РЕШЕНИЕ
№ 589
гр. Пловдив, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от В. П. Белева Въззивно гражданско дело №
20255300500436 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответниците по спора Решение № 4 335 от 05.11.2024 г., пост. по гр.д.
№ 7 205/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е уважен предявения срещу въззивниците
от въззиваемата В. К. К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет 5/6 ид. ч. от ПИ с
идентификатор 11845.502.683; ПИ с идентификатор 11845.502.684 и ПИ с идентификатор
11845.502.685 – всички по КККР на село В., Община Марица, Област Пловдив, одобрена със
Заповед № РД – 18 – 99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и е Отменен на
основание чл. 537 ал. 2 от ГПК и до размер на процесните 5/6 ид.ч. нот.акт № 50/07.02.2022
г. по н.д. № 51/2022 г. на нотариус рег. № 36 / вписан в АВ – СВ – Пловдив с рег. №
3190/08.02.2022 г. като акт № 14, том 8, дело № 1461/2022 г. /, с който е признато право на
собственост в режим на СИО на К. В. П. и К.ка Р. П.а върху казаните поземлени имоти на
основание давностно владение.
Въззивниците Б. П. и Й. Х. поддържат, че въззиваемата – ищца не е собственик на
твърдяните 5/6 ид.ч. от процесните имоти, т.к. те са придобити от преките им наследодатели
им въз основа на давностно владение, установено още през 80 – те години, приживе на
общите на страните наследодатели. Изводът на съда в противна насока бил изграден на база
неправилна преценка на ангажираните гласни доказателства и при други съществени
процесуални нарушения – недопускане на относими към спора доказателства / СТЕ относно
идентичността на имотите /, както и допускане на поставени към ищцовите свидетели
въпроси по незаявени от ищцата факти и обстоятелства, въпреки изричното
противопоставяне на въззивниците. Оспорват собствеността на въззиваемата върху
процесните 5/6 ид.ч. съгласно представения титул за собственост - договорите за покупко-
продажба по н.а. № 11/05.03.1996 г. на нотариус при РС – Пловдив с прехвърлител общата
1
наследодателка И.а Н., като поддържат, че посредством този договори въззиваемата е
придобила 4/6 ид.ч. от други имоти, а не от процесните. Поддържат, че идентичността на
имотите по казания нот. акт с процесните такива не е установена по делото посредством
предоставената Скица, изд. от Община Марица – Пловдив – лист 19 от
първоинстанционното дело. Поддържат, че идентичността може да бъде установена само
чрез СТЕ и настояват за събирането на това доказателство в хипотеза на чл. 266 ал. 3 от
ГПК. Считат, че това им доказателствено искане не е преклудирано – както неправилно
приел районния съд, т.к. за изясняване на делото съдът разполага с правомощие служебно да
назначи експертиза. Настояват, че в случая е приложима презумпцията на чл. 69 от ЗС, т.к.
заявеното от ищцата право на собственост не произтича само от наследяване, а и от правна
сделка.
Въззивницата И. С. поддържа неправилност на решението по доводите, идентични с
изложените от въззивниците П. и Х., като поддържа и възражение за неправилно
разпределена и указана от съда доказателствена тежест, както и възражение, да не владее
процесните имоти след смъртта на баща си – първоначалния ответник К. П. и че същите се
владеят само от ответника Й. Х.. В тази връзка поддържа, че неправилно ревандикационният
иск – в осъдителната му част, е уважен и спрямо нея. Заявява искане за свидетел - относно
взаимоотношенията между нея и първоначалния ответник К. П. – неин баща, както и
относно упражняваната фактическа власт върху процесните имоти след смъртта на
последния.
По така изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
иска.
В срока по чл. 263 от ГПК ответницата по жалбите В. К. не е депозирала отговор по
същите.
Доказателствените искания на жалбоподателите са отказани от въззивния съд – като
по преклудирано като незаявено своевременно от И. С. възражение досежно искания
свидетел, а също и като неотносимо за сочените факти и обстоятелства за
взаимоотношенията с баща й преди смъртта му, а по отношение на СТЕ е прието да не е
необходима.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от В. К. К. срещу Й. Н.
Х. / единствен наследник по закон на К.ка Р. П.а, починала преди завеждането на делото / и
К. В. П. / починал в хода на производството по делото и заместен на основание чл. 227 ал. 1
от ГПК от наследниците си по закон Б. К. П. и И. К. С. / иск с правно основание чл. 108 от
ЗС с предмет 5/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор 11845.502.683; ПИ с идентификатор
11845.502.684 и ПИ с идентификатор 11845.502.685 – всички по КККР на село В., Община
Марица, Област Пловдив, одобрена със Заповед № РД – 18 – 99/12.11.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, ведно с искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна - до
размер на процесните 5/6 ид.ч., на нот.акт № 50/07.02.2022 г. по н.д. № 51/2022 г. на
нотариус рег. № 36 / вписан в АВ – СВ – Пловдив с рег. № 3190/08.02.2022 г. като акт № 14,
том 8, дело № 1461/2022 г. /, с който е признато право на собственост в режим на СИО на К.
В. П. и К.ка Р. П.а върху казаните поземлени имоти на основание давностно владение.
Ищцата твърди, че на основание наследство и договор за покупко-продажба е
собственик на 5/6 ид.ч. от гореописаните имоти, за които имоти К. В. П. и съпругата му К.ка
Р. П.а са се снабдили с казания титул за собственост / н.а.50/07.02.2022 г. / за придобито
право на собственост на основание давностно владение, като оспорва така признатото им с
нот. акт право на собственост.
Ответниците К. П. и Й. Х. са депозирали отговор за неоснователност на иска.
Поддържат, че имотите са били собственост на В.К.Н. - баща на ответника К. П. и на
2
неговата сестра В.В.Ч. / майка на ищцата /, наследодателят В. приживе заявявал, че желае
същите да останат в собственост на сина му К.. Затова и последният, ведно със съпругата си
К.ка П.а завладяли имотите още приживе на В. и на неговата съпруга И. Н. и със съгласието
на последните, като началният момент на владението е 1982 г. – сключването на брака им, и
е продължило необезпокоявано до 2022 г. – когато издаден констативния нот. акт.
Владението им се изразява в обработване на имотите като земеделски и получаване на
добивите от тях, като фактическата власт е упражнявана лично до преди 10 - 12 години, а
след това и понастоящем – поради напредналата възраст на П.и, чрез трети лица на
основание наемно правоотношение, като наеми са плащани само на тях от наемател А..
Сестрата на К. - В.Ч., която и наследодателката на ищцата, не е имала претенции и не е
заявявала права върху процесните имоти, като за прехвърлените й 4/6 ид.ч. от тях от тяхната
майка И.а Н., ответникът разбрал във вр. с образуването на делото. В.Ч. е напуснала селото
през 1985 г. и оттогава не е „ стъпвала „ в процесните имоти нито лично, нито чрез трети
лица. На погребението на майка й И.а Н. през 2002 г. изрично и пред свидетели заявила, че
няма претенции към имотите и желае същите да останат на брат й К..
По делото е безспорно и установено / н.а. № 141/18.08.1964 г. на нотариус при
пловдивски народен съд /, че В.К.Н. по време на брака му с И.а Г. Н., е признат за
собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти в село В.:
Дворно място от 2 128 кв.м., съставляващо парцел III в кв. 84; Дворно място от 2 920 кв.м.,
съставляващо парцел IV в кв. 84 и Дворно място от 2 350 кв.м., съставляващо парцел V в кв.
84.
В. Н.К. е починал на 11.12.1985 г. и оставил наследници по закон преживяла съпруга
И.а Г. Н. и деца К. В. П. и В.В.Ч.. И.а Н. е починала на 11.04.2002 г., нейни наследници по
закон са горепосочените син и дъщеря К. и В..
Приживе, с договор за покупко-продажба по нот. акт № 11/05.03.1996 г. на нотариус
при РС - Пловдив преживялата съпруга И.а Н. е продала на дъщерята В. своите 4/6 ид.ч. от
притежавани недвижими имоти в село В., сред които и Празно дворно място от 1 300 кв.м.,
съставляващо парцел VIII - 450, кв. 53 в село В.; Празно дворно място от 1 365 кв.м.,
съставляващо парцел IX – 450, кв. 53 в село В. и Празно дворно място от 1 010 кв.м.,
съставляващо парцел X – 450, кв. 53 в село В..
В.В.Ч. е починала на 19.12.2020 г. и е оставила наследници по закон К.Г.Ч. / преживял
съпруг / , Г.К.Ч. / син / и ищцата В. К. К. / дъщеря /. К.Ч. е починал на 21.12.2020 г. и оставил
наследници по закон горепосочените свои деца Г. и В.. Представени са Удостоверения №
9/04.01.2021 г. и № 699/15.01.2021 г., видно от които в особената книга при РС – Пловдив са
вписани откази на Г.К.Ч. от наследството на покойните му родители В. и Г. Ч.. Т.е.
единствен наследник по закон на В. В.а и К.Г.Ч.и е ищцата В. К. К..
Ответниците основават правата си на собственост на н.а. № 50/07.02.2022 г. по н.д. №
51/2022 г. на нотариус рег. № 36 / вписан в АВ – СВ – Пловдив с рег. № 3190/08.02.2022 г.
като акт № 14, том 8, дело № 1461/2022 г. /, с който е признато право на собственост в режим
на СИО на К. В. П. и К.ка Р. П.а на основание давностно владение от 10 и повече години
върху недвижими имоти в село В., сред които и процесните ПИ 11845.502.683 / бивш
идентификатор парцел VIII – 448, кв. 53 / ; ПИ 11845.502.684 / бивш идентификатор парцел
IХ – 448, кв. 53 / и ПИ 11845.502.685 /бивш идентификатор парцел Х – 448, кв. 53 /.
К.ка П.а е починала на 17.12.2022 г. и оставила наследници по закон К. П. / преживял
съпруг / и ответника Й. Н. Х. / син /. К. П. е починал в хода на производството и оставил
наследници по закон ответниците Б. К. П. / син / и И. К. С. / дъщеря /.
Относно идентичността на имотите по двата титула за собственост се
установява следното:
От представено удостоверение от Община Марица – област Пловдив под № 94-01-
3
1271/1 от 09.12.2021 г. относно регулационния статут на имотите се установява следното:
Парцел III – 212 в кв. 84 с площ от 2 128 кв.м. по отменения регул. план на селото от
1931 г. е идентичен с парцел VII – 363, кв. 39 по сега действащия план на селото от 1995 г., а
по КККР, одобрена през 2008 г. е съответен на ПИ с идентификатор 11845.502.450 / 1 947
кв.м. /;
От Парцел IV – 212 в кв. 84 с площ от 2 920 кв.м. по отменения регул. план на селото
от 1931 г. са образувани по сега действащия регулационен план на селото от 1995 г. УПИ
VII – 448 и УПИ VIII– 448, кв. 53, които са съответни на ПИ 11845.502.448 / 1 860 кв.м. / и на
ПИ 11845.502.683 /1 323 кв.м./ по одобрената през 2008 г. КККР;
От Парцел V – 212, кв. 84 / 2 350 кв.м. / по отменения регул. план на селото от 1931
г. са образувани по сега действащия регулационен план на селото от 1995 г. УПИ IX – 448 и
УПИ X – 448, кв.53, които са съответни на ПИ 11845.502.684 / 1 387 кв.м. / и на ПИ
11845.502.685 / 1 066 кв.м./ по одобрената през 2008 г. КККР.
Представена е Скица № 1467 на Община Марица, с. В. по плана от 1995 г., издадена
на 20.08.1996 г. и заверена към 13.10.1998 г. / без изменение / на УПИ VI – 448, УПИ VII –
448, УПИ VIII– 448, УПИ IX – 448, УПИ X – 448 и УПИ XI – 447 – всички в кв.53, в която
като са посочени площите на казаните УПИ – без площта на УПИ XI – 447, и в която скица е
посочено, че УПИ VII – 448 УПИ , VIII– 448, УПИ IX – 448 и УПИ X – 448 са идентични
съответно с парцели VII – 450, VIII - 450, IX – 450 и X – 450, кв. 53 в село В. от нот. акт №
11/1996 г., том 10, нот. дело № 3107/1996 г..
С оглед така представените удостоверение и скица, настоящият съд намира за
несъмнено установено, че ищцата легитимира наследодателите си В. и К.Ч.и, като
собственици на 5/6 ид.ч. от процесните ПИ с идентификатори 11845.502.683; 11845.502.684
и 11845.502.685 – 1/6 ид.ч. на В. на основание наследство от В. Н., останалите 4/6 ид.ч. - на
В. и К. на основание договора за покупко- продажба по казания н.а. № 11/1996 г., том 10 ,
н.д. № 3107/1996 г.. Този извод не се променя от представения от жалбоподателите пред
въззивния съд отговор на Община Марица на тяхно запитване от 17.01.2025 г.. В същия е
посочено, че регул. план на селото досежно процесните имоти, съставляващи УПИ VII – 448
, УПИ VIII– 448 и IX – 448 и X – 448 - кв. 53, е одобрен със Заповед № РД – 09 –
409/27.09.1995 г. и е и сега действащия – без изменение. Тези имоти са идентични с
посочените такива в Удостоверението за идентичност от 09.12.2021 г. / казаното по горе / -
т.е. с посочените в удостоверението УПИ VII – 448 , УПИ VIII– 448 и IX – 448, кв. 53 – по
н.акт № 11/1996 г., том 10, н.д. № 3107/1996 г., като парцели VII – 450 , УПИ VIII– 450 и IX –
450 и X – 450 в кв. 53 / тези по н.а. № 11/1996 г. / не се идентифицират. Последно
посоченото означава, че парцели с номерация VII – 450 , УПИ VIII– 450 и IX – 450 в кв. 53
не съществуват по плана, т.к. те са заснети като VII – 448 , УПИ VIII– 448 и IX – 448 в кв. 53
/ скицата № 1467/1996 г. на л. 19 от първоинстанционното дело / , а не че съществуват като
отделни имоти, различни от тези, предмет на издадения нот.акт № 50/07.02.2022 г. по н.д. №
51/2022 г. на нотариус рег. № 36, с който ответниците се легитимират като собственици на
основание давностно владение, осъществявано от техните наследодатели К. В. П. и К.ка Р.
П.а. Тоест, представеното от въззивниците пред настоящата инстанция доказателство
потвърждава идентичността на имотите, удостоверена с представените пред
първоинстанционния съд Удостоверение№ 94-01-1271/1 от 09.12.2021 г. и Скица №
1467/20.08.1996 г..
Т.е. неоснователно е поддържаното във въззивната жалба възражение, че с титула за
собственост, на който ищцата основава правата си – н.а. № 11/1996 г., обективиращ договор
за покупко-продажба, наследодателите й са придобили други, а не процесните ПИ
11845.502.683; ПИ 11845.502.684 и ПИ 11845.502.685.
4
Относно давностното владение
––––––––––––––––––––––––––––
Съгласно чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на собственост се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 68 ал. 1 от ЗС владението
се характеризира с два основни признака: Осъществяване на фактическата власт върху
конкретния имот / обективен / с намерение за неговото своене / субективен /, като за
субективния елемент е предвидена оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС, че владелецът
държи вещта като своя докато не се докаже че я държи за другиго - т.е. на правно основание,
изключващо владението, а оттам и придобивната давност. При преценката дали
фактическата власт съставлява владение следва се имат предвид и другите характеристики
на последното – фактическата власт да е непрекъсната / да не е загубена за повече от 6
месеца съгласно чл. 81 от ЗС /, да е несъмнително, спокойно / да не е установено по
насилствен начин /, да е явно / да не е установено по скрит начин /. Съгласно ТР № 1/ 2012 г.
от 06.08.20212 г. на ВКС, ОСГК оборимата презумпция по чл. 69 от ЗС е неприложима при
съсобствени на основание наследство недвижими имоти, при които ползващия съсобственик
се явява владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на другите
съсобственици. Настоящият случай е именно такъв – наследодателите на страните В. и К. са
брат и сестра, а процесните имоти – собственост на родителите им В. и И.а Н.и, като от и
след 1996 г. по отношение наследодателката на ищцата собствеността е смесена –
наследство и правна сделка, а наследодателя на ответниците – само по наследство в размер
на 1/6 ид.ч.. Съгласно ТР № 11/21.03. 2013 г., когато и двете насрещни страни се легитимират
като собственици с нотариални актове за право на собственост / било то констативни или
такива, обективиращи правна сделка /, доказателствената тежест е тази по чл. 154 ал. 1 от
ГПК - всяка страна доказва своето право на собственост, съответно фактическия състав на
удостовереното от нотариуса придобивно основание. следва да докаже осъществяването
на фактическия състав на придобивния си способ.
В случая, ищцата е установила по несъмнен начин собствеността на своите
наследодатели върху процесните 5/6 ид.ч., произтичащи от казаното наследствено
правоприемство / досежно 1/6 ид.ч. по наследяване от общия наследодател В. Н. / и от
договора за покупко- продажба по н.а. № 11/1996 г. – досежно останалите 4/6 ид.части. В
тази насока следва да се отбележи, че тези 4/6 ид.ч. са придобити от собственик / продавача
И.а Н. /, т.к. при лежаща върху ответниците доказателствена тежест същите не ангажираха
каквито и да било доказателства за това, че наследодателите им К. и К.ка П.и са
упражнявали еднолично фактическата власт върху имотите приживе на техните собственици
- съпрузите В. и И.а Н.и / за последната до 1996 г. /, със съгласието на последните и с ясно и
несъмнено намерение да ги придобият по давност – т.е. че упражняваната фактическа власт
съставлява владение. Показанията на свид. А. К. за изразено от В. Н. изявление, че имотите
дал само на сина си К. се основават единствено на казаното й от последния, а изявление в
горния смисъл от страна на общия наследодател И.а не се установява. Така е неоснователно
възражението на ответниците, че техните наследодатели П.и са придобили имотите на
основание давностно владение приживе на общите наследодатели.
Относно упражняваната след това фактическа власт и намерението за нея по делото
са ангажирани гласни доказателства.
На първо място следва да се отбележи, че по делото не се съдържат показания,
установяващи твърдяното от ответниците изявление на В.Ч., направено на 11.04.2002 г. на
погребението на майка й И.а, че не желае процесните имоти, съответно, че желае същите да
останат на брат й. Свидетелските показания, събрани в нотариалното производство по
издаването на констативния нот. акт № 50/2022 г. / на които се базира това твърдение на
въззивниците /, са недопустими за настоящия исков процес доказателства и не могат да
бъдат ценени.
5
Свидетелят В.Н.Х. депозира показания, че познава В.Ч. и съпругът й К.Ч., познава и
брата на В. – К.. Заявява, че са далечни братовчеди на В. и К.. Твърди да знае всички имоти
на В. и К. и К., т.к. през 2014 г. – 2015 г. е обработвал част от тях срещу наем, който
заплащал на В., която била собственика. Макар и в границите на селото, тези имоти били
празни и се обработвали като земеделска земя. Намирали се на юг от застроения с къща
имот, в който живеел К.. К. си работил неговата земя, около къщата, а от 2012 г. я дал да я
работи А.. Свидетелят работил по далечните земи, на В.. Брата и сестрата имали уговорка за
това. Преди години свидетелят говорил с К. да остави на сестра си своята 1/6 ид.ч. от тези
земи, за сметка на което да вземе друг цял парцел. К. обаче не бил съгласен, искал със сестра
си да делят наполовина, заявявал, че майка му нямала право да дава своята си земя на В.. В.
идвала в селото, гледала майка си, след това я взела да я гледа при себе си. Свидетелят
престанал да работи земите, т.к. през 2017г. К. дал всичките земи да се работят на „
Дайчински Агро „ за 10 години и не допускал свидетеля, дори го заплашвал с пушка. Дошла
и полиция. По този повод имало скандал между К. – съпруга на В. и К., че последният не е
сам собственик на земите, съответно няма право да ги отдава под наем на когото еднолично
реши и за толкова дълго време.
Свидетелят З.В.Х. депозира показания, че живее във В., занимава се със земеделска
дейност, също и с животновъдство. Знае имотите отпреди 2000 година. Те започвали след
двора, в който е къщата, в която живее К.. В този двор имало и плевня, която се ползвала от
съпруга на В. – К., след плевнята - канал и след това започвали имотите. Свидетелят ги знае
като собствени на К. и В. Ч.. От 2014 г. до 2016 г. ги обработвал баща му / свид. В.Х. /.
Заедно с баща си присъствал на разговори между брата и сестрата кой кои имоти да работи,
както и да ги разделят. В. искала да вземе 1/6 ид.ч. на К. от „ далечните „ имоти, като в
замяна му даде своята част от двора с къщата и от къщата, както и от друг двор. К. не се
съгласил, казвал, че това е малко, претендирал да има 50% от цялото наследство. Така до
делба не се стигнало. Относно разпределянето им за обработване се разбрали, че К. ще търси
наематели на земите, които са около къщата му и близките до тях още „ две парчета земя „
а другата „ далечната „ земя ще я работи бащата на свидетеля като наемател на В.. Този
разговор се състоял през 2012 г. – 2013 г.. През 2016 г. К. нарушил тази уговорка, като дал
всички имоти да ги работи друг наемател и изгонил бащата на свидетеля с полиция. Сега
всички земи ги работи А., сее ги с люцерна.
Свидетелят А. И.Р. депозирала показания, че от 2011 – 2012 г. и досега работи земя,
която му е дадена под наем от К., устно. Сее люцерна. Земята знае да е около 6 дка, тъй като
К. му е казал, че е толкова. Намира се до къщата, в която живее К.. К. му казал още, че
земята е само негова. Знае, че К. има сестра, но никога не я е виждал. Наемът плащал на К..
Свидетелят А. Н. К. депозира показания, че живее в село В., познава В. и К.. К.
останал в селото и в бащината къща, а В. се омъжила в друго село. Около къщата на К.
имало празно място от около 4 – 5 дка. К. се върнал от Коми преди 1982 г., и започнал да
работи тази земя, баща му го извикал, за да я работи. През 1982 г. К. се оженил и оттогава
само двамата с жена му работили нивите. Сега ги работи А., сее люцерна, това положение е
вече от 10 години. Не е виждала сестра му В. да ги работи, тя идвала само за да вижда
родителите си. К. казал на свидетелката, че тези земи са негови, т.к. баща му ги е оставил на
него.
Така е установено, че до 2016 г. фактическата власт върху процесните имоти с площ
от 3 776 кв.м. - както и върху останалите наследствени на страните имоти с площ общо от
над 7 дка, е упражнявана съвместно от съсобствениците В. и К. от една страна и К. П. от
друга, т.к. въпреки влошените им отношения във вр. със наследствените имоти те са
постигнали уговорка за разпределяне на ползването им. Уговорката е нарушена през 2016 г.
едностранно от К., който ги е отдал под наем на еднолично избрано от него лице/лица.
Отдаването на съсобствени имоти под наем само от единия от съсобствениците е действие
6
по управление и само по себе си не съставлява намерение за своене от наемодателя –
съсобственик. Дори и да се приеме, че в случая съставлява такова намерение – доколкото
наемното правоотношение от страна само на съсобственика К. с третите лица – наематели,
от и след 2016 г. е било известно на съсобствениците Ч. и няма данни, че припадащата се
част от получаваните от К. наеми са им предавани от него / съгласно твърденията на
последния по делото не са им предавани /, то 10 годишния срок на придобивната давност не
е изтекъл към датата на констативния н.а. № 50/07.02.2022 г. , както и към датата на
завеждане на делото – 22.05.2023 г..
С оглед изложеното, ответниците – при лежаща върху тях доказателствена тежест
съгласно задължителните разяснения, дадени с казаното ТР № 11/2013 г., не установяват
фактическия състав на придобивната давност, т.е. на основанието, на което претендират
наследодателите им П.и да са изключителни собственици на процесните имоти, като
същевременно и осъществяването на това удостоверено им от нотариуса придобивно
основание се опровергава от ищците - чрез показанията на ангажираните от последните
свидетели Х..
Неоснователно е възражението, че показанията на Х. не следва да бъдат кредитирани
поради роднинската им връзка с ищцата. Както се каза по горе, роднинската връзка на тези
свидетели е и с двете насрещни страни. Неоснователно е и възражението, че липсата на
уговорка между В. и К. за разпределяне на съсобствените имоти всъщност била опровергана
– а не установена, от показанията на свид. З.Х., с оглед показанията му, че К. заявил на
сестра си, че не е съгласен със предложението й за делба на имотите, т.к. претендира да има
50% от наследството, а не 1/6 от същото. Това изявление на К. само по себе си не означава
да е установил владение върху желаните 50% от имотите и да ги е придобил по давност до
този размер, а още по малко – изцяло. Отблъскването на владението на В. и К.Ч.и през 2017
г. - чрез недопускането от К. П. на наемателите им Х. до процесните имоти, е без значение,
т.к. – както се каза по горе, считано от 2016 г. до издаването на констативния нот. акт през
2022 г., както и до завеждането на делото през 2023 г. не е налице необходимия срок / 10
години / на придобивната давност. Няма допуснати от районния съд процесуални нарушения
във вр. с разпита на свидетелите Х., всички допуснати към тях въпроси касаят
осъществяването на фактическата власт върху имотите, начина и основанието за
упражняването й – за което са и допуснати свидетелите. Няма нарушение по приложение на
презумпцията на чл. 69 от ЗС. Всяка от насрещните страни основава правото си на
собственост на нотариален акт, съответно всяка страна следва да докаже фактическия състав
на придобивното си основание по акта / ТР № 11/2013 г. /. Така е и разпределена
доказателствената тежест с доклада на делото от първоинстанционния съд.
Не се разглежда като преклудирано възражението на въззивницата И.а С. срещу
уважаването на ревандикационния иск в осъдителната му част и спрямо нея. С. е
конституирана като ответна по делото страна на основание чл. 227 ал. 1 от ГПК - след
смъртта на първоначалния ответник и неин наследодател К. П.. След конституирането й са
проведени по делото три открити съдебни заседания, в нито едно от тях не е заявила – лично
или чрез процесуалния си представител, възражение да не владее процесните имоти
съобразно припадащата й се по наследство част от тях, съответно не е заявявала
доказателствени искания в тази насока – за което и изрично й е дадена възможност от съда/
с.з. от 25.06.2024 г./.
Предвид изложеното жалбите са неоснователни. Обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно, поради което се потвърждава.
Въззиваемата – ищца не удостоверява – и не претендира, направени разноски за
настоящата инстанция, поради което такива не й се присъждат.
И съдът
7
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 4 335 от 05.11.2024 г., пост. по гр.д. № 7 205/2023 г. по
описа на РС – Пловдив.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8