№ 3595
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110203197 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****************** представлявано от
управителя **********************, против издадено срещу дружеството –
жалбоподател наказателно постановление № 22-2200589/10.02.2023 г.,
издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда – София“ към ИА
„ГИТ“, с което на основание чл. 416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, на
жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно
наказание – имуществена санкция, в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.
63, ал.1 от КТ.
В жалбата се излагат твърдения, че към датата на констатираното
нарушение – 16.09.2022 г. с лицето А.Е.Д е имало сключен Граждански
договор - договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД, като същият се е
намирал на обекта на проверката във връзка с изпълнение на задълженията си
именно по договора за изработка. Допълва се, че с А.Е.Д бил сключен трудов
договор №00766 от 16.09.2022 г., като съгласно чл. 9 от същия, работникът е
бил задължен да постъпи на работа по възникналото от трудовия договор
правоотношение на 19.09.2022 г. Съответно уведомлението по чл.62, ал.5 от
КТ, е връчено на работника срещу подпис на 18.09.2022 г., с което
изискването за закона е спазено. Моли се наказателното постановление да
бъде отменено.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
чрез адв. Ч., не се представлява.
1
Процесуалният представител на ответната страна – юрк. Д., оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да
потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно,
като остави жалбата без уважение. Намира възраженията на жалбоподателя за
неоснователни, считайки, че от събраните доказателства в хода на съдебното
следствие се установява по несъмнен начин, че от страна на жалбоподателя, в
качеството му на работодател е извършено нарушение на разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от КТ, за което е била наложена имуществена санкция в минимален
размер. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 16.09.2022 г., около 12.00 часа, служители на ДИТ със седалище
София – главен инспектор Ш. Ш. Х., инспектор при ДИТ - В. Р. Попов и
инспектор при ДИТ – С. Д. Лобутов, са извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство в строителен обект – „Жилищна сграда с магазини
(НКК до 20 м.) и подземен паркинг“, в УПИ II-4901 за
******************************** София, изграждащ се от
*************** При проверката било установено, че А.Е.Д работи като
„кофражист“, като същият е посочил в попълнена от него декларация, че
работи от 12.09.2022 г. в ***************на длъжност „строителен
работник“, като в т.3 от декларацията посочил, че има сключен трудов
договор, а в т.4, че няма сключен граждански договор, с определено работно
време от 08:00 ч. до 17:00 ч., с почивни дни събота и неделя и месечно
трудово възнаграждение в размер на 710.00 лв.. А.Е.Д е вписан в съставен
списък на работниците и служителите на обекта /л.16 от делото/.
В представените в последствие от ***************документи,
работодателят представил Граждански договор № 00016/15.09.2022 г.,
сключен с А.Е.Д, на който се възлага почистване на строителната площадка,
със срок за изпълнение 2 дни – от 15.09.2022 г. до 16.09.2022 г., при
възнаграждение 80 лв.
Проверката е завършила със съставянето на протокол за извършена
проверка № ПР2230941/07.12.2022 г.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение № 22-
2200589/07.12.2022 г. от Ш. Ш. Х. - главен инспектор при Дирекция
„Инспекция на труда“ – София, за нарушение ма чл. 63, ал.1 от КТ. Същият
бил съставен в присъствието на двама свидетели и на представител на
дружеството – жалбоподател, който получил екземпляр от същия. Въз основа
на горепосочения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление № 22-2200589/10.02.2023 г. от Директора на „Инспекция по
труда“ – София, с което на основание чл. 416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, на
жалбоподателя, в качеството му на работодател, било наложено
административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1 500 лева,
2
за нарушение на чл. 63, ал.1 от КТ. Препис от същото е бил връчен на
жалбоподателя чрез Български пощи на 20.02.2022 г.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
правдоподобни и подкрепящи се от приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на преценка в настоящото производство е съответствието на
обжалваното НП с материалния и процесуалния закон. Както съставения
АУАН, така и обжалваното НП отговарят на изискванията на ЗАНН и са били
издадени в съответствие с законоустановените давностни срокове по чл. 34 от
ЗАНН и от компетентни държавни органи, чиято материална и териториална
компетентност се установява от представените по делото 2 бр. заповеди,
издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“.
По делото безспорно се доказва, че по време на проверка по спазване на
трудовото законодателство на *************** на място в строителен обект
– „Жилищна сграда с магазини (НКК до 20 м.) и подземен паркинг“, в УПИ
II-4901 за ******************************** София, А.Е.Д е полагал труд
като „кофражист“, като в попълнената декларация същият сам е посочил, че
работи от 12.09.2022 г. като „строителен работник“ в обекта. Именно това
негово качество е отбелязано /ред 6, колона 4/ и в попълнената от
представител на работодателя декларация към момента на проверката. С
оглед на това се налага несъмнения извод, че версията за „гражданския
договор“, като основание за присъствие на Д. на строителния обект е
изградена впоследствие и за целите на административно-наказателното
производство са съставени представените документи за гражданско
правоотношение.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
дружеството – жалбоподател, че е имало сключен граждански договор за
изработка. В попълнената от Д. декларация е посочено, че работното време,
което спазва е от 08.00 до 17.00 ч., също така е отразил, че има уговорено
възнаграждение в размер на 710 лв, както и че има сключен трудов договор от
12.09.2022 г. Посочените обстоятелства се потвърждават и от приложената
по делото Декларация от 16.09.2022 г. (съгл. чл. 402, ал. 1, т.1 и т.3 и ал. 2 от
КТ и чл.44, ал.1 от АПК).
Съдът намира, че с приложеният по делото граждански договор (договор
за изработка) се цели заобикаляне на закона, тъй като гражданският договор
задължително трябва да съдържа срока, в който трябва да се предостави
резултатът от възложената работа. В тази връзка възложителят не може да
изисква от изпълнителя спазването на определено работно време, защото
изпълнителят може да работи колкото и когато иска, стига да спази срока, за
който страните са се уговорили. Нещо повече, в момента на проверката А.Е.Д
3
е заварен да полага труд като „кофражист“, а не да почиства строителната
площадка, както е описано в представения граждански договор, сключен
между страните.
Видно от показанията на разпитаните служители на ДИТ-София, както и
от писмените доказателства по делото, към момента на проверката, дори и да
е имал сключен трудов договор от дата 16.09.2022 г., то работодателят не е
предоставил на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите, с което от обективна страна е
осъществен съставът на административно нарушение по чл. 63, ал. 1 от КТ.
От данните по делото от обективна страна безспорно се доказва, че
дружеството е извършило противоправно действие, допускайки до работа
лице, на което не е бил връчен екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Настоящият състав не счита, че са налице основания за третиране на
случая като маловажен и приложение на чл. 28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.
415в, ал. 2 от КТ изключва маловажност за нарушения по чл. 63, ал.1 и ал.2 от
КТ. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е обща за всички видове
административни нарушения и след като в случая е налице специална такава,
няма как съдът да приеме наличие на маловажност на случая.
От субективна страна отговорността на търговското дружество –
юридическо лице, е обективна и безвиновна.
По отношение на вида и размера на наказанието, съобразно приложимата
санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ, работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 или ал.3 и чл. 63, ал.1 или ал.2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. В
случая имуществената санкция е наложена в минимален размер – 1 500 лв.,
поради което не може да се приеме, че тя не съответства на тежестта и
характера на нарушението и на целите на наказанието. Съдът намира, че
наложеното наказание е законосъобразно, тъй като АНО е наложил
минималното наказание, като очевидно е взет предвид факта, че още в деня на
извършване на нарушението, малко след приключване на проверката,
уведомлението по чл. 62, ал.3 за сключения трудов договор с А.Е.Д е било
подадено и заверено от териториална дирекция на Национална агенция за
приходите.
При извършване на служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяна на
наказателното постановление на процесуално основание.
Предвид горните съображения, обжалваното наказателно постановление
се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, съгласно чл.
4
78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правна помощ, наказаното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на административнонаказващия орган сумата в
размер на 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, с
оглед на надлежното и на време направено искане.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-2200589/10.02.2023
г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда – София“ към ИА
„ГИТ“, с което на основание чл. 416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, на
„****************** в качеството му на работодател е наложено
административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1 500 лева,
за нарушение на чл. 63, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА ********************** със седалище и адрес на
управление **************************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ сумата от 80.00 /осемдесет/
лева, представляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5