Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………………г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
пети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
Мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Галина Стефанова,
като разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно
гражданско дело № 1472 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д.Г.З.
и Л.М.З., подадена чрез адв. Д.П., срещу решение № 1974/09.05.2018 г.,
постановено по гр. д. № 3770 по описа на ВРС за 2012 г., с което е отхвърлен
предявения от Д.Г.З. и Л.М.З. срещу А.В.Б. и А.Г.И. иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че при изготвянето на КК и КР,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, е допусната
следната грешка: реална част от имот № 10135.2563.104 по актуалния КП на гр.
Варна от 14.10.2008 г., с граници на частта ПИ с идентификатор 10135.2563.105,
ПИ с идентификатор 10135.2563.101 и в останалата си част, попадаща в ПИ с
идентификатор 10135.2563.104 и с площ на частта 52,65 кв.м., повдигната в цвят
на приложената на л. 7 от делото скица, неправилно е заснета като част от ПИ с
идентификатор 10135.2563.104, а не като част от ПИ с идентификатор
10135.2563.105 по същия КП, който към момента на одобряване на плана е собствен
на ищците в режим на семейна имуществена общност, по силата на договор за
покупко-продажба от 01.06.1995 г., на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че с влязло в
сила решение по гр. д. № 12753/2012 г. по описа на ВРС е разрешен спора за
собственост между страните по отношение на процесната реална част към 23.11.2005
г., както и че не е налице грешка в кадастралната карта. Този извод съдът е
направил в противоречие със събраните по делото доказателства – заключението на
вещото лице ****, от което се установява, че границата по КК не съвпада с
границата по Заповед № РП – 485/23.11.2005 г. на кмета на район „Приморски“,
така и с регулационната граница между парцели Х-2262Б и 2262В по ЗИЗРП от 1995
г., а също така, че границата между ПИ 2262б и 2262в по КП от 1977 г. не е била
отразена в регулационния план, одобрен през 2001 г. Посочва се, че ако тази
граница е била отразена в РП от 2001 г., то не би имало грешка в КК. По
същество молят за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което
искът да бъде уважен. Правят искане за присъждане на направените по делото
разноски за двете инстанции
В открито съдебно заседание въззивниците
чрез процесуален представител адв. П. поддържат изложените в жалбата оплаквания
срещу първоинстанционния съдебен акт. Подчертава се, че спорът за собственост
между страните не е разрешен, тъй като се касаело за различни периоди от време.
Намира за относимо към спора обстоятелството, че планът от 1997 г., който не е
одобрен по съответния ред е използван при изработване на последния план. В евентуалност, излага
съображения за недопустимост на иска, в случай че въпросът относно
собствеността не може да бъде пререшаван между страните.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от насрещните страни – А.В.Б. и А.Г.И., чрез адв. Н.П..
Излагат становище за нейната неоснователност поради това, че спорът за
собственост между страните е разрешен с влязло в сила решение, постановено от
ВКС по касационно гражданско дело № 1253/2016 г., с което искът с правно
основание 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), чл. 54, ал. 2 ЗКИР
(действаща редакция) между същите страни е уважен, като е прието за установено
в отношенията между страните, че площта, предмет на спора, която е заснета в
кадастралната карта на район „Приморски“, гр. Варна, ж.к. „Бриз - юг“, одобрена
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, като част от ПИ
10135.2563.104, която е заключена между имотната граница с поземлен имот №
10135.2563.105 по действащата КК и имотната граница между тези два имота по
предходен кадастрален план, одобрен със заповед № РП – 485/23.11.2005 г. на
кмета на район „Приморски“, е собственост на въззиваемите (ищци в
производството по другото дело, ответници в настоящото производство). Излагат
аргументи, че спорът по посоченото дело е преюдициален спрямо настоящия спор.
Навеждат доводи, че нито попълването на кадастралната основа, нито
кадастралните планове, нито кадастралната карта имат вещно действие и не
създават права, а само ги отразяват. По тези съображения в одобрената със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта не е взета
предвид Заповед № РП – 485/23.11.2005 г. на кмета на район „Приморски“ за попълване
на кадастралната основа. По същество молят за потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение.
Претендират присъждане на разноски.
Чрез процесуалния
си представител адв. П. в открито съдебно заседание въззиваемите оспорват
жалбата. Настоява, че кадастралният план от 1977 г. е проектоплан, който не е
одобрен по установения ред и не е влязъл в сила, което е установено и от
експертното заключение по СТЕ на ин****. Подчертава, че последният действащ
план е от 2001 г., като спорът за собственост е разрешен съобразно него в
какъвто смисъл били и мотивите на ВКС по воденото между страните дело. Моли се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР /отм./ - сега нов чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
В исковата си молба ищците твърдят, че са съпрузи от 1975 г. и с договор за
покупко-продажба от 01.06.1995г. са придобили дворно място, представляващо ПИ с
идентификатор 10135.2563.105 по действащата КК. Към момента на придобиване на
собствеността дворното място е представлявало имот с пл. № 2262В с площ от 1075
кв.м. Със заповед № РП-485/23.11.2005г. на кмета на р-н „Приморски” е одобрено
попълването на КП за имота и същият е представлявал вече имот пл. № 3039. При
изготвянето на КК от 2008 г. е допусната грешка и непълнота по отношение имота
на ищците, тъй като имотът им от 1075 кв.м. е станал 982 кв.м. Това е станало,
защото 52.65 кв.м. неправилно са придадени към ПИ с идентификатор
10135.2563.104, който е собственост на ответниците. Ищците са поискали поправка
и попълване от СГКК-Варна на КК, но със Заповед № КД-14-03-250/25.10.2012 г. на
началника на СГКК-Варна е отказано поисканото изменение, тъй като ответниците
са изразили несъгласие с промените, отразени в акта за непълноти и грешки.
Горното обуславя предявяването на посочения иск. Допълнено е с молби от
04.04.2012 г. и 05.06.2012 г., че за процесния имот е имало регулационен план
преди одобряване на КК, одобрен със заповед № Г-96/09.11.2001г. на кмета на
община Варна и по този РП имотът представлява УПИ ІХ-1084 /а преди това е имало
РП, одобрен със заповед № 1619/21.07.1967г. на КАБ, по който имота е бил
отреден за „градски колодрум”/. Твърди се, че по РП от 2001 г. площта на имота
на ищците си е била 1075 кв.м., а едва с действащата КК е придадена процесната
част от 52.65 кв.м. към имота на ответниците - ПИ с идентификатор
10135.2563.104.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмен отговор, в който
оспорват иска като неоснователен. Изброяват подробно измененията и попълването
в кадастралните планове за имотите на страните, както и дворищната регулация, която
ги е засегнала. Релевират, че с одобреното със заповед № РП-485/23.11.2005 г.
на кмета на района попълване на кадастралната основа е била допусната грешка
относно местоположението на границата между имотите на ищците и ответниците
/тогава с номера 3039 и 3040/. Основаната на това попълване на кадастралната
основа заповед № Г-186/08.05.2007г. на зам. кмета на общината за ПУП-ПРЗ,
засягащ имотите на страните, е отменена по жалба на ответниците с решение по
адм.д. № 1741/07г. на Адм.С-Варна. Според ответниците влязлата в сила КК от
2008г. отразява вярно границата между имотите на страните, тъй като е с
местоположение съгласно плановете преди 2005 г. – КК е в съответствие с
действащите регулационни планове, които са приложени.
В срока за отговор на исковата молба ответниците са
предявили насрещен иск по гр.д.№ 3770/2012 г. на ВPC, с искане за установяване
правото на собственост върху спорната площ от 67 кв.м., заснета грешно и имота
на ответниците през 2005 г., но правилно заснета след изменението от 2008 г. и
по чл. 108 ЗС за предаване владението на ищците върху тази спорна площ, която е
включена в площта, оградена от ответниците.
С
определение № 12499/30.08.2012 г., съдът е разделил производството по двата
иска, като по насрещния иск е образувано гр.д. № 12753/2012 г. по описа на ВРС.
С определение
№14196/08.10.2012 г. по гр.д. №3770/2012 г. на ВРС, съдът е прекратил
производството по делото като недопустимо, което определение е отменено с определение
на ВОС от 06.12.2012 г., постановено по в.гр.д. № 3396/2012 г. по описа на ВОС.
Прието е, че производството по делото е допустимо, съобразявайки твърдението на
ищците, че регулационните линии относно имота им съвпадат с действителната
имотна граница, а последната неправилно е отразена само в кадастралната карта.
В тази връзка, са изложени мотиви, че това не ги лишава от интерес от
предявяване на иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, защото въпрос по същество е да се
установи дали това е така и какви са действителните имотни граници и дали
същите са нанесени правилно или е допусната грешка в кадастралната карта.
С протоколно
определение от 24.04.2013 г. по гр.д. № 3770/2012 г. на ВРС съдът е спрял
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради
преюдициалност на спора по гр.д. №12753/2012 г. по описа на ВРС.
С Решение
№ 101/20.06.2016 г. по гр. д. № 1253/2016 г. на ВКС, I ГО, е признато за
установено по отношение на Д.Г.З. и Л.М.З., че А.В.Б. и А.Г.И. са собственици на реална част, с площ от 67 кв. м., заснета в КК на район
„Приморски“, гр. Варна, ЖК „Бриз - юг“, одобрена със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008 год. като част от имот с
идентификатор № 10135.2563.105 по действащата кадастрална карта, одобрена с
цитираната заповед от 2008 г., и имотната граница между тези два имота по
предходна кадастрална карта, одобрена със Заповед № РП 485/23.11.2005 г. на
Кмета на район Приморски, гр. Варна, ЖК „Бриз – юг“, колорирана в жълт цвят на
скицата на вещото лице Рени Попова, на л. 180 от гр. д. № 12753/2012 г. на ВРС,
която подписана от съда, е неразделна част от решението. В мотивите на ВКС са
изложени съображения за основателност на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР на
ищците А.В.Б. и А.Г.И., поради това че кадастралната карта няма вещно действие,
като подробно е обследвал границите между имот 10135.2563.104 и имот 10135.2563.105 по отделните кадастрални
планове.
В хода на
първоинстанционното производство са назначени две съдебно-технически
експертизи. Съгласно повторната СТЕ, изготвена от вещо лице ин****, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, съответстващо
на специалните знания на вещото лице, се установява, че действащата кадастрална
карта на гр. Варна, район „Приморски“, гр. Варна, ЖК „Бриз - юг“, е одобрена
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, обн. ДВ
бр. 100/21.12.2008 г. Посочено е, че отразяването в КККР е в съответствие с
изменението РП/2001 г., но не е съобразено с отразяването в КП/1977 г. след
попълването му през 2005 г.
Въз
основа на така установеното фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира обжалваното решение
за недопустимо.
Спорът между страните е разрешен
със сила на пресъдено нещо – влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 12753/2012 г. по описа на ВРС, което
съставлява отрицателна процесуална предпоставка, препятстваща разглеждане на
предявения иск по същество.
Съобразно решение № 133 от 14.03.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I г. о., ГК, при
преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила
решение и повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл. 298, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК. Следва да има пълен идентитет в предмета на двете дела, т.е. в
спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези - юридическият
факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението (в
този смисъл са и решение № 430 от 23.05.1985 г. на ВС, II ГО; решение № 816 от
21.09.1997 г. по гр. д. № 884/1996 г. на I ГО; № 57 от 11.03.1981 г. по гр. д.
№ 561/1981 г. на I ГО и др.). Ответникът следва да изчерпи възраженията си във
висящия процес, след което те се преклудират и той не може да ги противопостави
в нов процес за същото материално право, което важи и за възраженията на ищеца,
т.нар. дуплики.
Искът по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР в първоначална редакция,
нова чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, по своята правна същност е положителен
установителен иск за собственост, с който се установява правото на собственост
към датата на предявяване на иска или приключване на съдебното дирене съобразно
чл. 235, ал. 3 от ГПК, а не към минал момент (в този смисъл са постановките на т.4 от Тълкувателно решение № 8 по т.д.№ 8/2014
г. на ОСГК на ВКС, с което са преодолени противоречията в съдебната практика).
Спорът за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част е
неправилно заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от
съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот е към момента на
предявяване на иска, тъй като съгласно чл. 2, ал. 5 и чл. 51 от ЗКИР картния
материал следва да отразява вярно правото на собственост и да се поддържа в
актуално състояние.
Съобразно цитираното тълкувателно решение искът по чл. 53, ал. 2 (сега
чл. 54, ал. 2) от ЗКИР цели да установи
безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното
му отразяване в кадастралната карта към
датата на предявяване на иска или приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция.
В тази връзка, по същество предметът на иска по чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР е иск за собственост с твърдения за неправилно отразяване,
респективно незаснемане на спорния имот в кадастралната карта. При предявяване
на такъв иск съдът дължи винаги произнасяне по претендираното право на
собственост, а при констатирана и допусната грешка в кадастралната карта, това
ще следва да бъде посочено в диспозитива на съдебното решение, за да може
компетентния административен орган да я отстрани. При липса на такава, но
доказано право на собственост, съдът ще постанови само установителен диспозитив
за принадлежността на правото на собственост на ищеца, с което със сила на
пресъдено нещо ще се отрече претендираните от ответника по този иск права.
В случая, ищците претендират да са собственици на реална
част от поземлен имот, заснета в кададстралната карта на
район „Приморски“, гр. Варна, ЖК „Бриз - юг“, одобрена със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. като част от имот с идентификатор № 10135.2563.105 по
действащата кадастрална карта. По отношение обаче на същата реална част е налице влязло в сила съдебно решение от
20.06.2016 г., с което е признато
за установено по отношение на Д.Г.З. и Л.М.З., че А.В.Б. и А.Г.И. са собственици по предявен от
последните иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Съобразно заключението на вещото лице
и събраните по делото доказателства действащата кадастрална карта е именно
одобрената със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г., като изменението извършено със
Заповед №КД-14-03-542/23.02.2012 на началника на СГКК – Варна, засяга граница
между имот 105 и 106 (съседен откъм изток), а не процесните имоти 105 и 104.
Принадлежността на правото на собственост на процесната реална част е
установена със сила на присъдено нещо не към минал момент, а към датата на
приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Ищците не твърдят
нови факти, възникнали след приключване на съдебното дирене при разглеждане на иска
по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по гр.д. № 12753/2012 г. по описа на ВРС, които да
обосноват от своя страна липса на идентичност с предметния обхват на предявените
понастоящем претенции. Същите поддържат доводите си за неправилно отразяване на
процесната реална част в кадастралната карта, одобрена със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. и че тази част е тяхна собственост. Този въпрос е
проследен подробно от Върховния касационен съд при обжалване на постановените
решения по гр.д. № 12753/2012 г. по описа на ВРС и не може да бъде обсъждан
отново. Касационната инстанция разгледала спора по същество е постановила установителен
диспозитив досежно правото на собственост върху процесната реална част на
ищците Б. и И. и доколкото не е констатирала непълнота или грешка по
действащата кадастрална карта при нанасяне на спорната реална част, произнасяне
в тази част не е било необходимо.
Изводът за идентичност на спора по двете производства – настоящото и приключилото
с влязло в сила решение гр.д. № 12753/2012 г. по описа на ВРС, се извежда от
това, че съдът разрешава на първо място въпросът за обема от права, които всяка
от страните твърди да притежава, и едва тогава, ако установи несъответствие
между действително притежаваните и отразените в кадастралната карта и
кадастралните регистри, постановява отстраняване на констатираната непълнота
или грешка. Както се обсъди по-горе принадлежността на правото на собственост
се установява съобразно действителното актуално положение и е ирелевантно за
настоящия спор дали в минал момент кадастралната карта е отразявала погрешно
обема на това право по предходния кадастрален план.
Действително към датата на предявяване на иска ищците Д.З. и Л.З. са
разполагали с правен интерес да установят правото си на собственост върху
процесната реална част и неправилното й заснемане в кадастралната карта
съобразно обема от права, които твърдят да притежават, но доколкото по-рано с
влязло в сила съдебно решение са отречени тези права в друго производство, е
недопустимо да бъде пререшаван този въпрос.
Следва да се отбележи, че решението, с което е прието за установено, че
собственици на процесната реална част са настоящите ответници ****и А.И., се
ползва със задължителна сила - по аргумент от чл. 297 от ГПК, поради което
административните органи, поддържащи в актуално състояние кадастралната карта и
кадастрални регистри, са длъжни да се съобразят с него и отказът им да отразят
различно границата между имот 104 и имот 105 е правомерен. В тази връзка, не може да се приеме, че е
налице непълнота или грешка в кадастралната карта, която администрацията,
натоварена с дейността по поддържането на КККР отказва да поправи, за да
обоснове интерес от предявяване на иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР (отм. ).
Спорът е разрешен между страните със сила на пресъдено нещо и съдът също е
длъжен да го зачете съобразно чл. 297 от ГПК. Това води до непререшаемост на
спора между същите страни, за същото искане и на същото основание. Уважаването
на положителния иск за собственост на ответниците ****и А.И. срещу настоящите
ищци при идентични фактически твърдения на страните по спора, съставлява
абсолютна процесуална пречка за надлежно упражняване на правото на иск от
последните.
Висящото производство подлежи на прекратяване по аргумент от чл. 299, ал. 2
от ГПК, тъй като за допустимостта на производството съдът следи служебно при
всяко положение на делото.
По изложените съображения, съдът
счита, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено изцяло като
недопустимо, а производството по делото да бъде прекратено.
С оглед изхода от
спора, на основание чл.78, ал.4 от ГПК и направеното от въззиваемите искане, в
тежест на въззивниците Д.З. и Л.З. следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски,
възлизащи в размер на 480 лв. за първоинстанционното производство и 600 лева за
въззивна инстанция.
Мотивиран
от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
1974/09.05.2018 г., постановено по гр. д. № 3770 по описа на ВРС за 2012 г., с
което е отхвърлен предявения от Д.Г.З. и Л.М.З. срещу А.В.Б. и А.Г.И. иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че при изготвянето на КК
и КР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, е
допусната следната грешка: реална част от имот № 10135.2563.104 по актуалния КП
на гр. Варна от 14.10.2008 г., с граници на частта ПИ с идентификатор
10135.2563.105, ПИ с идентификатор 10135.2563.101 и в останалата си част,
попадаща в ПИ с идентификатор 10135.2563.104 и с площ на частта 52,65 кв.м.,
повдигната в цвят на приложената на л. 7 от делото скица, неправилно е заснета
като част от ПИ с идентификатор 10135.2563.104, а не като част от ПИ с
идентификатор 10135.2563.105 по същия КП, който към момента на одобряване на
плана е собствен на ищците в режим на семейна имуществена общност, по силата на
договор за покупко-продажба от 01.06.1995 г., на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, и ищците са осъдени за разноски.
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по искова молба
на Д.Г.З.,
ЕГН: ********** и Л.М.З., ЕГН: **********,
срещу А.В.Б., ЕГН: **********, и А.Г.И.,
ЕГН: **********, по която е образувано гр.д.№ 3770/2012
год. по описа на ВРС – ХХХV състав, на
основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.З., ЕГН: ********** и Л.М.З., ЕГН: **********,*** да заплатят на А.В.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, и А.Г.И., ЕГН:
**********, с адрес ***, сумата от 1 080
лева, съставляваща сторените
пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: