О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  №2702

 

гр. Пловдив 30.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: Бранимир Василев

                                                                                                             Светослав Узунов                                                                                          

                          

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. №2511/19г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е определение №8908/07.08.2019г. на Пловдивския районен съд, ХІV^-ти граждански състав, постановено по гр. дело № 10145/19г., с което се връща искова молба с вх. № 39994/18.06.2019г., подадена от Т.Д.С. срещу „ОББ интерлийз“ ЕАД и И.З.П. като недопустима и се прекратява производството по делото.

Частният жалбоподател Т.Д.С., моли съда да отмени обжалваното определение по съображения, подробно изложени в жалбата.

Исковата молба е върната преди да се изпрати препис на ответниците, поради което в настоящото производство няма насрещна страна.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да прекрати производство по делото районният съд е приел, че искът е недопустим, защото за ищецът не е налице правен интерес от търсената защита по реда на чл. 440 от ГПК.

В исковата си молба Т. Д. С. твърди, че е собственик на ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор 56784.506.555 по КК на гр. Пловдив, 1/2 ид.ч. от самостоятелни обекти с идентификатори 56784.506.555.1.1 и 56784.506.555.1.2 и 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 56784.506.555.2 по КК на основание постановление за възлагане 16.01.2019г. на ЧСИ Атанас Атанасов.

На 30.01.19г. Т. С. получил съобщение от ЧСИ Петко Илиев за наложена възбрана върху 1/6 ид. ч. от посочените по – горе имоти. От съдържанието на това съобщение може да се установи, че изпълнителното дело е образувано за събиране на дължима на взискателя „ОББ Интерлийз“ ЕАД сума от длъжника И.З.П.. В края на съобщението е посочено, че върху ½ ид. ч. от посочените имоти има вписана възбрана в полза на Т. С. под № 160, том 7 от 2018г. От представената справка от службата по вписванията – Пловдив за З. И. П. се установява, че има вписана такава възбрана за вземане на С. от длъжника З. И. П., която очевидно не е заличена, но е наложена от същия съдебен изпълнител, който е съставил постановлението за възлагане по изп. д. № 2018757040030, я именно ЧСИ А. Атанасов, с което ищецът, тук частен жалбоподател, се легитимира като собственик на ½ ид. ч. от спорните недвижимости.

Жалбоподателят счита, че съдебният изпълнител е нарушил разпоредбата на чл. 483 от ГПК, понеже не се уверил, че длъжникът И. З. П. е собственик в съответния обем от права върху обсъждания имот.

Затова предявява настоящия иск, с който първоначално моли съда да приеме за установено спрямо ответниците, че И.З. не е собственик на възбранения имот.

Така подадената искова молба правилно е била оставена без движение до обосноваване на правен интерес от предявения иск, като изясни как налагането на възбрана върху 1/6 ид.ч. от засяга собствената на ищеца ½ ид. ч. от същия имот.

В изпълнение на тези указания ищецът С. е представил нова молба от 05.08.19г., в която от една страна заявява, че иска че отрицателния установителен иск е за целия имот и в същото време твърди, че е съсобственик в същия имот, без да уточнява, с кои лица е съсобственик и в какви квоти.

За тази молба в мотивите на обжалваното определение районният съд от една страна е посочил, че отстранява указанията, но в същото време създава допълнителни нередовности, понеже не се излагат твърдения за лицата, които съпритежават имоти и техните права.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд в частта, с която е приел, че от формална гледна точка с молбата от 05.08.19г. се изпълняват указанията дадени в разпореждането от 19.06.19г., в която се твърди, че предмет на иска е целият имот, но доколкото към този плах опит на ищеца да направи исковата си молба редовна е добавено, че С. е и съсобственик на имота, е налице неяснота относно обема от правото на собственост, който ищцовата страна твърди да притежава. Тази неяснота е следвало да се изясни по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК, като се предостави възможност на ищеца да уточни дали е изключителен собственик на възбранения имот и на какво основание, а ако е съсобственик да посочи своята квота и квотите на останалите съсобственици.

След като исковата молба не е оставена повторно без движение за остраняване на посочените по – горе нередовности, то обжалваното определение, с което се връща исковата молба е неправилно и следва да се отмени, като делото се върна на районния съд за отстраняване на нередовностите и от молбата от 05.08.19г.

Воден от горното съдът

 

                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определение №8908/07.08.2019г. на Пловдивския районен съд, ХІV^-ти граждански състав, постановено по гр. дело № 10145/19г.

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд, ХІV^-ти граждански състав за изпълнение на дадените в мотивната част на определението указания.

Определението окончателно.

 

          Председател:                                                 Членове:1.     

 

 

 

                                                                                                    2.