Решение по дело №166/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 40
Дата: 21 май 2020 г. (в сила от 21 май 2020 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20201800600166
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

                                     

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

София, 21.05. 2020 г.

 

 

            Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН състав в публичното заседание на двадесет и първи май, две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                          

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                                            ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

                                                                                                 2. КРИСТИНА ТОДОРОВА

 

при секретар Радиана Андреева, с участието на Прокурор от СОП ….., след като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВЧНД № 166 по описа за  2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл. 7, ал. 3 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/, образувано по жалба на упълномощения защитник на нарушителя Р.В.Ш., с ЕГН ********** *** срещу решение № 69 от 12.05.2020 г., постановено по АНД № 219 по описа за 2020 г. на Районен съд–С..

 

         С обжалваното решение първоинстанционният съд е наложил на жалбоподателя Р.В.Ш. на основание чл. 6, ал. 1, б. „а" и чл. 1, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 УБДХ административно наказание „задържане в поделенията на МВР" за срок от петнадесет денонощия.

         Постановеното от първоинстанционният съд решение е  обжалвано като неправилно и незаконосъобразно, като се иска същото да бъде отменено. В отправената до съда жалба защитникът на нарушителя Ш.–адв. К., развива съображения в посока да обоснове твърдяната незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение, а именно- счупването на стъклото на болничната врата било неволно действие- без умисъл от страна на лицето, против което се води производството, отсъствал елементът публичност.Атакуваното решение било постановено при допуснати процесуални нарушения, без изрично и конкретно да са посочени такива.

 

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

            Против жалбоподателя Р.В.Ш. е бил съставен акт на г. за констатиране на дребно хулиганство. В обстоятелствената част на същия е посочено, че на г. около ч. в град С., на публично място–в болница „МБАЛ-С.“ е извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред и спокойствие, като счупил чрез удар с ръка стъкло до входната врата на болницата, отправял обиди и псувни с израза „Да ви еба майката“ към охранителя С. П. и управителя на лечебното заведение д-р К. К., където не бил допуснат да влезе, тъй като не се съобразил с разпоредбите на Министерство на здравеопазването с оглед разпространилата се на територията на Република България пандемия от Ковид–19 и не ползвал лични предпазни средства–маска.

              След като е събрал и обсъдил обясненията на нарушителя и показанията на свидетелите, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, която кореспондира с фактическите констатации, изложени в акта за констатиране на дребно хулиганство. Тези изводи на първоинстанционния съд са изградени в пълно съответствие със събраните по делото доказателства, които първия съд е подложил на детайлен и верен анализ.

          Правилни са изводите на първия съд от правна страна, че извършените действия от жалбоподателя представляват непристойна проява, изразяваща се в чупене на имущество на лечебно заведение, викове на висок глас и псувни на публично място каквото по дефиниция е болницата /с оглед съсредоточване на множество лица- лекари, среден персонал медицински кадри, пациенти и техни близки/, оскърбително отношение към  екипа на лечебното заведение / чиито последици са многократно по- тежки с оглед на настоящата усложнена обстановка на пандемия и повишената обществена необходимост от подкрепа и доверие към медицинските учреждения и екипите, работещи в тях от страна на обществото като цяло и от отделните негови членове/, както и спрямо полицейски служители, с която е нарушен обществения ред и спокойствие. С поведението на нарушителя е внесен смут и е нарушено спокойствието на работещите в болничното заведение, които са задължителни условия, предвид приоритетно важната обществена роля на здравеопазването като дейност, изискваща максимално благоприятни условия и преди всичко- такива, обезпечаващи несмущавана и спокойна работа на заетите в тази дейност.Изразено е още незачитане и пренебрежение към възприетите като държавна политика мерки, в интерес на здравето и живота на всички граждани. Несъмнено поведението на жалбоподателя обективира непристойно поведение, нарушаващо обществения ред и спокойствие, което представлява дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ. Посочените действия се отличават с по-ниска степен на обществена опасност и затова не представляват престъпление по чл. 325 НК.

           В този случай са налице материалноправните предпоставки по чл. 1, ал. 1 УБДХ за ангажиране отговорността на нарушителя за осъществената от него проява на дребно хулиганство. Отчитайки всички релевантни за определянето на вида и размера на административното наказание, следващо се на нарушителя, факти, първият  съд е определил и наложил административно наказание, съгласно чл. 1, т.1 УБДХ - „задържане в поделенията на МВР" за срок от петнадесет денонощия. Така определеното наказание по вид и размер се явява напълно съответно както на тежестта и характера на извършените действия и техния интензитет, така и на степента на обществена опасност на личността на нарушителя, изводима както от изложените по-горе съображения, обосноваващи  проявена дързост, така и недобри характеристични данни, извлечени от справката за съдимост-за предходни осъждания за извършени престъпления /независимо от настъпилата реабилитация по чл.88а НК/..

            В пределите на извършвана проверка по чл. 7, ал. 2 УБДХ Софийският окръжен съд намери жалбата за неоснователна, като решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди.

             Предвид изложеното и на основание чл. 7, ал. 3 УБДХ Софийският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И:

   

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 69 от 12.05.2020г., постановено по АНД № 219/2020 г. по описа на Районен съд–С..

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                  2.