Решение по дело №154/2019 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20195150200154
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                    Гр.Момчилград, 09.07.2019г.

                                        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на 05.07.2019година в състав;

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ  ОСМАН,

 

 при участието на секретаря ХЮСНИЕ АЛИШ, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 154/ 2019г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

  

            Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на В.М.Т. с ЕГН- **********, с адрес-***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 1615589, издадена от ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 400 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

            В жалбата, подадена чрез пълномощник- адв.Д.Д. ***, наказаното лице изразява недоволството си от процесният електронен фиш, с който му е била наложена горната глоба, като сочи, че същият е незаконосъобразно издаден,  при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването му. Не били спазени правилата за издаването на ел.фиш, т.к. не са били налице условията по ЗАНН вр.чл.189 ал.4 от ЗДвП, и това било така защото при заснемането на управляваният от него л.а. не е била използвана по предвиденият за това ред АТСС. Позовава се на задължителната тълкувателна дейност на ВКС. Иска отменяване на наложената със ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата.

            В съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и се представлява от адв.МАРИЯ СТОЯНОВА от АК- Кърджали, като същата поддържа подадената жалба и развива допълнителни съображения и доводи в тази насока.

            Ответната страна- административно- наказващият орган, ОДМВР- Кърджали, не се представлява и не взема становище по жалбата. От РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмено становище, в което се развиват доводи за неоснователност на жалбата , и респ. за правилност и законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваният акт.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С електронен фиш серия К № 1615589 на ОДМВР-Кърджали, на жалбоподателят е било наложено на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП,  административно наказание  „Глоба в размер на  400 лева, за това, че на 02.06.2017г. в 18,17ч. на  път Е 1-5, км 349+850, на разклона за село Балабаново, общ.Момчилград, в посока на движение гр.Кърджали за ГКПП „Маказа“ в зоната на действие на знак „В-26“ /при разрешена скоростта от 60 км/ч./, с МПС- л.а. „АУДИ А-6“ с рег.№ К 80 01 ВВ, извършил нарушение за скорост, което е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство  № 615. В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 60 км/ч, установената скорост е била 108 км/ч, а превишението е било с 48 км/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП. Не е установена датата на връчване на ел.фиш на жалбоподателят.

     Като доказателство по делото АНО е приложил клип   4755 от радар № 615 от 08.05.2016г. от 18,17 часа с 4 бр.снимки- несъдържащи  снимка на знак В 26 за стойността на разрешената скорост, и в които са отразени и посоката на движение; и в 3 от които снимки се вижда МПС с рег.№ К 80 01 ВВ, като измерената скорост е 111км/ч., при ограничение от 60км/ч., и превишение на скоростта с 51 км/ час, и е прието като ст-ст на наказуемата скорост 48 км/час, като наказуемо превишение на скоростта е от 48 км/ч. Сиреч, е приложен и законовият толеранс от минус 3 км/ч. Към този клип е приложена и снимка на географска карта за месторазположението на самото АТСС.  В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с координати. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението.

Представена е справка от масивите на КАТ за обстоятелството, че процесното МПС с рег. № К 8001 ВВ, е собственост на жалбоподателят по делото.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от веществените доказателствени средства- цитираният клип със снимковият материал, както и писмените доказателства- Протокол от проверка на мобилна  система за видеоконтрол № 6-18-16/ 03.06.2016г., Протокол № 144/06.06.2013г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол; справка за собственост на процесното МПС, и писмо от ОПУ- Кърджали за въведени ограничения с пътен знак „В-26/- за 60 км/ч. по път Е-85 /1-5/ посока Кърджали-п.к. Момчилград- Кирково- Маказа/.

Съдът, имайки предвид така установените по-горе факти, стигна до следните правни изводи;

Постъпилата жалба е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество, тъй като въпреки усилията на съда и страните, не се доказа датата на връчване на обжалвания електронен фиш.

Съгласно чл. 21, ал.2 от ЗДвП при избиране скоростта на движение водачът на МПС следва да се съобразява със сигнализираната с пътен знак разрешена скорост. В настоящият случай се сочи, че превишаването на тази скорост е установено с мобилна система за видеоконтрол № 615, която е предназначена за видеонаблюдение в реално време на подвижни и неподвижни обекти, разположени или преминаващи през зоната на наблюдение. Видно от приложената снимка, регистрираната скорост от система за видеоконтрол Радар № 615 е 111 км/ч., като административно-наказващият орган, базирайки се на указанията за работа с TFR1-М, според които системата може да допусне грешка при фиксиране на скоростта до + или – 3 км.ч., е възприел грешката в по- благоприятния за нарушителя размер и в Електронния фиш е отразил скорост от 108 км/ ч. Установи се по делото, че има въведено ограничение на скоростта за този пътен участък /с посоченото по-горе писмо на ОПУ гр.Кърджали/- макар да липса снимков материал /каквото е било изискването към този момент в нормата на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП/.

Съгласно  чл.189 ал.4 изр.1 от ЗДвП /действаща преди изм. с ДВ бр.54/2017г., в сила от 05.07.2017г./ при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган, на нарушителят се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Самият електронен фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, както и посочване на нарушената разпоредба.

С оглед законодателна промяна, въз основа на променената редакция на текста на чл.189 ал.8 от ЗДвП /обн. ДВ, бр.19 от 2015 г./, в 7-дневен срок от получаване на жалбата, директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощеното от него лице, я изпраща заедно с цялата преписка на съответният районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.

Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, разположението на ПЪТНИЯТ ЗНАК "Е-24" се документира със снимка /в редакцията до 2017г./.

В настоящият случай, в обжалваният фиш мястото на нарушението е описано, както бе посочено по-горе, а в приложеният към него Клип със съответният № са посочени географските координати със съответни означения с градуси, които по никакъв начин не могат да установят връзката между мястото, локализирано в електронния фиш- като това място е посочено със конкретно географско или административно наименование.

Именно заради това законодателят е предвидил, че при изпращане на материалите в съда следва да се посочат, респективно да се представят всички доказателства в подкрепа на обжалваният фиш, в това число информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21 от ЗДвП. Това е така, защото в случай на оспорване на мястото на нарушението, няма как да бъде установена тази връзка, а тъй като електронният фиш се издава въз основа констатациите на обсъдения клип, при положение, че тази връзка не може да се направи следва извода, че административното обвинение не може да се докаже по несъмнен начин, така както вменява законът, респективно съдът следва да отсъди в полза на жалбоподателя и електронният фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен. В случая, липсва и снимка на въведеното със ПЪТЕН ЗНАК "В- 26" ограничение на скоростта, и че заснемането е било сигнализирано именно за този пътен участък. Следва също така да се упомене, че тежестта на доказване за извършване на съответното нарушение лежи върху наказващият орган. Наказаното лице не е длъжно да доказва, че не е извършило нарушението, а още по-малко съдът следва да прави това. В тази връзка, след като по делото остана недоказан факта относно мястото на извършване на нарушението, и оглед на изложеното, жалбата е основателна. В случая, деянието е установено с помощта на мобилно автоматизирано техническо средство, което може да бъде поставено навсякъде-а по делото, въпреки дадените указания на АНО не е представен протокол за използване на АТСС /по смисъла на чл.10 от чл.7 ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. В тази връзка следва да се отбележи, че измерването и регистрирането на скоростта с подобен тип технически средства се извършва напълно автоматично и не подлежи на манипулация, независимо дали се касае за стационарно поставена, или за мобилна система. Позиционирането на мобилното устройство обаче, както и насочването на системата радар-камера и въвеждането на работните параметри, е човешка дейност и пряко зависи от оператора на системата.

Когато се касае за установяване на нарушение по чл. 21 от ЗДвП с помощта на мобилна автоматична система, облекчената процедура по чл.189 ал.4 от ЗДвП за налагане на административно наказание е неприложима. Аргумент в тази насока дава и текстът на  чл.189 ал.4 от ЗДвП- "при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш", т.е. условие за издаване на фиш е отсъствието на контролен орган при установяването на нарушението. Съдът не споделя виждането, че отсъствието на контролните органи касае процедурата по издаване на самия фиш. Вярно е, че граматическото тълкуване, изхождащо от мястото на запетаята /поставена след "техническо средство"/ би могло да обоснове подобен извод. Логическото тълкуване, обаче, и използваното от законодателя словосъчетание – "контролни органи" налагат по-скоро становището, че фиш следва да се издаде, ако нарушението е констатирано в отсъствие на последните. Това е така, защото именно те са тези, които извършват дейност по контрол на правилата за движение и затова са "контролни". Органът, който налага наказание не е такъв, а административно наказващ и неговото присъствие или отсъствие няма отношение към констатиране на нарушението, както при стандартната процедура, установена в ЗАНН, така и при специалната по  чл.189 ал.4 от ЗДвП. И в двата случая актът, с който се налага наказание /доколкото електронният фиш в хипотезата на  чл. 189 ал.4 от ЗДвП замества по-скоро наказателното постановление, а не АУАН/, се издава без нарушителя и без участието и присъствието на органите, констатирали извършването на нарушението. Ето защо, виждането, че с текста на  чл.189 ал.4 от ЗДвП се предоставя специална /извънредна/ възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител, ако нарушението е заснето с автоматично техническо средство, не намира опора в закона.

Идеята на законодателя е да се издава електронен фиш по образец само при наличие на две кумулативни предпоставки- нарушението да е установено с помощта на автоматизирано техническо средство и това да е сторено в отсъствие на контролен орган. Такъв е случаят със стационарното видеонаблюдение. В този смисъл съобразно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г. в хипотезата на  чл.189 ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

Като не е съобразил гореизложеното административно- наказващият орган е издал незаконосъобразен електронен фиш, който следва да бъде отменен.

Водим от изложеното съдът,

 

                                                Р   Е   Ш   И  :

           

ОТМЕНЯВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 1615589, издадена от ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, на В.М.Т. с ЕГН- **********, с адрес-***, е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 400 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

            Решението подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд-  Кърджали в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.                                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: