О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен,
25.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет
и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия М.
Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 598 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 413 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „С.Б.С.“
АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Р.П. -К.“ №
4 вх. А ет.6, чрез процесуалният представител адв. И.Л.,
против разпореждане № 260913 от
04.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2357/2020 г. на Районен съд – Сливен, с което е
отхвърлено искането на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Х.П.С.,
като неоснователно.
В жалбата се твърди, че съдът е счел, че длъжникът има качеството на
потребител и че е налице неравноправна клауза, поради което договорът за
поръчителство се явява нищожен и като такъв не поражда права и задължения за
страните по договора за кредит. Твърди
се, че разпореждането е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради и
се иска неговата отмяна. В случая клаузите на договора за продажба за изплащане
са предмет на индивидуално договаряне и потребителят се е съгласил с тях, като
е подписал индивидуалния си договор. Клаузите са ясни и разбираеми и те не
водят до неравноправност между страните Правото на кредитора „А1 България“
ЕАД да обезпечи вземанията си е уредено
в договора за продажба на изплащане, тъй като продавачът има право да обезпечи
вземанията си по договора с поръчителство от трета страна. Така с подписването
на договора абонатът се е съгласил на уговореното в него. Съдът погрешно е тълкувал същността на
договора за продажба на изплащане, като се развиват съображения в подкрепа на
тази теза. Сочи се, че дружеството кредитор не е банкова институция и спрямо
него са неприложими нормите на ЗКИ. В случая следва да се прилагат общите
правила на ЗЗД и договорната свобода. На следващо място се развиват
съображения, че приетото от съда, че дейността на поръчителя попада в
дефиницията на понятието „застраховане“ е неправилно. Развиват се съображения
относно характера и правната уредба на договора за поръчителство. Сочи се, че поради
неплащане в срок договорът между „ А 1 България“ ЕАД и длъжникът е прекратен
предсрочно по право, като непогасените суми са станали предсрочно изискуеми,
поради това и съгласно договора за поръчителство дружеството-жалбоподател в
качеството си на поръчител е уведомило длъжника, че ще изпълни вместо него
задължението му, което и сторил. В самия договор е уговорен реда за реализиране
на отговорността на поръчителя и регресният му иск
към абоната. В случая не може да се приеме, че се цели създаване на предпоставки
за начисляване на допълнителни възнаграждения за поръчителя. Поръчителят е
понесъл своята отговорност за неизпълнение на задължението на главния длъжник и
като е погасил неговия дълг има право на регрес за платеното спрямо длъжника, поради това подаденото
заявление не следва да бъде отхвърлено.
Настоящият състав намира жалбата за основателна поради следното:
Правилно и законосъобразно районният съд е констатирал, че вземанията за които е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение, произтича от договор сключен с потребител,
поради което следва да се направи преценка дали е налице неравноправна клауза
по смисъла на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, като въз основа на представените
писмени доказателства от страна на заявителя, съдът следва да прецени, дали е
налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи.
Разсъжденията на районния съд по отношение наличието и характера на
неравноправните клаузи са обосновани и правилни и е излишно да се преповтарят.
Неправилни са обаче изводите на съда. Заявителят е
поръчител, който твърди, че е изпълнил задължението на длъжника и поради това
разполага с правото на регресен иск за платеното. Не
се претендира допълнително възнаграждение. При сключването на договора за
продажба на изплащане е уговорено, че продавачът има право да обезпечи
вземанията си по договора с поръчителство от трета страна, която клауза е
известна на длъжника. В случая клаузите на договора за продажба за
изплащане са предмет на индивидуално договаряне и потребителят се е съгласил с
тях, като е подписал индивидуалния си договор. Клаузите са ясни и разбираеми и
те не водят до неравноправност между страните. Поради това, приетото от
районният съд е неправилно и разпореждането трябва да бъде отменено и делото
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по преценка наличието
на другите основания за издаване на заповед за изпълнение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 260913 от 04.09.2020 г. по ч.гр.д. №
2357/2020 г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлено искането на
дружеството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Връща делото на
районен съд Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: