№……………../29 .07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия
Маринов
т.д.№
821 по описа на ВОС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от
Й.Б.Б., чрез процесуален представител адв. С.Л.,
въззивна жалба срещу Решение № 457/31.01.2020 г. по гр.д.№ 15606/2018г. по
описа на ВРС, в частта, с която е прието за установено по отношение на
жалбоподателя, че по силата на Договор
за предоставяне на потребителски кредит №70/28.06.2011г. дължи на „Първа
инвестиционна банка" АД, гр.София, сума в размер от 7011.12 EUR (седем хиляди и единадесет евро и дванадесет евроцента)
включваща: Просрочена главница - 3 633.01 EUR (три
хиляди шестстотин тридесет и три евро и един евроцента),Просрочена договорна
лихва съгласно Раздел I, т.4 от Договор за предоставяне на потребителски кредит
№70/28.06.2011г., дължима за периода
от 26.08.2011г. до
25.06.2018г.: 1 267.65 EUR (хиляда двеста
шестдесет и седем евро и шестдесет и пет евроцента),Просрочени наказателни
лихви съгласно Раздел I, т.6 към Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 70/28.06.2011г., за периода от 25.09.2011г. до 04.07.2018 г.
(включително): 2 110.46 EUR (две хиляди сто и десет
евро и четиридесет и шест евроцента),ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
05.07.2018год. до окончателното изплащане, за които е издадена на заповед за
незабавно изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело №10577/2018год. на
ВРС.
В
жалбата се излага становище за неправилност на обжалваното съдебно решение, като
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и
че същото е необосновано. Жалбоподателят оспорва решаващия извод на
първоинстанционния съд за недоказаност и ирелевантност на възражението му за
получаване на съобщение изх.№ 348-138/13.06.2013г. от Директора на ФЦ МКБ Юнионбанк
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че доказателството за
достигане на изявлението се намират в банката, а отказвайки да я задължи да го
представи, първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Излага
се от жалбоподателя, че в противоречие с материалния закон, съдът приел, че на
предсрочната изискуемост може да се позове само кредитора – извод, който
въззивникът изрично оспорва като неправилен. Счита, че настъпването на
предсрочната изискуемост представлява обективен факт, който следва да се вземе
предвид при произнасяне по възражението за изтекла давност на вземането. В
заключение, жалбоподателят сочи, че по отношение на възражението за частично
погасяване по давност на сумите по договорната лихва и наказателната лихва за
период преди дата 04.07.2015г. на основание чл. 111 б."в" от ЗЗД,
съдът неправилно и в противоречие със
съдебната практика е приел, че давността тече от падежа на задължението 25.06.2018г., като се позовава отново на
твърдението си за настъпила предсрочна изискуемост. По изложените съображения
моли решението, в частта, с която са уважени исковете спрямо него да бъде
отменено изцяло и същите да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени сторените
съдебно-деловодни разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от
процесуален представител.
Въззиваемата страна „Първа
инвестиционна банка" АД, представлявана от юриск. М.К., в депозирания в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва изцяло подадената въззивна жалба
по съображения, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че доколкото въззивникът не е навел конкретни
възражения по отношение на възникването на договорната връзка, изпълнението й
от банката, респективно неизпълнението на длъжника, породило вземане за връщане
на главницата и начислените според уговорките в договора лихви, същите са
влезли в сила, тъй като решението не обжалвано. На следващо място, въззиваемият
твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не е проведено успешно
доказване на момента, в който изявлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е получено от длъжника. Сочи, че самото държане на писмото не
удовлетворява изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, доколкото не е установен
субективният елемент от него. Решението дали да упражни това свое право
принадлежало единствено на кредитора и длъжникът не можел да го изземе. По
посочените съображения счита, че изводът на съда за приложение на падежите,
уговорени в погасителния план между страните е правилен, а възраженията на
жалбоподателя в обратната насока – неоснователни. Позовавайки се на съдебната
практика по приложение на погасителната давност по договори за кредит, твърди
неделимост на задължението и приложимост на началния срок за течене на същата
съобразно уговореният краен падеж за ползване на кредита. По гореизложените
съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Идентично становище се поддържа в съдебно
заседание.
Жалбата е редовна и допустима,
подадена от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС, в
частта, с която по отношение на него е прието, че дължи предмета на предявените
установителни искове в цялост, поради което възражението на въззиваемия за
нередовност на същата е неоснователно.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред ВРС е образувано по предявени
от„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, гр.София, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците Й.Б.Б.,
ЕГН: **********,*** и Д.Г.Б., ЕГН: **********,*** солидарно дължат на ищеца „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, гр.София, район "Изгрев", бул.
"Драган Цанков" № 37, вписана търговския регистър, воден от Агенцията
по вписванията с ЕИК *********, представлявана от Изпълнителните директори Н.Н. и С.П., действащи чрез пълномощника М.С.К.-юрисконсулт и
процесуален представител по Договор за предоставяне на потребителски кредит
№70/28.06.2011г., сумата от 7011.12 EUR (седем хиляди
и единадесет евро и дванадесет евроцента) включваща: Просрочена главница - 3 633.01 EUR
(три хиляди шестстотин тридесет и три евро и един евроцента),Просрочена
договорна лихва съгласно Раздел I, т.4 от Договор за предоставяне на
потребителски кредит №70/28.06.2011г., дължима за периода от 26.08.2011г. до
25.06.2018г.: 1 267.65 EUR (хиляда двеста шестдесет и седем евро и шестдесет и
пет евроцента),Просрочени наказателни лихви съгласно Раздел I, т.6 към Договор
за предоставяне на потребителски кредит № 70/28.06.2011г., за периода от
25.09.2011г. до 04.07.2018 г. (включително): 2 110.46 EUR (две хиляди сто и десет евро
и четиридесет и шест евроцента), ведно с акцесорните последици от подаденото
Заявление - направените съдебно деловодни разноски и възнаграждение за един
процесуален представител в размер на 324.25 лева. Моли да му бъдат присъдени
направените разноски в настоящото производство в размер на 274.25 лв., както и
на основание чл.78, ал.8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 300 лв.
Искът е
отхвърлен по отношение на ищцата Д.Г.Б. и решението в тази част е влязло в
сила.
От приложеното
към първоинстанционното дело ч.гр.д.
№ 10577/2018 г. на ВРС се установява, че в
полза на въззиваемия е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
въззивника за горепосочените суми.
Безспорно от
събраните в хода на производството доказателства се установява, че между
страните е налице облигационно
правоотношение, по силата на което банката отпуснала потребителски кредит в
размер на 3 700евро за погасяване на просрочени лихви и такси и редовните лихви
по Договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ №58/22.10.2007год., сключен между
Й.Б.Б., М. Ц.Б. и Банката, които са начислени към
датата на сключване на настоящия анекс, възлизащи на обща стойност 3
612.90евро.
Спорът е правен и
се отнася до доказаност възраженията на ответника, че преди настъпване на
крайния срок за издължаване на кредита, последният е бил обявен за предсрочно
изискуем, което би направило основателно възражението за погасяване по давност
на вземането. Основното възражение на въззивника в жалбата се отнася до
съществуването на достоверна дата за връчването на длъжника от кредитора на
писмо № 348-138/13.06.2013г.
Възраженията на
въззивната страна, че преди крайния срок за издължаване на кредита, същият е
бил обявен за предсрочно изискуем не се доказаха и пред настоящата инстанция.
Нито се ангажираха нови доказателства, а изложените от първостепенния съд
аргументи се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което съдът
препраща към тях по аргумент от 272 от ГПК.
Не се установиха и
основания да се приеме изтичане давност по отношение на претендираните лихви,
като цитираната от първостепенния съд практика на ВКС, в тази насока, е
непротиворечива.
Предвид съвпадението в решаващите
изводи на двете съдебни инстанции, постановеното първоинстанционно решение
следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба – оставена
без уважение.
С оглед резултата от спора на
въззивника не се дължат разноски. На въззиваемия следва да се присъдят разноски
за юрисконсулт в размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 457/31.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 15606/2018 г. по описа на ВРС, 16
състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА
Й.Б.Б., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, гр.София, район
"Изгрев", бул. "Драган Цанков" № 37, вписана търговския
регистър, воден от Агенцията по вписванията с ЕИК *********, представлявана от
Изпълнителните директори Н.Н. и С.П., действащи чрез
пълномощника М.С.К. - юрисконсулт, сумата от
300 (триста) лева, разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
В
необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, по арг. на чл. 280, ал. 3, т. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.