Решение по дело №1334/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./……………....

гр. Варна

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично  съдебно заседание, проведено на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                   

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ

                                                           ДЕЯН ДЕНЕВ                                                                                           

 

при секретар Д. Вълчева  и с участието на прокурор Светослав Стойнов, като разгледа докладваното от съдията Денев  въззивно наказателно общ характер дело № 1334 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е Присъда №239 по НОХД № 726 по описа за 2018 година на РС Варна, ІІ състав  постановена на 18.09.2018 година.

Протестираният съдебен акт е оправдателен за подсъдимия З.Т.К., като същия е признат за НЕВИНОВЕН в това, че през месец септември 2012 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № * ** ** **, рама № *****************, на стойност 5910, 00 лв., собственост на И.Й.Р., която владеел и оправдан по възведеното му обвинение в  извършване на престъпление по чл.  чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.

 

В присъдата си съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

 

Въззивното производство е образувано по протест на РП гр.Варна, в който се твърди, че постановената присъда е неправилна по отношение оправдаването на подсъдимия, тъй като е постановена  в противоречие със събраните по делото доказателства, като се иска отмяната й.

Също така е входирана и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец И.Й.Р., с която се иска отмяна на постановената присъда като неправилна и необоснована, с искане за постановяване на нова присъда, с която да се осъди подсъдимия и да се уважи предявения граждански иск.

В допълнително писмено изложение районна прокуратура твърди, че изложената от ВРС фактическа обстановка е грешна, а самата присъда – незаконосъобразна, неправилна и необоснована. При оценката и анализа на доказателствата ВРС е допуснал съществени процесуални нарушения на чл.13 ал.1 и чл.14 ал.1 НПК. Сочи се, че при постановяване на оправдателната си присъда, съдът е кредитирал основно обясненията на подсъдимия, както и показанията на свид. М.Н., като е пренебрегнал останалите, събрани по делото показания, основно депозираните от пострадалата И.Р.. На следващо място се сочи, че съдът категорично е приел, че на дата 14.09.2012г. собствеността върху инкриминирания автомобил е била прехвърлена от пострадалата И.Р. на свид. П.К.. Също така ВРС е кредитирал заключението на съдебно-почерковата експертиза, в частта за авторството на подписите в договора за покупко-продажба на МПС, сключен между св. Р. и св. К.. Районна прокуратура предлага във въззивната инстанция да се назначи тройна съдебно-графическа експертиза на процесния договор от 14.09.2012г. В заключение се моли за отмяна на присъдата на ВРС и връщане на делото, или постановяване на осъдителна присъда.

 

 

 В хода на съдебните прения въззивният прокурор поддържа протеста и като намира обвинението за безспорно доказано, предлага отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на осъдителен за подсъдимия.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Р. се солидаризира със становището на прокурора. Изтъква допълнителни доводи в подкрепа на тезата и пледира за справедливо наказание.

Защитникът на подсъдимия  опонира, че присъдата е правилна, тъй като обвинението в извършване на обсебване не е доказано по изискуемия от закона начин. Моли за потвърждаване на първоинстанционния акт.

Такава е и последната дума на подсъдимия.

 Варненски окръжен съд, изслушвайки становищата на страните и извършвайки цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното :

Първоинстанционният съд е провел задълбочено съдебно следствие, в което е положил усилия  с  доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, са се  установили следните релевантни факти:

На 01. 09. 2011 г. свид. И.Й.Р. регистрирала в Сектор ПП – ОД – МВР – Варна придобит от нея л. а. „Фолксваген – Пасат“, на който бил даден № * ** ** **. Чрез свид. Ж.И.П. разбрала, че подс. З.Т.К. търси да закупи моторно превозно средство. Осъществила контакт с последния, като двамата постигнали устна договорка подсъдимия да получи първоначално владението върху вещта, а след като я изплати на вноски до края на 2011 година, да придобие и собствеността върху същата. В същия ден, в който моторното превозно средство било регистрирано, свид. Р. и подс. К. се срещнали в гр. Варна, като         св.Р. предала лекия автомобил на  подсъдимия , ведно със СРМПС – част 2 и ключ за привеждане на двигателя в работен режим. Очевидец на това станал свид. Ю.П.П..

До м. април 2012 г. подс.К. владеел горепосоченото МПС, като същевременно не платил на свид. Р. нито една вноска от уговореното. До този момент последната не била притеснена от това, тъй като имала преки впечатления от парични постъпления за подсъдимия, доколкото и двамата имали общ работодател. На неустановена дата през м. април 2012 г. двамата се срещнали в гр. Варна, като подсъдимият върнал на св.Р. даденото му на 01. 09. 2011 г. МПС. Очевидец на това станал свид. М.Н., стоящ в непосредствена близост.

През 2012 г. свид. П.К. се запознал със свид. М.Н.. К. споделил на Николов, че има финансови затруднения да си плати държавната такса за издаване на документ за самоличност. Св.Николов му помогнал за необходимото плащане, като в замяна поискал от св. К. да му съдейства при прехвърляне собствеността на л. а. „Фолксваген – Пасат“ с рег. № * ** ** **, както и относно различни дружества. През м. септември 2012 г. били извършени две разпоредителни сделки с въпросното МПС, а именно на 14. 09. 2012 г. собствеността върху същото била прехвърлена от св. И.Р. на свид. К., а на 21. 09. 2012 г. от св.  К. на св. Х.С.Х.. Към настоящия момент МПС е във владение на св. Х. Х..

От заключението на съдебно – почерковата експертиза се установило, че подписът, положен срещу „продавач“ в копие на договор за покупко – продажба на МПС с рег. № **** / 17. 09. 2012 г. е изпълнен от И.  Р., а подписът, положен срещу „купувач“ в копие на договор за покупко – продажба на МПС с рег. № **** / 17. 09. 2012 г. е изпълнен от П.К..

Подписът, положен срещу позиция „декларатор“ в оригинал на декларация от П.К., заверена от помощник нотариус Т.Б., със заверка рег. № ***** / 2012 г. е изпълнен от П.К..

В заключение съдебно – оценителна експертиза определя, че пазарната оценка на л. а. „Фолксваген – Пасат“ с  рег. № * ** ** ** е в размер на 5 190. 00 лв. /пет хиляди сто и деветдесет лв./.

 

         Тази фактология първоинстанционният съдебен състав е установил, позовавайки се на :

-       гласните доказателствени средства - обясненията на подс. К., показанията на св. Р. /в частта относно даване на подс. К. на л. а. „Фолксваген – Пасат“ с  рег. № * ** ** ** и незаплащане от негова страна на уговорени вноски относно изплащане на МПС/, св. Ж.И.П., Ю.П.П.,  М.Т.Н.,  П.Д. К.,  Х.С.Х., С.С.Д., Е.Д.К., Т.М.Б.,

-      писмени доказателствени средства-  съдебно – почеркова експертиза, съдебно – оценителна експертиза, както и останалите писмени материали, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

От приетите доказателствени материали, по убедителен и еднопосочен начин се установяват релевантните факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване- извършено престъпление и и участие на подсъдимия в него.  

За обективни, безпристрастни и добросъвестни съдът намери  заключенията на назначените в предходния процесуален етап експертизи.  Те са изготвени от вещи лица, в рамките на професионална компетентност, дават задълбочен отговор на поставените им въпроси, поради което липсват всякакви съмнения относно тяхната обоснованост и необходимост за назначаването на допълнителни или повторни експертизи, както и пречка за  приобщаването им към доказателствения масив по делото.

Първоинстанционният съдебен състав е дал отговор , защо приема за установени едни, а игнорира други доказателствани материали, поради което и упрекът срещу необосноваността на присъдата не е основателен. 

Въз основа анализ на обстоятелствата, установени  въз основа на кредитираните доказателствени източници, съдът е достигнал до верен правен извод  относно това, че липсват безспорни доказателства подс. К. да е осъществил деянието по възведеното му обвинение.

Въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, намирайки ги  в аналитичната си част за задълбочени, съдържащи изводи по достоверността на гласните показания и писмените доказателства.

Присвояване на чужда движима вещ, която подсъдимият владеел,   като елемент от престъпния състав на обсебването, както и желанието на извършителя за настъпването общественоопасните последици от деянието не могат да бъдат изведени от установените факти.

Обсебването, като изпълнително деяние, намира проявление или в отказ чуждата вещ да бъде върната на собственика, или в разпореждане с нея, като със собствена. Освен това, поведението на дееца  следва да е общественоопасно и в противовес с правното основание, на което вещта му е предоставена.

Твърденията на подсъдимия, че е върнал вещта на собственика, не се опровергани, а се потвърждават от показанията на св.  Николов.

Няма доказателства в подкрепа на лансираната теза, че св.Николов се е превърнал в „ алиби“ на подсъдимия, поради което и първоинстанционният съд е нямал основание да игнорира пресъздадените пред него възприятия на цитирания свидетел.

В никакви последващи действия, целящи прехвърляне собствеността на процесния автомобил, подсъдимият не е участвал или поне няма доказателства за евентуална негова деятелност, освен посоченото в обвинителния акт предположение  в обратната насока.

Няма основания, както бе споменато по-горе и за съмнение в добросъвестността на експертите, изготвили графологичната експертиза, според заключението на която св. Р. лично е поставила подписа си като продавач по договора за покупко- продажба на въпросното МПС, сключен с купувача св. К..

 

Начина, по който според  прокурора е осъществено обсебването, не е посочен и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Там отсъства описание на действия, чрез които подсъдимият лично да е извършил присвояване на владяна от него вещ. Наратива на прокурора засяга по скоро деяния на други лица, осъществени със съдействието на подсъдимия, но обвинение за обсебване в съучастие или чрез посредствено извършителство той няма.   

От действията и процесуалното поведение на подсъдимия може да бъде извлечена евентуална индиция за въвеждане на свидетеля в заблуждение  и умисъл, / престъпен или не/ свързан с изначална липса на намерение за заплащане на автомобила, а желание за безпрепятственото му ползване за определен времеви период,  но  такова обвинение не му е възведено, а съдът е изпълнил задължението си да се произнесе по представеното му с обвинителния акт и поддържано в съдебно заседание.

Това той изпълнил, според преценката на въззивния състав, при правилен отговор на въпросите по чл. 301 от НПК, постановявайки законосъобразен и обоснован съдебен акт.

Ето защо не са налице основания за отмяната или изменението му, поради което, на основание чл. 338 от НПК, настоящият състав  на ВнОС,

 

                                         Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 239/ 18.09.2018 година по НОХД № 726 по описа за 2018 година на РС Варна, изцяло.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ :