№ 713
гр. П***, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д***
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220100014 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Фронтекс Интернешънъл"
ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Л*** Д*** - изпълнителен директор, седалище и адрес на
управление: гр. С***, ул. „Х*** И***" ***, ***, чрез юрисконсулт В.Ц., против ЕЛ. ЯНК.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. П***, ул. „М***“ ***, като моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 1623,75 лева,
от които 1 252,69 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 04.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; 132,68 лева
- договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.10.2019 г. до 20.04.2020 г. и
238,38 лева - лихва за забава, начислена за периода от 21.10.2019г. до 04.01.2022 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13 07.2020 г..
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 03.07.2019 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК *** и ЕЛ. ЯНК. М., е сключен договор за
потребителски кредит с номер CREX-17143671, въз основа на който между страните
възниква облигационноправна връзка, по силата на която кредитодателят предоставя на
кредитополучателя кредит в общ размер на 1548,49 лева, от които 1421 лева са
предоставени за финансиране на стоки и 127,89 лева са предоставени за финансиране на
услуга.
Сочи, че съгласно чл.1 от Условията по договора кредитополучателят - ответник
изрично се съгласил предоставената му в кредит сума да бъде изплатена пряко на
упълномощения търговски партньор, като по този начин кредитодателят изпълнява
задължението си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния
1
договор. В този смисъл е посочено, че сумата в размер на 1421 лева, която е част от
предоставения на ответника кредит /главница/ е преведена в полза на търговски партньор
„Ивели 99“ ЕООД, ЕИК *********, която е цената на закупените от кредитополучателя
стоки — диван Гея с цена 589,00 дева и корпусна мебел Сити с цена 832,00 дева. Останалата
сума в размер на 127,89 лева е била преведена за финансиране на услуга застраховка
„Сигурност на плащанията“ към „Кардиф Жнвотозастраховане, клон България“ EИK
********* и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ EИK *********.
Посочва, че договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла
на §1, т.5 ЗПК, който е в размер на 30,98 %. Кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България". Размерът на годишния процент на разходите по договор за
потребителски кредит е в размер на 35,79 %, който бил в рамките на предвидения в закона
максимален размер на ГПР. (чл.19, ад.4 ЗПК). Съгласно договора за кредит
кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с
дължимата договорна лихва на 9 броя месечни погасителни вноски. Сочи, че ответникът не
изпълнява всички свои задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът
на първата частично неплатена вноска е настъпил на 20.10.2019 г.. Считано от следващия
ден длъжникът изпаднал в забава и в този случай се дължало на основание чл. 86 ЗЗД
обезщетение за забава (лихва за забава) от 21.10.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на 20.04.2020 г..
Излага твърдени, че ответникът дължи и уговорената договорна лихва.
Посочва, че на 22.04.2020г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" ЕИК *** в качеството му на цедент и ищцовото дружество в качеството му на
цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно
който цедента прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на договора портфолио
от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а. На 22.04.2020 г. било подписано
Приложение № 1а, в което подробно били индивидуализирани и описани цедираните на
ищеца вземания. Сочи, че по силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на
вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото
производство, ставал ищеца. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ упълномощил цесионера – настоящ ищец да уведоми
длъжника Е.М. за прехвърлянето на вземанията спрямо нея. Сочи, че изпратил чрез
„Български пощи" ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до длъжника,
но същото не било получено от ответника, тъй като на адреса не бил отрит нито длъжникът,
нито друго пълнолетно лице от домашните му, което да е съгласно да получи пратката.
Направено е искане приложеното Уведомление за извършената цесия да бъде връчено на
ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.
Претендира за присъждане на направените разноски.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или
процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е становище, с което моли съда да уважи
исковата претенция в цялост.
2
В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба чрез
назначения му особен представител адвокат Н.М. от АК П***.
Излага доводи за нередовност на исковата молба.
Счита, че предявените искове са неоснователни като оспорва същите по основание и
размер.
Твърди, че ответницата не е уведомена за извършената цесия. Излага подробни
съображения, че получаването на уведомлението за цесия от особения представител ще
накърни интереса на представляваната страна, доколкото ще има за последица намаляване
на имуществото на същата и не следва да бъде допускано.
Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в процесния договор,
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Сочи, че липсвала ясна
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явявало
недействително на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и като такова не е в състояние
да породи присъщите за този тип сделка правни последици Съобразно нормата на чл. 23
ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Твърди, че по делото не са представени конкретни доказателства, установяващи кога
е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, както и че ответникът не е уведомен за
настъпването й. Счита, че уговореният размер на ГПР противоречи на добрите нрави, както
и че липсвало и уговорена възнаградителна лихва.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът се
представлява от назначения му особен представител - адвокат Н.М., която моли съда да
отхвърли исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото като писмено доказателство договор за потребителски кредит
CREX-17143671 от 03.07.2019 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,
клон България в качеството си кредитор и ЕЛ. ЯНК. М. в качеството на кредитополучател,
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1548,89
лева за финансиране на следните стоки и услуги: диван „Тея“ на стойност 589 лева,
корпусна мебел „Сити“ на стойност 832 лева и застрахователна премия по застраховка
"Сигурност на плащанията" на стойност 127,89 лева, а кредитополучателят се е задължил да
го върне в срок от 9 месеца, на 9 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 197,91
лева, дължими на падежни дати съгласно погасителния план, при ГПР в размер на 35,79 % и
ГЛП в размер на 30.98 %. Общата стойност на плащанията по договора е 1781,19 лева. В
3
договора е инкорпориран и погасителен план, от който се установява, че първата вноска е
дължима на 20.08.2019 г., а последната на 20.04.2020 г..
За закупуване на финансираната с договора за кредит стока е издадена фактура №
********** от 03.07.2019 г, на стойност 1421 лева. Издател на фактурата е „Ивели 99“ ООД,
а получател – ЕЛ. ЯНК. М.
Сключената застраховка "Сигурност на плащанията" е обективирана в сертификат №
СRЕХ-17143671 от 03.07.2019 г., издаден от „Кардиф Животозастраховане, клон България“
в полза на ЕЛ. ЯНК. М..
От приложения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020
г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ се
установява, че са прехвърлени вземания от първоначалния кредитор в ползва на ищеца, като
процесното вземане е част тях, като в приложението № 1а от 22.04.2020 г. под № 1047 е
посочен номера на процесния кредит, имената на ответника, ЕГН и размер на задълженията.
Извършеното прехвърляне е потвърдено от кредитора по смисъла на чл.99, ал.3, с нарочен
документ. По делото е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания от
04.01.2022 г. от ищеца, в качеството му на пълномощник на първоначалния кредитор.
Уведомлението не е получено от ответницата, като в известието за доставяне е посочено, че
„лицето е в чужбина“. За уведомяването от ищеца за извършената цесия, последният е
изрично упълномощен /л.29 от делото/.
От приетото и неоспорено от страните заключение на приетата по делото СИЕ, която
съдът кредитира като компетентно изготвена, обоснована и даваща отговор на поставените
въпроси се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ е
предоставила на ответницата потребителски кредит в размер на 1548,89 лева, от който 1421
лева, представляваща цената на стоките /диван и корпусна мебел/ и сумата в размер на
127,89 лева – „сигурност на плащанията“. Посочва, че по кредита са извършени плащания в
размер на 395,82 лева на 20.09.2019 г., като останали общо дължими 1385,37 лева, от които
1252,69 лева главница и 132,68 лева договорна лихва от 20.10.2019 г. до 20.04.2020 г..
Размерът на дължимата лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 21.10.2019
г. до 04.01.2022 г., без периода от 14.03.2020 г. до 14.07.2020 г. е 230,75 лева. Посочено е, че
на 03.07.2019 г. „Ивели 99" ЕООД е издал фактура № 5133/3.07.2019 г. на получателя ЕЛ.
ЯНК. М. на стойност 1 421 лева с ДДС за закупени стоки – диван и корпус мебел. По
отношение на извършено плащане на услугата „Сигурност на плащанията“ е посочил, че
към края на всеки месец се генерирал файл с дължимите през текущия месец
застрахователни премии, разделени на различни специфики. Застраховките по кредити не се
плащали всяка една по отделно, а с обща сума към застрахователя „Кардиф“, който е
представляван от две дружества „КАРДИФ Общо Застраховане" АД - клон България и
„КАРДИФ Животозастраховане" АД - клон България, на месечна база. Спрямо покритието
на застраховката и нейното разпределение, се превеждала на двете дружества поотделно.
Сочи какви суми са преведени.
4
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
По отношение на възражението на ответната страна, че не е уведомена за
извършената цесия и, че получаването на уведомлението за цесия от особения представител
ще накърни интереса на представляваната страна, съдът намира същото за неоснователно по
следните съображения.
Материалноправната легитимация на ищеца да търси изпълнение по договора за заем
се извежда от валидното прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит от
първоначалния кредитор на ищеца с Приложение № 1а от 22.04.2020 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. Договорът е двустранно подписан и
съдържа всички съществени уговорки на договор за цесия, поради което е породил действие
между страните по него, а на основание чл.99, ал.3 ЗЗД – и спрямо длъжника-ответник.
Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, а според чл.99, ал.4 ЗЗД
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор – чл.99, ал.4 ЗЗД.
Разпоредбата е императивна и цели да защити длъжника от изпълнение на
некредитор. Неспазването й има за последица освобождаване на длъжника от задължението
в случай, че изпълни на стария кредитор.
Законът не поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да
бъде уведомен за извършената цесия. Единственото изискване е уведомяването да е
извършено от предишния кредитор.
Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и
достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията
съгласно чл.99, ал.3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№ 2352/2013 г., II т.о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о. и
др.
По делото е представено уведомление от ищеца за прехвърляне на вземането по
процесния договор за кредит, адресирано до ответника, както и пълномощно, с което
5
предишният кредитор е упълномощил новия кредитор за уведомяване на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията. Документите са надлежно връчени на особения
представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, едновременно с връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея. С Решение № 198 от 18.01.2019 г.,
постановено по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о., се прие, че връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения му представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици – в случая
уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането, което следва да бъде отчетено от
съда като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между Е.М. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България". В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по
делото договор за потребителски кредит CREX-17143671 от 03.07.2019 г. и общи условия
към него. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин
гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че кредиторът е превел уговорената
заемна сума в полза на трето лице „Ивели“ ООД за закупуването на конкретно посочени в
самия договор стоки. В подкрепа на този извод е й извършването на плащания по процесния
кредит от ответника, както и заключението на вещото лице по приетата СИЕ. Последното не
се й оспорва от ответната страна. Установи се, че заемодателят е изправна страна по
договора, докато ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си за връщане на заетата
парична сума за главница в размер на 1252,69 лева главница. Не бяха ангажирани никакви
доказателства от ответницата, че е погасила задълженията си към ищеца по процесния
кредит в горепосочения размер. Следва да бъде посочено, че според заключението на ВЛ
размерът на задължението на ответника, освен дължимата главница са и 132,68 лева
договорна лихва от 20.10.2019 г. до 20.04.2020 г. и 230,75 лева лихва за забава в размер на
законната лихва за периода от 21.10.2019 г. до 04.01.2022 г., без периода от 14.03.2020 г. до
14.07.2020 г..
По отношение на възражението на ответника, че делото не са приложени
доказателства за настъпване на предсрочната изискуемост и, че не е уведомен за нейното
настъпване. В случая, видно от Погасителния план към Договора, към момента на
предявяване на исковата молба срокът за изпълнение на задълженията е изтекъл за всички
вноски (последната е с падеж 20.04.2020 г.), поради което съдът не следва да обсъжда
доводите за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договора и
възражението на особения представител.
По възражението за недействителност на процесния договор.
Страните са сключили договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК.
Предвид това ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК,
поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния
закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
6
начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, с което са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за
формата на договора за потребителски кредит.
В текста на чл.19, ал.1 ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР. Посочено
е, че ГПР представлява общите разходи на потребителя по ДПК, настоящи и бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В текста на чл.19, ал.2 ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно
Приложение №1 .
В текста на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК е посочено, че ГПР не може да бъде по-висок от 5-
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се
считат за нищожни.
В текста на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е посочено, че ДПК трябва да съдържа данни за ГПР
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит.
В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 35,79 %, но в
него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те
са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не
може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на общи
условия, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва от 30,98 %, са
включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите
ГПР компоненти. На следващо място в договора е уговорено заплащане на услуга
„Сигурност на плащанията“ в размер на 127,89 лева, като заплащането й представлява
разход за кредитополучателя и е била известна на кредитора към момента на сключване на
договора за кредит. Въпреки това в договора и условията по него липсва каквото и да е
посочване дали застрахователната премия е включена в размера на ГПР и какъв процент от
размера на кредита представлява тя на годишна база. Това, освен че противоречи на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, лишава кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши
преценка за съответствието на договора с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
за максималния размер на разходите по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за
потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните изисквания
От горното може да се направи общия извод, че не е достатъчно в ДПК да бъде
посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения
кредит. Нужно е освен общият размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по
вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК
и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК
трябва да е посочена и общата сума, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР.
7
/В този смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС - П*** по в. гр. д. № 93/2020 г.,
Решение № 122 от 20.09.2021 г. на ОС - П*** по в. гр. д. № 395/2021 г. и Решение № 184
от 04.11.2021 г. на ОС - П*** по в. гр. д. № 635/2021 г./.
Когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. На основание чл. 23 от ЗПК
когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото е установено посредством заключението на съдебно-икономическата експертиза,
че кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 1548,89 лева, заплащайки от
негово име закупената стока и застрахователна премия. Тази сума представлява чистата
стойност на кредита по смисъла на чл.23 от ЗПК и се дължи на кредитора. От размера на
чистата стойност на кредита следва да бъдат приспаднати направените до момента
плащания от ответника, чийто размер съгласно заключението на вещото лице е 395,82 лева.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
разликата от 1153,07 лева. Като недължими по силата на чл.23 от ЗПК следва да бъдат
отречени вземанията за възнаградителна и мораторна лихва.
Като законова последица от уважаването на главния иск следва да се присъди в полза
на ищеца и лихвата за забава от датата на депозиране на исковата в съда – 04.01.2022 г., до
окончателното заплащане на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените
от него разноски в производство, съразмерно на уважената част от исковата претенцияа,
включително юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, чийто размер,
определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП е 100
лева. Във връзка с горното ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 461,64
лева.
Ответникът също има право да му бъдат заплатени разноските по делото с оглед
отхвърлената част от исковата претенция, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, но не е направил такова
искане и не е ангажирал доказателства за сторени разноски.
По изложените съображения, Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕЛ. ЯНК. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П***, ул. „М***“ ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Л*** Д*** -
изпълнителен директор, седалище и адрес на управление: гр. С***, ул. „Х*** И***" ***,
***, на основание чл.430, ал.1 от ТЗ, сумата в размер на 1153,07 лева, представляваща
чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит CREX-17143671 от
03.07.2019 г., ведно със законната лихвата от датата на депозиране на исковата в съда –
04.01.2022 г., до окончателното заплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над 1153,07 лева до претендирания размер от 1252,69 лева, както и
8
искове за възнаградителна лихва в размер на 132,68 лева, дължима за периода от 20.10.2019
г. до 20.04.2020 г. и за обезщетение за забава в размер на 238,38 лева, начислена за периода
от 21.10.2019г. до 04.01.2022 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13 07.2020 г.
като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ЕЛ. ЯНК. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. П***, ул. „М***“ ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК
***, представлявано от Л*** Д*** - изпълнителен директор, седалище и адрес на
управление: гр. С***, ул. „Х*** И***" ***, ***, сумата в размер на 461,64 лева,
представляващата сторените от ищеца разноски в производства, съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9