№ 2267
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100509447 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Е. Д. П., чрез адв. И. Ю. срещу решение
№ *********/29.05.2024г., постановено по гр. д. № 17950/2021г. на СРС, 143 с-в.
С обжалваното решение СРС е отхвърлил предявения иск от Е. Д. П. срещу ВКС за
сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от съществено нарушение на правото на ЕС относно осъждането му по непредявено
обвинение и лишаване от правото на защита по КНОХ дело № 1018/2019 година по описа на
ВКС, ведно със законна лихва от 05.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
дължимо за периода от 5.6.2019 година до 23.3.2021 година, претърпени от осъждането на Е.
Д. П. с Решение № 242 от 16.04.2020 г. по н. д. № 1018/2019 г. на Върховния касационен съд,
I наказателно отделение, с което е оставена в сила присъдата на Апелативния специализиран
наказателен съд - Присъда от 05.06.2019 г. по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативен
специализиран наказателен съд, I. въззивен състав, в частта, с която Е. Д. П. е признат за
виновен за това, че в съучастие с други лица – извършители, и с други неустановени лица –
извършители, е отнел чужди движими вещи – сумата от 136 072 лв. и огнестрелно оръжие
марка „Байкал“ с № 442 ХАН 2793 с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на О.Б., от
владението на същия, като употребил за това и заплашване, движимите вещи били с особено
големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие – престъпление по смисъла
на чл. 199, ал. 2, т. 3 във вр. с 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от
НК
1
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че
при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и
процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде уважен изцяло като
основателен и доказан.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба.
В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на
районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е недопустимо, тъй като при постановяването му СРС е
допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до разглеждане
на делото в първата инстанция без участието на задължителна страна.
Предмет на разглеждане по делото са предявени от Е. Д. П. срещу ВКС искове с
правно основание чл. 2в ЗОДОВ за сумата в размер на 4000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от съществено нарушение на правото на
ЕС.
Така предявеният иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ попада под нормата на чл.
10, ал. 1 от ЗОДОВ, а делата по този Закон пред съда се разглеждат със задължително
участие на прокурор.
В т. 15 на ТР на ОСГК на ВКС № 3/22.04.2004г. по тълк. д. №3/2004г. е прието, че
участието на прокурор по делата по ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ, загл.изм. ДВ бр.30/2006г./ е
задължително, съгласно чл. 10 ал. 1, като в тези случаи прокурорът участва в качеството на
представител на единната и централизирана Прокуратура на Република България в
качеството й на контролираща страна /чл. 27 ал. 2 ГПК, в сега действащия ГПК - чл. 26 ал.
3/. В същото ТР е прието, че не е задължително участието на прокурор единствено, ако
Прокуратурата на РБ е конституирана като единствен ответник - чл. 10 ал. 1 ЗОДВПГ /чл.10
ал.1 ЗОДОВ/.
В конкретната хипотеза при разглеждане на гр. д. № 7950/2021г. по описа СРС, 143 с-
в, императивната разпоредба на чл. 10 ал. 1 от ЗОДОВ не е спазена и производството е
проведено без участието на прокурор в качеството му на контролираща страна, която
задължително следва да участва като такава в процеса, съгласно соченото ТРОСГК. Касае се
за съществено процесуално нарушение, допуснато от първата инстанция, което не може да
2
бъде поправено от въззивната, тъй като неучаствалата страна в производството пред СРС ще
бъде лишена от една инстанция.
Съгласно дадените разяснения в ТР на ОСГТК на ВКС №1/09.12.2013г. по тълк.д.
№1/2013г. - т.6, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието
участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили
първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане с участие на необходимия другар.
В случая при предявен иск по чл.2в от ЗОДОВ, участието на Прокуратурата на РБ е
задължително по силата на самия закон - чл. 10 ал. 1 от ЗОДОВ, поради което дадените
разяснения в цитираното ТР са приложими и в конкретната хипотеза.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че постановеното от СРС
решение, предмет на обжалване в настоящото производство е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, без съдът да се произнася по съществото на спора. Делото следва да бъде
върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане
на делото СРС следва да конституира като контролираща страна ПРБ, която ще се
представлява в процеса от съответния прокурор в СРП.
Разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като съдът не се
произнася по съществото на правния спор.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № *********/29.05.2024г., постановено по гр. д. №
17950/2021г. на СРС, 143 с-в и ВРЪЩА делото за произнасяне по предявените искове от
друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3