Решение по дело №2639/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Велина Пенева
Дело: 20225530102639
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1049
гр. Стара Загора, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Велина П.
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина П. Гражданско дело №
20225530102639 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ.
Ищцата Д. М. Т. изнася в исковата молба, че на 04.02.2014 г., на основание чл.68 ал.1,
т.1 от КТ сключила за първи път трудов договор с Вечерно средно училище ”Захари
Стоянов” гр. Стара Загора. Същият бил прекратен със заповед №2/04.02.2015 г. На
04.02.2015г. била сключила нов трудов договор с ответника, отново на основание чл.68 ал.1,
т.1 от КТ за същата работа за една година. На 05.02.2016 г. и била връчена заповед № 2 за
прекратяване на договора, поради изтичане на срока. На 08.02.2016 г. бил предоставен
трудов договор №2/08.02.20216 г., вече за неопределено време , който тя била подписала. На
03.11.2021г. получила предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение с
основание чл.328, ал.1, т.10 Б и на 03.02. получила заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение №2/26.01.2022 г., считано от 03.02.2022 г. Брутното трудово
възнаграждение било в размер на 1859.42 лева за месец Януари 2022г. От 02.10.2015г. се
била пенсионирала и получила пенсия за осигурителен стаж и възраст. Малко след като й
бил прекратен трудовия договор от 03.02.2022 г., отишла в училището и поискала да й
изплатят 2 брутни трудови възнаграждения, съгласно чл. 222 ал. 3 от КТ. Било й отказано с
мотива, че била изтекла погасителна давност и вече това обезщетение не й се дължало.
Ищцата не била съгласна с тази констатация, поради което подава настоящата искова молба.
Ищцата правилно била сключила трудов договор на основание чл. 68 ал. 1, т. 1 от КТ с
Вечерно средно училище ”Захари Стоянов” гр. Стара Загора за срок от една година, тъй като
била новопостъпил работник. Вторият договор обаче също бил сключен като срочен за една
година на основание чл. 68 ал. 1, т. 1 от КТ . Този договор противоречал на чл. 68 ал. 3 и ал.
1
4, където се казвало, че такъв договор се сключвал по изключение за работи и дейности,
които нямали временен, сезонен или краткотраен характер. Видно от пар. 1, т. 8 от КТ,
изключение било налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни
и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване
на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Длъжността
„хигиенист” нямала временен, сезонен или краткотраен характер. Не било налице и
изключението описано в пар. 1, т. 8 от КТ, освен това такова не било и посочвано в
трудовия договор, което да обоснове срочността му. За това съгласно чл. 68, ал. 5 се
приемало, че този договор бил за неопределено време. След като бил за неопределено време
нямало как да се прекрати, поради изтичане на срока и се прекратявал едва с предизвестие
изх. №29/03.11.2021 и издадената заповед №2/26.01.2022 г., а именно от 03.02.2022 г.
Следователно нямало как да е изтекла давността по чл. 222 ал. 3 от КТ, която била 3 години ,
съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.
Искането до съда е да осъди ответника Вечерно средно училище ’’Захари Стоянов”,
ЕИК000803515 представлявано от директора Георги Николаев Еремиев, с адрес гр. Стара
Загора , ул. ”Ангел Кънчев” № 82, да заплати на Д. М. Т., ЕГН **********, ***, сумата от
3718.84 лева , на основание чл. 222, ал. З, представляваща обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца, при придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира и направените разноски, съобразно
списък на разноските.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна:
Ответната страна твърди, че искът е допустим.
От името на ответника Вечерно средно училище "Захари Стоянов" се заявява, че
изложените в исковата молба твърдения и направените въз основа на тях правни изводи в
голямата си част не отговаряли на истината и поради това се оспорват, както по основание,
така и по размер.
Ответната страна не оспорва, че ищцата била работила във Вечерно средно училище
"Захари Стоянов" като това се случило с поредица от трудови договори, сключени
последователно или с кратко прекъсване между тях. Хронологично трудовите
правоотношения се развивали в следната последователност:
1. Трудов договор № 2/04.02.2014 г. с начало на постъпване на работа, считано от
05.02.2014 г. за срок от една година.
2. Следва прекратяване на трудов договор № 2/04.02.2014 г. със Заповед №
2/04.02.2015 г., считано от 05.02.2015 г., поради изтичане на срока.
3. Трудов договор № 2/04.02.2015 г. е начало на постъпване на работа, считано от
05.02.2015 г. за срок от една година.
4. Следва прекратяване на трудов договор № 2/04.02.2015 г. със Заповед №
2/05.02.2016 г., считано от 05.02.2016 г. - поради изтичане на срока.
5. Трудов договор № 2/08.02.2016 г., считано от 08.02.2016 г., сключен за
2
неопределено време.
6. Последният трудов договор бил прекратен с тримесечно писмено предизвестие от
работодателя, като след изтичането на предизвестието е издадена Заповед № 2/26.01.2022 г.
за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 03.02.2022 г.
Видно от Писмо изх. № 1056-23-765#1 от 20.10.2021 г. на ТП на НОИ - Стара Загора
на 02.10.2015 г. ищцата Д. Т. упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и от 02.10.2015 г. получила такава.
С исковата молба се претендирало заплащане от страна на ответника на обезщетение
по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 3718,84 лв., представляващо две брутни трудови
възнаграждения на ищцата. Тази претенция на ищцата била неоснователна поради следните
причини: За да възникнело правото за получаване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ
били необходими няколко материалноправни предпоставки, които да са налице
едновременно. Това били: На първо място - прекратяване на трудовото правоотношение, без
значение от основанието, на което е прекратено. На второ място - към момента на
прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст съгласно КСО. За определяне на размера на самото обезщетение била от
значение и продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при
съответния работодател - дали той бил работил повече или по-малко от 10 години при него.
Безспорно в конкретния случай ищцата Д. Т. била работила при ответника, когато
придобила право на пенсия - на 02.10.2015 г. Тогава същата се намирала при действието на
Трудов договор № 2/04.02.2015 г., който бил прекратен на 05.02.2016 г. С прекратяването на
този трудов договор възникнало правото на ищцата да получи обезщетението по чл.222, ал.
3 от КТ, което за нея би било в размер на две брутни месечни заплати, изчислени към
месеца, предхождащ дължимостта на обезщетението. От този момент нататък (05.02.2016 г.)
ищцата можела да предяви претенциите си за изплащане на това обезщетение от
работодателя. Тя обаче не го сторила, поради което към настоящия момент правото за
получаване на това обезщетение било погасено по давност, с изтичане на три години от
05.02.2016 г. Неоснователни били твърденията в исковата молба, че това обезщетение било
дължимо и при прекратяване на безсрочния трудов договор № 2/08.02.2016 г., което
прекратяване настъпило на 03.02.2022 г. Без връзка с правния спор били разсъжденията
относно предишните срочни трудови договори, сключвани с ищцата. Те били прекратени по
съответния ред и тяхното прекратяване не било оспорвано от страна на ищцата. Не било
налице противоречие с материалноправна норма или с житейската практика да бъдат
сключени два срочни договора за по една година, още повече, че законодателят бил дал
възможност за това. След прекратяване на втория срочен трудов договор имало три дни, в
които ищцата не била в трудовоправни отношения с работодателя като едва на 08.02.2016 г.
сключила последния трудов договор, който бил за неопределено време. Към този момент Д.
Т. вече била пенсионер и ако искала, можела да получи обезщетението си по чл. 222, ал. 3 от
КТ след прекратяване на договора, по времето на който било настъпило правото на пенсия.
Неоснователни били изводите в исковата молба, че двата срочни трудови договора и
3
сключеният по-късно безсрочен такъв представлявали едно трудово правоотношение, което
било прекратено едва на 03.02.2022 г. Нямало доказателства по делото, че страните били
договорили такова трудово правоотношение. Напротив налице били редица писмени
доказателства, които били приложени по делото, които установявали, че с подписването на
отделните договори, страните били изразили ясно каква е волята им - да сключат два срочни
трудови договора, а няколко дни след прекратяване на втория срочен трудов договор да
сключат договор за неопределено време. В конкретния случай била неприложима
разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от КТ за приравняване на сключените между страните срочни
трудови договори като такива за неопределено време. Напротив, това били срочни трудови
договори и като такива били прекратени. Нито една от заповедите за прекратяване на двата
срочни трудови договора не била оспорвана от ищцата по съответния ред, в
законоустановения срок. Всяка една от тези заповеди за прекратяване на трудовото
правоотношение (Заповед № 2/04.02.2015 г. и Заповед № 2/05.02.2016 г.) били стабилни
актове, които до тяхната отмяна се считали за законосъобразни и били влезли в сила.
Недопустимо било в друго исково производство, каквото е настоящото по чл. 222, ал. 3 от
КТ, инцидентно да се въвеждат твърдения за недействителност на клаузи от трудови
правоотношения, които действали преди и били прекратени с влезли в сила заповеди за
прекратяване. Извън посочените по-горе аргументи относно срочните трудови договори
твърдението в исковата молба, че същите представлявали един договор за неопределено
време, се заявява, че за конкретния случай било налице изключението, посочено в чл. 68, ал.
4 от КТ, което гласяло: "По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-
малко една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен
или краткотраен характер. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия
работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок
най-малко една година". Именно такъв бил настоящият случай - с ищцата бил сключен
повторен трудов договор, който бил за една година, следователно не било в нарушение на
чл. 68, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Налице били и някои от критериите, изброени в
§ 1, т. 8 от ДР на КТ, които обосновавали необходимостта от сключване на два
последователни срочни трудови договора. През 2012 г. Вечерно средно училище "Захари
Стоянов" било разположено на четвърти етаж на сградата на IX ОУ, гр. Стара Загора.
Сградата на IX ОУ към онзи момент била в лошо състояние, с необходимост от основен
ремонт. През 2014 г., поради наистина лошото състояние на сградата, особено на четвъртия,
последен етаж, възниквала необходимостта от допълнителен помощен персонал - хигиенист,
който да се включи в ежедневното почистване на сградата. В този период имало постоянни
течове от покрива, избивал мухъл и ежедневно падала мазилка, която трябвала да бъде
почиствана. Именно в този период (от 04.02.2014 г.) била назначена като хигиенист ищцата
Д. Т.. Първоначално договорът й бил срочен - за една година, тъй като ръководството на
училището имало уверението, че Община Стара Загора съвсем скоро ще започне ремонт на
сградата. В очакване на ремонта, директорът на училището назначавал допълнителния
хигиенист временно, с идеята, че след основен ремонт на сградата, може би нямало да има
необходимост от двама хигиенисти за поддържането на един етаж, който ползва Вечерното
4
училище. По независещи от ръководството на училището причини ремонтът на сградата се
бавил и бил отлаган няколко пъти, което налагало повторното сключване на едногодишен
срочен договор с ищцата. Виждайки, че и след изтичането на втория срочен трудов договор
на ищцата (на 05.02.2016 г.) все още не било ясно кога ще бъде направен ремонтът
директорът пристъпвал към сключване на постоянен трудов договор с Д. Т., тъй като
законът не позволявал сключването на последващ - трети срочен трудов договор. Едва през
2018 г. ВСУ "Захари Стоянов" било преместено временно в сградата на СУ "Георги Райчев",
а на сградата на IX ОУ започвал основен ремонт. През учебната 2019/2020 г. Вечерното
училище било върнато вече в ремонтираната сграда на IX ОУ, където се помещавало и към
настоящия момент. В този период обаче трудовият договор на ищцата бил вече за
неопределен срок и неговото действие и прекратяване било подчинено на други разпоредби
на КТ. В периода на действие на срочните трудови договори, сключени с ищцата, видно от
изложеното по-горе били налице икономически, технологически и други обективни причини
по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на КТ, които обосновавали сключването на два последователни
срочни трудови договора. Поради тази причина не можело да се възприеме твърдението в
исковата молба, че срочните трудови договори са станали безсрочен договор, който бил
прекратен едва на 03.02.2022 г. Именно поради това правото на обезщетение по чл. 222, ал.
3 от КТ за ищцата било възникнало на 05.02.2016 г., след прекратяване на втория срочен
трудов договор и давността за него била изтекла на 05.02.2019 г. Към настоящия момент
този иск бил неоснователен поради това, че същият е погасен по давност.
В подкрепа на горната теза била константната съдебна практика, обективирана в
редица решения на ВКС, а именно: Решение № 235 от 03.07.2014 г. по гр.д. 969/2014 г. на
ВКС, IV г.о.; Решение № 49 от 05.04.2017 г. по гр.д. № 3521/2016 г. на ВКС, III г.о.; Решение
№ 270 от 24.03.2014 г. по гр.д. № 1296/2013 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 15 от 02.02.2016
г. по гр.д. № 2520/2015 г. на ВКС, III г.о.
Всички те приемали, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се дължало от
работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото първоначално
било придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако в последствие
работникът или служителят отново постъпил на работа, дори и при същия работодател,
независимо дали се е пенсионирал, при следващото прекратяване на трудовия договор, той
нямал право на това обезщетение.
На следващо място, в случай, че се приеме, че има основание за присъждане на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, то ответната страна заявява, че същото не било в
размера, който се претендира от ищцата. Същата твърди, че месечното й брутно трудово
възнаграждение за изчисляване на обезщетението било в размер на 1859,42 лв. Това не
отговаряло на истината, тъй като в полученото трудово възнаграждение за месец януари
2022г. били включени и допълнителни възнаграждения, които нямали постоянен характер и
не участвали при изчисляване на размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. Реалното
брутно трудово възнаграждение, на базата на което трябвало да бъде определен размерът на
претендираното обезщетение, било това за месец ноември 2021 г. и било в размер на
5
1057,59 лв. Поради всичко изложено до тук и поради липсата на доказателства, подкрепящи
основателността на тезата на ищеца, то предявеният иск оставал недоказан, което от своя
страна го правило неоснователен. Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли,
предявения от Д. М. Т. срещу Вечерно средно училище "Захари Стоянов" иск като
неоснователен.
Претендира направените от ответника разноски по делото.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с процесуалния си представител адв. Р.
С., ответната страна се представлява от процесуалния си представител адв. Д. К..
Приложено по делото е копие на Трудов договор №2/04.02.2014г., сключен между
ищцата и ответната страна, със срок до 05.02.2015г. както и Заповед №2/04.02.2015г. с която
е прекратено трудовото правоотношение с ищцата считано от 05.02.2015г. поради изтичане
на уговорения срок
Приложен по делото е Трудов договор №2 от 04.02.2015г. сключен между ищцата и
ответната страна със срок до 05.02.2016г., ведно със Заповед №2/05.02.2016г. с която е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата поради изтичане на уговорения срок.
Приложен по делото е Трудов договор от 08.02.2016г. сключен между ищцата и
ответната страна, в който е регламентирано, че срокът за предизвестие за прекратяване на
трудовия договор е 3 месеца, ведно с Предизвестие №1 към трудов договор №2/08.02.2016г.,
Изх. №29/03.11.2021г., с което ищцата е предизвестена, че след изтичане на законовия срок
от три месеца ще бъде прекратено трудовото правоотношение. Предизвестието е подписано
от ищцата.
Приложена по делото е Заповед №2/26.01.2022г. с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата считано от 03.02.2022г. Ищцата е отказала да подпише заповедта.
Приложено по делото е Разпореждане №********** от ТД на НОИ за
отпускане/изменяне/ на пенсия на ищцата.
Приложено по делото е Споразумение №ЧР-01-69/05.08.2020г.
Налице по делото е Писмо от ТД на НОИ относно това, че ищцата получава лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст отпусната на осн. чл.69б от КСО считано от
02.10.2015г.
Приложени по делото са Фиш №14-11.2021г., фиш № 13-12.2022г., фиш №13-
01.2022г. за ищцата, както и личното й трудово досие.
Налице по делото са Справки от НАП, относно ВСУ „Захари Стоянов“, както следва
Справка за актуално състояние на действащи трудови договори към 04.02.2016г., Справка за
актуално състояние на действащи трудови договори към 05.02.2016г., Справка за актуално
състояние на действащи трудови договори към 06.02.2016г., Справка за актуално състояние
на действащи трудови договори към 08.02.2016г.
Приложена по делото е ведомост 33/1 месец 2/2016г. издадена от ответната страна
касаеща ищцата.
6
Налице по делото е писмо Изх. № ИЗХ22086575/20.10.2022г. от Дирекция
"Инспекция„по труда“ до ответната страна и писмо Изх. № ИЗХ22013716/15.03.2022г. от
дирекция „Инспекция по труда“ до ищцата.
Видно от заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза е, че
евентуално дължимото обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ за два месеца на Д. М. Т.
изпълнявала длъжността хигиенист за два месеца е в размер на 2057,20лв-брутна сума.
Видно от показанията на св. Величка Крумова Лекова-бивша колежка на ищцата е че
последната никога не била прекъсвала работа, никога не били работели три хигиенистки. В
училището свидетелката работела от 1998г. до 01.07.2017г. От 2014г. началото на м. 02 до
2017г. когато се пенсионирала ищцата останала на работа.
Видно от показанията на св. Б. К. П. е, че работи в ВСУ „Захари Стоянов“, през
2018г.-2019г. на училището предстояло ремонт, което наложило преместване за една учебна
година в училище „Георги Райчев“ След това се върнали в отремонтираната сграда, в
периода на преместване имало нужда от двама хигиенисти. До 2019г. работели по две
хигиенистки
В съдебно заседание ищцовата страна е направила изменение на иска както следва
ответната страна да заплати на ищцата сумата от 2057,20лв представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца при придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От правна страна:
По делото,на основание на посочените доказателства, е безспорно установено това,че
между страните са съществували трудови правоотношения, първото породено от сключен
Трудов договор №2 от 04.02.2014г. със срок до 05.02.2015г., което със Заповед
№2/04.02.2015г. е прекратено, второто трудовото правоотношение е породено от сключен
Трудов договор №2 от 04.02.2015г. със срок до 05.02.2016г., който със Заповед
№2/05.02.2016г. е прекратен и трето трудово правоотношение породено от Трудов договор
от 08.02.2016г. сключен между ищцата и ответната страна, в който е регламентирано, че
срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 3 месеца, по който договор е
отправено Предизвестие №1 към трудов договор №2/08.02.2016г., Изх. №29/03.11.2021г., с
което ищцата е предизвестена, че след изтичане на законовия срок от три месеца ще бъде
прекратено трудовото правоотношение, като въпросното трудово правоотношение е
прекратено със Заповед №2/26.01.2022г. считано от 03.02.2022г.
Независимо от показанията на св. Лекова се установява от приложени по делото
Справки от НАП, относно ВСУ „Захари Стоянов“, както следва Справка за актуално
състояние на действащи трудови договори към 04.02.2016г., Справка за актуално състояние
на действащи трудови договори към 05.02.2016г., Справка за актуално състояние на
действащи трудови договори към 06.02.2016г., Справка за актуално състояние на действащи
трудови договори към 08.02.2016г. видно от справка за актуално съдържание към
04.02.2016г. е, че ищцата фигурира в същата, не фигурира в справка към дата 05.02.2016г.
7
нито, към дата 06.02.2016г. и отново името й е налице в справка за актуално състояние на
действащи трудови договори към дата 08.02.2016г., тоест прекъсване на трудовото
правоотношение е имало.
Установено по делото е, че с Разпореждане №********** от ТД на НОИ за
отпускане/изменяне/ на пенсия на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от 02.10.2015г. с месечна сума за изплащане 157,44лв. Разпореждането е от дата
06.11.2015г. Тоест същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
време на второто й трудово правоотношение с ответната страна
При това положение ищцата е имала правото на осн.чл.222,ал.3 КТ след прекратяване
на втория срочен трудов договор да претендира и получи обезщетение в размер на две
брутни работни заплати.
Въпросната норма регламентира правото при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
да получи от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му
стаж - обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Такова обезщетение може да се изплаща само веднъж.
В заповедта за прекратяване на трудов договор №2 от 05.02.2016г. не е посочено
задължението на ответника, за дължимост на такова обезщетение, което не рефлектира
върху правото на ищцата да го получи. От редакцията на разпоредбата е видно, че
фактическият състав, който поражда за работодателя задължение за плащане по чл. 222, ал.
3 КТ включва два позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и един негативен - плащането се
дължи само веднъж, т. е. работникът или служителят преди това да не е придобивал правото
да получи обезщетение, респ. реално да е получил такова.
От посочените елементи формиращи фактическия състав на плащането по чл. 222,
ал. 3 КТ, за изхода на делото съществено значение има предпоставката еднократност на
обезщетението, което се изплаща само веднъж, при настъпване на посочените в правната
норма условия - прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Нормата води до
извод,че работникът или служителят следва да реализира правото си на обезщетение при
този работодател и по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото
му на пенсия, респ. плащането се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото
правоотношение, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Ако впоследствие работникът или служителят отново постъпи на работа,
независимо дали се е пенсионирал и при кой работодател, при следващото прекратяване на
трудовото правоотношение, той няма право на това обезщетение. Претенцията спрямо
работодателя, при когото правото е първоначално възникнало обаче се запазва на общо
основание и от него работникът, или служителят може да търси обезщетение по общия ред,
8
стига да не е погасено по давност.
В казуса претенцията на ищцата е за заплащане на обезщетение по чл.222,ал.3 КТ и
въпреки, че не се конкретизира трудовото правоотношение по време на което е придобила
правото си и след прекратяване на което могла да го упражни, предвид доказателствата по
делото, се формира извод, че се касае за трудовото правоотношение възникнало между
ищцата и ответната страна по силата на трудов договор №2/04.02.2015г.
От ответната страна е направено възражение за изтекла погасителна давност за
обезщетението по чл.222 ал.3 КТ
Обезщетението по чл.222,ал.3 КТ се дължи не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния
трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва.Това повелява нормата на чл.228,ал.3 КТ. Няма
доказателства по делото за уговорка, предвиждаща начин на плащане ,различен от
нормативно посоченият, при което ответникът е бил длъжен да изплати обезщетението на
31.03.2016 год.,като от 01.04.2016 год. е в забава. Давността за погасяване на вземане за
обезщетение е уредена в чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ -процесното вземане се погасява с изтичането
на тригодишен давностен срок, започнал да тече на 01.04.2016 год. и изтекъл на 01.04.2019
год.,а искът е предявен след тази дата, т.е е погасен по давност.
По разноските:
На осн. чл.78 ал.3 следва да бъдат присъдени на ответната страна направените по
делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ответната страна от страна на ищеца. Размерът на
адвокатското възнаграждение за ползваната от ответната страна правна помощ от адвокат се
определя при условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения
размер по чл.36 от ЗА, който в ал.2 предвижда, че при договорено възнаграждение между
адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера предвиден в Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. В настоящия случай се
касае за трудов спор с определен материален интерес и съгласно чл.7 ал.2 т.2 -
възнаграждението следва да не е по-малко от 671,88лв. Видно е, че тази сума е близко до
претендираното възнаграждение. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцовото дружество, предвид и на това, че производството
не се е развило и приключило в едно съдебно заседание, изслушвани са свидетели и
експертиза, не се явява прекомерно и не следва да бъде намалено.
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. Т., ЕГН: **********, с адрес: *** иск против
Вечерно следно училище „Захари Стоянов“, ЕИК *********, представлявано от директора
Георги Николаев Еремиев, с адрес: гр. Ст. Загора, ул.„Ангел Кънчев“ №82 за заплащане на
сумата от 2057,20 лева, представляваща обезщетение в размер на брутно трудово
възнаграждение за срок от два месеца при придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 Д. М. Т. ЕГН: ********** с адрес *** да заплати
на Вечерно следно училище „Захари Стоянов“ ЕИК ********* представлявано от директора
Георги Николаев Еремиев с адрес гр. Ст. Загора ул. „Ангел Кънчев“ №82 сумата от
710,00лв. - направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10