Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 13.07.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V – ти граждански състав, в открито заседание на шести
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Миглена Кънева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 67 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно
такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Топлофикация Русе”ЕАД твърди, че ответникът е купувач на доставяна от
дружеството топлинна енергия в имот в гр.Р, ул."Н.П." 6, бл.“Д.Д. 2“,
вх.Е, ет.3, с аб.№ 10000430320. За периода 24.11.2018 г. - 26.07.2019 г. в този
имот ищцовото дружество доставило и на ответника била разпределена топлинна
енергия на обща стойност 710,79 лв. по 16 броя фактури, която енергия не била
заплатена. Ответникът дължал на ищеца и лихва за забава за периода от падежа на
всяка фактура до 03.10.2019 г. в размер на 24,57 лв. За събиране на вземанията
си ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по образуваното гр.дело №
5961/2019 г. по описа на РС-Русе срещу ответника била издадена заповед за
изпълнение на дължимите суми, лихви и разноски. Съдът дал указания на ищцовото
дружество, че следва да предяви иск относно вземането си, като в противен
случай ще обезсили заповедта за изпълнение.
Ето защо претендира
да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумите: 710,79 лв. главница за доставена и разпределена
топлинна енергия за периода 24.11.2018 г. - 26.07.2019 г. по 16 броя фактури,
лихва за забава в размер на 24,57 лв., законната лихва върху главницата от 04.10.2019
г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на съдебните разноски в
двете производства.
Ответникът
Н.К. Иванов, чрез назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, депозира отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че между страните липсват валидни облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
На 07.10.2019 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Н.К. И. в полза на „Топлофикация Русе" ЕАД за сумите:
710,79 лева – главница
за доставена и разпределена топлинна енергия за периода 24.11.2018 г. –
26.07.2019 г. по 16 бр. фактури, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2019
г., 24.57 лв. лихва за забава и
77 лв. разноски в заповедното производство. Посочено е в заповедта за
изпълнение, че вземането произтича от доставена и разпределена топлинна енергия
в имот на длъжника в гр. Р, ул."Н.П." 6, бл.“Д.Д. 2“, вх.Е, ет.3, с абонатен № 10000430320.
Р към исковата молба писмени
доказателства установяват, че Н. И. е закупил процесния апартамент от предишния
собственик на 09.10.2006 г., като на 17.10.2013 г. е попълнено служебно
заявление за откриване на партида за плащане на топлоенергия на адреса на имота
на негово име. Преди това, на 09.10.2013 г. предишният ползвател и купувач на
топлинна енергия в същия имот – Р.Н.И., е депозирала заявление до ищеца за
закриване партидата на нейно име.
Данните по делото установяват по
несъмнен начин и че сградата, в която се намира притежаваният от ответника
имот, е присъединена към градската топлопреносна мрежа на ищеца. В същата е
въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което се извършва от „Техем
сървисис“ ЕООД, съгласно извършения подбор от ОС на ЕС на бл.“Д.Д.“ и сключения
на 12.11.2018 г. договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
От представените към исковата
молба 16 бр.фактури и извлечение от сметка по партидата на ответника е видно,
че за процесния период на същия са начислени суми за гореща вода, за енергия,
отдадена от сградна инсталация, енергия за отопление и услуга дялово
разпределение по 1,50 лв. месечно или общата дължима сума възлиза на
претендираните 710.79 лв., върху които лихвата за забава е в размер на 24.57
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Доставката
на топлинна енергия е услуга, регламентирана в Закона за енергетиката и подзаконовите
нормативни актове по неговото прилагане - Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия и
Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. Съгласно чл.153,
ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия. Според чл.133, ал.2 от ЗЕ присъединяването на инсталациите
на клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата -
етажна собственост. От посочените два законови текста следва, че собственикът и титулярът на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост може да стане клиент на топлинна енергия и за него да възникне задължение
да заплаща цената й и против волята си, ако притежателите на две трети от
собствеността в сградата решат същата да бъде топлофицирана.
Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, дори да прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Разпоредбите на чл.153, ал.1 и
ал.6 от ЗЕ са преминали проверка за противоречие с Конституцията по
конституционно дело № 15/2009 г. на Конституционния съд на Република България.
С решението си по това дело Конституционният съд приема, че посочените законови
текстове не противоречат на Конституцията, като се обосновава с това, че сградните инсталации за
отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Всички собственици на имоти в сграда в режим на
етажна собственост следва да участват в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ (сградната инсталация), като заплащат
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия.
Съобразно горното съдът намира,
че като собственик на имот в гр. Р, бл.“Д.Д. 2“, вх.Е, ет.3, с абонатен № 10000430320, ответникът има
качеството клиент на топлинна енергия и като такъв дължи заплащане на
доставената му и разпределена в собствеността му топлоенергия. В нарушение на
чл.73 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от
системата на „Топлофикация Русе“ ЕАД, същият не е изпълнил вмененото му задължение
като нов собственик да подаде до продавача заявление за откриване на партида на
негово име в 30-дневен срок от промяната на собствеността, поради което и при
наличие на данни за това обстоятелство, ищецът е упражнил правомощието си за
служебно откриване на партида на Н.К. Иванов.
По изложените съображения съдът
намира, че предявените искове се явяват основателни и доказани по размер,
поради което следва да се уважат изцяло.
Съгласно Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на настоящото дело
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 75 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 150 лв.
депозит за особен представител или общо 325 лева, както и 77 лева в заповедното
производство.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.К. Иванов, с
ЕГН **********,***, че дължи на „Топлофикация Русе" ЕАД, с ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.„ТЕЦ Изток”, представлявано от изп.директор Севдалин Желев Желев, сумите: 710,79 лева, представляваща цена на доставена и разпределена топлинна енергия за периода 24.11.2018 г. - 26.07.2019 г. в имот, находящ се в гр. Р., ул."Н.П." 6, бл.“Д.Д. 2“, вх.Е, ет.3, ведно
със законната
лихва от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане и 24,57 лева лихва за забава за периода 15.02.2019 г. - 03.10.2019 г., което
вземане е предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 5961/2019 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Н.К. Иванов, с ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК *********, 325
лева – деловодни разноски в исковото производство и 77 лева разноски по ч.гр.д. № 5961/2019 г. по описа на Районен съд-Русе.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: