РЕШЕНИЕ
№ 6643
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анелия М.
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия М. Въззивно гражданско дело №
20231100514163 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв ГПК.
С решение № 13709 от 08.08.2023 г. по гр.д.№ 64633 по описа за 2021 г.
на СРС, 175 състав се: УНИЩОЖАВА на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
44 ЗЗД сключената на 09.08.2021 г. упълномощителна сделка, обективирана в
пълномощно, заверено на 09.08.2021 г. с рег. №№ 1566 и 1567 на нотариус
П.П. с район на действие РС-гр. Перник, по силата на която Е.К.М. е
упълномощила Р.В.К. да се разпорежда със собствения й недвижим имот, въз
основа на която упълномощителна сделка е сключен договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 18,
том IV, рег. № 9881, дело № 571 от 2021 г., по предявения иск от Е.К.М. срещу
"А.Т.Ф." ЕООД; ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1
ГПК по отношение на "А.Т.Ф." ЕООД, че Е.К.М.е собственик на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ № 10 с
идентификатор № 68134.2816.2379.1.100 по КККР на гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в гр.
София, ж.к. "********** ет. 7, находящ се в сграда с идентификатор №
1
68134.2816.2379.1, предназначение: жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.2816.2379, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой на нива
на обекта: едно, с площ от 44,75 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата съгласно схема на АГКК: на същия етаж - самостоятелни обекти с
идентификатори № 68134.2816.2379.1.99 и № 68134.2816.2379.1.101, под
обекта - самостоятелен обект с идентификатор . № 68134.2816.2379.1.97.
В тежест на ответника са възложени разноските в процеса.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба,
подадена от „А.Т.Ф.“ ЕООД, ответник пред СРС.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост. Сочи се, че СРС не
бил обсъдил събраните по делото в тяхната съвкупност доказателства и затова
достигнал до грешни фактически и правни изводи. За да достигне до извода,
че ищцата към момента на сключване на упълномощителната сделка не е
могла да разбира свойството и значението на своите постъпки СРС се бил
позовал само на показанията на единия свидетел, както и на заключението на
комплексната съдебно-психологическа експертиза, които съдът бил
кредитирал, но не обсъдил ведно с останалите по делото доказателства. Сочи
се, че след смъртта на сина си ищцата била предприела лично редица
фактически и правни действия, за да запази неговото наследство, както и
своето имущество, а именно предприети били действия по заличаване на
учредената за имота договорна ипотека, погасени били банкови задължения и
др., теглила и внасяла парични суми по своята банкова сметка. Тези действия
били извършени лично и съзнателно. Наред с това, към датата на
упълномощаването не били предприети никакви действия по поставянето на
ищцата под запрещение. С извършването на процесната сделка по покупко-
продажба на недвижимия имот, ищцата съвсем съзнателно си била запазила
безвъзмездното право на ползване върху същия, а чрез продажбата си била
осигурила финансови средства за покриване на ежедневните си нужди като
ищцата лично на 30.08.2021 г. била изтеглила голямата част от постъпилите по
нейната банкова сметка суми от продажбата на имота. Счита, че такова
поведение не можело да се осъществи от лице, което е болно от десетилетия и
е в трайна невъзможност да ръководи постъпките си и да ги осъзнава. СРС не
2
бил съобразил, че от една страна е налице твърдение за продължило в повече
от 40 години психическо състояние и трайно заболяване, без за това да е
представен нито един медицински документ. Представената етапна
експертиза не установявала това, тъй като същият документ бил съставен в
гр.Враца, където живеела свидетелката, дъщеря на ищцата; датата на издаване
не била ясна поради което следвало да се приеме, че този документ е съставен
за нуждите на процеса. Същото било относимо и за болничния лист от
14.07.2022 г. Намира заключението на изготвената комплексна съдебно-
психологична експертиза за неточна, непълна и недостоверна. Експертизата се
базирала единствено на горните медицински документи, които били съставени
след датата на упълномощителната сделка, а можело и да са антидатирани.
Липсвали доказателства в подкрепа на твърдението, че ищцата е била пациент
на УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, респ. ищцата изобщо да е била пациентка на
това лечебно заведение. Аналогични доводи се излагат и във връзка с
твърдението, че ищцата била пациент на „Курило“. Сочи се, че за обективното
състояние на ищцата експертите се били позовали на изнесеното от
свидетелката, нейна дъщеря, което било недопустимо и неправилно, защото
дъщерята била заинтересована от изхода по спора. Счита, че покупко-
продажбата е валидна като извършена въз основа на надлежно извършено
упълномощаване в полза на Р.В.К.. Към датата на изповядане на сделката
пълномощното не било оттеглено или отменено по какъвто и да е начин. В
самото пълномощно била отразена ясно волята на упълномощителката.
Съставените документи били изготвени в изискуемата се от закона, форма
поради което били породили своите правни последици. Ответникът се явявал
трето добросъвестно лице, приобритател на правото на собственост. Намира
за странно твърдението в исковата молба, че ищцата страда от шизофрения, а
същевременно била упълномощила адвокат, който да я представлява пред
съда.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се
постанови друго, с което претенциите на ищцата да бъдат отхвърлени изцяло
като недоказания и неоснователни. Претендират се разноски.
От ищцата Е. К. М., чрез адв.В., упълномощен от настойника на
ищцата- Д. Г., е депозиран отговор по въззивната жалба, в който се излага
становище за нейната неоснователност и правилност на постановеното от
СРС, решение. Счита, че не са допуснати наведените от въззивника доводи за
3
допуснати нарушения от СРС при обсъждането на събраните по делото,
доказателства. Сочи, че по делото липсват доказателства ищцата лично да е
заличила ипотеката. Твърди се, че това действие било извършено от Р. К..
Запазването на право на ползване върху имота също не било в резултат на
волева дейност на ищцата. Освен това такова изискване липсвало в
пълномощното. В случая била налице имотна измама и посочването на това
право на ползване било с цел да се придаде привидност; самото „запазване“
било сторено с оглед напредналата възраст на ищцата – 85 години при
положение, че средната продължителност на живота на жените в България е
77, 4 години. По отношение на откриването на банковата сметка на името на
ищцата се сочи, че това било сторено от Р. К. въз основа на предходно
пълномощно с дата от 06.08.2021 г. Следвало да се вземе предвид, че ищцата
освен, че има психични проблеми е и сляпа. Последното било повърдено и от
вещите лица по комплексната съдебна експертиза. Нямало логика
твърдението на въззивника, че медицинските документи са антидатирани, тъй
като същите били съставени след датата на упълномощаването. Счита, че
заключението на комплексната съдебно-психологична и психиатрична
експертиза правилно е кредитирано от СРС. Във въззивната жалба липсвали
доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка с недопускането от
страна на съда на повторна такава, респ. липсвало искане за допускане на
такава експертиза от въззивната инстанция. Следвало да се вземе предвид, че
заключението на експертизата било изготвено след проведено от страна на
вещите лица освидетелстване на ищцата. Вещите лица били с дългогодишен
професионален опит. Въз основа на възприятията си от поведението на ищцата
и отговорите на поставените й въпроси, вещите лица били достигнали до
извода, че състоянието на ищцата, което те са установили при
освидетелстването, се получава само при дългогодишно протичащо
заболяване, което датира от много години преди вещите лица да се срещнат с
нея. Установено по делото било, че ищцата към датата на упълномощаването –
09.08.2021 г. не била разбирала свойството и значението на постъпките си
поради което пълномощното не било породило целеното с него действие. В
резултат на това сключената въз основа на това пълномощно сделка не била
произвела вещно-транслативен ефект. Счита, че ответника няма как да се
приеме за добросъвестно лице, тъй като апартаментът бил продаден на цена от
518 евро за кв.м., която цена била получена дори като се вземе предвид и
4
платената сума в размер на 8300 лв. за заличаване на ипотеката върху имота.
Към 2021 г. нямало апартаменти, които да се продават на такава цена. Намира
за правилно, че СРС е кредитирал показанията на свидетеля М., които били
обективни; този свидетел за разлика от другите двама, нямал никакъв интерес
от изхода по спора. Освен това показанията му съответствали на
констатациите на вещите лица по експертизата. Следвало да се вземе предвид,
че понастоящем ищцата вече била поставена под запрещение. Претендират се
разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За решението на СРС въззивникът е бил уведомен на 04.09.2023 г.
Въззивнатата жалба е подадена на 18.09.2023 г., следователно въззивната
жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
съгласно приетото с Тълкувателно решение № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в
състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си,
е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 44 ЗЗД,
правилата относно договорите намирали съответно приложение към
едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да
пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Нормата на чл. 36,
ал. 2 ЗЗД изрично предвиждала, че едностранната упълномощителна сделка
поражда права и задължения в патримониума на представлявания, поради
което и съобразно уреденото в чл. 44 ЗЗД съответно приложение,
съдържащото се в чл. 31, ал. 1 ЗЗД основание за унищожаемост се явявало
приложимо и по отношение на упълномощителните сделки. В този смисъл
5
била и съдебната практика -Решение № 113 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1677/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 374 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 1792 г., IV г. о., ГК, съобразно която практика, процесуално легитимиран да
предяви иска за оспорване на сключения чрез представител договор бил
упълномощителят, тъй като в неговата правна сфера се претендирало да са
възникнали последиците от договора, а процесуално легитимиран като
ответник по този иск било третото лице, което е договаряло с пълномощника,
тъй като последиците на договора засягали и неговата правна сфера. Лицето,
което било неспособно да разбира или да ръководи действията си можело да
поиска унищожение в 3-годишен давностен срок от сключването на договора
(не от овластяването). Когато искът бил предявен от страната, в чийто интерес
се допуска унищожението (увредения), поставянето под запрещение било
правно ирелевантно, тъй като запрещението би действало занапред, а
унищожението - с обратна сила. Искането за поставяне под запрещение имало
значение, когато искът за оспорване на договора се предявява от наследниците
след смъртта на увредения, и то само ако неспособността да се разбират или
да ръководят действията се била дължала на душевна болест или слабоумие.
Неспособността да се разбират и ръководят действията била основание за
унищожение на овластителната сделка и това правело извършената от
пълномощника последваща двустранна сделка сключена без представителна
власт. Сключеният от мним представител договор бил висящо
недействителен, докато не бъде потвърден от упълномощителя или от
неговите наследници.
В настоящия случай, видно от молбата-уточнение от 13.12.2021 г.,
предмет на конститутивния иск било именно извършената упълномощителна
сделка, по силата на която ищцата Е.К.М. била упълномощила Р.В.К. да се
разпореди с нейния недвижим имот. Искът бил обуславящ по отношение на
предявения положителен установителен иск за собственост на апартамента,
доколкото от изхода от него зависела преценката на съда, дали последващата
транслативна сделка е извършена при надлежно учредена представителна
власт на пълномощника. В тази връзка следвало да се посочи, че при предявен
установителен иск за собственост, съдът поначало бил длъжен да обсъди в
мотивите на съдебното решение наведените с исковата молба доводи на
ищеца за унищожаемост на пълномощното и висяща недействителност на
договора, от който ответникът черпел своите вещни права. Когато, обаче,
6
ищецът бил предявил наред с установителния иск и самостоятелен иск за
унищожаване на упълномощителната сделка /както в случая/, съдът следвало
да се произнесе по този въпрос с изричен диспозитив.
По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44
ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца било да докаже пълно и главно
следните обстоятелства: сключването на атакуваната упълномощителна
сделка, сключването въз основа на нея на договор за покупко-продажба на
процесния имот, както и че към датата на сключване на упълномощителната
сделка ищцата не е могла да разбира свойството и значението на постъпките
си или да ги ръководи. В доказателствена тежест на ответника било да
опровергае твърденията на ищцата относно нейното психическо състояние
към датата на сключване на упълномощителната сделка.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в доказателствена
тежест на ищеца било да докаже, че е собственик на процесния недвижим
имот, както и че разпоредителната сделка с него е сключена от лице без
представителна власт. В доказателствена тежест на ответника било да докаже,
че е придобил правото на собственост на имота на валидно правно основание
- договор за покупко-продажба от 26.08.2021 г.
Страните не спорели, а и с окончателния доклад по делото съдът бил
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т.
3 ГПК, следните обстоятелства: че на 26.08.2021 г. между ищцата,
представлявана от пълномощника Р.В.К. и ответника е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба № 18, том IV, рег. № 9881, дело № 571 от 2021 г., по силата
на който правото на собственост върху процесния апартамент било
прехвърлено възмездно на ответника, а ищцата запазила за себе си пожизнено
право на ползване върху него; че към датата на покупко-продажбата единствен
собственик на имота била ищцата Е.К.М. и че ищцата не била поставена под
запрещение към датата на сключване на упълномощителната сделка за
разпореждане с процесния имот.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установявали по
категоричен начин от: сключването на договора за покупко-продажба - от
приетия препис от нотариалния акт от 26.08.2021 г. ; правата на ищцата върху
имота - от приетия препис от нотариалния акт от 19.12.2007 г. и
7
удостоверението за наследници на В.К.Г.; а липсата на поставяне на ищцата
под запрещение - от депозираната в хода на производството по делото искова
молба за това /към датата на приключване на съдебното дирене,
производството по нея било на етап по размяна на книжа/.
Нямало спор и по въпроса, че на 09.08.2021 г. ищцата е предоставила на
Р.В.К. пълномощно за продажба на недвижим имот със следното съдържание:
да я представлява пред всички физически и юридически лица на територията
на РБ, както и пред съответния нотариус и от нейно име и за нейна сметка да
продаде, дари, замени, раздели или се разпореди както намери за добре, на
когото сама прецени, включително да договаря сама със себе си или с лица,
които също представлява, включително да прехвърли сама на себе си, при
цена и условия, каквито договори процесния недвижим имот, подробно
описан в пълномощното; да води от името и за сметка на ищцата преговори,
да подписва необходимите за сделката документи, да получи продажната цена
от сделката, включително и ако цената се заплаща по банков път или на каса в
банка, като за целта подписва ищцата навсякъде, където е необходимо, както и
да я представлява пред всички органи и служби във връзка със снабдяване с
необходимите за сделката документи. Това се установявало от приетия по
делото препис от пълномощното.
Спорът между страните се концентрирал върху въпроса дали ищцата е
могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи
към датата на сключване на упълномощителната сделка. По този въпрос съдът
е изложил следните мотиви:
На първо място, от приетото експертно заключение по КСППЕ се
установявало, че при ищцата е налице диагнозата "параноидна шизофрения F
20.0 МКБ 10. Непрекъснато протичане с устойчив личностов дефицит.
Халюцинаторно-параноиден синдром. Умерен дементен синдром."
Шизофренията представлявала ендогенно психично мултисистемно
заболяване, което засягало почти всички психични сфери - мисловна дейност,
възприятия, емоции, воля, когнитивни функции и протичала с позитивна и
негативна симптоматика. Личностовата промяна /шизофренният дефект/ била
с разнообразна динамика, проявявала се с възможна резидуална шизофренна
симптоматика, негативни изменения на емоционално-волевата сфера,
разстройство на критичните способности и снижение или загуба на социална
8
адаптация. От медицинската документация и анамнезната информация
можело да се направи извод, че психичното заболяване на Е.М. е с голяма
давност, дебютирала с психотично мотивирано, агресивно и деструктивно
поведение, по повод на което била хоспитализирана и в психиатрично
заведение. След това не била приемала поддържаща медикаментозна терапия,
поради което психозата била приела хроничен ход, без ремисии, с
дезорганизирано и изводимо от персистираща психопатологична
симптоматика поведение, некритичност към заболяването, с личностова
промяна и тежка социална дезадаптация. Параноидната шизофрения по време
на психотичен пристъп, при непрекъснато протичане и формирана личностова
промяна, представлявал продължително разстройство на съзнанието по
смисъла на закона и нарушавала базисните психични годности. На фона на
психозата, при Е.М. бил формиран дементен процес, установени били
снижени когнитивни функции в параметрите на умерен дементен синдром.
Налице била и загуба на зрението й двустранно, поради атрофия на
зрителните нерви. Тъй като нямало информация за проведено амбулаторно
или стационарно лечение към периода на процесната сделка, нямало
основание да се обсъжда наличие на ремисия по отношение на психозата.
Въз основа на тези констатации, вещите лица били достигнали до
извода, че към датата на упълномощителната сделка - 09.08.2021 г. Е.М. не
била притежавала психични годности да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи.
При преценката на експертното заключение по реда на чл. 202 ГПК,
съдът е взел предвид, че основен източник на информация относно
обективното състояние на ищцата преди и към датата на упълномощителната
сделка са показанията на свидетеля М.Е.М. - съсед на ищцата и
домоуправител на сградата, в която живее. Същият заявявал в показанията си,
че познава ищцата от 2016 г., откогато живее в блока в кв. "Обеля 2", като са
съседи врата до врата. Според свидетеля синът на ищцата /става въпрос за
В.К.Г./ живеел заедно с нея и се грижел за нея, но през лятото на 2021 г. /месец
май или юни/, синът й изчезнал и свидетелят повече не го бил виждал.
Свидетелят М. сочел, че ищцата си говорела сама на себе си и след като синът
й вече го нямало, се случвало да я чува да си говори с него. Имало много
случаи, в които свидетелят чувал ищцата да говори с друг човек, без да има
никого при нея, а след като синът й изчезнал, тези случаи зачестили. Ищцата
9
не била ориентирана за време, не знаела дата и месец, не знаела дали е ден или
нощ и не виждала. Имало случаи, в които ищцата викала свидетеля за помощ
през нощта, защото някой я заплашвал в апартамента й. След като синът на
ищцата изчезнал, дъщеря й давала пари на свидетеля и той купувал храна на
ищцата. В случаите, в които ищцата си говорела сама, свидетелят не бил
установил в апартамента да е имало друг човек. За периода от 2016 г. до 2021
г. свидетелят не бил виждал посещения на доктор, не знае дали ищцата е
ходила някъде на лечение. Малко преди синът на ищцата да изчезне,
свидетелят присъствал на случай, в която синът й седял пред вратата на
апартамента и не могъл да влезе в него, защото ищцата била заключила
отвътре и крещяла някакви неща по него, че няма да го пусне да влезе.
Свидетелят предложил съдействие, но синът на ищцата обяснил, че крясъците
били вследствие на нейното състояние. Свидетелят М. също имал случаи, в
които й носил храна, но тя отказвала да отключи вратата и да го пусне вътре.
След изчезването на сина й се случвало тя да твърди, че той е жив. Ищцата
говорела бавно, заглеждала се към тавана и след известно време казвала по
нещо.
Така депозираните показания на свидетеля М. следвало да бъдат
кредитирани като добросъвестно дадени на първо място, защото за разлика от
останалите двама свидетели /свидетелят Г. и свидетелят Кармиджанова/, този
свидетел не бил заинтересован от изхода от спора, живеел в съседно жилище
спрямо ищцата и бил домоуправител на сградата, с оглед на което имал преки
наблюдения върху нейното състояние от 2016 г., освен това показанията му
били последователни и без вътрешни противоречия. На следващо място,
видно било от съдържанието на експертното заключение, при извършеното от
вещите лица интервю с ищцата за целите на освидетелстването, ищцата
споделила, че нейните сестри и брат са престъпници, които нямат адресна
регистрация в София, което означавало, че се прикриват. Заявила била, че
живее отделно с В. /нейния син/, той е жив и го била видяла преди четири дни
/съгласно представения акт за смърт, В.К.Г. бил починал на 06.06.2021 г. /
Ищцата била потвърдила, че нейният съпруг също е жив и искал да се съберат
да живеят отново заедно, което той й казал преди няколко дни /видно било от
изготвената по нотариалното дело справка за родствени връзки от 23.08.2021
г., че бившият съпруг на ищцата Кирил Костадинов Грозданов е починал/.
Посочила била, че има и друга дъщеря, която също се казва Даниела и живее в
10
гр. Враца /съгласно същата справка, ищцата имала един син и една дъщеря/.
Видно от тези данни, показанията на свидетеля М. относно обективното
състояние на ищцата преди и към датата на упълномощителната сделка,
съответствали напълно на нейното обективно състояние и към датата на
интервюто. Достоверни били показанията на свидетеля, съгласно които
ищцата разговаряла с несъществуващи лица, както и че изпитва страх от
предполагаеми престъпници, а също така и че е дезориентирана по отношение
на заобикалящата я действителност. Логичен характер имали и показанията на
свидетеля, че случаите, в които ищцата говорила сама със себе си, зачестили
след смъртта на нейния син, тъй като именно той е бил лицето, което се е
грижело постоянно за ищцата до м.06.2021 г.
На следващо място, тези обстоятелства намирали потвърждение в
етапната епикриза от 12.01.2022 г. и амбулаторен лист от 05.01.2022 г.,
съставляващи най-близките по време медицински документи към датата на
упълномощителната сделка /съставени около 5 месеца след нея/. Видно от
амбулаторния лист, обективното състояние на ищцата било спокойна,
вътрешно напрегната. Неохотно контактна, абсолютно некритична.
Емоционално волева промяна на личността, мисловен процес - забавен в
съдържанието, параноидни идеи за отношение и безперспективност. ВПД-по
поведение суспектна за сетивни измами. Памет и интелект-болестно
трансформирани. Посочено е, че ищцата отказва всякакво лечение, в
настоящото състояние създава опасност за здравето си и е необходимо вземане
на спешни мерки за евентуално принудително лечение.
При съпоставка с така събраната доказателствена съвкупност,
показанията на свидетелката Р.В.К. относно обективното състояние на ищцата
не следвало да бъдат кредитирани. На първо място съдът е отчел пряката
заинтересованост на свидетеля от изхода по спора като пълномощник на
ищцата, срещу когото възниквала претенция за ответното дружество по чл. 42,
ал. 1 ЗЗД в случай на уважаване на иска. На следващо място съдът е отчел
обстоятелството, че показанията й относно състоянието на ищцата имат
преобладаващо декларативен характер - свидетелката не излагала конкретни
свои наблюдения от проведени разговори и пряко възприемане на нейното
състояние, а сочела общо, че състоянието и поведението й било отлично,
както и че не е показвала признаци за неадекватност. Тези данни се
11
опровергавали по категоричен начин от обсъдените по-горе доказателства и
доказателствени средства. Следвало да бъде отбелязано също, че свидетелката
не разполагала с трайна представа за състоянието на ищцата преди сделката,
доколкото сочела, че се е запознала с нея през лятото на 2021 г. след смъртта
на нейния син, т.е. в периода между 06.06.2021 г. и 09.08.2021 г. - един или два
месеца преди сделката. Липсата на формална житейска логика в
последователността на разказаните от свидетелката събития пък се
разкривало от показанията й относно причината да се запознае с ищцата през
лятото на 2021 г. - свидетелката случайно минавала покрай блока във връзка с
обява за бартер на автомобил и решила да посети апартамента на сина на
ищцата В., който бил клиент на банката, в която свидетелката работила 23
години по-рано /през 1997-1998 г. /.
Като се вземело предвид всичко изложено по-горе, се достигало до
извод, че експертното заключение по допуснатата КСППЕ следвало да бъде
кредитирано, доколкото се явявало в съответствие с доказателствената
съвкупност по делото. По отношение на оплакванията на ответника, че
анамнестичните данни за ищцата са дадени от нейната дъщеря /св. Г./, както и
относно липсата на медицинска документация за нейното заболяване преди
м.01.2022 г. следвало да се посочи, че при извършване на освидетелстване на
живо лице, тези обстоятелства представлявали само част от изходната
информация, която вещите лица ползвали за изготвяне на заключението си.
Заключението не се базирало единствено на тях, но и на непосредствените
наблюдения на вещите лица върху освидетелстваното лице и на техните
изводи, основани на познанията им в областта на психологията и
психиатрията, които позволявали на експертите да установят етапа на
развитие на заболяването, трайността и давността на когнитивните и волевите
нарушения, които то е породило у освидетелствания. В настоящия случай
независимо от достоверността на дадената от свидетелката Г. анамнеза и
свидетелски показания, че ищцата е била диагностицирана с параноидна
шизофрения и хоспитализирана 40 години по-рано, обективните находки,
установени в медицинската документация от м.01.2022 г. и последващите
медицински документи, както и установените обстоятелства при личното
интервю на вещите лица с освидетелстваното лице, дали достатъчно
основание на експерите да приемат с категоричност, че е налице хипотеза на
дългогодишно нелекувана параноидна шизофрения, довела до загуба на
12
възможността на ищцата да разбира свойството и значението на постъпките и
да ги ръководи още преди датата на процесната упълномощителна сделка.
Именно в тази насока били разясненията на вещите лица в проведеното
на 30.05.2023 г. открито съдебно заседание, в които същите излагали, че при
липса на поддържаща терапия /каквато липса се установявала от
медицинските документи и непосредствените наблюдения върху ищцата/,
шизофренната психоза водела до тежка промяна на личността, която в случая
датирала от много по-дълъг период от една или две години. Този извод на
експертите се подкрепял напълно от показанията на свидетеля М., от които
било видно, че шизофреничните прояви били налице още от 2016 г., откогато
свидетелят познава ищцата, и единствено се били засилили след смъртта на
нейния син на 06.06.2021 г. - два месеца преди упълномощителната сделка.
При това положение обстоятелството, че ищцата е имала своя банкова сметка
и е изтеглила пари от нея, не водело до различен извод. Без значение било и
фактът, че с прехвърлителната сделка било запазено право на ползване на
ищцата върху апартамента, доколкото учредяването на това ограничено вещно
право било извършено от пълномощника, а не съзнателно от ищцата. Подобно
условие за продажбата на имота не било предвидено в текста на процесното
пълномощно, за да се разсъждава, дали ищцата е имала съзнателно волево
влияние върху него.
Ето защо съдът е приел, че към датата на сключване на процесната
упълномощителна сделка - 09.08.2021 г. - ищцата Е.К.М. не е могла да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, поради което
предявеният конститутивен иск за нейното унищожаване се явявал
основателен и като такъв е уважен.
При липса на надлежно учредена представителна власт на ищцата-
продавач, покупко-продажбата от 26.08.2021 г., обективирана в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том IV, рег. № 9881, дело №
571/2021 г. се явявал в състояния на висяща недействителност и не пораждал
целените с договора правни последици /т. 2 от Тълкувателно решение №
5/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед липсата на потвърждение на сделката в
предвидената в чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗЗД форма, следвал изводът, че сделката не
обвързва ищцата като представлявано лице, позоваващо се на
недействителността.
13
Следователно, доколкото по делото не било спорно и се установило, че
към датата на транслативната сделка от 26.08.2021 г. ищцата е била единствен
собственик на процесния имот и сделката не я обвързва, предявеният
положителен установителен иск за собственост също се явявал основателен и
като такъв е уважен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск по чл.31, ал.1 вр. с чл.44 ЗЗД, съединен с иск по
чл.124, ал.1 ГПК- положителен установителен иск за собственост.
По делото от страна на ищцата се атакува чрез конститутивния иск
сделката, обективирана в представеното пълномощно от 09.08.2021 г., рег.№
№ 1566 и 1567 на нотариус в район на РС, гр.Перник /л.41-42 от делото пред
СРС/, съгласно което ищцата е предоставила на Р.В.К. правата за продажба на
процесния недвижим имот; да я представлява пред всички физически и
юридически лица на територията на РБ, както и пред съответния нотариус и
от нейно име и за нейна сметка да продаде, дари, замени, раздели или се
разпореди както намери за добре, на когото сама прецени, включително да
договаря сама със себе си или с лица, които също представлява, включително
да прехвърли сама на себе си, при цена и условия, каквито договори
процесния недвижим имот, подробно описан в пълномощното; да води от
името и за сметка на ищцата преговори, да подписва необходимите за сделката
документи, да получи продажната цена от сделката, включително и ако цената
се заплаща по банков път или на каса в банка, като за целта подписва ищцата
навсякъде, където е необходимо, както и да я представлява пред всички органи
и служби във връзка със снабдяване с необходимите за сделката документи.
От приетия по делото /пред СРС/ нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот, № 18, рег.№ 9881, дело 571 от 2021 г., се установява, че на
26.08.2021 г. е била изповядана сделката, при която ищцата чрез
упълномощената от нея Р.В.К., се е разпоредила като е продала на ответника
„А.Т.Ф.“ ЕООД, собствения си недвижим имот за сумата в размер на 35 000
лв., платими по банкова сметка, като в полза на продавачката е запазено
правото на пожизнено и безвезмездно ползване на имота.
По иска по чл.31, ал.1 вр. с чл.44 ЗЗД:
В чл.27 ЗЗД са посочени случаите, в които договорите са унищожаеми
14
и това са: договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен
представител без спазване изискванията, установени за тях, както и
договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
Договорът, сключен от дееспособно лице е унищожаем, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си-
чл.31 от ЗЗД.
Преценката за наличието или отсъствието на посочената хипотеза за
унищожаемост на договора се извежда въз основа на два критерия:
медицински и юридически. Медицинският критерий включва наличие на
състояние на здравето, при което са затруднени нормалните волеви и
мисловни процеси, временно или постоянно, частично или изцяло. Това
състояние може да е придобито или унаследено, перманентно или
спорадично, трайно или инцидентно, да се дължи на обективни причини
(напр. психично заболяване) или на субективни такива (пиянство, употреба на
наркотични вещества и пр.). Юридическият критерий е при това състояние
лицето да не е могло да разбира или да ръководи действията си към
определен, конкретен правно-релевантен момент и то така, че това състояние
да не му позволява да се грижи за своите права и интереси, тъй като не
разбира свойството и значението на постъпките си, или макар да ги разбира,
не може да ги ръководи. За констатирането на първия (медицинския) критерий
са нужни специални познания от областта на медицината, с които съдът не
разполага. По признаването на втория (юридическия) критерий обаче, се касае
до специфична правораздавателна дейност, която е единствено в
прерогативите на съда, тъй като изисква да бъде установено противоречие или
съответствие с правната норма.
Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато
едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната
сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е
продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето
към момента на извършване на сделката, виж в този смисъл указанията в
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 30.05.2022 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 5/2020
Г., ОСГTК НА ВКС, и по-специално-дали това състояние е било такова, че да
позволи на сключилия сделката- да действа съзнателно и разумно, така че да
може свободно, без външна намеса за формира и да изрази волята си.
15
Преценката е предоставена на съда. При извършването й - тъй като се касае за
дееспособно лице - съдът е длъжен да съобрази всички съотносими,
установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от
значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка-
възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости,
включително и от трети лица и други.
Спорно по делото е дали ищцата към момента на упълномощаването –
09.08.2021 г. е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и
да ги ръководи.
Настоящата инстанция въз основа на събраните по делото /пред СРС/
доказателства намира, че този отговор е отрицателен, защото:
От заключението на допуснатата, изслушана и приета /пред СРС/
комплексна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза се
установява, че ищцата страда от „параноидна шизофрения F 20.0 МКБ 10“.
Непрекъснато протичане с устойчив личностен дефицит. Халюцинаторно-
пароноиден синдром. Умерен дементен синдром. Заключението е изготвено
след освидетелстване на лицето в кабинета на единия от експертите, виж
л.159 от делото пред СРС. Освидетелстваната е разведена, но няма спомен
кога е сключила брак и кога се е развела; не може да каже и колко години е
продължил брака й. След развода дъщеря й била присъдена на бащата, а синът
й, който тогава е бил на 20 години, е останал да се грижи за нея /това е вярно/.
Освидетелстваната е фамилно обременена с реализиран тежък суицид от
фамилията на майката и алкохолната зависимост от фамилията на бащата. Въз
основа на анамнезните данни и достъпната медицинска документация вещите
лица считат, че психозата на освидетелстваната е с голяма давност и възможен
дебют около 40 годишна възраст /към момента на освидетелстването ищцата е
на 86 години/ с психотично мотивирано, агресивно и деструктивно поведение.
По този повод била хоспитализирана в ДПБ „Св.Иван Рилски“, гр.Нови Искър
/по данни на дъщерята Г./. За последното вещите лица не намират медицинска
документация, но го отдават на настъпило наводнение в архива на болницата,
при което същият бил унищожен. Освидетелсваната не е приемала
поддържаща медикаментозна терапия, отказвала консултативни психиатрични
прегледи, ограничила социалните си контакти, живяла изолирано в
семейството си и била обгрижвана от сина си. Поради липсата на адекватно
16
медикаментозно лечение психозата при освидетелстваната е приела хроничен
/непрекъснат ход/, без ремисии /светли периоди/.Поведението на
освидетелстваната през годините било дезорганизирано и изводимо от
персистираща психопатологична симптоматика, некритичност към
психичното заболяване и поведение, с формирана личностна промяна и тежка
социална дезадаптация. „Била съм в Курило за белия дроб, не съм психично
болна“. С годините се нарушили и когнитивните й функции, станала
дезориентирана за време. Склонна към гневни отреагирания. Мисловен
процес обстоятелствен, в съдържането с параноидни налудни идеи за
отношение и унищожение. Персистиращи слухови халюцинации. Нарушени
показатели на активно внимание.Неспособна за самостоятелно организирано
справяне. Снижени паметово-интелектулани функции. По отношение на
починалия си син казва: „Видях го преди четири дни, жив е“. По отношение
на съпруга си /който също е починал/ също твърди, че го била видяла и той
искал отново да се съберат. Тя още го обмисляла. Твърди, че има две дъщери
на име Д., при положение, че има само една дъщеря.Твърдяла,че в
продължение на две години не е яла, защото близките й казвали, че няма
пилета в магазините. Според вещите лица касае се за устойчива личностна
промяна в шизофренен стил. Вещите лица сочат, че осведетелстваната не
успява да запомни 3 думи, което говори за проблеми в краткосрочната й
памет. Това говори за наличие на начеваща демения. Но най-важното е, че
освидетелстваната страда от параноидна шизофрения. Освен това от осем
години зрението на освидетелстваната се е влошило сериозно и към момента
на прегледа е със загуба на зрението двустранно. Според вещите лица
освидетелстваната не може да се справя не само заради увреденото си зрение,
но заради наличието на същинско психично заболяване, което е пречка за
правилна фактическа ориентация и адекватно за нея отреагиране.
Шизофренията е заболяване, което засяга почти всички психични сфери –
мисловна дейност, възприятия, емоции, воля, когнитивни функции.
Параноидната шизофрения по време на психотичен пристъп, при
непрекъснато протичане и формирана личностова промяна представлява
„продължително разстройство“ по смисъла на чл.33 НК и нарушава базисни
психични годности. Липсват данни към момента на упълномощителната
сделка – 09.08.2021 г. при освидетелстваната да е наблюдавана ремисия на
психозата. Напротив, налице са данни, че след смъртта на сина й на 06.06.2021
17
г. /показанията на свидетеля М./ психичното й състояние се е влошило. При
изслушването си вещите лица са заявили, че са напълно убедени досежно
психичното състояние на ищцата и затова не са дали хипотетично заключение.
Това състояние, което са установили при освидетелстването на ищцата, ги е
довело до категоричния извод, че това психично състояние се получава при
дългогодишно протичащо заболяване, което датира от много години преди
датата на освидетелстването.
Заключението на вещите лица е обсъдено от СРС с оглед указанията в
чл.202 ГПК. Обсъжда се и от настоящата инстанция.
От показанията на свидетеля М., л.80 от делото пред СРС, съсед на
ищцата и домоуправител на блока, се установява, че Е. /ищцата/ си говорела
сама, а след изчезването на сина й /който се установява от данните по делото,
че е починал на 06.06.2021 г./ си говорела с него. Имало е много случаи, в
които свидетелят е чувал Е. да си говори с друг човек, без такъв да има при
нея. Това се било случвало и преди синът й да изчезне /през лятото на 2021 г./,
но случаите зачестили след изчезването му. Е. не била ориентирана за време,
не знаела дата и месец, не знаела дали е ден или нощ. Освен това не виждала.
Имало случай Е. да го вика на помощ през нощта, защото някой я заплашвал в
апартамента й. Свидетелят е бил очевидец на случай при който синът на
ищцата, преди да изчезне, не можел да влезе в апартамента, тъй като Е. не го
пускала и му крещяла. Свидетелят му предложил съдействие, на което синът
на Е. отговорил, че това се дължи на състоянието на Е.. Самият свидетел е
носел храна на Е. и се е случвало тя да му откаже да го пусне в апартамента.
Дъщерята на Е. му давала пари и той купувал храна за Е. след изчезването на
сина й. След изчезването на сина на Е., имало случай при които свидетелят й
носел храна, а ищцата твърдяла синът й да е жив. Е. говорела бавно,
заглеждала се в тавана и след известно време казвала по нещо.
Показанията на свидетеля М. са обективни, почиват на лични
възприятия, логични и последователни са; липсва каквато и да е
заинтересованост от изхода на спора от страна на този свидетел.
Що се касае до другите доводи на въззивника за осъществявани лични
действия от страна на ищцата, също следва да бъде взето предвид отразеното
в заключението на комплексната съдебна експертиза /психологическа и
психиатрична/ – тя дори не съзнава, че си е продала апартамента, а за
18
упълномощената Р. К. говори като за „прислужницата“.
Правилен и съответен на съдържанието на процесното пълномощно е
изводът на СРС, че в същото от страна на упълномощителката не фигурира
условие за извършване на продажбата при запазване на право на ползване
върху продадения недвижим имот.
Действително, в писмото на „Юробанк България“ ЕАД на л.130 от
делото пред СРС, е посочено, че „лицето Е. К. М. фигурира като титулар по
сметка № …“, но никъде в писмото не се сочи тази сметка да е открита лично
от посочения титуляр.
Относно твърдяното,че самата ищца била предприела лични действия
по заличаване на ипотеката върху процесния имот, липсват каквито и да е
доказателства от страна на ответника в подкрепа на това твърдение.
Същевременно въззивната инстанция намира, че показанията на
свидетелката Р. К. следва да бъдат обсъждани в контекста на чл.172 ГПК-
свидетелката е страна по упълномощителната сделка. Изложеното от
свидетелката е благоприятно за нея – че ищцата не страда от психично
заболяване и била разбирала какво прави като я упълномащава да си продаде
апартамента. Освен това съдът констатира, че изложеното в показанията на
тази свидетелка не съответства на останалите събраните по делото
доказателства. Следва да бъде взето предвид, обаче, изложеното в показанията
й, че тя е взела сумата в размер на 10 хиляди лева от продажната цена, виж
л.82 от делото пред СРС, т.е. опровергава се довода на въззивника, че
продавачката е получила лично цената по покупко-продажбата и то в пълен
размер.
Относно показанията на свидетелката Д. Г. доколкото същата към
настоящия момент се явява настойник на ищцата, както и, че същата е
упълномощила адв.В. да представлява ищцата, която вече е поставена под
запрещение, въззивната инстанция намира, че нейните показания също не
следва да бъдат кредитирани, респ. обсъждани. Настоящата инстанция
споделя приетото в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 75 ОТ 07.02.2019 Г. ПО ГР. Д. №
3076/2018 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, а именно: „Доколкото цитираната
процесуално-правна норма /чл. 166, ал. 3 ГПК/ касае императивно
формулирано правило, съгласно което едно лице-участник в исковия процес
не може да съвместява две качества - на свидетел и процесуален представител
19
на страна по делото, допуснато в тази насока нарушение би могло да се цени
в контекста на очевидната неправилност, но само ако има налични за това
данни по делото“.
Процесуалният закон не придава на изявленията на пълномощник на
страна по делото характер на доказателствено средство. В такъв случай не
възниква задължение за съда да обсъди такива „свидетелски показания“ при
постановяване на своето решение,виж в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 533
ОТ 25.11.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2897/2019 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС.
В конкретния случай, необсъждането на тези показания, за които към
момента на депозирането им не са били налице процесуални пречки за
събирането им, не променя изхода на спора.
Когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си,
договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум /липсва
елементът "съзнаване"/. Използваният от доктрината и съдебната практика
разграничителен критерий - "съзнавано", респективно "несъзнавано отсъствие
на воля" - съответства напълно на значението на думата "съзнавам", която
означава "зная, разбирам какво върша, имам ясна представа за постъпките и
състоянието си". Фактическият състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД по естеството си е
проявление на несъзнавана липса на воля. Опорочаващият факт на
волеизявлението в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е
извършено при разстроено съзнание.
При така обсъдените по-горе доказателства, въззивната инстанция
достига до извода, че към момента на упълномощителната сделка ищцата не е
притежаваа психична годност да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Действително, към момента на
упълномощителната сделка ищцата не е поставено под запрещение. Но в
хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират
или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и
психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е
поставено под запрещение, както е било в случая/виж разясненията в този
смисъл в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 30.05.2022 Г. ПО ТЪЛК. Д. №
5/2020 Г., ОСГТК НА ВКС/.
Необходимо е това състояние да е било налице към момента на
20
извършване на сделката и такова състояние се установи да е налице.
По иска по чл.124, ал.1 ГПК:
Положителният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенция на
собственика на имота да установи със сила на пресъдено нещо правото си
срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е
разрешаването на спора за материално право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните във връзка
с конкретния имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за
материалното право на същото основание. Уважаването на иска по чл. 124, ал.
1 ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед
доказателствената му тежест, че той е собственик на процесния имот на
соченото основание.
При уважаване на претенцията по чл.31, ал.1 ЗЗД основателен се явява и
иска по чл.124, ал.1 ГПК.
Що се касае до довода във въззивната жалба, че ответника бил
добросъвестен, то този доводи се явява нововъведен след настъпването на
преклузията по чл.133 ГПК. Освен това въззивната инстанция приема, че в
конкретния случай хипотезите на чл.71- чл.76 ЗС не подлежат на обсъждане.
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства,
съдържащи се в нот.дело № 571/2021 г., представено на 10.03.2023 г./пред
СРС/ от помощник-нотариус Б.М., се установява, че ищцата е собственик на
процесния имот.
При уважен иск по чл.31, ал.1 ЗЗД и липсата на потвърждение на
сделката по реда на чл.42, ал.2, изр.2 ЗЗД и в предвидената там форма, не
настъпва вещно-траслативния ефект на изповяданата с нот. акт № 18, рег. №
9881, дело № 571 от 2021 г., покупко-продажба.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
21
С оглед изхода на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени пред
въззивната инстанция в размер на 1300 лв.-адв.възнаграждение, поради което
съдът присъжда такива.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13709 от 08.08.2023 г. по гр.д.№ 64633 по описа
за 2021 г. на СРС, 175 състав, с което се: УНИЩОЖАВА на основание чл. 31,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД сключената на 09.08.2021 г. упълномощителна сделка,
обективирана в пълномощно, заверено на 09.08.2021 г. с рег. №№ 1566 и 1567
на нотариус П.П. с район на действие РС-гр. Перник, по силата на която
Е.К.М. е упълномощила Р.В.К. да се разпорежда със собствения й недвижим
имот, въз основа на която упълномощителна сделка е сключен договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба № 18, том IV, рег. № 9881, дело № 571 от 2021 г., по предявения иск
от Е.К.М. срещу "А.Т.Ф." ЕООД; ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на "А.Т.Ф." ЕООД, че Е.К.М.е
собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ № 10
с идентификатор № 68134.2816.2379.1.100 по КККР на гр. София, одобрени
със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в
гр. София, ж.к. "********** ет. 7, находящ се в сграда с идентификатор №
68134.2816.2379.1, предназначение: жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.2816.2379, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой на нива
на обекта: едно, с площ от 44,75 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата съгласно схема на АГКК: на същия етаж - самостоятелни обекти с
идентификатори № 68134.2816.2379.1.99 и № 68134.2816.2379.1.101, под
обекта - самостоятелен обект с идентификатор . № 68134.2816.2379.1.97,
както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА"А.Т.Ф." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ж.к.“Люлин“, бул. ***********, съдебен адрес: гр.София, бул.
***********- адв.В., ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.М., ЕГН **********, чрез адв.В.,
22
упълномощен от настойника на ищцата- Д. Г., ЕГН **********, разноските
пред въззивната инстанция в размер на 1300 лв., представляващи
адв.възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23