Определение по дело №1929/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е чл. 229 и следващите от АПК, вр. § 4б, ал. 2 от ДР на ЗИНЗС.

Образувано е по частна касационна жалба на И.Н.Р., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Бургас, срещу Определение № 2280/11.09.2023 г. по адм. д. № 306/2023 г. по описа на Административен съд–Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Писмо изх. № ИЗ-913 от 25.01.2023 г. на Главния директор на ГДИН по Заявление вх. № М-81 от 18.01.2023 г., посочено в жалбата като съобщение с характер на решение, и е прекратено производството по адм. д. № 306/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. С оспореното определение на И.Н.Р. е отказано и предоставяне на правна помощ по делото.

В жалбата се излагат съображения, че оспореният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен поради превратно тълкуване и прилагане на материалния закон. Оспорва се изводът на съдебния състав, че оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт, тъй като не се установява законово задължение за ответника да се произнесе по направеното пред него искане със Заявление вх. № М-81 от 18.01.2023 г., подадено от оспорващия. Твърди се, че с подаденото заявление е такова по реда на чл. 4 от ЗДОИ, тъй като жалбоподателят - лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора Бургас, е поискал документи и информация, съдържащи се в личното му затворническо досие. По заявлението е издадено процесното писмо, с което е отказано предоставянето на исканата информация и документи и това именно според твърденията в жалбата съставлява „акт с отказ“, т.е. негативен за жалбоподателя акт, засягащ пряко и непосредствено негови права и интереси. Излагат се твърдения, че характерът на акта е въпрос по съществото на спора, а не относно допустимостта. Прави се позоваване на Решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по к.д. № 18/95 г. за тълкуване на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията в смисъл подлежат ли на атакуване пред съдилищата всички административни актове, включително и тези, които по своя характер не са нормативни или индивидуални (обн., ДВ, бр.99 от 10 ноември 1995 г.). Сочи се, че в случая правният интерес е безспорен – личен, пряк и непосредствен, независимо, че по реда на ЗДОИ такъв не е необходим и изискуем; органът е бил длъжен да се произнесе по направеното по реда на ЗДОИ искане и съдържащият се в процесното писмо отказ съставлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Посочва се също, че с оглед правното положение на заявителя – лишен от свобода, същият има правото да отправя искания по реда на чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС. По изложените съображения се иска отмяната на оспореното определение с присъждане на разноски по делото в минимален размер.

Ответната страна – Главния директора на ГДИН не взема становище по жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата се преценя като неоснователна, предвид следното:

За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по нея първоинстанционен състав на Административен съд-Бургас е приел, че искането на Р. не касае издаването на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което е счел жалбата за недопустима и на основание чл. 159, т. 1 от АПК е прекратил производството по нея.

Определението е правилно.

В конкретния случай на 18.01.2023 г. оспорващият е подал Заявление вх. М-81 до Главния директор на ГДИН, гр. София, в което посочил, че то се подава по реда на чл. 4 от ЗДОИ. В заявлението се сочи, че във връзка с аварирала водопреносна тръба и канализационна такава през 2018-2019 г. значителна част документи са били унищожени. Поискано е със заявлението предоставяне на цялата налична информация, съхранявана в затворническото досие на заявителя на хартиен носител, както и на електронен такъв. Искането е мотивирано с обстоятелството, че същата евентуално би могла да послужи на заявителя при настъпване на сходен инцидент. Впоследствие до Началника на Затвора в Бургас е изпратен писмен отговор от Началник отдел СДВРП към Главна дирекция Изпълнение на наказанията. В писмото с номер ИЗ-913/25.01.2023 г. е посочено, че Началникът на затвора следва да разясни на оспорващия разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ЗИНЗС, съобразно която достъп до тази информация имат само определените от ГД на ГДИН длъжностни лица, които могат да се запознават с данните, съдържащи се в затворническото досие, както и да бъде разяснен редът и начинът за предоставяне и използване на тази информация. В този смисъл в писмото се посочва, че заявлението на лишения от свобода И.Р. не може да бъде удовлетворено.

При тези данни следва да се приеме, че подаденото от оспорващия Заявление вх. М-81 до Главния директор на ГДИН, гр. София е такова по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС, както впрочем се сочи и в самата касационна жалба срещу първоинстанционното определение. Посочената разпоредба урежда правото на лишените от свобода да искат информация за въпроси, свързани с изпълнението на присъдата, за размера на изтърпяната част на наказанието и възможностите за облекчаване условията на изтърпяване на наказанието, както и за предсрочно и условно предсрочно освобождаване. Тази информация не е обществена и поради това позоваването в жалбата на ЗДОИ е изцяло лишено от основание. Не се касае и до административна услуга, към която да е приложима нормата на § 8 от ПЗР на АПК. Този текст предвижда, че уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. За да бъде издаден обаче административен акт по чл. 21 от АПК, под формата на предоставяне на исканата административна услуга, не е достатъчно издаването на такъв акт да е било поискано, както явно счита частният жалбоподател. Необходимо е издаването му да е предвидено в закона – чл. 4, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение второ от АПК. В ЗИНЗС няма установени правила за реда, по който орган на затворническата администрация е длъжен да се произнесе по искане за предоставяне на информацията, която жалбоподателят, в качеството си на заявител, претендира. Никъде в закона не е предвидено издаването на административен акт при предоставяне на информацията по чл. 76 от ЗИНЗС, респ. няма как да се формира и отказ по заявлението за нейното предоставяне. Не е предвидено и по повод на така поискана информация някакъв орган, посочен в разпоредбите на Глава Трета от ЗИНЗС, да предоставя претендираната от жалбоподателя административна услуга. Следователно, предоставянето на информацията не може да бъде приравнено на извършването на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „г“ от ДР на ЗА (в този смисъл са Определение № 3171 От 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2020 г., Определение № 5424 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2019 г., Определение № 11442 От 03.09.2020 Г. на ВАС по адм. д. № 7303/2020 г., Определение № 5251 от 15.04.2014 г. по адм. д.. № 4170/2014 г. и Определение № 11495 от 01.10.2018 г. по адм. д. № 11552/2018 г.). В случая не е налице нито изричен отказ по чл. 21, ал. 4 от АПК, нито мълчалив по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, защото, за да е налице мълчалив отказ, е необходимо да бъде безспорно установено, че административният орган, след като е имал задължение да се произнесе по направено пред него искане, не го е сторил в нормативно установения срок, какъвто не е настоящият случай.

С оглед недопустимостта на производството по делото, първоинстанционният съд правилно е приел, че на И.Р. не следва да бъде предоставяна правна помощ. Според чл. 24, т. 2 от ЗПП правна помощ не се предоставя и когато претенцията е недопустима.

При този изход на спора претенцията на оспорващия за присъждане на разноски по делото се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2280/11.09.2023 г. по адм. д. № 306/2023 г. по описа на Административен съд–Бургас.

ОТХВЪРЛЯ искането на И.Н.Р.,***, за присъждане на разноските по делото.

Определението е окончателно.

Председател:
Членове: