Решение по дело №2418/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1619
Дата: 18 октомври 2018 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20184520102418
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

№ 1619

гр. Русе, 18.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII граждански състав…в публично заседание на 25 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава Великова

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 2418 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:

 

Ищецът Министерство на земеделието, храните и горите твърди, че на 30.08.2013 г., въз основа на Протокол № 1/24.06.2013 г. от проведена първа тръжна сесия за отдаване под наем/аренда на земи от Държавния поземлен фонд за общините Бяла, Борово, Ветово и Две могили, област Русе за стопанската 2013/2014 г., издаден от тръжна комисия, назначена със Заповед № РД-08-107/24.06.2013 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Русе, след проведен публичен търг, иницииран със Заповед № РД-08-96/16.05.2013 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" – гр. Русе, на основание чл. 47ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка със Заповед № РД-46-107/06.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните и писмо, изх. № 66-2233/08.05.2013 г. на заместник-министъра на земеделието и храните за изразено съгласие за отдаване под наем/аренда на земеделски имоти от ДПФ чрез търг при спазване изискванията на чл. 24а, ал. 1 от Закона за собствеността ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ вр. с чл. 476 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, между Министерството на земеделието и храните, от една страна, като арендодател и ответника ЕТ „Венелин Петров – Охрана”, в качеството му на арендатор бил сключен Договор за аренда № АР-762/30.08.2013 г., за отдаване под аренда за срок от 10 стопански години на земеделска земя от ДПФ в общ размер на 117.770 дка, както следва: в землището на гр. *****: ИМОТ № 083004 с площ 2.001 дка, с начин на трайно ползване /НТР/, използвана естествена ливада, IV категория по картата на възстановената собственост /КВС/ на землището, находящ се в местност ****** – в землището на с. *****: имот № 080055 с площ 17.299 дка, с НТП използвана естествена ливада, IV категория по КВС на землището, находящ се в местност ****** ИМОТ № 080069 с площ 43.464 дка, с НТП използвана естествена ливада, IV категория по КВС на землището, находящ се в местност ***** имот № 080070 с площ 9.003 дка, с НТП използвана естествена ливада, V категория по КВС на землището, находящ се в местност ****** имот № 080071 с площ 12.702 дка, с НТП използвана естествена ливада, V категория по КВС на землището, находящ се в местност ***** имот № 080072 с площ 33.301 дка, с НТП използвана естествена ливада, V категория по КВС на землището, находящ се в местност ****** След сключване на договора за аренда, фактическата власт спрямо арендуваните недвижими имоти бил предадена на арендатора. Арендното правоотношение било прекратено, считано от 01.02.2017 г., поради неизпълнение от арендатора на законовите изисквания на основание § 15, ал. З от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ – прекратяването на посочения договор е извършено съгласно предвидения специален законов ред за това. Това прекратяване на арендното правоотношение било вписано в „Служба по вписванията” при РРС под № 143, том 1, вх. рег. № 915/02.02.2017г.,като с приемо-предавателен протокол от същата дата, арендаторът върнал арендуваните вещи обратно на арендодателя. В процесния договор било уговорено, че арендаторът е длъжен да извършва арендното плащане за арендуваните имоти в размера и срока според договореното. Заявява, че арендатора не е заплатил изцяло стопанската 2015/2016 г. и за стопанската 2016/2017 г. арендните вноски, както следва: за стопанската 2015/2016 г.: главница в размер на 1862,63 лева, представляваща дължима арендна вноска, като падежът бил на 01.10.2015 г., законна лихва за забава за периода от 02.10.2015 г. до 01.02.2017 г. в размер на 253,51 лева. за стопанската 2016/2017 г.: главница в размер на 620,88 лева, законна лихва за забава за периода от 02.10.2016 г. до 01.02.2017 г. в размер на 21,26 лева. Било подадено заявление и било образувано гр. дело  № 1830/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Русе, с което на ответникът е било разпоредено да заплати на заявителя сумата от 2483.51 лева – главница, представляваща дължимите, но неизплатени арендни вноски по прекратен на 01.02.2017 г. Договор за аренда на земеделска земя № АР-762/30.08.2013 г., от която 1862.63 лв. за стопанската 2015/2016 г. и 620.88 лв. за стопанската 2016/2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 312.10 лв. – лихва за забава върху главницата, от които 281.51 лв. лихви за забава за стопанската 2015/2016 г. за периода 02.10.2016 г. до 27.03.2017 г. и 30.59 лв. лихви за забава за стопанската 2016/2017 г. за периода 02.10.2017 г. до 27.03.2017 г.; 55.91 лв. внесена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като бил издаден въз основа на него изпълнителен лист от 04.04.2017 г. Било образувано изпълнително дело № 156/24.01.2018 г., по описа на ЧСИ – И.Х., рег. № 832 в КЧСИ, с район на действие  Окръжен съд – гр. Русе, срещу ответника, по което било направено плащане в размер на 489.11 лв. по ч.гр. дело № 1830/2017 г. по описа на РОС. Иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на длъжника, че същият дължи на ищеца сумата от: 2483.51 лв. – главница, формирана от сбора на дължими, но неизплатени годишни арендни вноски по прекратен на 01.02.2017 г. Договор за аренда на земеделска земя от ДПФ № АР-762/30.08.2013 г., за периода на стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г. до датата на прекратяване на съглашението – 01.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 312.10 лв. – лихва за забава върху главницата, от която: 281.51 лв. лихви за забава за стопанската 2015/2016 г. за периода 02.10.2015 г. до 27.03.2017 г. и 30.59 лв. лихви за забава за стопанската 2016/2017 г. за периода 02.10.2016 г. до 27.03.2017 г., за които е издадена Заповед № 1149/30.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ЧГД № 1830/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Русе.

Ответникът ЕТ „Венелин Петров – Охрана” счита предявените искове за неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1830/2017 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника ЕТ „Венелин Петров – Охрана” да заплати на ищеца сумата от 2483,51 лв. – дължими неплатени арендни вноски по прекратен на 01.02.2017 г. по Договор за аренда на земеделска земя №АР-762/30.08.2013 г., от която 1862,63 лв. за стопанската 2015/2016г. и 620,88 лв. за стопанската 2016/2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането;312,10 лв. – лихви за забава, от които 281,51 лв. лихви за забава за стопанската 2015/2016 г. за периода от 02.10.2015г. до 27.03.2017г. и 30,59 лв. – лихви за забава за стопанската 2016/2017г. за периода от 02.10.2016г. до 27.03.2017г.; 55,91 лв. – внесена държавна такса;150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК – на 16.02.2018 г. длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Не е спорно, че между страните по делото бил сключен Договор за аренда № АР-762/30.08.2013 г., за отдаване под аренда за срок от 10 стопански години на земеделска земя от ДПФ в общ размер на 117.770 дка, както следва: в землището на гр. ******: ИМОТ № 083004 с площ 2.001 дка, с начин на трайно ползване /НТР/, използвана естествена ливада, IV категория по картата на възстановената собственост /КВС/ на землището, находящ се в местност ***** – в землището на с. *****: имот № 080055 с площ 17.299 дка, с НТП използвана естествена ливада, IV категория по КВС на землището, находящ се в местност ***** имот № 080069 с площ 43.464 дка, с НТП използвана естествена ливада, IV категория по КВС на землището, находящ се в местност ****** имот № 080070 с площ 9.003 дка, с НТП използвана естествена ливада, V категория по КВС на землището, находящ се в местност ******* ИМОТ № 080071 с площ 12.702 дка, с НТП използвана естествена ливада, V категория по КВС на землището, находящ се в местност ****** ИМОТ № 080072 с площ 33.301 дка, с НТП използвана естествена ливада, V категория по КВС на землището, находящ се в местност ******

След сключване на договора за аренда, арендуваните недвижими имоти били предадена на арендатора.

В процесния договор било уговорено, че арендаторът е длъжен да извършва арендното плащане за арендуваните имоти в размера и срока според договореното. Арендатора не заплатил изцяло стопанската 2015/2016 г. и за стопанската 2016/2017 г. арендните вноски, както следва: за стопанската 2015/2016 г.: главница в размер на 1862,63 лева, представляваща дължима арендна вноска, като падежът бил на 01.10.2015 г. и  за стопанската 2016/2017 г.: главница в размер на 620,88 лева.

Арендното правоотношение било прекратено, считано от 01.02.2017 г., поради неизпълнение от арендатора на законовите изисквания на основание § 15, ал. З от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, като прекратяването на договора било вписано в „Служба по вписванията” при РРС  № 143, том 1, вх. рег. № 915/02.02.2017г.,и с приемо-предавателен протокол от същата дата, арендаторът върнал арендуваните земи обратно на арендодателя.

Съгласно приетото по делото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза поземлен имот № 083004 по КВС, находящ се в землището на гр.*****, не попада в слоя постоянно затревени площи. В периода от 2013 година до прекратяване на договора, в слоя постоянно затревени площи са били включени само имотите находящи се в землището на с.Писанец, които били с обща площ от 115,690 дка. При извършените проверки в Областна Дирекция „Земеделие" Русе,  вещото лице не установило данни за издаване на справка, от която да е видно в кои БЗС попадат процесиите имоти. Имота попадал в землището на гр.******, съгласно КВС и съгласно която бил с начин на трайно ползване - използвана естествена ливада.

Съдът не коментира събраните по делото други доказателства, тъй като са неотносими към спора.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми на основание  счетоводна справка за задълженията за аренди на ЕТ „Венелин Петров – Охрана” ЕИК: *********, дължими по Договор №АР-762/30.08.2013 г. за аренда на земеделска земя - арендните вноски за стопанските 2015/2016 г 2016/2017 г. въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

Страните са обвързани от договорни правоотношение въз основа на  валиден договор за аренда. Предмет на договора е земеделска земя от ДПФ в размер на 117.770 дка в землищата на гр. ****** и с. ******, която се предоставя на ответника за ползване.Сключен е за срок над 10 стопански години. По силата на сключения договор ищецът има качеството арендодател, предоставил на ответника за ползване земеделската си земя срещу задължението на последния за заплащане на рента.

Законът изисква точно изпълнение на задълженията по вид, количество и качество.  Основно задължение на арендодателя е да предаде на арендатора отдадената под аренда земеделска земя. По делото са представени доказателства, установяващи по категоричен начин факта на изпълнение на договорното задължение от страна на ищеца, поради което съдът приема, че той е изправната страна по договора по смисъла на чл.79 от ЗЗД и следователно има качеството на кредитор. Съобразно възложената доказателствена тежест в настоящото производство за уважаване на претенциите, твърдението на ищеца за неплащане на дължимата аренда, насрещната страна следва да установи изгодния за нея положителен факт, че е изпълнила задълженията си за плащане по чл.5.2 от договора. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за изпълнение на задълженията си.С оглед изложеното претенцията се явява основателна.

Предвид основателността на главниците, следва да се уважи акцесорната претенция за законната лихва, считано от датата на завеждане на гр. д. № 1830/2017 г., до окончателното изплащане на сумите.

Арендното плащане следва да стане до 01.10. за текущата стопанска година. От този момент задължението на купувача е изискуемо и при неплащане последният изпада в забава.  Неизпълнението е правопораждащ за отговорността на длъжника факт. На основание чл.86 от ЗЗД същият дължи  мораторни лихви за просроченото парично задължение. След направена справка, съдът определи  размерът на дължимата лихва за забава както следва: сумата от 281.51 лв.- лихва за забава върху главницата от 1862,63 лв. за стопанската 2015/2016 г. за периода 02.10.2015 г. до 27.03.2017 г. и 30.59 лв. -лихва за забава върху главницата от 620,88 лв. за стопанската 2016/2017 г.

Съдът не коментира наведените от ответника възражения относно прекратяването на договора, обстоятелството във връзка вида на земеделската земя, тъй като същите са относими по спора.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск е доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 205.91 лв.- разноски по гр. д. № 1830/2017 г. на РРС.,

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящето дело разноски в размер на 293.43, от които 93.43 лв.- държавна такса, 200 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.  

Водим от гореизложеното, Съдът

Р  Е   Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ "Венелин Петров - охрана",ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ветово, ул. "Чипровци" № 4, дължи на „Министерството   на  земеделието,   храните   и горите, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Христо Ботев" № 55, сумите от: 1862,63 лв. за стопанската 2015/2016г. и 620,88 лв. за стопанската 2016/2017г. представляващи назаплатени арендни вноски по Договор за аренда на земеделска земя от ДПФ № АР-762/30.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането;312,10 лв. – лихви за забава, от които 281,51 лв. лихви за забава за стопанската 2015/2016 г. за периода от 02.10.2015г. до 27.03.2017г. и 30,59 лв. – лихви за забава за стопанската 2016/2017г. за периода от 02.10.2016г. до 27.03.2017г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1830/2017 г. по описа на РРС по описа на РРС.

ОСЪЖДА ЕТ "Венелин Петров - охрана",ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ветово, ул. "Чипровци" № 4, да заплати  на „Министерството   на  земеделието,   храните   и горите, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Христо Ботев" № 55, сумата от 205.91  лв. – разноски за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1830/2017 г. по описа на РРС и сумата от 293.43 лв. разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :