№ 1728
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110201818 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Институт по металознание, съоръжения и
технологии „Акад.А. Балевски“ с Център похидро –и аеродинамика – Варна (ИМСТЦХА)
против Наказателно постановление № 03-2100114/20.10.2021 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" - Варна, с което на ИМСТЦХА е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 10000 лева за допуснато нарушение на
разпоредбите на чл. 165, ал.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд по работни места и при използване на работно
оборудване.
В жалбата жалбоподателят моли за отмяна на издаденото НП (евентуално намаляване
на размера на наложената санкция), като сочи, че наказващият орган е възприел фактическа
обстановка, неотговаряща на действителната. Посочва, че служителите са спазили всички
изисквания на Инструкцията за безопасни и здравословни условия на труд в дълбоководен
басейн, както и от техническите характеристики на буксировъчната количка, която
представлявала уникално експериментално оборудване за България, което обстоятелство се
потвърждавало и от оценяването на професионалния риск от Службата по трудова медицина
в ХЕИ – Варна, според които рискът бил приемлив. Излага, че починалият служител е такъв
с дългогодишен опит, което в определен контекст би могло да го подведе при обезпечаване
на собствената му безопасност и в крайна сметка да бъде в пряка връзка с настъпилия
фатален резултат. В заключение се счита, че реализираният инцидент се дължи по-скоро на
случайност, отколкото на неспазване на изискванията за здравословни и безопасни условия
на труд.
В съдебно заседание, редовно призовано дружеството се представлява от
1
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на заявените основания и
посочва, че претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
НП, като посочва, че видно от поведението на самия работодател и изпълнението на
дадените му предписания за подобряване на безопасността на трудовата дейност, то
очевидно е имало пропуски в извършването на дейността по достатъчно безопасен начин,
поради което и констатациите от проверката следвало да бъдат споделени. Акцентира, че
показанията на св. И. следва да бъдат преценявани с особено внимание, тъй като същият е
бил санкциониран отделно за инцидента и следвало да бъде преценен като заинтересован.
Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
другата страна.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 01.10.2021г. в Център по хидро - и аеродинамика „Акад. Ангел Балевски“ при
БАН", при демонтаж на корабен модел след приключило изпитание, „ръководител, сектор“ е
подал сигнал към „техник - механик, корабостроене", да бъде придвижена дълбоководна
количка към дълбоката част на басейна, за да бъде осигурен свободен достъп на крана за
безопасно отстраняване на корабния модел.
Пострадалият Й. Я., Г. Г.-ръководител сектор „Експериментални съоръжения" и С.
С.- „техник-механик корабостоене" са извършвали изпитания в дълбоководен басейн в деня
на инцидента.
Към момента на инцидента и след приключване на изпитанията Й. Я. се е намирал в
задния край на дълбоководния басейн между доковете.
Ръководител сектор „Експериментални съоръжения“ е издал устно нареждане по
преместване на буксировъчната количка от дока в посока дълбоката част на басейна.
„Техник - механик, корабостроене" св. С. е попитал Я. дали долният край на пилоните
визуално минават над модела.
Я. е дал звуков сигнал с думи, с което е изразил готовност за тръгване на количката, с
което според св. С. е и потвърдил че се намира в безопасната зона около нея.
Тогава св. С. влязъл в кабината за управление, подал е сирена за тръгване на
количката и тя е потеглила.
Съобразно Инструкцията за безопасност операторът в кабината пред пулта за
управление натиснал с дясна ръка бутона за контакт и го държи непрекъснато натиснат. При
отпускане на бутона се задейства автоматичен изключващ механизъм- един от аварийните
стопове.
При проектирането на буксировъчната количка било преценено, че пускането на
бутона осигурява по-бързо спиране.
2
Следвало натискане на бутон старт, при което се завърта ръчката за тръгване със
скорост, която на излизане е максимум 0,1м./с. По този начин на количката били нужни 7-8
сек. от подаване на сигнала до реалното й тръгване, което забавяне било конструктивно
предвидено по проект, за да се осигури време за обезопасяване на района около количката и
своевременна реакция при възникване на аварии и проблеми.
От пулта за управление обаче липсвала пълна видимост в задната част на количката,
което според св. С. било обезпечено от натискането на сирената, предхождаща бутона старт
и ръчката за тръгване на количката.
След това, с лява ръка се пускала сирената.
Едва след тръгване на количката, св. С. е видял, че Я. е притиснат между количката и
ръба на дока, и незабавно я е спрял, като въпреки това Й. Я. е останал притиснат между
стената на дока и основата на количката, при което е получил травматични увреждания
несъвместими с живота довели и до неговата смърт- счупване на гръбначния стълб на ниво
9-10гръден прешлен с подлежащо прекъсване на гръбначния мозък, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, ожулвания в лявата хълбочна област и по лява ръка, остра дихателна и
сърдечносъдова недостатъчност- оток на мозъка, белите дробове, остро раздуване на белите
дробове, общ кръвен застой на вътрешните органи.
За разследване на настъпилия инцидент било образувано ДП № 137/2021г. по описа
на Окръжен следствен отдел при ОП – Варна, което към момента все още не е приключило.
Видно от представено в съдебно заседание писмо на наблюдаващия прокурор по ДП за да
тръгне буксирната количка е следвало Я. да провери дали два пилона, спускащи се от
количката, разположени успоредно на лодката, на които преди това е бил закачен лодката –
модел, са изтеглени в горно положение, така че при потегляне на количката, да не закачат
част от лодката и да я повлекат. Посочва, че е възможно Я. да не е преценил правилно, че
пилоните има опасност да закачат лодката, поради което е и съобщил, че същата минава.
При тръгване на количката обаче, най-вероятно един от пилоните е закачил част от лодката-
модел и я е повлякъл. В този момент Я. е бил клекнал, като е държал лодката с лявата си
ръка за метална пластина, монтирана на десния борд на лодката – модел, служеща за
изтегляне с кран. Един от ъглите на пластината е закачил металната верижка на часовника
на Я., поставен на лявата му ръка и е повлякъл същия към по-високия борд на големия
басейн. Тъй като той не е могъл да откачи часовника си своевременно се е наложило да се
изправи и в този момент е бил притиснат от нискостоящите части на количката.
При така установеното, наказващият орган приел, че „Институт по металознание,
съоръжения и технологии с център по хидро- и аеродинамика „Акад. Ангел Балевски" при
БАН", в качеството на работодател не е осигурил здравословни и безопасни условия на
труд, като преди придвижване на количката служителите не са се уверили, че в опасната
зона няма човек, както и че не са били предприети необходимите организационни дейности
по осигуряване на безопасността на Й. С. Я. с ЕГН: ********** на длъжност „техник -
механик, корабостроене", извършвал дейности по разтоварване, демонтаж и придържане на
корабен модел между стената на дока и основата на количката, вследствие на което
3
настъпил процесният инцидент.
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение, като било прието
извършването на нарушение по чл. 165, ал.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд по работни места и при
използване на работно оборудване. Актът бил връчен на представител на жалбоподателя.
Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно нарушение от
административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, с което
въззивника бил санкциониран за описаното нарушение на изискванията на Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване.
Като свидетел в хода на съдебното следствие освен актосъставителката, е бил
разпитан и св. С. С.. Същият описва подробно фактите около инцидента, като посочва, че на
служителите редовно е бил провеждан инструктаж за безопасност, от страна на ИТ след
инцидента били издадени предписания, които били изпълнени – поставени били
допълнителни аварийни бутони, монтирани били камери, които да обезпечават пълната
видимост на оператора на количката. Свидетелят на свой ред посочва, че по отношение на
него има съставен АУАН от ДИТ. Съдът кредитира показанията на свид. С. като дадени
обективно и безпристрастно, същите съответстват на установената с помощта на останалите
доказателства по делото фактическа обстановка, въпреки възраженията от страна на
наказващия орган за евентуална негова заинтересованост от изхода на производството.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, разпита на свидетелите в хода на съдебното производство и
приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно
свързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
направи следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е частично основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на
дирекция „Инспекция по труда" гр.Варна.
В хода на административно наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази
връзка съдът не приема възраженията за неточно или превратно описание на нарушението.
4
В случая не е спорен механизмът на реализиране на трудовият инцидент, както и не е
спорно, че това е първи пободен инцидент за дружеството- жалбоподател, в това число не е
спорен и фактът, че са били изпълнени всички дължими инструктажи и са били спазени
изискванията по приложимите инструкции.
Спорен в случая се явява фактът дали работодателя е дължал да извърши нещо
допълнително, за да обезпечи в максимална степен безопасното извършване на дейността,
като сведе до минимум риска от случайни инциденти при и по повод на извършване на
дейността.
В случая отговорността на дружеството е била ангажирана за това, че в нарушение на
разпоредбата на чл. 165, ал.3 от Наредба № 7, която гласи при използване на работното
оборудване, където не е възможно изцяло да се изключи рискът за безопасността и здравето
на работещите, работодателят взима подходящи мерки за минимизиране на рисковете,
конкретно не е създал условия и организация за служителите – техник-механик и
ръководител-сектор да се уверят, че в опасната зона на буксирната количка няма човек,
преди същата да бъде пусната в движение.
Правилно административнонаказващият орган е приложил материалния закон, след
като е констатирал нарушението по чл.165, ал.3 от Наредба №7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. В
случая от събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено, че към
01.10.2021год. въззивното дружество е имало качеството на работодател по отношение на Я.
и неговите колеги.
Несъмнено в случая не са били изградени допълнителните мерки за обезопасяване на
дейността като дублиращи аварийни бутони, ограждения, камери за видео наблюдение,
които са били изградени впоследствие съобразно предписанията на ДИТ. Обстоятелството
дали в случая те са били или не от съществено значение за предотвратяване на възникналия
инцидент в случая не може да бъде установено с категоричност, но също така вярно е, че
всеки работодател е длъжен и следва да предприеме и организира всички необходими
мерки, с цел да минимизира рисковете при извършване на дейността.
Безспорен е фактът, че св. С. като оператор на количката не е имал необходимата
видимост, която да му позволи с категоричност да се увери, че под количката няма човек, в
резултат на което и въпреки всички положени усилия да обезпечи безаварийната дейност,
инцидентът е настъпил.
Доколкото именно дружеството-работодател е субектът, който е следвало да
предвиди възможните рискове и да обезпечи организационно безаварийната дейност, то
логично –правилно и законосъобразно е да бъде ангажирана безвиновната му отговорност,
доколкото се касае и за дейност на ЮЛ.
Работодателят не е осигурил прилагането на изискванията на тази наредба, каквото
5
задължение му вменява чл.2 от същата наредба. Като не е изпълнил цитираните разпоредби
работодателят е извършил вмененото му нарушение и основателно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност на осн. чл.413 ал.2 от КТ, тъй като в тежест
на работодателя са вменени задълженията, свързани с осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с работно оборудване, използвано за дейността му.
Съгласно чл.413 ал.2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание не е взета
предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се
налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и в тази връзка трябва да се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства.
В случая съдът отчете високата тежест на нарушението и ниска такава при дееца,
предвид липсата на други наказания, смекчаващи отговорността обстоятелства-формирано
трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като извършеното се
явява изолиран акт,след дългогодишна експлоатация на съоръженията без инциденти,
отегчаващи такива – не се установиха. Няма доказателства обуславящи по-висок размер на
наказанието, като изключим трагичния изход от трудовия инцидент и настъпилата смърт. С
оглед на горното, съдът счита за справедливо да измени размера на наложеното наказание.
Съдът намира, че наказание около минималния размер предвиден в закона, а именно 2500
лева, би било по-справедливо, съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни
целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ДИТ следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството по делото протече в две съдебни заседания, в рамките на което
юрисконсултът се е явил, същото не се отличава с фактическа или правна сложност съдът
намери, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева, като доколкото
жалбата е частично уважена и по същество е намален размера на наложената санкция съдът
намира, че следва да присъди съответната пропорционална на уважения размер на
наложената санкция част от дължимото възнаграждение, а именно сумата от 20 лева.
Доколкото дружеството – жалбоподател на свой ред е направило искане за
присъждане на разноски съдът намира, че същото е частично основателно, като следва да се
6
присъдят разноски съобразно размера на разликата от първоначално определената санкция
до тази определена от съда след корекцията на размера на имуществената санкция.
Доколкото видно от разпоредбата на чл. 18, ал.2 Наредбата за минималните адв.
възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда
на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, то в
случая съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, направено от страна
на наказващият орган, като прецени, че следва да присъди сумата от 1012,50 лева за платено
адвокатско възнаграждение (при претендиран такъв от 1350 лева) съобразно справедливия
размер на санкцията според настоящия съдебен състав.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100114/20.10.2021 г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на ИМСТЦХА е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10000 лева за допуснато
нарушение на разпоредбите на чл. 165, ал.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд по работни места и при
използване на работно оборудване на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ, КАТО
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание "Имуществена санкция" на 2500 лева.
ОСЪЖДА ИМСТЦХА да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна
сумата от 20 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" - Варна да заплати на Институт по
металознание, съоръжения и технологии „Акад.А. Балевски“ с Център по хидро –и
аеродинамика – Варна (ИМСТЦХА) сумата от 1012,50 лева – разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7