Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. Русе, 19.04. 2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Диана
Михайлова като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 582 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО /Кодекс за социално осигуряване/,
вр. с чл. 145 и
сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от ОП“Обреден дом“-Русе
с ЕИК 0005306320355, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Тома
Кърджиев“ №4, представлявано от Директора А.Р., чрез пълномощник адв.Е.З. ***,
срещу Решение № 1040-17-81 от 09.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено разпореждане с №51041746 от 28.10.2022г. на длъжностно лице по чл.60,
ал.1 от КСО. С разпореждането злополуката, станала с К.Б.К. на 16.08.2022г., се
приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Според
жалбоподателя длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, а в последствие и
директорът на ТП на НОИ Русе неправилно и в нарушение на закона са приели, че случилото
се с К.Б.К. на 16.08.2022г. може да бъде квалифицирано като трудова злополука.
В жалбата са развити съображения, че относимите обстоятелства по случая не са
изяснени напълно, поради което решението е немотивирано. Считат, че събраните
доказателства са противоречиви, липсва задълбочен анализ на същите, който да
обоснове извода, че е налице трудова злополука по см. на чл.55, ал.1 от КСО. Излагат доводи, че не е изпълнен фактическия
състав на цитираната разпоредба на КСО, която да доведе до квалификация на
злополуката като трудова. Посочват, че са налице основанията на чл.55, ал.3 КСО
и е налице самопричиняване. Иска се от Административния съд да отмени
процесното решение като незаконосъобразно и потвърденото с него разпореждане.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ-Русе, действащ чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт Цв.Р. счита жалбата за
неоснователна.
Заинтересованото лице - К.Б.К., чрез процесуален представител адв.М.Р. от АК
Русе изразява становище за неоснователност на жалбата. Молят да бъде потвърдено
решението на Директора на ТП на НОИ. Претендират направените разноски.
Административен съд Русе, след като обсъди данните по делото, доводите на страните и след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, намира жалбата за процесуално
допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:
По фактите: К.Б.К. с ЕГН ********** *** работил като общ работник в
ОП“Обреден дом“гр.Русе на длъжност общ работник в отдел гробищен парк “Чародейка“,
„Басарбово“, на 8-часов работен ден, за което между страните бил сключен Трудов
договор № №08/04.08.2022г./л.15/. На 16.08.2022г. в ранния следобед, по време
на работа в гробищния парк, при почистване на участък с трева и клони К. се
подхлъзнал и сам паднал, при което наранил десния си крак. След като си тръгнал
в края на работния ден в 15ч. той се обадил и бил откаран от свои близки в ортопедичен кабинет в УМБАЛ „Канев“АД Русе,
където му издали искане за образно изследване от същата дата /л.16/ и в 17,33ч.
му направили ренгенова снимка/л.16гръб/. След извършена и разчетена същия ден ренгенография
било установено наличие на фрактура на дясна фибула дистално.
На 17.08.2022г. на К. бил издаден болничен лист за временна
нетрудоспособност/л.28/с диагноза счупване само на фибулата за времето от 17.08.
до 26.08.2022г. С последващ болничен лист/л.28гръб/ отпускът по болест бил
продължен до 25.09.2022г. с диагноза Фрактура фибуле декс.Контрактура, болков
синдром. Със същата диагноза били издадени още два болнични листа за домашно
лечение до 15.10.2022г.
Със Заповед №11/26.09.2022г. трудовото правоотношение на К. *** било
прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ.
На 29.09.2022г. на основание и в срока по чл. 57, ал. 2 от КСО в ТП
на НОИ гр.Русе е подадена декларация вх. № 1 от 29.09.2022г. от пострадалия К.Б.К.
за злополука, станала в 13,15ч. на 16.08.2022г. в гр.Русе, кв.Чародейка в
гробищния парк/ГП/. Със Заповед№ 1015-17-186 от 03.10.2022г. /л.9пр./ Директорът
на ТП НОИ Русе разпоредил да се извърши разследване на декларираната злополука,
за което да се изготви протокол до 04.11.2022г. Със Заповед № 28 от
04.10.2022г., на основание чл.2, ал.3 от Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на злополуки, Директорът
на Общинско предприятие“Обреден дом“/ОД/Русе наредил да се създаде вътрешна
комисия, която да разследва и установи причините и условията за настъпилото
събитие.
В Протокол №01/04.10.2022г./л.13/ тричленната комисия
отразила резултатите от разследването, като в заключение посочили, че на дата
16.08.2022г. в ГП“Чародейка“ не се е случило произшествие.
Въз основа на подадената декларация от К., на основание чл.58, ал.2 от КСО,
ТП НОИ-Русе извършили самостоятелно разследване на заявената злополука, като
снели обяснения от Р.В.–инкасатор в Обредния дом/ОД/, Г.И.Г.–общ работник в ОД
и от К.К. и неговите близки – дъщеря му, съпругът й, баща му. В Протокол №16/27.10.2022г./л.7/
комисията отразила резултатите от разследването, като в заключение посочили, че
при почистване на определен терен в ГП“Чародейка“
К. се подхлъзва и усуква десен глезен. Увреждането на здравето на К. е станало
по време на извършваната работа. Не са установени допуснати нарушени и лица,
които да са нарушили нормативните изисквания. Въз основа на установеното с Разпореждане
№51041746 от 28.10.2022г./л.5/ на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при
ТП на НОИ-Русе е прието, че случилото се с К. на 16.08.2022г. се приема за
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Разпореждането било връчено на ОД Русе
на 02.11.2022г. по пощата с известие за доставяне/л.6/, като последните в срока
по чл.117, ал.1, т.2 от КСО подали жалба вх.№1012-17-368 от 11.11.2022г./л.3/
до Директора на ТП на НОИ и оспорили разпореждането по административен ред. В жалбата развили съображения, че разпореждането е
незаконосъобразно, оспорвали констатациите на комисията и сочели, че не е
налице трудова, а битова злополука, поради което е налице опит на декларатора й
да се възползва за сметка на
осигурителя. След като разгледал жалбата и приложеното към нея досие Директорът
на ТП на НОИ-Русе постановил оспореното Решение № 1040-17-81 от 09.12.2022г./л.1/,
с което е потвърдено разпореждането на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО.
Административният орган е изложил подробни мотиви защо намира жалбата на ОД
Русе за неоснователна. Решението било връчено на ОД Русе на 14.12.2022г. по пощата
с известие за доставяне/л.2гръб/.
В с.з. по делото са разпитани свидетели, водени от страна на жалбоподателя –
св.Г.-общ работник и колега на пострадалия и св.С.-инкасатор в ОД. Св.Г., който
работел заедно с К., твърди, че в процесния ден е чул К. да казва, че е паднал
и го боли крака. Свидетелят пояснява, че той е управлявал камионче, докато К. е
хвърлял отпадъци в него, поради което не го е виждал да пада, но е разбрал от
него, че е паднал сам и го боли крака, а
после заедно си тръгнали от работа. Според св.С. К. е изкарал цялата си смяна,
която е до 15ч. и след работа го е видяла да си тръгва сам, като в походката му
нямало видима промяна. Когато работниците си тръгвали от работа, св.С. от тях
разбрала, че К. им е казал, че си е ударил крака. Работата на К. била да
почиства паднали клони, листа, да събира и изхвърля купчини листа. Свидетелката
е категорична, че лично нея К. не я е уведомявал за подобен инцидент.
Според св.К.– баща на заинтересованата страна К., на 16.08.2022г. синът му
се е обадил около 14,30ч. от работа и казал, че си е изкълчил крака. Заедно с
дъщерята и зетя на К. отишли и го взели от гробищния парк, завели го на лекар,
който го изпратил на рентген, където му направили снимка и му дали диск. Като
се върнали при първия лекар той му сложил шина, дал му болничен и после го
откарали в дома му, в който живеели заедно. Относно предявените му писмени
обяснения, приложени по преписката, св.К. заяви, че такива не е писал и това не
е неговия почерк.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата срещу Решение № 1040-17-81 от 09.12.2022г. на Директора на ТП НОИ
Русе, с което е потвърдено Разпореждане №51041746 от 28.10.2022г. на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, е подадена на 23.12.2022г., в срока
по чл. 118, ал. 1 от КСО, във вр. с чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна,
адресат на оспорения административен акт, имаща право и интерес от оспорването,
поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана нейната
основателност.
По основателността на жалбата:
При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното
решение съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на основанията по чл. 146 АПК, съдът
намира, че административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "г" от КСО - ръководителя на съответното териториално
поделение на НОИ, в предписаната от закона писмена форма, с всички необходими
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, и в съответствие с неговите цели. Не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от КСО осигурителят, а когато
пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието
ползвател, е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното
поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука. Според
чл. 57, ал. 2 от КСО ако осигурителят или предприятието ползвател не декларира
злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година
от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния
осигурителен институт. В конкретния случай злополуката не е декларирана от
осигурителя – жалбоподател в настоящото производство, а от пострадалия работник
в срока по чл. 57, ал. 2 от КСО. Проведено е разследване при спазване правилата
на чл. 58 и чл. 59 от КСО. Осигурителят е участвал в провеждане на
разследването на злополуката. Резултатите от разследването са оформени в
протокол, който съдържа всички изискуеми данни, посочени в чл. 10 от Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/.
Последният му е връчен съгласно изискването на чл. 11 от НУРРОТЗ.
При издаване на обжалване на оспорения административен акт не е допуснато
нарушение на материалния закон.
Безспорно установено при разследване на злополуката е, че пострадалият К. е
работил на длъжност "общ работник" в отдел гробищен парк “Чародейка“,
„Басарбово“. Не се спори, че на 16.08.2022г. К. е бил на работа в гробищнтия парк „Чародейка“
до 15,00ч. и е съобщил на колегата си –
св.Г., че е паднал и си е ударил крака, докато е почиствал терен от ГП.
По данни от декларация
за трудова злополука вх. № 5101-17-38 от 29.09.2022г., подадена от пострадалия,
падането е станало поради подхлъзване, докато е почиствал трева, спъване,
кривене и счупване на глезена. Пряк свидетел-очевидец на падането/злополуката/
не е имало, тъй като вторият работник, с който К. е работил – св.Г. е управлявал
малък камион, в който К. е хвърлял и събирал отзад отпадъците. Злополуката е станала в края на
работното време, пострадалият не е уведомил прекия си ръководител, но той е
разбрал от останалите работници, на които К. е казал, че си е наранил крака.
Въпреки, че К. си е тръгнал сам след работа, без видими следи от травматично
увреждане, непосредствено след края на
работното време той е бил откаран от дъщеря си и зет си в болнично заведение, за да му се окаже
медицинска помощ, като в 17,33ч. след направена ренгенова снимка е установена
фрактура на дясна фибула дистално.
От АПИМПИП д-р Ю.А. ЕООД е издаден първичен болничен лист № Е20221264826 на
17.08.2022г. , който е продължен с още три болнични листи, приложени по
преписката, отнасящи се за отпуск по болест за периода от 17.08. до
15.10.2022г. с диагноза Фрактура фибуле декс.
Описаните по-горе факти и обстоятелства са релевантните при преценка дали е
изпълнен сложния фактически състав на чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на
злополуката като трудова.
Изложените в жалбата на осигурителя възражения относно причините за получената и използвана от К. травма, съмненията
относно характера на полученото нараняване, а именно недобросъвестно поведение
на пострадалия, твърдяна злоупотреба със здравната каса и т. н. са ирелевантни
по настоящия спор, тъй като от значение за квалифициране на злополуката като
трудова е, че претърпяното на 16.08.2022г. травматично увреждане - фрактура на дясна фибула дистално е настъпило по време на работа и е довело
до временна неработоспособност, съгласно представените болнични листи. В тази
връзка, представените от жалбоподателя в хода на административното производство
доводи, писмени и гласни доказателства
не изключват трудовия характер на злополуката. Разминаването в обясненията на
пострадалия и обясненията на неговите близки за това как са го откарали до
болничното заведение – с такси или личен автомобил, не е аргумент за отмяна на
направената квалификация, тъй като компетентността да извърши такава е
възложена от законодателя единствено и само на длъжностното лице по чл. 60, ал.
1 от КСО. Установено е, че в работно време, при изпълнение на работа, която му
е вменена по длъжностна характеристика е получено травматично увреждане, на
което е изяснен общия механизъм на получаване – при хлъзгане, стъпване на криво
и усукване на десен глезен при падане. Обстоятелството, че е налице такова
разминаване не обуславя неяснота или противоречие в крайния извод на
длъжностното лице, още по-малко може да обоснове отмяна на разпореждането. Доводите
на жалбоподателя за съпричиняване или причиняване на увреждането от близки на
пострадалия са голословни и не намират опорна точка в събраните доказателства.
Изводът за наличие на трудова злополука е обоснован от хронологично доказаните
съставомерни елементи и логическата връзка между тях. Длъжностното лице по чл.
60, ал. 1 от КСО е извършило разследване, съобразно с изискванията на Раздел
III от Наредбата, озаглавен „Разследване и установяване на трудовите злополуки“
и законосъобразно е достигнало до извода за трудовия характер на злополуката.
Съгласно чл.55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане
на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато
е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. В случая от четирите материалноправни предпоставки за обявяване на
злополуката като трудова, всички са налице /внезапно увреждане на здравето;
причинена временна неработоспособност; причинна връзка между увреждането и
неработоспособността и факта, че по време на работа е станала злополуката/. Съдът
намира, че в случая са налице всички елементи на посочения фактически състав.
Безспорно е наличието на внезапно увреждане на здравето на К., настъпило по
време и по повод на извършваната от него работа. Безспорно е, че увреденият
попада в категорията на осигурени лица, конкретно – чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО –
нает на работа, видно от трудовия договор. Трудовият характер на дадена
злополука е обективно състояние, което е налице, когато са изпълнени всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО. Когато са
налице всички елементи от състава на трудовата злополука, такава не е налице
само в случаите, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си – аргумент
от чл. 55, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Доказателствената тежест за установяване на умишлено самопричиняване на
увреждането пада върху жалбоподателя, който твърди това обстоятелство. По
делото няма данни, че пострадалото лице е имало каквото и да било намерение да
увреди своето здраве. Дори и лицето да е проявило невнимание или липса на достатъчно
концентрация същите са относими към непредпазливостта като форма на вина. Няма
също така данни, че травматичното увреждане е настъпило в резултат на
неспазване на трудовата дисциплина, респ. изпълнение на задължения извън
описаните в длъжностната й характеристика или след работно време. От друга
страна, съгласно константната практика на ВАС обстоятелството, дали са били
спазени нормативно или ненормативно установените изисквания за безопасни и
здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като
трудова, ако тя е възникнала при или по повод възложената работа. Въпреки
твърденията на жалбоподателя за приложението на чл. 55, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2
от КСО по делото не са представени надлежни и базспорни доказателства за наличието
на подобни обстоятелства.
Всеки един от елементите на трудова злополука може да се доказва в хода на
административното производство, и в хода на съдебното производство, с
допустимите доказателствени средства по АПК и специалните КСО и приложимите
подзаконови актове. В случая се установи съставът на чл. 55, ал. 1 от КСО и
Директорът на НОИ - ТП Русе правилно е приел, че е налице трудова злополука,
тъй като твърденията за обратното са недоказани.
По горните съображения съдът намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78, ал.
8 от ГПК в полза на ответника ТП на НОИ-Русе следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, установен в чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 лева.
На основание чл.143, ал.4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването право на разноски имат и заинтересованите
страни, за които актът е благоприятен. Направено е искане от заинтересованата
страна – К. да му бъдат присъдени разноски за процесуално представителство.
Представено е пълномощно и договор за правна помощ с договорена сума 600лв, за
която няма представени доказателства и не е отбелязано, че са реално платени,
поради което предвид съдебната практика същите не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно Административен съд Русе – девети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ОП“Обреден дом“-Русе с ЕИК 0005306320355, със седалище
и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Тома Кърджиев“ №4, представлявано от
Директора А.Р. срещу Решение № 1040-17-81 от 09.12.2022г. на Директора на ТП на
НОИ – Русе, с което е потвърдено
разпореждане с №51041746 от 28.10.2022г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което е злополуката, станала с К.Б.К. с ЕГН ********** на 16.08.2022г.
се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
ОСЪЖДА ОП“Обреден дом“-Русе с ЕИК 0005306320355, със седалище и
адрес на управление в гр.Русе, ул.“Тома Кърджиев“ №4, представлявано от
Директора А.Р. да заплати на ТП на НОИ-Русе разноски по делото в размер на 100
/сто / лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: