№ 18859
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110124742 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. П. Б., действащ чрез пълномощника си и
негова майка М. И. Б., с която срещу М. Д. Т., е предявен по реда на чл. 415 ГПК иск
по чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 365 ЗЗД за сумата 10 000 лева,
представляваща трета месечна вноска, дължима до 31.03.2021 г. и част от плащане по
договор за спогодба от 01.09.2020 г., по силата на която ответникът се задължила да
заплати на ищеца сумата от общо 180 000 лева на 18 месечни вноски във връзка с
прекратяване на участието на М. П. Б. в ******* и за която сума е издадена заповед №
932/09.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
62388/2023 г. по описа на СРС, 41 с-в.
Ищецът твърди, че сключил с ответника процесния договор за спогодба, с който
последната лично се задължила да отговаря за заплащането на сумите, които се
дължат на ищеца съгласно същия. Твърди, че във връзка с прекратяване на дяловото
му участие в ******* за него е възникнало вземане в размер на сумата 180 000 лева,
като задължено лице за заплащане на същата била ответника, тъй като на нея са били
прехвърлени дружествените дялове. В настоящото производство се претендира
установяване съществуването на вземане в размер на 10 000 лева, представляващо
третата месечна вноска съгласно процесния договор за спогодба с падеж 31.03.2021
г.Ищецът моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
недопустим, евентуално като неоснователен. Твърди, че за нея липсва дори
процесуална легитимация да отговаря по иска, с оглед което и производството следва
да бъде прекратено. В условията на евентуалност поддържа, че не е материално
легитимирана по процесното договорно правоотношение. Отделно сочи, че договорът
е нищожен поради противоречие на спогодбата със закона, поради липса на
изискуемата форма, поради заобикаляне на закона, тъй като със същата ищецът целял
са получи доход без основание. Отделно се сочи, че договорът имал невъзможен
1
предмет, тъй като ищецът не е имал дялове в ******* към 01.09.2020 г. Ответникът
моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, въз основа на съвкупен анализ на доказателствата по
делото и съобразявайки становищата на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във
вр. с чл. 365 ЗЗД, в тежест на ищеца по който е да установи, че между страните е бил
сключен договор за спогодба с предмета и съдържанието, очертани с исковата молба,
че е изправна страна по същия, че е уговорен и е настъпил падежът на процесното
задължение.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. и че сключеният
договор е нищожен на заявените с отговора на исковата молба основание – поради
противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради невъзможен предмет и
поради неспазване на предписана с императивна норма на закона форма
При установяване на фактите, възложени в доказателствена тежест на ищцата, в
тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си за плащане на
третата вноска по парчиното вземане на ищеца съгласно представения договор за
спогодба.
По делото е представен в заверен препис договор за спогодба от 01.09.2020 г.,
сключен между М. П. Б., действащ чрез М. И. Б., от една страна, и С.Г.Т., действащ
чрез М. Д. Т., от друга. Съгласно изявленията на страните, съдържащи се в договора,
със същия се уреждат действителните отношения между собствениците на дяловете в
*******, във връзка с прекратяването на участието на Б. като действителен съдружник
в това дружество. Страните са се съгласили, че дяловете, записани на П.С.Ч., в
действителност принадлежат на ищеца, а дяловете, записани на Д. С. Т., принадлежат в
действителност на С.Г.Т.. Със спогодбата дяловете, за които страните са се съгласили,
че са собствени на ищеца, са оценени на сумата 180 000 лева, която насрещната страна
по спогодбата следва да му заплати на 10 равни месечни вноски, всяка от по 10 000
лева, първата от които дължима до 31.01.2021 г., а всяка следваща - до последния ден
на съответния месец. Уговорено е също така прехвърлянето на дяловете да се извърши
по реда на ТЗ, като П. Ч. прехвърли тези дялове на М. Д. Т. в срок до 05.09.2020 г.
Спогодбата е подписана за М. П. Б. от М. И. Б., а за С.Г.Т. от М. Д. Т..
С оглед заявените с отговора на исковата молба оспорвания съдът следва да даде
на първо място отговор на въпроса въз основа изразената воля в представения
документ (договора за спогодба) кои са страните по същия, респ. кое лице е длъжник
по материалното правоотношение и дължи на ищеца процесната сума от 10 000 лева,
представляваща третата месечна вноска от общото вземане в размер на сумата 180 000
лева, която съгласно спогодбата представлява стойността на дяловете с действителен
собственик ищецът.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД едно лице може да представлява друго по
разпоредба на закона или по волята на представлявания. Последиците от правните
действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.
Следователно и в правната сфера на представлявания не настъпват правни последици
и той не става страна по правоотношението с насрещната страна по сделката, не
отговаря и за поетите от представлявания задължения.
В случая въз основа на представените по делото писмени доказателства
настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е страна по сключения с ищеца
договор, съответно не е задължено лице по това правоотношение и за нея липсва
материална легитимация да отговаря за процесното вземане. Същата е действала като
2
представител на насрещната страна по договора С.Г.Т., което лице се е задължило да
заплати на ищеца процената сума. От нито една клауза на спогодбата не следва извод,
че М. Т. се е задължила да отговаря лично и наред с представляваното от нея лице.
Ето защо и всички останали възражения на ответника срещу основателността на
предявения иск не следва да бъдат по-подробно обсъждани. В настоящото
производство ответникът не е установил наличието на правен интерес да релевира
възражения за нищожност, принадлежащи на страните по сделката, по която не е
страна.
Не следва да се обсъждат в настоящото производство и доводите на ищеца дали
той е или не е действителният собственик на дяловете от *******, предвид че съдът
приема, че не ответникът следва да отговаря за тези задължения. Отговорът на този
въпрос не би променил изхода от спора, след като ответникът не е страна по сделката,
от която ищецът твърди, че произтича процесното вземане. По отношение на това кое
лице е изготвило проекта за спогодбата, както и дали има плащания на първите две
месечни вноски от общата договорена цена на дяловете, следва да се посочи, че това
са обстоятелства, които са ирелевантни с оглед предмета на делото и съдържанието на
представения по делото договор.
Изводи за основателност на иска не биха могли да обобосноват и съображенията
на ищеца, че след като дяловете са били прехвърлени в полза на ответника от трето за
спора лице (което обстоятелство се потвърждава и от информацията, публично
достъпна по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ), то и тя е лицето, което е задължено
за заплащане на сумата по процесния договор за спогодба. От една страна, както се
посочи, задължен за заплащане на сумата по спогодбата е не ответникът, а страната,
която тя е представлявала по сделката. От друга страна, ако се приеме, че страните са
уговорили дяловете да бъдат прехвърлени в полза на М. Т. и въз основа на тази тяхна
уговорка това е било сторено, следва да се припомни, че уговорките в полза на трето
лице са валидни и допустими, доколкото същите намират правната си регламентация в
разпоредбите на чл. 22 ЗЗД.
Следва да се допълни още, че макар ответникът да не оспорва твърденията на
ищеца, че се явява съпруга на другата страна по спогодбата, за задължението за
заплащане на процесната сума с договора не е уговорена солидарност, нито такава
следва от нарочна норма на закона. Ето защо и съдът намира за недоказани
твърденията на ищеца, че с договора за спогодба ответникът се е задължила в лично
качество да отговаря за заплащане на сумата в размер на 180 000 лева, 10 000 лева от
която се претендира в настоящото производство.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход от спора право на разноски има само ответникът. Заплатено е
адвокатско възнаграждение в минимален от 400 лева , с оглед което и сума в
посочения размер на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се възложи в тежест на
ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК от М. П. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ******* срещу М. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *******
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 365 ЗЗД
за сумата 10 000 лева, представляваща трета месечна вноска, дължима до 31.03.2021 г.
и част от плащане по договор за спогодба от 01.09.2020 г., по силата на която
ответникът се задължила да заплати на ищеца сумата от общо 180 000 лева на 18
месечни вноски във връзка с прекратяване на участието на М. П. Б. в ******* и за
която сума е издадена заповед № 932/09.01.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62388/2023 г. по описа на СРС, 41 с-в.
ОСЪЖДА М. П. Б., ЕГН **********, с адрес: ******* да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на М. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ******* сумата 400 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски
градски съд чрез Софийски районен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4