№ 7453
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110132461 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от Е. Х. Х. срещу М. С. С. осъдителен иск с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата в
размер на 10 000 лева, представляваща задължение по сключен между страните
договор за заем от 13.05.2019г., и при условията на евентуалност иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на посочената сума като дадена без
основание.
Ищецът твърди, че на 13.05.2019г. е сключил договор за заем с ответника,
по силата на който му е предал в заем сумата в размер на 10 000 лева, а
ответникът се задължил да я върне. Посочва, че ответникът не изпълни
задължението си по договора за заем, поради което ищецът моли съда да
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати посочената
сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
– 16.06.2022г. до окончателното плащане. При условията на евентуалност, ако се
приеме, че не е налице договор за заем, твърди, че е налице фактическият състав
на неоснователно обогатяване, тъй като не е налице основание за задържане на
предадената от ищеца на ответника сума, поради което моли последният да бъде
осъден да му я върне. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
1
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове, като
твърди, че между страните не е налице договор за заем. Сочи, че заплатената от
ищеца в полза на ответника сума в размер на 10 000 лева е в изпълнение на
задължение на ищеца към ответника да върне предадени му в заем суми. Ето защо
моли исковете да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност релевира
възражение за съдебно прихващане със сумите, както следва: 4500 лева –
главница по договор за заем от 02.11.2018г., сключен между страните, 4800 лева,
представляваща главница по договор за заем от 18.01.2019г., сключен между
страните, 4700 лева, представляваща главница по договор за заем от 19.03.2019г.,
сключен между страните. Твърди, че е предал на ищеца посочените суми в заем,
като същият не е изпълнил задължението си да ги върне на ответника. Претендира
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Договорът за заем е неформален и реален. За действителността на същия не
е задължителна писмена форма. За да е валиден е необходимо да е предадена на
заемополучателя определена парична сума.
В случая с определение №29511/03.11.2022г. са обявени за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 13.05.2019г.
ищецът е превел на ответника сумата в размер на 10000 лева, както и, че с покана,
връчена на 15.06.2020г. ищецът е поканил ответника да му възстанови посочената
сума. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява
наличие между страните на облигационно правоотношение по договор за заем, по
което ищецът като заемодател да е предоставил на ответника като заемател
процесната сума в размер на 10 000 лева. От представеното извлечение от
електронно банкиране е видно, че ищецът е превел на ответника сумата в размер
на 10000 лева, но като основание е посочено „захранване на сметка“, като по
делото липсват доказателства да е налице между страните твърдяното от ищеца
правоотношение по договор за заем, чието наличие изрично се оспорва от страна
на ответника. Липсват данни по делото, че сумата е предоставена на ответника
със задължение да я върне. Поради това съдът приема, че искът с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
2
По евентуалната претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между
страните по делото обстоятелството, че ищецът е превел по банкова сметка на
ответника на 13.05.2019г. сумата в размер на 10 000 лева. Ответникът
противопоставя възражение, че за него е налице правно основание за задържане
на сумата, тъй като плащането представлявало връщане на дадени от страна на
ответника на ищеца суми по сключени между страните договори за заем от
02.11.2018г., 18.01.2019г. и 19.03.2019г. В подкрепа на твърденията си ответникът
ангажира гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П И Е – С.а, Ю Ц И, Х
Л С и Й. И. Х..
Св. Е – С.а – съпруга на ответника, разказва, че ищецът бил служител във
фирмата на съпруга и техен приятел. Съпругът дал в заем пари на ищеца,
който имал проблеми в семейството и заемите били за покриване на битови
сметки. Единият път свидетелката дала парите на ищеца, тъй като съпругът се
обадил по телефона да ги предаде. Това се случило на 19.03.2019г. и сумата била в
размер на 4700 лева. На предаването на другите суми свидетелката не
присъствала, но съпругът споделял с нея, защото вземал от личните им
спестявания. Едните били в края на 2018г., а другите в началото на 2019г. Едните
пари били за задължения, а другите, тъй като ищецът искал да си наеме собствена
сладкарница. Първата сума била 4500 лева, а втората 4800 лева, които били
върнати с банков превод в размер на 10 000 лева през 2019г. Свидетелката
разказва, че съпругът и ищеца работели заедно, ответникът бил собственик на
фирмата, а впоследствие решили да работят заедно. Фирмата, която открили, не
работила много дълго, тъй като имала финансови затруднения, ищецът бил
управител.
Св. И посочва, че познава ищеца и ответника, тъй като работел в
заведението на ответника, където работел и ищецът. Свидетелят разказва, че
присъствал на предаване на пари от М. С. на Е. Х. в сладкарския цех. Видял, че М.
С. броял голяма пачка пари на плота до ищеца, но не присъствал на цялото
броене. Извинил се, че ги е прекъснал и се отдръпнал.
Св. С разказва, че работела в заведение, собственост на ответника, в което
ищецът бил управител. Разказва, че виждала М. С. да дава пари на Е.. Минавала
през кухнята и го видяла да му дава пари на ръка, видяла, че са много, но не
знаела каква е сумата и за какво са дадени. От М. знаела, че са дадени на заем, но
не знаела за какво. Това било в началото на 2019г.
3
От показанията на св. Й. И. Х., майка на ищеца, не се установяват
релевантни за спора факти.
При така събраните по делото доказателства не може да се направи
несъмнен и категоричен извод, че за ответника е налице основание за задържане
на получената от ищеца сума като платена в изпълнение на задължения за
връщане на получени суми по сключени между страните договори за заем. От
показанията на свидетелите С и И не се установява да са предадени на ищеца от
ответника конкретни парични суми, индивидуализирани по размер, дата на
предаване и основание за предаване на същите, като следва да се има предвид, че
от събраните по делото доказателства се установява, че между страните са били
налице правоотношения във връзка със съдружие с цел откриване на общ
търговски обект, както и обстоятелството, че ищецът е бил служител на ответника
и управител на негов търговски обект, което предполага възникване на финансови
взаимоотношения между тях. Наличието на правоотношения по договор за заем,
по които ответникът да е предоставил на ищеца парични суми не се установява и
от показанията на свидетелката Е – С.а. С оглед обстоятелството, че същата е
съпруга на ответника, показанията следва да бъдат подложени на обстоен
критичен анализ, съобразно изискването на чл.172 от ГПК. Свидетелката посочва,
че е предала на 19.03.2019г. на ищеца сумата в размер на 4700 лева от името на
съпруга си, но от показанията не се установяват по категоричен и
безпротиворечив начин изискуемите по чл. 240, ал. 1 ЗЗД предпоставки, а именно,
че съществува договор за заем между страните, както и че ответникът е предал на
ищеца заемната сума със задължение на последния да я върне. Показанията на
свидетелката съдържат и противоречия, тъй като същата твърди от една страна, че
част от парите са предоставени от ответника на ищеца в заем, за да си открие
собствен търговски обект, а впоследствие твърди, че ищецът и съпругът решили
да станат съдружници и да открият търговски обект съвместно.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът не е установил в
настоящото производство наличието на основание за задържане на сумата и
дължи връщането на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Предявеният
евентуален иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
1600 лева.
4
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ххх,
съдебен адрес гр. ххх, чрез адв. П. З., срещу М. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.
ххх, осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.240,
ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 10 000 лева, представляваща
задължение по сключен между страните договор за заем от 13.05.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 16.06.2022г. до окончателното плащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД М. С. С., ЕГН
**********, с адрес гр. ххх, да заплати на Е. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
ххх, съдебен адрес гр. ххх, чрез адв. П. З., сумата в размер на 10 000 лева,
получена на 13.05.2019г. без правно основание, ведно със законната лихва,
считано от 16.06.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 1600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5