Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 12589 по описа за 2020г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от М.Г.М.
срещу П.НА Р.Б. осъдителни искове на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата
200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 16.01.2020г. до изплащането, и на основание чл.49 ЗЗД за сумата 3065лв., представляваща
обезщетение за имуществени реди, ведно със законната лихва от 02.10.2015г. до
изплащането.
Твърденията са за образувано и водено
против ищеца досъдебно производство № 7-С/2015г. по описа на СЗ „Антикорупция“
при СГП с повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.357, ал.2 НК за разгласяване на
класифицирана информация, съставляваща държавна тайна, с постановление от
03.10.2015г. за две деяния, а с постановление от 16.03.2016г. за единадесет
деяния в условията на чл.26 НК. Ищецът бил задържан за срок от 24 часа на
02.10.2015г. с извършени личен обиск, претърсване и изземване на вещи от личния
му автомобил и недвижими имоти. Била му взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“, впоследствие изменена в „домашен арест“, а по-късно в парична
гаранция. С присъда по образуваното НОХД № С-15/2016г. по описа на СГС, 2
състав, бил признат за виновен в извършването на престъплението, която била
отменена по ВНОХД № 033/2018г. по описа на САС и постановена друга, с която
признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. С решение от
16.01.2020г. постановено по н.д.№ 1062/2019г. по описа на ВКС присъдата на САС
била потвърдена и влязла в сила на 16.01.2020г.
Твърди като последица от воденото против него наказателно производство и
незаконното обвинение да е претърпял неимуществени вреди, за които претендира
заплащането на обезщетение. Твърди също от него да са били иззети движими
вещи-рутер за безжичен интернет, 3бр. мобилни телефон „Нокиа“, 2бр. мобилни
телефони „IPhone“, навигация марка „Prestigio“, мобилен телефон „ZTE“ и wi-fi
устройство „Huawei“, които му били върнати в състояние, негодно за употреба,
ръждясали и наводнени и чиято стойност от 3065лв. съставлява имуществена вреда.
Ответникът оспорва исковете по основание
и размер. Навежда, че не е налице основание за ангажиране отговорността на
държавата, липсват доказателства за претърпени вреди и те да се намират в
причинна връзка с наказателното производство и действията на прокуратурата.
Навежда на прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът работил по служебно
правоотношение на длъжност „Началник отдел Е-2“ към Специализирана дирекция „Е“
при ДАНС с ранг „специален агент II степен“, за изпълнението на която имал достъп до
класифицирана информация по ЗЗКИ.
Срещу него е образувано досъдебно
производство № 7-С/2015г. по описа на СЗ „Антикорупция“, пр.пр.№ 9-188/2015г.
по описа на СГП. На 02.10.2015г. въз основа заповед по чл.72, ал.1 ЗМВР е
задържан за срок от 24 часа, а на същата дата извършени претърсвания и
изземвания по чл.161 НПК от кабинета му в сградата на ДАНС, от собствени
недвижими имоти и автомобил.
С постановление от 03.10.2015г. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.357, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 НК за това, че в периода 31.07.2014г.-15.09.2015г. с две деяния разгласил поверена
му по служба класифицирана информация по чл.25 ЗЗКИ, представляваща държавна
тайна. С друго постановление от 16.03.2016г. обвинението е разширено на
единадесет деяния при същата квалификация на престъплението обхващащи
периода 27.09.2013г.-01.10.2015г.
С определение от 05.10.2015г. по
НЧД № С-86/2015г. по описа на СГС, 26 състав, спрямо ищеца е взета мярка
„задържане под стража“, с определение от 14.04.2016г. по НЧД № С-6/2016г. на
СГС изменена в „домашен арест“, а с определение от 29.07.2016г. по НОХД
С-15/2016г. на СГС изменена в парична гаранция от 5000лв. Размерът на
гаранцията е увеличен на 15 000лв. въз основа определение от 18.08.2016г.
по ВЧНД № 48/2016г. на САС. Основни аргументи за изменение на мярката за
процесуална принуда е било влошеното здравословно състояние на ищеца, което е
налагало медицински изследвания и лечение.
По внесен от СГП на 26.04.2016г.
обвинителен акт е образувано НОХД № С-15/2016г. по описа на СГС. След проведени
деветнадесет съдебни заседания в периода 29.09.2016г.-09.03.2018г. с присъда №
3/09.03.2018г. ищецът е признат за виновен в извършването на десет от деянията
и осъден на наказание лишаване от свобода от 3 години при условията на чл.66 НК
с петгодишен изпитателен срок. За едно от деянията е признат за невиновен.
По образуваното ВНОХД №
С-033/2018г. на САС, след проведени пет съдебни заседания, е постановена
присъда № 33/02.07.2019г., с която първоинстанционната отменена в осъдителната
част, вместо което ищецът признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. В оправдателната част е потвърдена.
С решение № 273/16.01.2020г. по
н.д.№ 1062/2019г. на ВКС, I н.о., присъдата на въззивния съд
е потвърдена и влязла в сила на 16.01.2020г.
По причина воденото наказателно
производство със Заповед №
З-3545/13.11.2015г. на председателя на ДАНС ищецът е бил временно отстранен от
длъжност, на 08.10.2015г. отнето разрешението му за достъп до класифицирана
информация, а впоследствие със Заповед рег.№ ЧР-З-24/ 2018г. служебното му
правоотношение прекратено.
От представените по делото
множество медицински документи, материалите по приложеното наказателно дело и
заключението на вещите лица по изслушаната СМЕ се установява, че от 2005г.
ищецът страда от дегенеративно заболяване на поясния отдел на гръбначния
стълб-многоетажна дискова болест, дегенеративно заболяване на шийния отдел на
гръбначния стълб /остеохондроза/, от 2013г. има артериална хиперотния с
поставена на 14.08.2015г. диагноза „есенциална /първична/ хипертония“;
заболяване на вестибуларния апарат-световъртеж от централен произход,
установено също на 14.08.2015г.; еритематозен гастрит и карцином на пикочния
мехур. Последните две заболявания са диагностицирани след ареста му на
02.10.2015г. Заболяването на гръбначния стълб е съпроводено с болки в кръста, затруднения
в движенията и радикулит, изискващо медикаментозно лечение, определен
хранителен и санитарен режим и физикални процедури, които според заключението
на вещите лица не могат да бъдат адекватно приложени в условията при престоя в
ареста и тези условия са довели до обострянето му. В периода на задържането са настъпили и други усложнения в здравословното
състояние-главоболие, световъртеж, високо кръвно налягане с вероятни
хипертонични кризи, двукратно установени завишени стойности на кръвната
захар-признаци на начален диабет. По повод оплаквания от болки в епигастриума и
киселини е бил приет във вътрешното отделение на СБАЛЛС, където установен
хроничния гастрит и наличие на хеликобактер пилори с проведено медикаментозно
лечение. Малко по-късно се появили болки над симфазата и промяна в цвета на
урината, във връзка с които му е било позволено да извърши медицински
изследвания в болнично заведение, показало онкологично заболяване-карцином на
пикочния мехур. В периода м.05.2016г.-м.09.2019г. двукратно е бил
хоспитализиран в Клиника по урология на МВР с извършени оперативни интервенции
и курс по химиотерапия с подобрение и без данни рецидивна формация.
В показанията си разпитаната по
делото св.Л.М./майка на ищеца/ сочи, че задържането му било шокиращо за тях,
тъй като не можели да повярват, че от примерен гражданин и награждаван за
принос и постижения в службата вече е определен като престъпник. Престоя в
ареста му се отразил много зле психически и физически. Бил депресиран от това,
че не може да контактува с никого, дори и с малката си дъщеря, освен със
свидетелката и своя баща. Бил поставен в килия с лица, които преди това във
връзка с работата си разработвал и арестувал и по този повод са страхувал за
живота си. Много отслабнал, влошило се здравословното му състояние с обостряне на
заболяването на гръбначния стълб, поради което изпитвал силни затруднения при
придвижването, вдигал кръвно. В ареста се появили и симптомите на онкологичното
заболяване, заради което неколкократно му било отказвано от прокурор за
постъпване в болнично заведение, но със съдействие на адвокатите давано
разрешение от съда. Когато бил под домашен арест често бил посещаван от
полицейски служители и тяхното присъствие направило впечатление на съседите,
които започнали да го гледат с неприязън, а това го карало да се срамува и
притеснява. Приятелите му го избягвали, колегите почти не го търсели, пиел
лекарства за нервите, страдал от безсъние. Свидетелката сочи, че въпреки
постановената оправдателна присъда и понастоящем не е преживял случилото се с
него.
Свидетелят
А.Т.бил работодател на ищеца след уволнението му от ДАНС през 2018г., при
когото работил като счетоводител за няколко месеца. Освободил го от работа не
само защото имал здравословни проблеми и често отсъствал, но и защото разбрал
за воденото срещу него дело. След време ищецът създал собствено дружество и за
финансиране на работата поискал кредит от банка, но му бил отказан с
единствения мотив неговото минало.
По
делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-психологична експертиза,
според което воденото наказателно производство е причинило на ищеца субективен
дискомфорт като чувства и усещания за опетняване на името му, изразяващо се в
емоционална потиснатост, повишена ситуативна и личностова тревожност. Повлияло
е негативно на психичното му равновесие със себе си и затруднявало ежедневната
адаптация по критериите за самооценка, но не е довело до патологично състояние.
Въпреки оправдаването към момента има мисли свързани с преживяното и
притеснение за бъдещо ново неправомерно обвинение, които мисли раздвижват
свойствата на тревожността, без да са изразени клинично.
По
делото е представена публикация от официалната страница на Прокуратурата от
27.04.2016г. със заглавие „СЗ „Антикорупция“ предаде на съд началник отдел в
ДАНС, разгласявал държавна тайна“, в която са изнесени данни за проведеното
разследване срещу ищеца; заеманата от
него длъжност; престъплението, в което е обвинен и начина на извършването му; за
извършени претърсвания в дома и на работното му място с изземване на веществени
доказателства; взетата мярка „задържане под стража“ и внасянето на обвинителен
акт в съда с предстоящо образуване на наказателно дело. Случаят добил широка
гласност с отразяването му в различни
печатни и електронни медии с изнесени данни за осъждането на ищеца с присъдата
на СГС.
При така
установеното от фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:
Оправдаването на ищеца с влязла в
сила присъда покрива фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради което
е налице предвиденото в закона основание за пораждане отговорността на
държавата. Според чл.4 ЗОДОВ тази отговорност е обективна и обхваща всички
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали се дължат на виновно поведение на длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени
вреди в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ е предназначено да възстанови неблагоприятните
за личността последици от незаконно обвинение. То се определя в съответствие с
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като насоките за прилагането му са
дадени в ППВС № 4/1968г.-тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността
на воденото наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква
продължителност мярка за процесуална принуда; личността на увредения,
положението му в обществото, как и дали са настъпили промени в отношенията със
семейството, близкото обкръжение и/или професионалната среда и др., които имат
значение за съразмерността на обезщетението с претърпените вреди.
Ищецът е бил
обвинен в извършването на тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК престъпление от общ
характер за множество еднородни деяния-разгласяване на поверена му по служба
класифицирана информация по ЗЗКИ, представляваща държавна тайна, в хипотезата
на чл.357, ал.2 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 5г.
до 15г.
Спрямо него е била взета мярка за
процесуална принуда „задържане под стража, търпяна в периода 05.10.2015г.-14.04.2016г.,
а след това „домашен арест“ в периода 14.04.2016г.- 29.07.2016г., т.е. общо около девет месеца, в
които е бил възпрепятстван във възможността да се придвижва свободно.
Наказателното производство в
досъдебната и съдебната фаза е продължило 4 години и 2 месеца, считано от
образуването му на 02.10.2015г. до влизане в сила на оправдателната присъда
16.01.2020г., което с оглед броя на деянията, за които се отнася обвинението, и
необходимостта от събиране на множество доказателства съдът приема да е в
границите на разумния срок.
Ищецът е с чисто съдебно минало и
не е бил обект на разследвания за други престъпления. Естеството на обвинението,
неговата тежест и предвиденото в закона наказание са достатъчни да обосноват
претърпени неимуществени вреди при житейската логика, че обвинено в
престъпление лице, което е оправдано с влязла в сила присъда обичайно изпитва
негативни изживявания с отражение върху емоционалното и физическото състояние. По
делото е установено, че те са били особено тежки в периода след задържането му
под стража-бил уплашен и притеснен, много отслабнал, силно се влошило
здравословното му състояние с обостряне на заболяванията, които имал отпреди
това, но по същото време се появили и нови с необходимост от медицински
изследвания и лечение, за осъществяването на които бил затруднен поради ограниченията
от наложените мерки за неотклонение.
Воденото наказателно производство
и съпътстващите го процесуално-следствени действия по претърсване и изземване, в
тази част на работното място, както и самия факт на задържането са накърнили
доброто му име в обществото и повлияли негативно на отношението към него от
колеги и лица извън близкия семеен кръг. Безспорно такъв ефект е имал широкото
медийно отразяване на делото, направило обществено достояние обвинението. В
тази връзка следва да се има предвид, че претърпените от това вреди не са
последица единствено от действията на прокуратурата, респ. от предоставената
информация за образуваното наказателно производство. Ищецът е бил държавен
служител на длъжност пряко свързана с опазване обществения ред и националната
сигурност на страната. Като такъв попада в категорията публични личности, обект
на засилен обществен и медиен интерес, а самото дело обществено значимо, за
което органите на съдебната власт са длъжни да предоставят информация на медиите с оглед правото на
гражданите да бъдат информирани /Решение № 50154/13.12.2022г. по гр.д.№ 4756/2021г.
на ВКС, ІІІ г.о./. В публикацията на официалната страница на Прокуратурата са
изнесени общи данни за делото и повдигнатото обвинение с информативен характер.
Окачествяването на ищеца като „търгаш с влияние“, „продажен агент“,
„спец-изнудвач“ и др. е направено в публикациите на медиите, които квалификации
безспорно поставят личността му в неблагоприятна светлина и от които търпи
морални вреди, но за тях ответникът няма принос.
По изложените съображения и с
оглед установените обстоятелства съдът приема за справедлив по чл.52 ЗЗД размер
на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000лв., до който предявеният
иск следва да се уважи.
Върху така определения размер
следва да се присъди законната лихва, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда 16.01.2020г. до изплащането.
Ищецът претендира осъждането на ответника за сумата
3065лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неправилно
съхранение на иззети като веществени доказателства движими вещи.
Правната уредба на веществените доказателства иззети за
нуждите на наказателното производство се съдържа в чл.109-чл.113 НПК. По
дефиниция това са предмети, които са били предназначени или са послужили за
извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са
били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да
послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.
Съгласно чл.110, ал.2 НПК веществените доказателства се
прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят. Според
чл.111, ал.1 НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши
наказателното производство, и по правило подлежат на връщане на правоимащите,
от които са отнети, освен в хипотезите на отчуждение или унищожение по чл.111 НПК и чл.112 НПК.
Вмененото с посочените разпоредби задължение за съхраняване
и пазене на иззети предмети като веществени доказателства е за разследващия
орган и на прокуратурата с оглед осъществяване функциите по ръководство и
надзор върху разследването. То изисква
вещите да бъдат запазени в състоянието, в което са били иззети, респ.
съхранявани по начин, че да не се увреждат или изменят, освен ако не се касае
за нормално овехтяване. Имуществените вреди, които са били
причинени в резултат неизпълнение на задължението, подлежат на обезщетяване по чл.49 ЗЗД.
По делото е установено, че при извършени
личен обиск и претърсване от различни места по образуваното досъдебно
производство на 02.10.2015г. от ищеца са иззети като веществени доказателства множество
движими вещи, част от които рутер за безжичен интернет, с бял корпус и размери
17.2см.х11.5см., марка ТР-Линк; 3бр.
мобилни телефон „Нокиа“, 2бр. мобилни телефони „IPhone“, навигация марка
„Prestigio“, мобилен телефон „ZTE“ и wi-fi устройство „Huawei“.След приключване
на наказателното производство с приемо-предавателен протокол от 07.07.2020г.
тези вещи са му били върнати ръждясали, наводнени и в негодно за употреба
състояние. Вещото лице по изслушаната съдебно-оценителна експертиза дава
заключение, че стойността им към 02.10.2015г. възлиза на сумата 2500лв. Налице
е неизпълнение задължението по пазене и съхранение по чл.110, ал.2 НПК
обуславящо пораждане отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД за имуществени
вреди за сумата 2500лв., до който размер искът следва да се уважи.
Следва да се присъди законната лихва от
датата на приключване на наказателното производство-16.01.2020г., от която дата
е настъпила изискуемостта на вземането за обезщетение за имуществени вреди от
неправилно съхранение на веществени доказателства.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по делото от 310лв., както и платено възнаграждение за адвокат от 735.28лв.
пропорционално на уважената част от исковете или общо разноски 1045.28лв.
Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед на това, че същото е определено в
съответствие с размерите по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., гр.София, бул.********, да заплати на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 20 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.357,
ал.2 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 16.01.2020г. присъда по ВНОХД №
С-033/2018г. по описа на САС, и сумата 2500лв. на основание чл.49 ЗЗД,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от неправилно съхранение на
движими вещи, иззети като веществени доказателства, ведно със законната лихва
от 16.01.2020г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 200 000лв.; иска по чл.49 ЗЗД за имуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер 3065лв. и искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетение за имуществени вреди за периода 02.10.2015г.-16.01.2020г.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б. да заплати на М.Г.М., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание
чл.10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл.78, ал.1 ГПК от 1045.28лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: