№ 2418
гр. Варна , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100501551 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 419 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9154/12.05.2021 г. на В. ИГН. В. чрез адвокат
С.Н. – АК гр. Варна, срещу Разпореждане № 1057/18.03.2021 г. за незабавно изпълнение на
Заповед № 306/18.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3819 /2021 г. по описа на Варненски районен съд
срещу жалбоподателя в полза на заявителя „Ново Финанс" ООД, ЕИК *********, за
вземания, произтичащи от договори за заем № 835-ВН от 12 август 2020 г и № 836-ВН от 13
август 2020 г.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на разпореждането за незабавно
изпълнение поради това, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и
съществени процесуални правила. Счита, че изискуемостта на вземанията не се установява
от представения документ по чл.417, т. 3 от ГПК, а именно нотариален акт (НА) за
учредяване на договорна ипотека № 182/2020 г. на нотариус, peг. № 549. Посочва, че
съгласно чл. 2.2, б. „ж" от договор за заем № 836-ВН от 13 август 2020 г. първата дължима
анюитетна вноска е с падеж 13 септември 2020 г., поради което представеното уведомително
писмо от 01 март 2021 г., в което се твърди, че длъжникът е в забава считано от 13 август
2020 г., не отговаря на истината. Подържа, че когато въз основа на нотариален акт се иска
заповед за незабавно изпълнение за вземане за неустойка, документът не удостоверява
задължение за плащане на неустойка, тъй като изискуемостта на вземането за неустойка е в
зависимост от виновното неизпълнение на длъжника, което е друг факт, извън основанието
по чл. 417, т. 3 ГПК, който не е удостоверен с него и не може да се обсъжда в
производството по чл. 418 ГПК. Счита, че съдът е следвало да прецени единствено дали НА
е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане, като
всички други документи като договор за заем и представените във връзка с него писмени
1
доказателства, установяващи вземането и предсрочна изискуемост са ирелевантни.
Присъждане на наказателна лихва и на неустойка без доказана претендирана главница е
недопустимо и в този смисъл обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.
Поддържа, че клаузите на чл. 2.7 от Договор за паричен заем № 835 и № 836, на които
се основават претенциите за неустойка в размер на 69 900 лв. и 2 010 лв., представляващи по
60 % от всяка една главница по двата договора за заем – 116 500 лв. и 3 500 лв., са
неравноправни и нищожни, за което заповедният съд не е извършил необходимата преценка
в съответствие със закона и практиката на ЕС. Неустойката надхвърля 5 пъти законната
лихва, поради което не съответства на основния принцип за добросъвестност и
справедливост в облигационните правоотношения и като накърняваща добрите нрави е
нищожна.
С оглед на образуваните други дела от същия кредитор за лихви за забава поддържа,
че е недопустимо да се претендират както обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на
неустойката, така и договорната мораторна неустойка за едно и също неизпълнение.
Въведено е и оплакване за неправилност на разпореждането в частта за разноските
поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.
Ответникът по жалбата „Ново Финанс" ООД е представил писмен отговор по реда и в
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Излага доводи за неоснователност на релевираните от
жалбоподателя оплаквания. Подчертава, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
Позовава се на правото на кредитора на обезщетение или неустойка при предсрочно
погасяване на предоставения кредит съгласно чл. 41, ал. 3 и ал. 4 от ЗКНИП. Моли частната
жалба да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Частната жалба е редовна и процесуално допустима като подадена в срок от лице
имащо качеството на длъжник в заповедното производство и, съответно, легитимирано да
обжалва разпореждането за незабавно изпълнение. Срокът за обжалване и специалните
изисквания за допустимостта и са спазени, тъй като жалбата е подадена на 12.05.2021 г.
́
заедно с възражение по чл. 414 от ГПК подадено на същата дата при връчена покана за
доброволно изпълнение на 12.04.2021 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Пред ВРС е образувано заповедно производство въз основа на заявление по чл. 417
ГПК подадено на 17.03.2021 г. от "Ново Финанс" ООД, ЕИК: *********, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417, т.6 от ГПК срещу В. ИГН. В., ЕГН: ********** с адрес
гр.В., бул."Ч." № *, ет. *, ап. * за следните суми: сумата от 69 900 лева, представляваща
дължима неустойка по т. 2-ра от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
13.08.2020г. № 182, том 4, рег.№ 7458, дело № 685/2020г., вписан в СВ под акт №117, дело
2
№ 11341/2020г, вх.рег. № 19407/13.08.2020г., в който са обективирани текстовете по договор
за заем № 836-ВН-13.08.2020 г. и съставляваща 60% от остатъчната главница и сумата от 2
100 лева, представляваща дължима неустойка по т. 1-ва от Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека от 13.08.2020 г. № 182, том 4, рег. № 7458, дело № 685/2020 г., вписан в
СВ под акт №117, дело № 11341/2020 г., вх. рег. № 19407/13.08.2020 г., в който са
обективирани текстовете по договор за заем № 835-ВН-12.08.2020 г. и представляваща 60 %
от предоставената заемна сума /главница/.
Съгласно разпоредбите на чл. 418, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява незабавно
изпълнение и издава изпълнителен лист, ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е
редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. По силата на чл. 411, ал. 2 т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да провери и дали
искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това. В случай, че установи такова противоречие или основаване на искането на
неравноправна клауза, съдът е длъжен да откаже да издаде заповед за изпълнение.
Според изричната разпоредба на чл. 417, т. 6 от ГПК, заявителят може да поиска
издаване на заповед за изпълнение когато вземането се основава на договор за залог или
ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно
чл. 173, ал. 3 от ЗЗД, ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена
парична неустойка, кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския
процесуален кодекс.
Представеният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 13.08.2020 г. №
182, том 4, рег. № 7458, дело №685/2020 г., вписан в СВ под акт №117, дело №11341/2020 г.,
вх. рег. № 19407/13.08.2020 г., е редовен от външна страна и удостоверява подлежащи на
изпълнение вземания на заявителя и срещу ответника. Вземанията за неустойки в
определяем размер от 60% от цялата договорена главница са изрично уговорени и са
дължими в случай на предсрочна изискуемост на вземанията. Изпадането на
кредитополучателя в забава за повече от 90 дни като предпоставка за обявяване на
предсрочната изискуемост и пълното неизпълнение на задълженията му за връщане на
главницата и заплащане на възнаградителна лихва по договорите за кредит като
отрицателни факти не подлежат на доказване в настоящото производство, което има за цел
единствено да установи дали се касае за безспорно вземане. Обявяването на вземанията по
двата договора за кредит за предсрочно изискуеми е надлежно установено с представените
уведомително писмо изх. № 47/01.03.2021 г. и разписка за личното му получаване от
длъжника от 01.03.2021 г., с което е изпълнено изискването на чл. 418, ал. 3 от ГПК, според
която когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от
настъпването на друго обстоятелство, настъпването на обстоятелството трябва да бъдат
удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.
3
При извършената служебна проверка за противоречие на искането със закона и с
добрите нрави и за наличие на неравноправни клаузи в договорите за кредит, обективирани
в нотариалния акт, съдът констатира следното:
Претендираните вземания се основават на клаузите на чл. 2.7 от Договори за паричен
заем № 835 и № 836, възпроизведени в т. 2 и т.1 от представения документ по чл. 417, т. 6 от
ГПК – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 13.08.2020 г. Съгласно
посочените клаузи „При забава в погасяването на дължима вноска с повече от 90
(деветдесет) дни, след изтичане сроковете за плащане - 13-то (тринадесето) число на месеца,
цялото вземане става предсрочно изискуемо и Заемодателят освен правата по чл.2.6. от
договора има право да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на остатъка от
заемната сума по договор, ведно с неустойка в размер на 60% (шестдесет процента),
изчислена върху пълния размер на заемната сума.“ Съдът намира, че искането за издаване на
заповед за изпълнение на основание посочената клауза противоречи на добрите нрави, както
и че уговорката е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП), тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
Съдебната практика еднозначно приема, че добрите нрави не са писани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора при използването на критерии като естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и други. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В този смисъл е ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о., ГК и
мн. др.
В случая са уговорени неустойки в размер на 69 900 лв. и 2 010 лв., представляващи
по 60 % от всяка една главница по двата договора за заем – 116 500 лв. и 3 500 лв.
Неустойките се изчисляват върху целия размер на главниците, независимо от това, дали
заемополучателят е върнал част от кредита. На практика, това означава, че дори да е върнал
90 % от дължимите главници, в случай на обявена предсрочна изискуемост за останалите
10% той пак ще дължи неустойка в същите размери – 60 % от пълния размер на
предоставените кредити. Така уговорената неустоечна клауза не държи сметка за размера на
неизпълнената част от задължението, което е в разрез с обезщетителната и функция.
́
4
Размерът на вредите, които би претърпял кредитора, е в пряка зависимост от вида и размера
на неизпълненото задължение, докато в случая размерът на дължимата неустойка не е
поставен в такава зависимост. Законът признава право на кредитора да иска обезщетение за
неизпълнено парично задължение в размер на законната лихва за забава, която е шест пъти
по-ниска от уговорените неустойки, и то само върху неизпълнената част от задължението.
Без значение е в случая, че заявителят твърди пълно неизпълнение на задължението на
заемополучателя, тъй като преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави се прави към момента на сключване на договора, а не към момента на
предявяване на иска. Уговорените неустойки в посочените размери излизат извън границите
и на признатите от закона обезпечителна и санкционна функции, доколкото вземанията са
обезпечени с ипотека върху недвижим имот и рискът за кредитора е сведен до минимум. С
оглед паричния характер на задължението вероятността кредиторът да претърпи дори
близки по размер вреди е практически изключена.
По изложените съображения съдът достига до извода, че обжалваното разпореждане
за незабавно изпълнение, постановено на основание чл. 418, ал.1 от ГПК, е неправилно и
следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен.
Ответникът по частната жалба не е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, което не налага произнасяне на съда съобразно чл. 81 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1057/18.03.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 3819/2021 г.
по описа на Варненски районен съд в частта, с която е разпоредено незабавно изпълнение
на Заповед № 306/18.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист срещу В. ИГН. В., ЕГН
**********, с адрес гр.В., бул.“Ч.“ №*, ет.*,ап.*, в полза на заявителя “Ново Финанс” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “ Иван Срацимир” № 2,
за сумата от 69 900 лева, представляваща дължима неустойка по т. 2-ра от Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от 13.08.2020г. №182, том 4, рег. №7458, дело
№685/2020г., вписан в СВ под акт №117, дело №11341/2020г., вх.рег.№19407/13.08.2020г., в
който са обективирани текстовете по договор за заем №836-ВН-13.08.2020г. и съставляваща
60% от остатъчната главница, и сумата от 2 100 лева, представляваща дължима неустойка по
т. 1-ва от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 13.08.2020г. №182, том 4,
рег.№7458, дело №685/2020г., вписан в СВ под акт №117, дело №11341/2020г., вх.рег.
№19407/13.08.2020г., в който са обективирани текстовете по договор за заем №835-ВН-
12.08.2020г. и представляваща 60 % от предоставената заемна сума/главница/ и е
разпоредено издаването на изпълнителен лист, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх. №2342/17.03.2021 г. на “Ново Финанс”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “ Иван Срацимир”
№ 2, в частта, с която е поискано допускане по реда на чл. 418 от ГПК на незабавно
изпълнение на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист спрямо длъжника В.
ИГН. В., ЕГН **********, с адрес гр.В., бул.“Ч.“ №*, ет.*,ап.*.
ОБЕЗСИЛВА Изпълнителен лист № 141 от 18.03.2021 год., издаден въз основа на
Разпореждане № 1057/2021 по Частно гражданско дело № 20213110103819/2021 по описа на
Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6