота ищцата по делото. В тази насока съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, които заявяват, че към момента имота се владее единствено от ответника по делото, а и самият ответник не оспорва това обстоятелства.                                                                Възражението на ответната страна за придобиване на имота по давност, настоящият състав намира за недоказани. От събраните по делото доказателства не се установи наследодателят на страните по делото И. М. С. да не е владял приживе и до смъртта си процесния имот, а същият да е владян единствено от ответника, за да се е осъществил придобивният способ – владение на имота  в продължене на десет години, явно, необезпокоявано и непрекъснато с намерение за своене.  Ответникът не установи чрез пълно доказване, извършването на действия спрямо имота, които да дават основание да се признае придобиването на правото на собственост върху наследствения имот, по силата на давностно владение респ. изгубване на правото на собственост от страна на наследодателя му и останалите наследници за  срок от 10 години, като основание за признаване на права, придобити по силата на давностно владение. От изслушаните в хода на съдебното дирене свидетелски показания, не се извличат сведения за такива действия. Осъществяваните действия по извършваните ремонти и факта, че ответникът живее в имота  с родителите си от раждането си и към момента, за които свидетелстват  И. П. Б. и Ц. М. С., не могат да отрекат правото на собственост на наследодателя И. М. С. и не представляват  действия на отричане правата на останалите сънаследници след неговата смърт. Съсобственикът може да измени основанието за владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници (съсобственици) само ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание. С решение № 145/14.06.2011г., постановено по гр.д.№ 627/2010г. на І ГО на ВКС е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на  придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани. По делото се установи, че ищцата и другите наследници на наследодателя И. М. С. са имали безпрепятствен достъп до имота, като едва през 2018 г., след като разбрала за извършеното завещание, ищцата  вече не била допускана в имота от ответника. При липса на доказателства за демонстрирано по отношение на ищцата и нейния наследодател намерение за своене на  правата им в процесния имот в изискуемия се от закона срок, не може да се приеме, че същите са изгубили своите права, а  ответникът е придобил същите на основание давностно владение.                       С оглед всичко изложено, съдът намира, че по делото се установиха и доказаха елементите от състава на разпоредбата на чл.108 от ЗС – ищцата да е собственик на претендираната идеална част от процесния имот, а ответникът да владее съсобствената на ищцата част от имота без основание, поради което предявеният ревандикационен иск е носнователен и доказан и следва да бъде уважен.

 

            По иска с правно основание чл.30 от Закона за наследството:

  С оглед приетия за основателен главен иск с правно основание чл.42, б „б“ вр. с чл.25 ал.1 от ЗН и констатираното от съда наличие на  нищожност на  Саморъчно завещание с дата 10.07.2007 г. изходящо от И.М. С. направено в полза на И.И.М., съдът не дължи произнасяне по иска за намаляване на завещателното разпореждане, направено от наследодателя до размера необходим за допълване на запазената част, както и по възражението на ответната страна за погасяване на този иск по давност.

 Доводите на ответната страна, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е приел възражението на ответника по чл.12, ал.2 от Закона за наследството, съдът намира за неоснователни, тъй като както е прието в мотивите на съда за отказа, изложени в определението за насрочване на делото от 21.06.2019 г., претенцията по сметки подлежи на разглеждане в делбеното производство, тъй като в настоящото не са конституирани като страни по делото всички наследници на наследодателя, които също могат да заявят претенции по сметки върху имота, поради което неучастите им по делото и разглеждането на възражението би накърнило  техните права и законни интереси.

 

            По предявения иск по чл.59 от ЗЗД:

            Фактическият състав на предявения от ищцата иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствената й идеална част от ответника в размер на 150.00 лева месечно, считано от получаване на исковата молба от ответника – 22.04.2019 г. включва следните материалноправни предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се ползва от ответника, липса на правно основание за ползване на вещта, настъпило в резултат на ползването обедняване на ищцата и обогатяване на ответника. В случая макар и по делото да бе установено, че ответникът е ползвал еднолично процесния имот, не се ангажираха доказателства за установяване размера на иска, а именно каква е пазарната месечна наемна цена за процесния имот в сочения период и каква е сумата съответстваща на идеалните части съобразното правото на съсобственост на ищцата, поради което искът се явява неснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.  

 

            По разноските:

            С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право на разноски за изцяло уважените исковете по чл.42, б.„б“ вр. чл.25, ал.1 от Закона за наследството и по чл.108 от Закона за собствеността. Затова  ответника следва изцяло да бъде задължен за заплащане на разноските по отношение на тези искове. По отношение на предявения от ищцата иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и предвид неговото цялостно отхвърляне, ответникът също има право на основание чл.78, ал.3 от ГПК на разноски.

            При изчисление какви разноски да се присъдят в полза на ищцата, следва да се съобрази за кои искове са направени съответните разноски. На първо място, следва да се присъдят изцяло разноските за внесена държавна такса в размер на 92,60 лева, 30.00 лева депозит за разпит на свидетел и възнаграждение за вещо лице в размер на 200.00 лева, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, които разноски са свързани с уважените искове. По отношение на адвокатското възнаграждение, ще се вземат предвид и уважените искове, чиято цена е 9258,10 лева и отхвърлянето на иска по чл.59 от ЗЗД /възлизащ на 2550.00 лева за процесния период/ и ще се присъди сума в размер на 1215,27 лева от общо претендираното възнаграждение от 1550.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.03.2010 г. Общата сума, която ответникът следва да заплати на ищцата  за внесена държавна такса, депозит за свидетел, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар е в размер на 1537,87 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото то е съобразено с фактическата и правна сложност на делото -  предявени са четири иска и са проведени пет открити съдебни заседания, приети са за съвместно разглеждане две възражения на ответната страна.

                 Ответникът също има право на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърления иск по чл.59 от ЗЗД, които възлизат на 129,57 лева, поради което ищцата следва да бъде осъдена да му ги заплати.

                Съдът като констатира, че ищцата по делото не е внесла дължимата държавна такса по предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 150.00 лева месечно за периода от месец май 2019 г. до постановяване на настоящото решение, намира, че на основание чл.77 от ГПК, същата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Елин Пелин сумата от 102.00 лева за държавна такса.   

     Воден от горните мотиви, съдът

  

  Р   Е   Ш   И   :

 

             ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание на И. М. С. починал на 25.04.2014 г. в полза на ответника И.И.М.,  ЕГН ********** обявено на 05.10.2016 г. с протокол  на нотариус Станимир Аврамов  с район на действие ЕПРС, вписано в служба по вписванията  при РС Елин Пелин с вх. рег. №…./ г.,  акт  № .., том .  имотна партида 34, по иска на Р.И.С., ЕГН ********** *** чрез адв. Ц.П. срещу ответника И.И.М. *** Пелин, Софийска област, ул. „……“ № 3 с правно основание чл.42 б.“б“

 

 

вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, поради нарушения на изискванията за форма установени в чл.25, ал.1 от ЗН не е написано  ръкописно  от самия завещател  и не е подписано от него.     

    ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО   на основание чл.108 от ЗС, по отношение И.И.М.,  ЕГН **********, че ищцата Р.И.С., ЕГН **********  е собственик на ¼  (една четвърт) идеална част от следните недвижими имоти находящи се в с.Л., община Е. С. област: поземлен имот, пл. №,, в кв.58, с площ по документи 1195 дка, заедно с построената жилищна сграда с площ от 116 кв.м., второстепенна постройка с площ от 210 кв.м. и сграда с площ от 40 кв.м., придобито на основание наследяване от общия на страните по делото наследодател И. М. С. починал на 25.04.2014 г., КАТО ОСЪЖДА  И.И.М.,  ЕГН ********** да предаде на  Р.И.С., ЕГН **********  владението върху ¼ ид.ч. от следния недвижим имот находящ се в с.Л., община Е., С. област: поземлен имот, пл. № ….., в кв.58, с площ по документи 1195 дка, заедно с построената жилищна сграда с площ от 116 кв.м., второстепенна постройка с площ от 210 кв.м. и сграда с площ от 40 кв.м.

    ОТХВЪРЛЯ възражението на  И.И.М.,  ЕГН ********** срещу Р.И.С., ЕГН **********  за придобиване на процесния недвижим имот по давност, като неоснователно и недоказано.

    ОТХВЪРЛЯ иска на Р.И.С., ЕГН ********** срещу  И.И.М.,  ЕГН ********** за заплащане на сумата от 150.00  лева месечно считано от 17.05.2019 г. до постановяване на настоящото решение, съставляваща наемна цена  за лишаването й от ползване на съсобствената й ид.ч. от поземлен имот, пл. №,……, в кв.58, с площ по документи 1195 дка, заедно с построената жилищна сграда с площ от 116 кв.м., второстепенна постройка с площ от 210 кв.м. и сграда с площ от 40 кв.м., като неоснователен и недоказан.

    ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН ********* да заплати по сметка на РС Елин Пелин сумата  от 102.00 лева /сто и два лева/ дължима държавна такса по предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

    ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН ********* да заплати на И.И.М.,  ЕГН ********** сумата от 129,57 лева /сто двадесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/ сторени по делото разноски.

              ОСЪЖДА И.И.М.,  ЕГН ********** да заплати на Р.И.С., ЕГН ********* направените по делото разноски в размер на 1537,87 лева /хиляда петстотин тридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/.

              Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: