Присъда по дело №155/2021 на Окръжен съд - Силистра

МОТИВИ към присъда № 10 от 14.10.21 г.
постановена по ВНЧХД № 155/21 на СОС

С присъда № 20 от 14.04.2021 г.. постановена по НЧХД 530/20 г. Районен съд
гр. Силистра признава подсъдимата Т. М. СТ. за виновна в това, че през периода 16.07.20
г. -07.08.20 г. в е извършила престъпление по чл. 182, ал.2 от Нк, като на осн. чл. 78А от НК
я освобождава от наказателна отговорност и налага административно наказание глоба в
размер на 1000 лв.
Подс. С. е осъдена да заплати на А.М. сумата:
- от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието
имуществени??? вреди, като предявения гр. иск до размера на 3 000 лв. е отхвърлен;
както и сумата от 400 лв. , представляваща направени от М. разход в хода на наказателното
производство;
- сумата от 50 лв. , представляваща ДТ върху уважения размер на гр. иск.
Недоволна от присъдата е останала подс. С., която обжалва съдебния акт в
неговата цялост. Излага обширни съображения за неправилност, незаконосъобразност и
явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се необоснованост с направен
кратък анализ на събрания доказателствен материал. Прави се искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която да бъде призната за невинна и оправдана по
повдигнатото ѝ обвинение, с произтичащите от това правни последици.

В съдебно заседание страните се явяват лично и с надлежно упълномощени
процесуални представители.
Жалбата се поддържа изцяло, без да се сочат нови доказателства.
Ответната страна оспорва жалбата, счита я за неоснователна.

Силистренски окръжен съд, след като извърши цялостна проверка на
обжалваната присъда, и след като взе предвид доводите изнесени в жалбата и тия в съдебно
заседание, прие за установено следното:

Жалбата на подс. С. е допустима, разгледана по същество – основателна.
При установена, изключително подробна фактическа обстановка, която не се
променя и пред настоящата инстанция , Първоинстанционният съд е приел за доказано
престъпление по чл. 182, ал.2 от НК като е счел,че част от събраните доказателства са
неотносими към предмета на доказване, без да съобрази, че са относими към субективната
съставомерност на деянието Това е довело и до неправилни правни изводи. Нарушения,
които са съществени по своето естество, но отстраними при въззивния контрол.
Безспорно е било установено следното, макар и в мотивите да е описано
съвсем накратко:
С Определение № 324 по гр.дело № 741/2019 година на Силистренския
районен съд, е била одобрена спогодба между А.М. и Т.С. . Определението е влязло в сила
на 24.09.2019 година. Упражняването на родителските права по отношение на детето
1

Максим Исмаилов са били предоставени на подс. С., а по отношения на тъжителя е бил
определен режим на лични отношения. През летния период режимът на лични отношения
включвал срещи между бащата и детето всеки първи и трети вторник и сряда от месеца от
11.00 часа във вторник до 19.00 часа в сряда, както и един месец през лятото, разпределен
във втората половина на месец юни и втората половина на месец юли.
Този режим на лични отношения се спазвал до лятото на 2020 година, когато
тъжителя започнал все по-трудно да осъществява контакт с детето.
На 16.07.2020 година тъжителя провел разговор с подсъдимата и я уведомил,
че ще отиде да вземе детето, тъй като вече е втората половина на месец юли. Тя, от своя
страна, му обяснила къде се намира. Поради изключително влошените лични отношения
между двамата родители, тъжителят очаквал да има някакви недоразумения и взел със себе
си свидетелката Бабанова. Двамата отишли в двора на училище „Престиж“ в гр.Силистра,
където се намирало детето. Там ги очаквала подсъдимата, която стояла в антрето. Вътре до
входа на сградата се било и детето Максим Исмаилов, заедно с брат си – Мартин
Костадинов. Детето категорично отказало да тръгне с баща си. Бил проведен кратък
разговор, но седемгодишното момче не проявило желание да осъществи полагащата се
между двамата среща, въпреки настояването на бащата.
Междувременно подс. С. и тъж. Исмаилов разговаряли доста емоционално и
на висок тон, което допълнително стресирало детето. На всичко това свидетел е станала
Венета Бабанова, която не само, че не разказва с подробности случилото се, но и
целенасочено е избегнала отговори на част от зададените ѝ въпроси. Свидетелката, след като
разбрала, че детето няма да отиде с баща си, предложила на Исмаилов да си тръгват, за да
не разстройват Максим. В този момент тъжителят заявил, че детето не иска да бъде с него,
тъй като му е говорено да прави точно това. Именно този коментар, за който св. Бабанова
няма точен спомен, но тъжителят е настоявал да бъде описан, е предизвикал възмущение и у
подсъдимата , и у св. Костадинов. Двамата са напуснали антрето, където до този момент са
стояли и се запътили към т. Исмаилов и св. Бабанова, като по този начин са застанали между
Максим и баща му. Разменени са били нелицеприятни думи, според св. Бабанова, която
обаче отказва да ги цитира. Реакцията на подсъдимата и св. Костадинов била възприета от
тъжителя като препречване на достъпа му до детето, но въпреки това той и свидетелката си
тръгнали.
На следващия ден тъжителят направил нов опит да осъществи контакт със
сина си и отново отишъл в сградата на училище „Престиж“. Там го посрещнала
подсъдимата, която заявила, че детето не иска да ходи при него. Тогава А.И. сигнализирал
органите на реда. На място пристигнал свидетелят Иванов, който влязъл в сградата, а
тъжителят останал да чака отвън. След като провел разговор с подсъдимата, свидетелят
Иванов установил, че детето се намира извън град Силистра. Подсъдимата е изявила
желание детето да бъде върнато в града. Свидетелят уведомил тъж. Исмаилов, при което той
отговорил, че е очаквал такова нещо и ще си търси правата по съдебен ред, след което си
тръгнал.
На 29.07.2020 година, въпреки че вече е знаел за отсъствието на детето,
тъжителят отново се опитал да се свърже с подсъдимата, звънял няколкократно, но тя не му
отговаряла. Тогава със своя баща, и свидетеля Пецов решили да потърсят подсъдимата и
детето на известните за тях адреси. Те посетили училище „Престиж“ и дома на подсъдимата
на ул.“Капитан Мамарчев“ №8, ет.4, ап.15, но не открили никого.
През това време детето Максим Исмаилов се намирало в Златни пясъци заедно
със свидетелите Костадинов и Костадинова, която се присъединила към тях на 23.07.2020
година. При тях отишла и подсъдимата. Всички останали там до 31.07.2020 година, след
което се прибрали в гр.Силистра.
На 23.09.2020 г., след образуване на НЧХД № 530/20 г. по описа на СРС,
2

тъжителят подал сигнал до ОЗД в ДСП Силистра, в който твърдял, че подсъдимата, чрез
манипулации по отношение на детето Максим Исмаилов, препятства изпълнението на
установен режим на лични срещи, което водело и до отчуждаване на детето. Въз основа на
този сигнал е била извършена съответната проверка от социалните служби, които са
установили и причината за отчуждаването „дете-родител“, а именно още през месец май
2020г. на училищното тържество по случай завършване на учебната година в детската
градина, между двамата родители е възникнала разправия, прераснала във физическо
съприкосновение. На този скандал Максим Исмаилов е станал свидетел. От този момент е
променил своето държане по отношение на баща си.
По делото са приложени писмени констатации от проведени срещи на
05.07.2020 и на 09.07.2020 г. на Максим Исмаилов с специалист психолог-психотерапевт,
т.е. десетина дни преди процесния период. Заключението на специалиста е наличието на
травматична стресогенна ситуация, довела до ситуативна тревожност у детето, силно
изразен страх да не се повтори физическият сблъсък между родителите; наличие на чувство
за вина и Максим Исмаилов, че не е успял да защити майка си, когато бащата е упражнил
физическа сила срещу нея.
От приложените по делото доклади на социалните работници е видно, че
Максим е разказал сам за тази случка, категорично е заявил отказ да се среща с баща си,
поради изпитван страх. След констатациите, описани в приложените доклади, на двамата
родители е била предоставена социална услуга за съвместна работа и преодоляване на
отчуждаването на детето, от която подсъдимата и тъжителя са се възползвали. След
проведените съвместни срещи, емоционалното състояние на детето постепенно е започнало
да се стабилизира.
При една безспорно установена фактическа обстановка, която е описана
съвсем накратко и по-скоро е интерпретирана в полза на обвинението, СРС е направил и
неправилни правни изводи за довършено престъпление.
При осъществения въззивен контрол фактическата обстановка остава такава,
каквато в действителност е била установена в първоинстанционното съдебно производство,
ако и решаващият съд да е приел друго.
Гореописаните факти са били установени и от СРС, но в мотивите към
присъдата съдът е ползвал избрани моменти от свидетелските показания и не е отчел в
цялост изготвените от социалните служители доклади.
Тук е моментът да се каже, че ПИС е игнорирал част от изнесеното от св.
Бабанова, без да се задълбочи в нейните показания, като е приел, че подсъдимата едва ли не
без каквато и да е причина е „…. излязла от сградата и отправила нецензурни думи и
коментари по адрес на свидетелката и тъжителя“. Всъщност, подс. С. е направила опит да
обясни какви са причините за влошените взаимоотношения между баща-дете, а свидетелката
категорично е отказала да я изслуша. В резултат на това се е стигнало и до словесно
спречкване между Бабанова и подсъдимата.
Причината за нежеланието на детето да се среща с баща си се корени именно в
обтегнатите отношения между двамата родители. Детето е станало свидетел на физическо
спречкване между тях в предходен момент. За това съприкосновение говори и подс. С., и св.
Исмаил Исмаилов – баща на тъжителя, а и съвсем мимоходом е било споменато и от св.
Бабанова. Това се доказва и от проверката, извършена от социалните работници и
приложените констатации на психолог-психотерапевта Ив. Георгиева.
Подлагайки на обстоен анализ наличните по делото доказателства, се налага
извод за субективна несъставомерност на деянието.
На 16.07.2020г. Максим Исмаилов категорично отказва да тръгне с баща си.
След тази дата детето отива на почивка с брат си и до край на полагащия се за срещи
3

период, тъжителят не е могъл да бъде със сина си.
Дори и да се приеме, че е налице изпълнително деяние – в двете му форми,
визирани от законодателя, то не следва безрезервно да се твърди, че с тези си действия /да
изпрати детето на почивка / подсъдимата умишлено не е изпълнила и е осуетила
изпълнението на режима на лични отношения между тъжителя и детето, обективиран в
Определение № 324/13.09.2019 г. по гр.д. № 741 /19 г. по описа на СРС.
Безспорно грижите за детето са били предоставени на подс. С., тя е била
наясно с обстоятелството, че малолетното дете е било поставено в ситуация, която е
породила страх от бащата. Не би следвало да има и съмнения, че между майката и детето са
провеждани разговори, от които подсъдимата си е направила извод за негативното
отношение и отчуждение на Максим Исмаилов към тъж. Исмаилов. Знаела е, че детето не
желае срещи с баща си и няма да тръгне с него, въпреки съдебния акт. Знаела е и причината
за това отчуждение, много преди процесната дата. Нещо повече, за тази ситуация е знаела и
учителката на детето, били са проведени срещи със специалист, пред който Максим
Исмаилов е разказал сам какво чувства. Тези срещи са били проведени в началото на м. юни
2020г., т.е. преди описания в тъжбата процесен период.
Поведението на майката, да осигури положителни емоции за детето си, е
било мотивирано единствено и само от това да защити неговите интереси като го предпази
от попадането му в обкръжение , водещо до стрес и изграждане на негативизъм към другия
родител. Детето е било обидено и наранено от поведението на бащата към майката и е било
емоционално нестабилно.
Горното поставя под въпрос наличието на пряк умисъл у подс. С. да не
изпълни и осуети съдебното определение. Нещо повече, тя активно се е възползвала от
предложената социална услуга за превенция и преодоляване на риска от родителско
отчуждение „баща –син“ и след проведените съвместни срещи е налице доказан
положителен резултат, за което свидетелства и самият тъжител.
В този смисъл деянието, за което подсъдимата е предадена на съд не е
доказано от субективна страна., а така също липса обществена опасност на извършеното,
тъй като подсъдимата е участва активно в предоставената социална услуга за преодоляване
негативизма на детето.
От деянието на подсъдимата не са настъпили вреди за тъжителя от
неимуществен характер. Той е не бил лишен от възможността да осъществява контакт със
своя син по вина на подсъдимата, а причината за това се корени в собственото му
поведение, довело до проява на негативизъм към него самия от страна на детето му. След
започване на работа с психолози, които са установили и действителната причина /подробно
описана в социалните доклади/ за поведението на детето, негативните отношения са се
подобрили и не са настъпили последиците, водещи до трайно отчуждение.
Предвид горното СОС отнеми изцяло обжалваната присъдата и призна подс.
С. за невинна в извършване на престъпление по чл.182, ал.2 от НК, с произтичащите от
това последици в гражданско-осъдителната част, като осъди А.М. да заплати в полза на Т.С.
сумата от 600 лв., представляваща направени от нея разходи в хода на наказателното
производство.
4

Номер на акта:	10
Дата:	14 октомври 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия:	Анелия Димитрова Великова

Дело:	20213400600155
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	13 август 2021 г.

Присъда по дело №155/2021 на Окръжен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите