Р Е Ш Е Н И Е №  332

гр.Видин, 05.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                        

Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря  Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 66 по описа  за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – София, чрез адв. Анита Колова против Ц.М.Й. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 09.03.2016г.  е бил сключен договор за стоков кредит между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, в качеството му на кредитор и ответника  в качеството му на кредитополучател за закупуване на компютър общо в размер на 959.41 лева, образуван както следва:

сумата от 899.00 лева, представляваща цена на стоката, отразена във фактура № **********/09.03.2016г. за покупка на стока от магазин „Технополис“ ЕАД

сумата от 60.41 лева, представляваща застрахователна премия.

Посочва се също, че съгласно  договор за отпускане на стоков кредит № 2192122 от 09.03.2016г., ответникът е следвало да погасява ежемесечно  сумата в размер на 93.53 лева на дванадесет вноски.  Поддържа се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал месечните вноски, като непогасеното изискуемо задължение е в общ размер на 1113.88 лева, от които главница 959.41 лева и договорна лихва в размер на 154.57 лева за периода от 21.04.2016г. до 14.11.2016г. 

            На 14.11.2016г. на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/  и приложенията към него, задължението на ответника към кредитора е било изкупено от ищцовото дружество. Поддържа се, че на   основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът е уведомен за извършената цесия от цесионера, който е бил изрично упълномощен от цедента ,като уведомлението е получено лично от длъжника на 06.12.2016г.

            Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 1113.88 лева, от които главница 959.41 лева и договорна лихва в размер на 154.57 лева за периода от 21.04.2016г. до 14.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано  от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

            В едномесечния срок от ответника,  редовно уведомен, не  е постъпил отговор със становище по предявените искове. В съдебно заседание ответникът се е явил лично и е заявил, че не оспорва че дължи сумите, но желае разсрочване на изпълнението поради липса на средства, като ангажира доказателства.

            По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 768/2018г. по описа на РС - Видин.

            С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа  страна:

            От представеното заверено от ищеца копие на Договор за стоков кредит № 2192122 от 09.03.2016г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, е видно, че на последния е предоставен   кредит за закупуване на стока – компютър в размер на сумата от 959.41 лева, в която сума е включена стойността на стоката – 899.00 лева и застрахователна премия в размер на 60.41 лева по сключена застраховка живот и безработица. Договорени са посочените в исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните вноски – 12 месечни погасителни вноски, всяка една по 93.53 лева, и периодите им на изискуемост,  в които е включена и дължимата договорна лихва  Посочена е в договора обща сума дължима от заемателя  в размер на 1122.36 лева, при годишен лихвен процент 30.00 % и ГПР – 34.49%.

От представения препис на фактура № ********** от 09.03.2016г. , се установява, че ответникът е закупил стока на стойност 899.00 лева.

На 14.11.2016г. между кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД  е сключен  договор  за продажба и прехвърляне на вземания. От представеното Приложение № 1 от 14.11.2016г., подписано от страните по договора за цесия, е видно че вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит № 2192122 от 09.03.2016г. е прехвърлено в полза на  „ЕОС Матрикс“ЕООД. Приложението е под формата на списък,  който е представен по делото във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по договора / л. 25 от делото/.

Ищцовото дружество е  упълномощено с пълномощно от изпълнителния директор на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД  да уведоми всички длъжници по цедираните с договора  за цесия вземания., като такова пълномощно е издадено и в полза на „Иванов  и Денев – Адвокатско дружество“ – гр. Стара Загора. По делото е представено потвърждение за извършената цесия.

Ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия на 06.12.2016г., видно от представеното по делото уведомление за извършената цесия и обратна разписка.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 768/2018г. по описа на ВРС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски заем, уреден в чл. 240 от ЗЗД.  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че ответникът е закупил стоката, във връзка с която е отпуснат кредита, а и същият в съдебно заседание не оспорва този факт. Ответникът не оспорва и факта, че дължи процесната сума. Доказателства за плащане не са анагжирани.

От договора е видно, че  между страните е била договорена договорна /възнаградителна/ лихва, каквато е допустима съобразно разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД. По правната си характеристика,  договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му. Ответникът не оспорва дължимостта на претендираната договорна лихва, както и не оспорва дължимостта на затрахователната премия по сключената застраховка.

Безспорно се установи, че ищецът се явява кредитор на ответника въз основа на извършената цесия от 14.11.2016г.,  за която ответникът е надлежно уведомен.

С оглед на гореизложеното, исковите претенции се явяват основателни и доказани и като такива ще следва да бъдат увежени.

С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лева за платена държавна такса, както и ще следва да заплати разноски в исковото производство за платена държавна такса в размер на 75.00 лева.

 По искането за разсрочване на изпълнението на решението.

С оглед т. 14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с настоящото решение и по направеното  в съдебно заседание искане на ответника  за разсрочване на изпълнението. Това си искане ответникът  е основал на обстоятелството, че няма възможност да заплати накуп всички задължения. От представения трудов договор от 02.11.2018г. и допълнително споразумение към него от 31.12.2018г., е видно, че ответникът работи на четиричасов работен ден с основно трудово възнаграждение от 280.00 лева. При така представените доказателства, се установява, че месечния доход на ответника е под минималната работна заплата за страната,поради което съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване изпълнението на съдебно установените с настоящото решение вземания за главница и договорна лихва. Доколкото в т. 14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в настоящото производство може да се разсрочи или отсрочи само съдебно установеното вземане, а в т. 10в от същото ТР е прието, че в него не се включват и разноските в настоящото и заповедното производство, тяхното изпълнение не следва да се разсрочва с настоящото решение.

Съдът намира, че следва да разсрочи изпълнението на съдебно установените вземания за главница и  договорна  лихва на равни месечни вноски, всяка от които в размер на 111.39 лева, платими на първо число на всеки месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на тези задължения (чл. 241 ГПК и т. 14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Броят на разсрочените вноски обаче не следва да се определя на 10, защото в тях  е включена и законната лихва, която ще изтече върху главницата до окончателното й изплащане, която ответникът продължава да дължи на ищеца, защото разсрочването само разсрочва на вноски принудителното изпълнение на процесните вземания, а не внася промяна в материално-правните отношения на страните. Поради това ответникът продължава да е в забава, а течението на законната лихва върху главницата не се спира с разсрочването й и такава се начислява до окончателното й изплащане, а нейният размер в бъдеще зависи от ОЛП и не може да се определи към настоящия момент. Поради това не може да бъде определен към настоящия момент и точния брой на разсрочените вноски. Поради това броят им не следва да се определя, а разсрочването на признатото с решението вземане за главница и законна лихва следва да се осъществи на равни месечни вноски до окончателното изплащане на тези вземания.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***, BIC:***.

      Водено от горното, Съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.М.Й.  с ЕГН ********** ***, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков – Казанджията № 4-6   сумата 959.41 лева – главница и договорна лихва в размер на 154.57 лева за периода от 21.04.2016г. до 14.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано  от подаване на заявлението в съда – 29.03.2018г. до окончателното плащане по Договор за стоков кредит № 2192122 от 09.03.2016г., за което е издадена Заповед за  изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 549- РЗ от 03.04.2018г.  по ч.гр.д. № 768/2018г. по описа на РС – Видин.

РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на решението за главницата и договорна лихва  на равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 111.39 лева, платими на всяко първо число на всеки месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на тези признати с него вземания.

ОСЪЖДА Ц.М.Й.  с ЕГН ********** ***  да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков – Казанджията № 4-6   разноски по заповедното производство за платена държавна такса в размер на 25.00 лева, както и разноски за платена държавна такса в исковото производство в размер на 75.00 лева.

 

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е  IBAN: ***, BIC:***.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: