РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Балчик, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Гражданско дело №
20213210100604 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова молба от БАНКА
ДСК АД (Банката) С ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Московска“ № 19 срещу Д. Г. Д. с ЕГН *********** с настоящ
адрес в с.Х,ул.Ш.№ *, Б. община, Д. област с правно основание в
разпоредбата на чл.415 ал.1 т.3 от ГПК във вр.чл.415 ал.3 от ГПК.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер
на 25 549,73 лв. от които: 23 712лв. главница; 1609,38 лв. договорна лихва за
периода от 25.06.2020 г. до 27.05.2021год.; 108,35лв. обезщетение за забава за
периода от 02.07.2020 год. до 01.06.2021год.; 120 лв. разходи по договор за
потребителски кредит сключен с Д. Г. Д. и А.М.Д. на 25.06.2020 г.
Правният си интерес ищецът обосновава с факта на неплащане в срок на
вноските по кредита от страна на кредитополучателя. БАНКА ДСК АД е
обявила предсрочна изискуемост на кредита и е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу двамата
длъжници за дължимите суми по кредита, представляващи главница,
договорна лихва и обезщетение за забава. По подаденото заявление е
образувано ч. гр. д. № 7752/2021 г. по описа на Районен съд Варна.
Със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ № 2747/21.06.2021 г. съдът е разпоредил длъжникът А. Д. да
заплати на Банката сумите: 23712лв. главница; 1609,38лв. договорна лихва за
периода от 25.06.2020 г. до 27.05.2021год.; 82,01 лв. обезщетение за забава за
периода от 02.07.2020 год. до 27.05.2021год.; ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 1.06.2021 г. до окончателното изплащане както и
1
разноските за производството.
С разпореждане по горното дело е отхвърлено заявлението на БАНКА
ДСК АД ЕАД в частта за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 120
лв. представляваща разходи при изискуем кредит и в частта за вземанията
срещу солидарния длъжник Д. Д., като заповедният съд е приел, че по
отношение на него не е настъпила предсрочната изискуемост на договора за
кредит.
Претендират се разноските в производството и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника чрез
назначения от съда особен представител. Оспорва исковете и ги счита за
неоснователни. Прави възражение за недължимост по отношение на размера
на претендираната главница, договорна и санкционна лихва за забава преди
дата 17.05.2022 г.(датата на връчване на ИМ), като счита търсенето им за
неоснователно и недоказано, както и за търсените такси и разноски преди
образуването на настоящото производство.
Предявеният от БАНКА ДСК АД ЕАД София срещу Д. Г. Д. с ЕГН:
********** осъдителни иск е с правно основание чл. 430 от ТЗ във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът след като съобрази наведените от страните доводи и събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 във вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Видно от представения договор за кредит за текущо потребление от
25.06.2020 г. същият е сключен между страни: Банка ДСК ЕАД от една страна
– кредитор и Д. Г. Д. и А.М.Д. от друга страна – крадитополучатели.
Договорът е сключен на основание решение на кредитния комитет при Банка
ДСК ЕАД съгл.което кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит в
размер на 23 712,00 лв. за рефинансиране на задължения към банката, със
срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на подписване на
договора. Уговорено е кредитът да се погасява чрез разплащателна сметка
IBAN BG****** с титуляр Д. Г. Д., с месечни вноски включващи главница и
лихва, съгл.погасителен план – приложение № 1 към договора. Уговорена е
падежна дата за издължаване на месечните вноски – 2-ро число на месеца.
Уговорено е кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент който към
датата на сключване на договора е 7.39% годишно, както и, че лихвеният
процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при
предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в ОУ. Уговорен е ГПР –
7,65%., както и, че същият също може да бъде променян при предпоставките,
предвидени в ОУ. Кредитът е обезпечен с договор за залог върху вземания.
Неразделна част от договора са и представените ОУ за предоставяне на
кредити за текущо потребление на физически лица. В кориците на
заповедното производство е представен и договорът за залог върху вземания
сключен между БАНКА ДСК ЕАД в качеството й на заложен кредитор и
длъжника Д. Г. Д. в качеството му на залогодател, съгл. който с цел
обезпечаване на вземането по договора за кредит е учреден залог върху
вземанията на залогодателя за тр.възнаграждение и други вземания по ТПО,
2
както и върху вземането по сметка IBAN BG****
Представен е и погасителен план.
С покана-уведомление от 15.12.2020 г. "Банка ДСК"ЕАД насочена към
длъжника Д. Д. с посочен в договора за кредит и постоянен адрес в с.Любен
Каравелово, е обявила, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Към
поканата е приложен констативен протокол, от който е видно, че поканата не
е достигнала до адресата. Предвид качеството на потребител на длъжника,
заповедният съд е отхвърлил заявлението по отношение на Д. Д., т.к. не са
спазени изискванията на процесуалния закон и Д. не е надлежно уведомен за
едностранното изменение на договора за кредит по неговия настоящ адрес.
Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60 ЗКИ не
настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а
необходимо нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл, което следва
да е доведено до знанието на кредитополучателя. В Решение №
198/18.01.2019г, постановено по гр. д. № 193/2018 г. на ВКС I т. о. е даден
положителен отговор на въпроса допустимо ли е предявения осъдителен иск
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен,
ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на
копие от исковата молба. Следователно предсрочната изискуемост по
процесния кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на книжата по
делото на процесуалния представител на ответника, което е осъществено на
дата 17.05.2022 г. и като факт, настъпил в хода на процеса следва да бъде
зачетен и съобразен от съда.
Правоотношението от което Банката черпи правата си се регулира и от
нормите на ЗПК, действащи към момента на сключване на договора, същите
са императивни и за спазването им и заповедният и исковият съдът следва да
следят служебно.
Поправянето на вредите в областта на договорната отговорност е уредено
с чл. 79 ЗЗД. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение.
Процесният договор не страда от пороци, покриващи хипотезите по чл. 10
и чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 12 ЗПК, визирани в чл. 22 от ЗПК, респ. е действителен
такъв. Сключен е в писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора, включително Общите условия, са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия
размер на кредита, начин на усвояване, начин на погасяване, посочен е
фиксиран годишен лихвен процент, посочен е годишния процент на
разходите по кредита и общата дължима от ответника сума; съдържа
информация за условията за издължаване по погасителния план - размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Относно претендираната главница, лихва и възнаградителна лихва:
Съобразно цитираното по-горе решение от значение за установяване какви по
вид и размер вземания са били изискуеми и неплатени към датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем са уговорките между страните
3
относно дължимата главница, договорната лихва и условията и начина при
които се начислява наказателна лихва, размера, структурата и падежите на
вноските по погасителния план. В тази вр. съдът смята, че
кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина по който банката може едностранно да променя
лихвения процент с промяната на референтия лихвен процент по реда и
сроковете посочени в ОУ, които от своя страна са обвързани с индкес и/или
индикатор, публикуван официално на интернет страницата БНБ. Следва да се
отбележи и, че чл.7.5. от ОУ предвижда, когато кредитът е обезпечен със
залог върху влог/депозит, лихвеният процент по кредита е винаги най-малко
2% по-висок от лихвата по влога/депозита. Договорът, сключен на 25.06.2020
г. следва да бъде преценен съобразно императивното изискване на чл.19 ал.4
ЗПК, според който годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Годишният процент на разходите според чл. 19, ал. 1 от
ЗПК отразява общите разходи по кредита за потребителя: лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения.
Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът й подлежи на
преценка от кредитодателя, като единственото условие е същата заедно с
другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия
размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Предвид изложеното,
приетата съдебно счетоводна експертиза съдът смята, че към датата на
сключване на договора изискването на чл.19 ал.4 ЗПК е спазено от кредитора
и, че уговореното в договора не надвишава пет пъти стойността на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута (определена с ПМС №
426 на МС от 18.12.2014 г. – 10%) за периода на действие на договора, респ.
съглашението за заплащане на възнаградителна лихва по процесния договор е
действително.
С решение № 364/28.11.2022 по в.гр.д. № 440/2022 г. ДОС приема, че
уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. С упражняване от
кредитора на право на предсрочна изискуемост поради неизправност на
заемополучателя договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на
задължението за връщане на предоставената парична сума, като се
преобразува от срочен в безсрочен. Отпада занапред действието на
погасителния план. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението за длъжника. Упражненият избор от кредитора
да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на
паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението
4
му. /ТР № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС/. Съгласно цитираното ТР за периода до
настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението. Съгл. мотивите на решение № 198/18.01.2019г
по т.д.№ 193/2018 г. I ТО от значение за установяване какви по вид и размер
вземания са били изискуеми и неплатени към датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем са уговорките между страните относно дължимата
главница, договорната лихва и условията и начина при които се начислява
наказателна лихва, размера, структурата и падежите на вноските по
погасителния план.
Обобщаващите изводи от изготвената ССЕ и допълнителна ССЕ са, че
сумата от 23712 лв. е отразена по кредитна сметка с титуляр Д. Г. Д. и
сътитуляр А.М.Д. на 25.06.2020 г. и не е постъпвала в разплащателната
сметка, т.к. кредитът е отпуснат за рефинансиране /погасяване/ на
съществуващи към тази дата задължения. Установеното от вещото лице
кореспондира с т.V.6 от ОУ, според която при целеви кредити
кредитополучателят е задължен да ползва разрешения кредит само за целта и
при условията, предвидени в договора. В самият договор е уговорено, че
кредитът се отпуска за рефинансиране на задължения към същата банка –
ДСК ЕАД. Съдът приема, че страните са заменили едно старо задължение с
ново задължение, т.е., че е се касае до извършено новиране на задължението,
поради наличието на предпоставките, с които законът (чл. 107 ЗЗД) свързва
осъществяването на фактическия състав на новацията: налице е
предшестващо задължение на ответника; пораждане на ново задължение;
валидно съгласие на страните и намерение за подновяване на дълга.
Така, в съответствие с целта (каузата) с която е сключен процесният
договор - погасяване на стари задължения, кредиторът е приел решение за
преструктуриране на стари задължения, като видно от договора и от т.3 на
констативно съобразителната част на ССЕ на 5.06.2020 г. е направено
предложение за обединяване в един кредит на задълженията по три кредита –
потребителски, кредитна карта и овърдрафт. Остатъкът по стария дълг към
Банката към дата 25.06.2020 г. е бил в общ размер на 24171,84 лв. Със
сключеният на същата дата - 25.06.2020 г. договор, страните са се съгласили
относно пораждането на съвсем ново правоотношение между тях, както и
относно погасяването на старите дългове на ответника към същия кредитор.
Последиците от извършената новация се свеждат до погасяване на старото
задължение и заместването му с нововъзникналото. Ищецът вече не може да
търси изпълнение на стария дълг, тъй като същият е погасен. От друга страна,
ответникът не може да погаси новираното задължение чрез изпълнение на
първоначалния дълг. В тази вр. в договора не е посочена сметка на
кредитополучателя по която да бъде усвоен кредита, нито са постъпвали
средства т.к. не е имало остатък от такива за предоставяне за ползване от
клиента на Банката.
Вещото лице сочи, че размерът на непогасените задължения по договора
за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ – 1.06.2021
г. са както следва: 23 712,00 лв. главница, 1609,38 лв. договорна лихва, 108,35
5
лв. начислена и неплатена наказателна надбавка за забава. По искане на
особения представител на ответника е изчислен допълнително размера на
лихвата върху главницата за периода от първата падежирала вноска, която е
на 2.07.2020 г. до 17.05.2022 г. (датата на обявяване на кредита за изискуем),
съобразена с промяна на референтния лихвен процент и е определена от
в.лице в размер на 3624,42 лв., което заключение в тази му част съдът смята,
че не следва да коментира т.к. същото се явява за период различен от
посочения в ИМ и в размер по-висок от претендирания.
Ответникът не представи доказателства за погасяване на вземането.
Единственото плащане от негова страна по договора от 25.06.2020 г., според
в.лице, е направено на 12.08.2020 г. и е в размер на 5,64 лв., което е отнесено
към платени лихви.
Предвид изложеното съдът смята исковете за главница, лихва, и
договорна лихва за основателни и доказани и като такива следва да бъдат
уважени.
Предвид качеството съдлъжник на Д. Д. в материалното правоотношение
съдът смята, че следва да бъде отчетен и факта, че по отношение на другия
съдлъжник А. Д. е издадена ЗИ и ИЛ по реда на чл.417 ГПК от РС Варна по
ч.гр.д. № 7752/2021 г., който видно от приложените доказателства е получен
от кредитора на 20.07.2021 г.
По отношение на сумата в размер на 120 лв. разходи при изискуем
кредит: В исковата молба се претендира на осн.чл.16 от договора за кредит
във вр. с Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК АД
прилага за извършвани услуги на клиента, че тази такса се начислява за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения. Не е
спазено изискването по чл.10а ал.4 от ЗПК - видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит, не е конкретизирано за какво са
извършени тези разходи. Съобразно т.2 Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В тази вр. съдът смята, че клаузата е недействителна,
посочената такса в приложение № 3 не обвързва потребителя и за същият не е
възникнало задължение за заплащането й, поради които искът в тази му част
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските в производството,
съобразно уважената част от исковете и съобразно представения списък с
разноски.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Д. с ЕГН *********** с настоящ адрес в с.Х, ул.Ш. №
* да заплати на БАНКА ДСК АД с ЕИК121830616, със седалище и адрес на
6
управление в гр.София, ул.“Московска“ № 19 сумата в размер на 25 429,73
лв. (двадесет и пет хиляди четиристотин двадесет и девет лева и
седемдесет и три стотинки) дължима в качеството му на съдлъжник по
договор за потребителски кредит, сключен на 25.06.2020 г. между Банка
ДСК ЕАД от една страна като кредитодател и Д. Г. Д. и А.М.Д. от друга
страна като кредитополучатели, което задължение е формирано от следните
парични задължения: сумата в размер на 23 712,00 лв. представляваща
незаплатена главница; сумата в размер на 1609,38 лв. представляваща
договорна лихва за периода от 25.06.2020 г. до 27.05.2021 год. и сумата в
размер на 108,35 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от
02.07.2020 год. до 01.06.2021 год., като предвид разпоредбата на чл.404
ГПК обръща внимание, че по отношение на задължението на съдлъжника
Антоанета Димитрова по същия договор са издадени ЗИ и ИЛ по реда на
чл.417 ГПК по ч.гр.д № 7752/2021 г. по описа на РС Варна.
Присъдената сума в размер на 25 429,73 лв лв. (двадесет и четири
хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки) може
да бъде заплатена от Д. Г. Д. по посочената в исковата молба от Банка ДСК
ЕАД банкова сметка: IBAN № BG 96 STSA 9300 0020 0111 11.
ОТХВЪРЛЯ иска на БАНКА ДСК АД с ЕИК121830616, със седалище
и адрес на управление в гр.София, ул.“Московска“ № 19 срещу Д. Г. Д. с ЕГН
7********** с настоящ адрес в с.Храброво, ул.Шеста № 6 до размера от 25
549.73 лв., като неоснователен относно претендираното задължение в
размер на 120,00 лв., представляващо разходи по договор за потребителски
кредит по договор за потребителски кредит сключен на 25.06.2020 г. между
Банка ДСК ЕАД от една страна като кредитодател и Д. Г. Д. и А.М.Д. от
друга страна като кредитополучатели.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. с ЕГН 7********** с настоящ адрес в с.Х.,ул.Ш. №
* да заплати на БАНКА ДСК АД с ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.“Московска“ № 19 сумата в размер на 2688,36 лв.
(две шестстотин осемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща разноски настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Добрички окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
7