Р Е Ш
Е Н И Е
№ 135
гр.Русе,25.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……гражданска колегия……. в открито заседание на 11 юни през две хиляди и деветнадесета година….. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Искра Блъскова
ЧЛЕНОВЕ: Мария
Велкова
Галина Магардичиян
при секретаря Димана Стоянова и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Г.Магардичиян в.т.дело №133 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
„Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД- гр.София обжалва Решение №311 от 27.02.2019 г., постановено по
гр.д.№ 4986/2018 г. по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлен
предявеният против Г.Д.Г. иск за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК. Твърди се, че решението е
неправилно поради като постановено при съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния
закон по съображенията, изложени в жалбата. Иска отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предявеният установителен
иск бъде уважен. Претендират се и разноските за производството.
Въззиваемият Г.Д.Г. чрез назначения
от съда особен представител адв.Е.С. *** счита жалбата
за допустима, но неоснователна. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно.
Въззивният съд намира жалбата за
процесуално допустима – подадена е от страна по спора, в предвиденият от закона
срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Производството по делото
е образувано по предявен от жалбоподателя против Г.Д.Г. иск с правно основание
чл.422 от ГПК- за установяване на вземането му по издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2055/2018 г. по описа на РРС в размер на 1123.79лв.,
представляваща неплатена главница по договор за кредит за периода 14.12.2016
г.- 14.05.2017 г., ведно със законната лихва от 30.03.2018 г. до окончателното
плащане, 79.99лв.- възнаградителна лихва за периода 14.12.2016г.-
14.05.2017 г. и 117.32лв –лихва за забава за периода 14.12.2016г.- 29.03.2018
г.
По делото е установено,
че на 15.11.2016г. „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД- гр.София и Г.Д.Г. са сключили договор
за стоков кредит № 2485074 в размер на 1123.79лв. за период от 6месеца като
погасяването следвало да се извършва с анюитетни
вноски съгласно двустранно подписан погасителен план. В чл.13, ал.6 от ОУ към
договора за кредит била предвидена правната възможност кредиторът да прехвърли
вземанията си на трети лица.
От доказателствата е
видно, че на същата дата Г. е закупил от „Технополис България“ЕАД“ стоката, за
която е отпуснат стоковия кредит. Ответникът не е направил нито едно плащане по
договора за стоков кредит. Установено е също, че „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-
гр.София и жалбоподателят са сключили рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания, както и индивидуален договор за прехвърляне на вземания от
18.10.2017 г., по силата на който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-
гр.София цедирало вземанията си спрямо длъжника Г.Д.Г.
на жалбоподателя в горепосочените размери. Съгласно
задължението си по чл. 99, ал. З ЗЗД, цедентът
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето
на вземанията. В изпълнение на задължението си за уведомяване, жалбоподателят
изпратил уведомление, но пратката се върнала в цялост като непотърсена от
адресата/вж. л.33-л.34/. Препис от уведомлението е приложено и към исковата
молба.
Жалбоподателят
подал заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за цедираните вземания и в негова полза била издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 2055/2018 г. по описа на РРС. Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което до
жалбоподателят било изпратено съобщение с указания, че може да предяви иск
относно вземането си. Исковата молба е предявена в законоустановения
срок, което обуславя допустимостта на иска и правилно същият е разгледан по същество.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е
отхвърлил предявеният иск като е приел за основателно наведеното от особения
представител на ответника възражение за липсата на надлежно уведомяване
относно извършената цесия, поради което
тя няма обвързващо
действие спрямо него. Районният съд е посочил, че в случая уведомлението за
цесията, съставляваща приложение към исковата молба, е връчено не на
ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на
назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, че представителната
власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и
не обхваща получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник,
както и че особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34,
ал.3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение и е
обосновал извод, че получаването от негова страна на изявления, които принципно
биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например
заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект като е
посочил и съдебна практика в гореизложения смисъл / решение № 74/27.07.2017 г.
по в.т.д. № 154/2017 г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 567/18.09.2018г. по
т.д. № 3153/2017 г. на ВКС,
II т.о. и др./.
Прието е, че
липсват данни изпратеното до ответника уведомление за цесията да е достигнало
до него, че жалбоподателят не е провел надлежно доказване на релевантния факт –
уведомяването на ответника за прехвърляне на вземанията, поради което не е
активно материално легитимиран да търси изпълнението им – арг.
от чл.99, ал.4 ЗЗД, тъй като договорът за
цесия, с който „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД- София се легитимира
като кредитор, не е породил действие
спрямо ответника – длъжник и предявеният иск
е неоснователен само на това основание
и като такъв е отхвърлен с обжалваното решение.
Изводите на първоинстанционният съд са неправилни, а доводите на
жалбоподателя са изцяло основателни.
Трайно
установената съдебна практика, обективирана в решение №
3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3,
пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл.235, ал.3 ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът
да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия
на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014
г., ІІ т. о., ТК и др./.
Първоинстанционният съд правилно е цитирал в решението си
горепосочената трайно установена съдебна практика, но неправилно е приел, че
връчването на уведомлението за извършената цесия на длъжника чрез особен
представител не е породило материалноправни последици.
Особеният
представител се назначава при изпълнение на предпоставките на чл.47, ал.1-5 от ГПК с цел охрана интересите на ответника. Връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. /В
т.см.решение на ВКС по т.д.№ 193/2018 г./.
С връчването
на исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.3
от ЗЗД на особения представител на ответника, връчването е надлежно и от този
момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл.
и уведомяването на длъжника за извършената цесия. Уведомяването по чл.99, ал.3
от ЗЗД чрез връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване
на длъжника и цесията е породила действие спрямо длъжника от този момент. Този
факт, настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата
на чл.253, ал.3 от ГПК.
Въззивният съд приема, че цесията е породила действие спрямо
ответника, поради което жалбоподателят е установил активната си материално
правна легитимация по иска.
Установено е
по категоричен начин, както с писмените доказателства, така и с приетата по
делото експертиза, че УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД- гр.София и Г.Д.Г. са сключили договор за стоков
кредит в размер на 1123.79лв. за период от 6 месеца като погасяването следвало
да се извършва с анюитетни вноски съгласно двустранно
подписан погасителен план. С отпуснатата по кредита сума Г. е заплатил купената
от него стока, за което именно е сключен договорът за стоков кредит. Ответникът
не е извършил нито едно плащане по договора за кредит, поради което
непогасените му задължения по него са в размер, както следва :
1123.79лв-главница по непогасени вноски в периода от 14.12.2016 до 14.05.2017г,
79.99лв-договорна лихва за периода от 14.12.2016 до 14.05.2017г, лихва за
забава в размер на 117.32лв за периода от 14.12.2016г до подаване на
заявлението-29.03.2018г. Установено е също, че „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-
гр.София и жалбоподателя сключили рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, както и индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 18.10.2017
г., по силата на който „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД- гр.София цедирало
вземанията си спрямо длъжника Г.Г. на жалбоподателя в
горепосочените размери. Въз основа на изрично упълномощаване длъжникът е
уведомен за цесията като същата е породила действие спрямо него от момента на
връчване на книжата по делото на назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител.С оглед на тези факти съдът приема за установено, че
жалбоподателят е установил по категоричен начин активната си материално правна легитимация по
иска, както и вземането си по основание и размер.
Обжалваното решение, с
което искът е отхвърлен като неоснователен е неправилно и следва да бъде
отменено като вместо него се постанови ново решение, с което искът бъде уважен.
С оглед изхода от спора
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за
производството, както и направените разноски за заповедното производство. Въззиваемият дължи на жалбоподателя и направените от него
разноски за назначеният на ответника особен представител за двете съдебни
инстанции.
В полза на ищеца следва да се присъди и юрисконсулско възнаграждение съобразно чл.78, ал.8 от ГПК във
вр чл.37 ЗПП в размер на 150 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 50 лв. за въззивното производство или общо в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените
съображения, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 311 от 27.02.2019 г., постановено по
гр.д.№ 4986/2018 г. по описа на РРС на Русенския районен съд и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.Г., ЕГН ********** ***, че
съществува вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис-сграда Лабиринт, ет.2,офис 4 за сумата
в размер на 1123.79лв-неизплатена
главница по договор за стоков кредит № 2485074 от 15.11.16 за периода от
14.12.2016г-14.05.2017г; сумата от 79.99лв-възнаграждителна лихва за периода от
14.12.16-14.05.17г; 117.32лв-лихва за забава за периода 14.12.16-29.03.18г;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.18 до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 1076 от 02.04.18г по ч.гр.д.№ 2055/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-
гр.София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25,офис-сграда Лабиринт, ет.2,офис
4 сумата в размер на 423.58лв. направени разноски в исковото производство пред
първата инстанция, 225лв разноски за исковото производство във въззивната инстанция, 200лв юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и сумата в размер на 26.42лв изплатена
държавна такса в заповедното
производство и 50лв юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство..
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: