Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София,
20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 21.04.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 117
по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.М.А., чрез адв. А., срещу Решение № 164 от
05.11.2020г. по гр.д. № 599/2019г. на РС- Самоков, в частите му, с които е А. е осъден да
заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД сумата 8857,38 лв., представляваща дължима на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД предсрочно изискуема главница по договор за кредит за
текущо потребление, сключен на 15.01.2015 г. между „Б. ДСК“ ЕАД и В.М.А., сумата 1102,06 лв.,
представляваща дължима на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД договорна
възнаградителна лихва, включена в погасителните вноски по договора, дължими за
периода от 07.08.2015 г. до 07.08.2016 г., и сумата 474,34 лв., представляваща
дължима на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД наказателна лихва, начислена за
периода от 07.08.2015 г. до предявяване на иска на 23.07.2018 г.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение
е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изводите на районния съд, като счита,
че не е била отчетена свободата на договаряне и действителната обща воля на
страните по договора. Поддържа, че не е имал воля и намерение да получи кредит
от „Б.
ДСК“ ЕАД, но бил въведен в заблуждение от собствената си дъщеря. Навежда доводи
за липса на еквивалентност на насрещните престации. Намира, че
първоинстанционният съд не бил изготвил пълен доклад на делото и не бил
разпределил правилно доказателствената тежест, както и не се бил възползвал от
правото си да събира служебно доказателства чрез назначаване на СТЕ. Решението
било постановено при неизяснена фактическа обстановка. Моли съда да го отмени в
обжалваните му части и отхвърли изцяло предявените от „О.Ф.Б.” ЕАД искове.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден писмен
отговор, с който жалбата се оспорва. Въззиваемата страна счита, че процесният
договор е подписан, че и кредитополучателят е усвоил заемната сума. Позовава се
на заключението по СГЕ. Оспорва доводите на жалбоподателя и счита мотивите и
намеренията му за ирелевантни. Споделя изводите на първоинстанционния съд.
Намира, че е завършен фактическият състав за сключване на договора. Моли съда
да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
жалбоподателят не явява. Представлява се от адв. А., която оспорва
подадения отговор, поддържа въззивната жалба, и моли съда да я уважи, отменяйки
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че при
постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения при оценката
на доказателствата и не е отчетена свободата на договаряне между страните и действителната
им воля по сключения между тях договор. Не била ценена правилно и първата
експертиза, с която е установено, че подписите в искането за кредит за текущо
потребление от 14.02.2015 г. и декларацията за гражданско и имуществено
състояние и за свързани лица, не са положени от В.А.. Била приложена и
декларация без дата, за която не е установено, кога е подадена. Счита за
доказано, че В.А. не е имал воля и желание за получаване на кредит. Моли съда
да отмени в обжалваните му части първоинстанционното решение като неправилно и
необосновано, и да постанови друго, с което отхвърля изцяло предявения от „О.Ф.Б.“
ЕАД иск. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната
страна.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
въззиваемото дружество „О.Ф.Б.“
ЕАД се представлява от юрк.
Петрова, която поддържа
отговора, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди
решението на РС – Самоков. Счита, че не е налице законово изискване,
кредитополучателят да обективира писмено искането си за отпускане на кредит.
Позовава се на заключението по съдебно- почерковата експертиза. Намира, че
договорът за кредит е сключен валидно. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 от ГПК. Счита, че възражението на насрещната страна за разноски пред
първата инстанция е преклудирано. В случай, че бъдат присъдени разноски в
тежест на „О.Ф.Б.“, моли, те да са в минималния размер по закон.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред РС-Самоков доказателства, е вярно и изчерпателно
описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда
в настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав споделя напълно правните изводи на пъвоинстанционния съд и препраща към
мотивите му на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение въззивният съд намира за неоснователен довода на
жалбоподателя за интерпретиране на договора по различен начин с оглед свободата на договаряне и действителната обща воля на
страните. Самото наименование на договора недвусмислено сочи неговия предмет –
кредит за текущо потребление. Ясно и изрично са индивидуализирани страните по
него и е посочено качеството, което те имат по този договор – съответно
„кредитор“ и „кредитополучател“. Също така, отделните договорни клаузи са ясни,
непротиворечиви, и се намират във взаимна връзка помежду си, като в своята
съвкупност и по смисъл изчерпват релевантното съдържание на договор за кредит,
сочейки размера на кредита, срока на неговото погасяване, начина на усвояването
му, размера на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите,
дадените обезпечения и препращат към погасителен план и относимите към този тип
договори общи условия. Поради това съдът намира, че, в съответствие с принципа
на договорната свобода, страните са формулирали процесния договор ясно, точно и
без никакво съмнение относно действителната им воля. Безспорно е, че става
въпрос за сключване именно на договор за кредит между „Б. ДСК” ЕАД и В.М.А. за сумата 9000 лв. със срок
на издължаване 120 месеца съгласно детайлен погасителен план.
Също така, в първото открито съдебно заседание по
делото пред Самоковския районен съд, А. изрично е признал, че лично е подписал
договора за кредит и общите условия към него (л. 109 от първоинстанционното
дело), което настоящият съдебен състав тълкува като материализиране на волята
му за сключване на този договор.
В същото заседание А. е признал още, че е получил
сумата по кредита, като това признание се потвърждава и от заключението по
съдебно- счетоводната експертиза (л. 141 от първоинстанционното дело), което
означава, че кредитът е бил реално усвоен.
На последно място, от същото заключение се установява,
че са извършени четири плащания за частично погасяване на кредита. С това свое
извънпроцесуално поведение А. е демонстрирал осъзнаване на факта на сключения
договор и неговия вид, както и воля да го зачете.
При преценка на тези доказателства в тяхната
съвкупност се налага категоричен извод, че волята и намерението на
жалбоподателя са били именно да сключи договор за кредит от „Б. ДСК“ ЕАД –
противно на поддържаното във въззивната жалба.
Не обосновават обратен извод съображенията на
жалбоподателя, че той бил въведен в заблуждение от собствената си дъщеря и бил
подведен да сключи договора. Настоящият съдебен състав намира, че използваните
от жалбоподателя изрази „заблуждаване“ и „подвеждане“ са в техния житейски (а
не юридически) смисъл и касаят отношенията му с трето лице, което не е страна
по договора. Поради това, дори твърденията му да са верни, това не означава, че
той не е знаел, че сключва договор, нито че е бил в неведение относно неговия
вид, нито че насрещната страна го е измамила, заплашила или въвела в грешка. В
хипотетичен аспект, последните обстоятелства биха били съставомерни по чл. 27,
вр. чл. 28, 29 и 30 от ЗЗД, но по настоящото дело унищожаемост на договора не е
релевирана нито чрез иск, нито чрез възражение. Поради това съдът намира, че
доводите на жалбоподателя за заблуждаването му са ирелевантни за изхода на
настоящия правен спор.
Претенциите на жалбоподателя не се
подкрепят и от факта, че искането за сключване на договор за кредит и
декларацията за гражданско и имуществено състояние не са подписани от него
(арг. от заключението по СПЕ – л. 137 от първоинстанционното дело). Настоящият
съдебен състав намира, че тези документи имат значение само за преддоговорните
отношения между страните, но не и за валидността на сключения между тях договор
и неговото съдържание. Наистина, в случай на съмнение, от тези отношения може
да се правят изводи относно намеренията и съображенията на страните, но
настоящият казус не е такъв, тъй като окончателната воля на страните е ясно обективирана
в сключения между тях договор, както се обоснова по- горе. Поради това, тези
обстоятелства са ирелевантни за изхода на настоящия правен спор.
Следователно, процесният договор е валиден
и обвързва страните по него.
Видно от заключението по ССЕ, кредитът –
предмет на процесния договор – не е бил погасен изцяло, и поради това исковете
за заплащане на непогасения остатък от главницата, възнаградителна и мораторна
лихва са основателни.
Други относими доводи за неправилност на обжалваното решение не са
изложени във въззивната жалба, поради което и на основание чл. 269 от ГПК,
съдът не е длъжен служебно да формулира и обсъжда такива.
Поради очевидна неотносимост към предмета на делото, не следва да
се обсъждат доводите за нееквивалентност на престациите по договор за продажба,
за оспорване на АЧОС, както и за идентичност на имота и служебно назначаване на
съдебно- техническа експертиза.
По така изложените съображения, атакуваният съдебен акт е правилен
и следва да бъде потвърден в обжалваните му части.
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски във въззивното
производство по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно – за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв., с оглед защитавания материален интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 164 от 05.11.2020г., постановено по гр.д. № 599/2019г. на РС-
Самоков, в обжалваните му части.
ОСЪЖДА В.М.А. с ЕГН ********** да заплати на „О.Ф.Б.”
ЕАД с ЕИК ***, сумата 150
лв. – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.